"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Потърсете Господа и живейте
Големи уроци от "малките пророци"
Здравко Стефанович
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2013 г.

Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 май 2013 г.

Доверие в Божията благост


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 май
Стих за запаметяване:
“Земята ще бъде пълна със знанието на славата Господня, както водите покриват морето” (Авакум 2:14).

Основна мисъл: Може би невинаги разбираме защо се случва дадена трагедия, но можем да се доверим на Бог, независимо от всичко.

След като проповядвал за Божието пребъдващо присъствие сред житейските превратности, пастор бил запитан от обляна в сълзи жена: “Пасторе, къде беше Бог в деня, когато умря синът ми?”. Виждайки дълбоката скръб по лицето й, пасторът замълчал за миг и след това прошепнал: “Бог е бил на същото място, на което е бил в деня, когато единородният Му Син е умрял, за да ни спаси от вечната смърт”.

Също като нас Авакум е свидетел на неправди, насилие и зло. И което е по-лошо, като че ли сред всичко това Бог мълчи, въпреки че моли Авакум да се довери на Неговите обещания. Книгата започва с оплакване към Бога, но приключва с една от най-красивите песни в Библията. Също като Авакум и ние трябва да чакаме с вяра до времето, когато “земята ще бъде пълна със знанието на славата Господня както водите покриват морето”.




Обърканият пророк Неделя - 19 май

Прочетете Авакум 1 гл. Кои са въпросите, които пророкът задава на Бога? Въпреки че ситуацията му силно се различава от нашата, колко често се улавяме, че си задаваме същите въпроси?


Авакум е уникален сред пророците, тъй като не говори на хората от името на Бога, а по-скоро говори на Бог за хората. С вик на изумление пророкът започва борбата си да разбере Божиите намерения: “Докога, Господи?”. В Библията този въпрос е типичен за плачовете (Псалм 13:1; Еремия 12:4). Това загатва за кризисна ситуация, от която говорителят търси избавление.

Кризата, за която Авакум търси помощ, е проникналото в обществото насилие. Оригиналната еврейска дума за “насилие” е “хамас” и тя се използва шест пъти в книгата „Авакум”. Терминът означава извършване на действия на увреждане – физическо и морално – спрямо другите (Битие 6:11).

Като пророк Авакум знае много добре, че Бог обича правдата и мрази потисничеството. Затова иска да знае защо Той допуска неправдата да продължава. Навсякъде около себе си забелязва насилие и престъпване на закона и изглежда, че нечестивите триумфират над праведните. Силните извращават справедливостта - също както по времето на Амос (Амос 2:6-8) и както е в наши дни.

Отговорът на Бога разкрива Неговите бъдещи планове. Той ще използва армиите на Вавилон, за да накаже народа. Това заявление изненадва пророка. Той не очаква Бог да използва толкова безскрупулна армия, за да дисциплинира Юда. В стих 8 вавилонската кавалерия е сравнена с леопард, вълк и орел – три хищника, чиято бързина и сила причиняват насилствена смърт на жертвите им.

Безскрупулната арогантност на Вавилон не признава никаква отговорност, не се кае, не предлага никакви репарации. Нарушава най-фундаменталния ред на сътворения живот. На Авакум е казано, че вавилонската армия ще бъде използвана като “жезъл на гнева Ми” (Исая 10:5). Наказанието ще дойде в дните на Авакум (Авакум 1:5). Цялата тази ситуация повдига още повече и по-трудни въпроси за Божията справедливост.


Как да се научим да се доверяваме на Божията доброта и справедливост дори и когато светът изглежда изпълнен със зло и несправедливост? Кое е единственото ни убежище?




Живот с вяра Понеделник - 20 май

В Авакум 1:12-17 Бог отговаря на въпросите, задавани от пророка, и това повдига още по-изнервящ въпрос: Може ли праведният Бог да използва нечестивите, за да наказва онези, които са по-праведни от тях? Въпросът на Авакум в стих 17 е свързан с Божията справедливост.

Авакум е изумен не само от покварата на своя народ, но и от сигурността, че страната му ще бъде наказана от друга държава, при това по-нечестива. Пророкът е наясно с греховете на Юда, но според всички стандарти неговият народ – особено праведните сред него – не са толкова нечестиви, колкото вавилонските езичници.


Прочетете Авакум 2:2-4. Каква надежда е представена тук?


Авакум 2:2-4 е един от най-важните пасажи в Библията. Особено стих 4 изразява същността на евангелието, основата на стиха, който по всяка вероятност е положил началото на протестантската Реформация. Чрез вяра в Исус Христос получаваме Божията праведност; вменява ни се праведността на самия Бог. Това е познато като оправдание чрез вяра.


Стих 4 е обобщение на начина на спасението и библейското учение за оправдание чрез вяра. Как новозаветните писатели използват този стих? Римляни 1:17; Галатяни 3:11; Евреи 10:38.


Сред целия смут и неяснота по отношение на злото, справедливостта и спасението, Авакум 2:4 представя ярък контраст между верните и гордите. Поведението на всяка група определя нейната участ: арогантните ще се провалят, а праведните ще живеят чрез вяра. Най-добрият превод на оригиналната еврейска дума за вяра (“емуна”) е “вярност”, “постоянство” и “стабилност”. Докато онзи, който живее чрез вяра, не се спасява чрез делата си, то делата му показват, че той живее чрез вяра. Тя се разкрива в делата му и така този човек получава обещанието за вечен живот.




Защото земята ще се изпълни (Авакум 2 гл.) Вторник - 21 май

Божият отговор на въпроса на Авакум в 1:17, както е записан в глава 2, продължава под формата на песен, осмиваща гордия потисник. Не по-малко от пет “горко” (Авакум 2:6, 9, 12, 15, 19) потвърждават вестта, че участта на Вавилон е подпечатана. Наказанието на врага ще бъде съобразно принципа “мяра за мяра”.

Онова, което нечестивите правят със своите жертви, в края ще бъде направено със самите тях. Те ще пожънат това, което са сели, тъй като гордите човешки същества не могат да се подиграват на Бога (Галатяни 6:7).

В контраст с потисника, в края осъден от Бога, праведните имат обещанието за вечен живот в Христос, независимо какво ще им се случи тук, в този живот. Описвайки верния остатък в края на времето, книгата „Откровение” представя израза “търпението на светиите” (Откровение 14:12). Наистина праведните са упорити в своето очакване на Божията намеса, дори да я видят чак при Второто Пришествие.


Прочетете Евреи 11:1-13. Как тези стихове ни помагат в нашите битки и в желанието ни да получим отговор на същия въпрос, който си задава Авакум?


Окончателният отговор на въпроса на Авакум е утвърждаването на Божието пребъдващо присъствие. Доверието в това присъствие и увереността в Неговия съд, въпреки че привидно се случва противното - това е вестта от книгата на пророк Авакум, както и вестта на цялото библейско богооткровение. Пророческата вяра е доверие в Господа и в Неговия неизменен характер и вярност.

“Вярата, укрепила Авакум и всички святи и праведни хора в онези дни на голямо изпитание, е същата, която поддържа и днешния Божи народ. В мрачни мигове, в най-тежки обстоятелства християнинът може да укрепи душата си чрез Източника на всяка светлина и сила. Неговата надежда и кураж могат да се подновяват ден след ден посредством вяра в Бога” (Елън Уайт. „Пророци и царе”. Стр. 386,387 – ориг.).




Припомняне на Божията слава Сряда - 22 май

Прочетете Авакум 3 гл. Какво прави пророкът и защо то е толкова важно, особено предвид заплетените обстоятелства и трудните въпроси, с които се сблъсква?


Авакум изразява своето приемане на Божиите пътища в молитва, напомняща песен (Авакум 3:19). Напълно наясно с Божията сила, той моли Бог да си спомни Своята милост, когато съдът започне. Пророкът почтително припомня случаите на Божиите велики дела в миналото и Го моли сега да донесе изкупление за народа Си. Изглежда застанал на границата на времето. С едното око гледа назад към Изхода, докато с другото - напред към деня Господен. Копнее за изява на Божията сила в настоящото му положение.

Химнът от глава 3 поетично описва Божието избавление на Израел от египетско робство. Случилото се при Изхода е символ на великия ден на съда. Не е необходимо благочестивите да се безпокоят за деня Господен, а трябва да чакат, да устояват и да се радват в своята надежда. Химнът е отбелязване на силата, славата и победоносното естество на Бога. Господ е описан като Суверен над цялата земя. Откровението на Неговата слава е сравнимо с великолепието на изгрева (Авакум 3:4).

Бог съди потисническите народи и в същото време осъществява изкуплението на Своя народ чрез „колесниците” на избавлението (Авакум 3:8). На повърхността Божията сила невинаги е видима, но човекът на вярата знае, че Бог е до него независимо от всичко.

Авакум ни призовава да очакваме с нетърпение Божието спасение, когато Той ще установи Своята правда по земята и ще изпълни света със славата Си. Пеейки в прослава на Господа, Божият народ е насърчен (Ефесяни 5:19, 20; Колосяни 3:16) да размишлява върху Божиите дела в миналото и да се надява за славно бъдеще. Личният пример на Авакум демонстрира как човек може да устоява, живеейки с визия.


Размишлявайте върху Божието водителство в живота си досега. Как това ви помага да се доверявате на Бога и на Неговата благост, независимо какво ще ви поднесе близкото бъдеще? Защо е толкова важно да гледаме към вечното бъдеще, което ни очаква?




Бог е нашата сила Четвъртък - 23 май

“Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна (...) пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си” (Авакум 3:17-19). Кое е хубавото в отношението на пророка, проявено тук? Как можем лично да култивираме подобно отношение? Вижте Филипяни 4:11.


Заключителните думи в книгата на Авакум (Авакум 3:16-19) изразяват отговора на пророка спрямо откровението на Божията сила и благост. Един свеж поглед към Божиите спасителни дела запалва куража му, докато чака вражеската атака. Страхът тревожи най-съкровените кътчета на душата му, докато чака над неговия народ да се стоварят Божиите съдби. Инвазията може да доведе до унищожението на смокиновите и маслиновите дървета, така ценени в Палестина заедно със също толкова необходимите грозде, жито и добитък. Но вярата на пророка остава непокътната, тъй като той има видение от Господа.

Въз основа на миналите си опитности Авакум познава абсолютната вярност на Господа. Ето защо се примирява с настоящите Му намерения (Авакум 3:16-19). Въпреки всички неблагоприятни обстоятелства, пророкът е решен да положи доверието си в Неговата благост, независимо колко безнадеждна изглежда ситуацията.

Авакум чака със сърдечно доверие, въпреки че няма непосредствени белези за спасение. Той е пророк, който наставлява верните от всички векове да развият по-дълбока и жива вяра в Изкупителя. Със собствения си пример насърчава благочестивите да разискват с Бога, да изпитват своята вярност към Него в сурови времена, да развият упование в Господа и да Го прославят.

Пророкът приключва книгата си с прекрасно изразено отношение на вяра. Независимо колко труден може да стане животът, човек все пак може да намери радост и сила в Господа. Основната вест на книгата насочва към нуждата от търпеливо очакване на Божието спасение в период на потисничество, на което краят не се вижда. Темата «Чакай Господа» е доминираща в книгата на Авакум.


Колко навременна би трябвало да е тя и за нас, адвентистите от седмия ден, при положение, че дори самото ни име отразява нашата вяра в завръщането на Исус?




Разширено изучаване Петък - 24 май

Прочетете следните коментари и обсъдете как те ни помагат да разберем по-добре вестите на Авакум.

«Има отговор на въпроса на Авакум. Това е отговор не чрез мисли, а чрез събития. Божият отговор ще дойде, но не може да бъде изразен с думи. Със сигурност ще дойде; «даже и да се бави, чакай го». Наистина междинното положение се понася трудно. Праведният е ужасен от това, което вижда. Затова получава великия отговор: «Праведният чрез вяра ще живее».

Пророческата вяра е доверие в Бога, в Чието присъствие мълчанието е форма на разбиране» (Абрахам Хешел. «Пророците». Стр. 143).

“Трябва да подхранваме и да развиваме вярата, за която свидетелстват пророците и апостолите - вярата, хванала се здраво за Божиите обещания и очакваща спасение според определените от Бога начини и средства. Сигурното пророческо слово ще се изпълни докрай при славното Пришествие на нашия Господ и Спасител Исус Христос като Цар на царете и Господ на господарите. Очакването може да изглежда продължително, душата може да е потисната от обезсърчителни обстоятелства, много от получилите голямо доверие могат да отпаднат… Но нека уверено да заявим подобно на пророка, който се опитва да окуражи Юда във време на невиждано падение: “Господ е в светия Си храм - млъкни пред Него, цяла земьо!” (Елън Уайт. „Пророци и царе”. Стр. 387, 388 – ориг.).

За разискване:

1. Обобщете разговора на Авакум с Бога. Кое е основното му оплакване? Как реагира той на Божиите отговори?

2. Възможно ли е в Божиите очи честните въпроси и дори съмнения да са по-приемливо религиозно отношение, отколкото обикновеното повърхностно вярване? Обосновете отговора си.

3. Адвентистите от седмия ден от предишните поколения са вярвали, че Христос вече би трябвало да се е завърнал и че би трябвало да са видели изпълнението на всички Негови чудесни обещания. Как се научаваме да поддържаме вярата си, докато ние – още едно поколение – чакаме Неговото завръщане?




Разказ
Приятно е да споделяш за Исус

Наскоро семейството на Джошуа се преместило от провинциалния си дом в нова къща в града. Джошуа се зачудил как да разкаже на децата от новия си квартал за своя приятел Исус. Когато чул, че някои от тях ще ходят от врата на врата да събират лакомства и да празнуват Хелоуин, той започнал да се пита какво може да направи, за да превърне този празник във възможност да сподели Божията любов. Тогава му дошла една идея.

„Двамата с брат ми Стивън решихме да направих сладкиши и да поставим библейски стихове в тях”, разказва Джошуа. Момчетата знаели, че Хелоуин е страховит празник, в който се поставя ударение на вещици и духове. Момчетата избрали библейски стихове, в които се говори за мир. Отпечатали ги на семейния компютър и закачили по един на всяко пакетче сладкиши.

Когато се спуснала ноща на 31-и октомври, децата започнали да пристигат пред вратата на семейството, облечени като принцеси, вещици, динозаври и супергерои. Джошуа и Стивън поздравявали всяко дете и пускали пакетче сладкиши в чантите им. „Към сладките има нещо специално за тебе” – казвали те на всяко дете. Децата оставали доволни, че получават домашно направени сладкиши.

Джошуа и Стивън решили да продължат да раздават сладки и по време на други празници. С наближаването на Св. Валентин, момчетата изпекли повече сладки и ги раздали на хората в старческия дом и на възрастни хора от квартала, които живеели сами. „Беше страхотно да видиш усмивките на лицата им, когато отивахме да ги посетим”, казва Джошуа.

Той обаче не ограничава споделянето на Божията любов с правенето на сладки. Помага на хората да обработват дворовете си, събира боклука и падналите листа. „Отиваме в старческия дом да посещаваме хора, които никога нямат гости. Те са много самотни.”

Джошуа е открил много начини да разказва на другите за Исус. „Споделянето на Божията любов е нещо повече от цитиране на библейски стихове пред хората – твърди той. – Другите ще видят Исус в нашите любезни постъпки и думи. Искам да съм сигурен, че околните ще виждат Исус в мене.”


* Джошуа Уейд живее в САЩ. Той обича да споделя Божията любов с хората и е открил много начини, по които да го прави.