Уроците на Светилището

Светилището е един от основните начини, с помощта на които Бог ни разкрива смисъла на евангелието.

Тази седмица урокът се фокусира върху главните уроци, които можем да извлечем от земното светилище. По-нататък ще изследваме и жертвената система.

В Едемската градина грехът разрушава тясната връзка между Бог и човек; лишава първите ни родители от пряко общуване с Бог. Въпреки това Създателят все още иска да ни привлече към Себе Си и да се наслаждава на дълбока заветна връзка с падналото човечество – и този процес на възстановяване започва още тук, в Едем. Векове по-късно, след освобождаването на Израел от Египет, Той постановява светилището и жертвената система. И така отново поема инициативата за довеждане на човека в Своето присъствие.

По този начин светилището потвърждава Божието несекващо желание да обитава сред Своя народ. Това е Божия идея (Псалм 132:13, 14). Неговата крайна цел е връзка и светилището е избраният инструмент за нейното постигане. То е вещественото доказателство за присъствието на Бог сред Неговия народ на земята.

От описанието, дадено в Числа 2 глава, става ясно, че скинията е разположена в центъра на квадратния лагер, където според традицията на Близкия изток в древността, се разполага шатрата на царя. По този начин тя е символ на това, че Бог е Царят на Израел.

Левитите, от своя страна, разполагат своите шатри около скинията (Числа 1:53), а останалите племена – на известно разстояние „изоколо” в групи по три (Числа 2:2). Това е много нагледна илюстрация за близостта и отдалечеността на Бог едновременно.

Друго предназначение на светилището е да осигури място за осъществяване на централизирана, Божествено постановена система на поклонение. Божието присъствие сред народа е застрашено от тяхната нечистота и морална поквара, затова Той създава система от жертви и приноси, чрез която несвятите хора могат да живеят и да останат в присъствието на святия Бог. В този контекст светилището разкрива още една подробност от спасителния план – не само жертвите, но и службата на свещениците е неразривна част от изкупителния план.

Изход 40:9, 10 доказва, че светилището трябва да бъде считано за „свято”. В основата на идеята за светостта стоят отделянето и уникалността, в съчетание с принадлежност на Бог.

„Ежедневното служене е свързващото звено между Бог и Израел. Жертвените приноси са предназначени да сочат към жертвата на Христос и така да съхранят в сърцата на народа непоколебима вяра в идващия Изкупител. Следователно, за да може Бог да приеме техните жертви и да продължи да обитава сред тях, и от друга страна, народът да има правилно знание за спасителния план и за своя дълг, от изключителна важност е всички, имащи отношение към светилището да поддържат святост на сърцето, чистота на живота, страхопочитание пред Бог и стриктно послушание към Неговите заповеди” (Е. Уайт, АБК Т. 2. Стр. 1010).

Божията святост ни преобразява и отделя. Тя е най-висшият мотив за морално поведение на Неговия народ във всички сфери на живота (виж Левит 19 глава) – независимо дали става въпрос за спазване на изисквания към храната (Левит 11:44, 45), уважение към свещеника (Левит 21:8) или отказ от предишни похоти (1Петрово 1:14). Бог силно желае да израстваме в святост и да се приближаваме до Него. Тази промяна може да настъпи единствено чрез пълно предаване на греховното ни естество и чрез искрено желание да вършим правото, независимо от последствията.

От всички предмети в светилището ковчегът на завета е върховният символ на Божието присъствие и святост. В него са поставени двете каменни плочи на закона, наречени „свидетелство” (Изход 32:15,16; 25:16, 21).

Върху ковчега се намира „умилостивилището” с два херувима, засеняващи капака с крилата си (Изход 25:17–21). Капакът съвсем точно е наречен умилостивилище”, тъй като показва нагледно как нашият състрадателен и милостив Бог е помирил хората със Себе Си и е осигурил всичко необходимо, за да могат да поддържат заветната Си връзка с Него.

Това е мястото, където веднъж годишно – в Деня на умилостивението (на еврейски Йом Кипур) – се осъществява умилостивение за народа и за светилището (Левит 16:14–16). В Римляни 3:25, Павел нарича Исус наше „умилостивение”, тъй като Той самият е мястото, където се осъществява изкуплението – Този, чрез Когото Бог изкупва нашите грехове.

В Светая – първото отделение на светилището – се намира светилникът, който осигурява постоянна светлина (Левит 24:1–4), и кадилният олтар, от който излиза димът, закрилящ свещеника от Божието присъствие (Левит 16:12, 13). На масата с присъствените хлябове се поставят дванайсет хляба, представляващи дванайстетте Израелеви племена. Върху нея има още съдове, стомни, делви и купи (Изход 25:29, 30) За символиката на тези предмети знаем малко, но по всяка вероятност те са свързани с различни елементи на заветното хранене (припомнете си Изход 24:11) и служат, за да напомнят постоянно за Божия завет с народа Му.

По време на церемонията по освещаването на новопостроения храм цар Соломон изрежда седем случая на специални молитви, които да се произнасят в него. Тези седем случая илюстрират детайлно ролята на храма в живота на израелтяните. Храмът е място за търсене на опрощение (стих 30); за произнасяне на клетви (стихове 31,32); за жалби при поражение (стихове 33,34); за молба при суша (стихове 35,36) или други бедствия (стихове 37–40). Място, където могат да се молят и чужденците (стихове 41–43), както и място за въхвала при победа (стихове 44,45).

Храмът е замислен като „молитвен дом на всичките племена” (Исая 56:7) – това става ясно от факта, че Соломон предвижда там да въздигат молитви, както израелтянинът, така и чужденецът, а също така и целият народ.

Когато хората искат да получат съвет или присъда или когато се каят за греховете си, те отиват в светилището. То е центърът на живота по време на годините в пустинята. Когато иска да общува с народа Си, Бог го прави в светилището (Изход 25:22). Затова и то много точно е наречено „шатър за срещане” (например Левит 1:1).

Псалмите неизменно разкриват значимата роля на светилището във връзката между вярващите и Бог. Известни са думите на абсолютна убеденост от страна на Давид в края на Псалм 23, че „ще живее завинаги в дома Господен” (стих 6). Върховното му желание, изразено в Псалм 27, е да бъде завинаги в присъствието на Яхве – присъствие, което се преживява най-пълно в светилището. За да покаже колко високо цени светилището, Давид използва различни думи – „дом Господен”, „храм”, „скиния”, „шатър”. Това е мястото, където човек може да съзерцава и да „гледа привлекателността на Господа” (Псалм 27:4).

Това, което Бог прави в светилището, илюстрира и един ключов момент – дори в мигове на опасност Господ пази поклонника в безопасност и го „скрива” в светилището Си (Псалм 27:5). Дава сигурно убежище и гарантира мир в сърцето на всеки, който влиза в Неговото присъствие. Тези изречения правят връзка между „привлекателността на Бог” и това, което Той върши за Своя народ. Освен това службите в светилището, натоварени със своя символичен смисъл, показват добротата и справедливостта на Бог.

Върховното и най-съкровено желание на Давид е не просто да бъде в светилището, а там да присъства Яхве. Затова е твърдо решен да „търси Господа” (Псалм 27:4, 8).

В Псалм 73 Асаф коментира проблема за страданието. Не може да разбере очевидния просперитет на нечестивите (стихове 4–12), докато верните страдат. Самият той почти стига до подхлъзване (стихове 1–3). Но всичко се променя, когато отива в светилището (стихове 13–17). Там той вижда същата сила и слава на Бога, които Давид описва в Псалм 63:2, и разбира, че настоящите обстоятелства са временни и един ден справедливостта ще възтържествува. Отново може да размишлява над истината и получава увереност, че в крайна сметка нечестивите стоят върху хлъзгава почва (Псалм 73:18–20), а верните са в безопасност (стихове 21–28). За всички, които търсят Господа, светилището е сигурно място, житейска опора, където Бог ги „издига на канара” (Псалм 27:5). Наистина, уроците на службите в светилището могат да ни научат да се доверяваме на Божията милост и справедливост.

Глава „Скинията и нейните служби” от книгата Патриарси и пророци на Елън Уайт.

„За построяването на светилището е необходима сериозна и скъпа подготовка; нужно е голямо количество скъпоценни и редки материали; но Господ приема единствено доброволни дарения. „От всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мен” – беше Божествената заповед, повторена от Моисей пред събранието. Посвещение на Бог и дух на пожертвувателност бяха първите изисквания за посторяването на обиталище за Всевишния” (Е. Уайт, Патриарси и пророци. Стр. 343 – ориг.).

1. Разсъждавайте още малко по темата за Божията справедливост. Днес виждаме толкова малко правда около себе си! Защо без върховната надежда за Божията справедливост няма никаква надежда за справедливост въобще?

2. Някой си е казал: „Скинията – това е късче свята земя посред свят, изгубил своя път”. Какво означава това за вас лично?

3. Прочетете 1Петрово 1:14–16. Как разбирате Божията святост? Как разбирате това самите вие да сте святи? Как можем да станем такива?

4. Синовете на Илий са пример за хора, които са „близо” до Бог, но в същото време са изгубили чувствителността си за Неговата святост (1Царе 2:12–17). Как да избегнем изгубването на чувствителността ни към Божията святост? Защо молитвата, изследването на Словото и послушанието са от жизнено важно значение за нейното съхраняване?

5. „Най-важната част от ежедневната служба беше службата в полза на отделния човек. Каещият се грешник донасяше своя принос пред вратата на скинията и поставяше ръката си върху главата на невинната жертва; изповядваше греховете си, като по този начин ги пренасяше от себе си върху нея. След това заколваше животното със собствената си ръка, а кръвта бе отнасяна от свещеника в Светая и се попръскваше пред завесата; зад завеста беше ковчегът със закона, който грешникът бе нарушил. Чрез тази церемония, благодарение на кръвта, грехът символично се пренасяше върху светилището” (Е. Уайт, Патриарси и пророци Стр. 354 – ориг.). Как този текст ни помага да разберем начина, по който службите в светилището разкриват „спасението чрез вяра”?

„Обесете еретиците”, крещеше разгневената тълпа и ме буташе заедно със съседа ми към набързо скованото бесило. Груби ръце нахлузиха примка на шията ми и някой извика: „Сега ще се покаеш ли?”

„Не!”, отговорих аз и примката се стегна около мене.

Преди няколко месеца бях забелязал човек да чете Библията в автобус. Той видя интереса ми и ме насърчи да си купя Свещеното писание и сам да открия Божиите истини. Покани ме също така да посетя адвентната църква. Купих си Библия и започнах да чета с огромното желание да споделям с други това, което научавах.

Заедно с жена ми в събота извървяхме два часа до съседното село, за да посетим адвентната църква. Църковните членове ми дадоха осем библии, които да раздам, а един мирянин предложи да идва при нас и заедно да изучаваме Божието слово.

Раздадох библиите и поканих съседите ми да се присъединят към мене. Скоро домът ми се изпълни с хора, които искаха да опознаят Божието слово! Но когато научиха за библейските часове, местните водачи ни обвиниха, че създаваме неприятности и ни заплашиха. На следващия ден разгневената тълпа дойде да ме арестува заедно със съседа ми.

Беше ни наредено да се отречем от вярата си. Ние отказахме и тогава мъжете поставиха въжета около вратовете ни. Докато се молех за семейството и за новите вярващи, някой преряза въжето. Оставиха ни да си тръгнем, но ме биха и заплашиха. Аз отново не приех да се откажа от Христос.

Малко по-късно ме пуснаха, но докато вървях към дома, забелязах, че няколко души ме следваха с мачете. Прикрих се зад високи храсти и побягнах към дома, където адвентистът мирянин ме очакваше.

„Елате и останете при нас за известно време”, настоя той. Събрахме малко дрехи и животните ни и избягахме в съседното село, докато църквата успее да намери някакво разрешение с водачите на селото. През нощта се промъквахме към дома, за да прибираме жътвата и така да си осигурим храна. Не след дълго двамата със съпругата ми бяхме кръстени.

Когато бе сигурно, ние се завърнахме у дома, свободни да се покланяме на Бога и да споделяме вярата си с приятели и роднини. Водачите на селото ни дадоха земя и ние построихме църква. Днес повече от 300 адвентисти и много посетители идват на богослужение.

Благодарим на Бога за това, че обърна гонението в прославяне.