"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Потърсете Господа и живейте
Големи уроци от "малките пророци"
Здравко Стефанович
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2013 г.

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 22 - 28 юни 2013 г.

Да не би да забравим


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 22 юни
Стих за запаметяване:
“…от изгрева на слънцето до захождането му името Ми ще бъде велико сред народите и на всяко място ще се принася на името Ми тамян и чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, казва Господ на силите” (Малахия 1:11).

Основна мисъл: От пророк Малахия научаваме за степента на Божието посвещение на Неговия народ, но също и за свещените отговорности на Израел.

Името „Малахия” означава “Моят вестител”. Не знаем нищо за този пророк с изключение на онова, което можем да извлечем от кратката му книга, слагаща край на старозаветната част, наречена “Малки пророци” (или “Книгата на дванадесетте”). Тя е последната и в целия Стар Завет.

Централната вест на Малахия е, че докато Бог разкрива любовта Си към Своя народ в цялата му история, тази любов прави хората отговорни пред Него. Господ очаква избраният народ и водачите му да се покоряват на Неговите заповеди. Въпреки че явното идолопоклонство привидно е изчезнало (книгата като че ли е адресирана към юдеите, завърнали се от вавилонско робство), хората не живеят според очакванията на завета. И макар да са изпълнявани всички религиозни обреди, това е сух формализъм без сърдечно убеждение.

Дано и ние като църква обърнем внимание на същия проблем!

За тази седмица прочетете:
Малахия 1, 2, 3, 4 гл.; Левит 1:1-3; Ефесяни 5:21-33; Изход 32:32



Великият Господ Неделя - 23 юни

Прочетете Малахия 1 гл. За какъв проблем говори пророкът? Как можем днес да се окажем виновни в същото отношение, довело до този укор?


Малахия противопоставя Божията любов към хората срещу отношението на свещениците, които той обвинява в греха на презрението спрямо святото Божие име. Когато извършват задълженията си в храма, тези потомци на Аарон приемат куци, слепи и болни животни за жертви на Господа. По този начин хората са подвеждани да си мислят, че жертвите не са чак толкова важни. И все пак Бог е дал специални наставления на Аарон и синовете му в пустинята, а именно, че жертвените животни трябва да са физически съвършени, без недостатък (виж Левит 1:1-3; 22:19).

След това пророкът посочва три важни основания Бог да бъде почитан и уважаван от народа на Израел. Първо, Той е техен Баща. Също както децата трябва да почитат родителите си, така и хората трябва да почитат своя Небесен Баща. Второ, Бог е техен Господ и Учител. Както слугите трябва да се подчиняват на своите господари, така и Божият народ – на своя Господ. Трето, Той е Великият Цар, а дори никой земен цар не би приел увредено или болно животно в дар от своите поданици. Затова пророкът пита защо хората правят това пред Царя на царете.

А онова, което прави постъпките им още по-отвратителни в Божиите очи, е, че всички тези жертви символизират Исус, безгрешния Божи Син (Йоан 1:29; 1 Петрово 1:18, 19). Жертвените животни би трябвало да са без недостатък, тъй като Исус е нашата съвършена Жертва.

“За да почете и прослави Бога, Неговият възлюбен Син – нашият Гарант и Заместник – е предаден, разпнат и слиза в гроба. Дори един-единствен грях да бе опетнил характера Му, камъкът никога не би бил отместен от вратата на Неговата гробница и светът със своето греховно бреме би погинал” (Елън Уайт. „Публикувани ръкописи”. Том 10. Стр. 385). Нима е чудно, че жертвите, сочещи към Исус, би трябвало да са съвършени?




Любов и уважение към ближните Понеделник - 24 юни

Гласът, преобладаващ в книгата на Малахия, е този на любящия Баща, Който умолява децата Си. Когато хората поставят въпроси и представят оплаквания, Той е готов да ги обсъди с тях. Повечето от въпросите, разисквани между Бог и народа Му, са свързани с някои основни неща.


Прочетете Малахия 2 гл. Въпреки че тук се говори за множество проблеми, коя е практиката, която Господ специално осъжда? Малахия 2:13-16.


Въпреки че всички юдеи признават Бог като Отец и Създател, не всички живеят, съобразно с факта, че Той е Господар на живота им. Малахия представя браковете им като пример, за да илюстрира липсата на вярност и посвещение в семейството. Според Библията бракът е свещена институция, основана от Бога. Израелтяните са предупредени да не се женят извън вярата си, тъй като по този начин ще компрометират своето посвещение на Господа и ще изпаднат в идолопоклонство (Исус Навин 23:12, 13).

Бог възнамерява бракът да бъде доживотно посвещение. Но по времето на Малахия много мъже нарушават брачните клетви, дадени по-рано в живота им. Виждайки, че съпругите им остаряват, някои мъже се развеждат с тях и се женят за по-млади и по-привлекателни жени. Във връзка с това Бог казва, че мрази развода (Малахия 2:16). Тези силни думи разкриват колко сериозно гледа Бог на брачното посвещение, което хората твърде често приемат лековато. Стриктните правила за развода, посочени в Библията, показват колко свещен е бракът. Тъй като разводът в Израел е законен (Второзаконие 24:1-4), някои мъже не се колебаят да нарушат брачната си клетва. Към края на старозаветния период разводът става нещо едва ли не общоприето, както е в много страни по света днес. И все пак Библията постоянно представя брака като свят завет пред Господа (Битие 2:24; Ефесяни 5:21-33).


Прочетете Малахия 2:17. Какви предупреждения трябва да извлечем от тези думи, особено в контекста на днешния урок? Или дори в по-общ план? Как можем да изпаднем в опасността да подхранваме същото отношение дори подсъзнателно?




Десятъкът в хранилището Вторник - 25 юни

Прочетете Малахия 3:1-10. Какво казва Бог на Своя народ? Кои конкретни елементи откриваме в тези стихове и по какви начини те са свързани помежду си? Защо?


С тези стихове Бог отново обявява основната вест в частта на малките пророци: Неговата любов остава постоянна и непоклатима. В стих 7 Божият призив прозвучава още веднъж: “Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас”. След това хората питат: “В какво да се върнем?”. Въпросът е подобен на този в Михей 6:6 за принасянето на жертви пред Бога. Но в случая е посочен конкретен отговор и, колкото и да е изненадващо, той е свързан с въпроса за техния десятък или по-скоро за липсата му. Всъщност хората са обвинени, че крадат от онова, което принадлежи на Бога. Това се случва, тъй като те не са верни в даването на десятъците и даренията.

Наредбата за десятъка (даването на десет процента от прихода) е представена в Библията като напомняне, че Бог притежава всичко и че всички неща, които хората имат, идват от Него. В Израел десятъкът се използва за издръжка на левитите, служещи в храма. Пренебрегването на този дълг според Малахия е равнозначно на ограбване на Бога.

Малахия 3:10 е един от редките стихове в Библията, където Бог предизвиква хората да Го изпитат. При водите на Мерива в пустинята израелтяните многократно изпитват Божието търпение, нещо, поради което Той се разгневява (Псалм 95:8-11). Но тук Бог сам кани Израил да направи това. Иска те да се убедят, че могат да Му се доверят по този въпрос, който според стиховете е от огромно духовно значение.


Как даването на десятък (или даването на дарения) ви укрепва духовно? Когато човек мами в даването на десятък, защо всъщност мами преди всичко себе си, а не само Бога?




Възпоменателен свитък Сряда - 26 юни

В Малахия 3:13-18 хората се оплакват, че Господ не е загрижен за греховете на народа. Тези, които вършат зло и неправда, като че ли се отървават незнаказани и затова мнозина се питат дали да служат на Бога и да живеят праведно, ако злото изглежда, че не получава заслуженото си възмездие.


Прочетете Малахия 3:14, 15. Защо е толкова лесно да разберем това оплакване?


Как отговаря Господ? Малахия 3:16-18.


В този свят, в който съществуват толкова много неправди, е лесно да се чудим дали някога ще има справедливост. Но тук вестта е, че Бог знае всичко това и ще награди верните Си.


Изразът “възпоменателен свитък (или книга)” се среща само тук в цялото Писание. Какво ни казват следните стихове за Божиите книги, в които са записани имената и делата на хората? Изход 32:32; Псалм 139:16; Исая 4:3; 65:6; Откровение 20:11-15.


Изводът е, че Господ знае всичко. Знае кои са Негови (2 Тимотей 2:19) и кои не са. Всичко, което можем да направим като грешници, е да изискваме Неговите обещания за прощение и сила и след това – разчитайки на Христовите заслуги – да умрем за Аз-а си и да живеем за Бога и за ближните си, знаейки, че в крайна сметка надеждата ни е в Неговата благодат. Ако положим своята надежда в самите себе си, със сигурност ще се разочароваме по един или по друг начин.




Слънцето на Правдата Четвъртък - 27 юни

При един предишен случай хората питат: “Къде е Бог на правосъдието?” (Малахия 2:17). В началото на глава 4 е дадено тържественото уверение, че един ден Бог ще дойде със съд над света. В резултат гордите ще бъдат унищожени заедно с нечестивите – така, както плявата бива погълната от огъня. (Плявата е неизползваемата част от житото и когато бъде хвърлена в огъня, изгаря само за секунди.) В деня Господен огънят ще бъде средството за унищожение както водата в дните на Ной.


Прочетете Малахия 4 гл. Какъв ярък контраст виждаме тук между спасените и изгубените? Вижте също Второзаконие 30:19; Йоан 3:16.


Докато участта на нечестивите е посочена в стих 1, стих 2 се съсредоточава върху бъдещите благословения на праведните. Въпросът “Къде е Бог на правосъдието?” отново получава отговор, но този път чрез уверението за настъпващ ден, когато „Слънцето на правдата ще изгрее с изцеление в крилата си”. Изгряването на “Слънцето на правдата” е метафора за настъпването на новия ден, бележещ нова ера в историята на спасението. Тогава злото ще бъде унищожено веднъж завинаги, спасените ще се радват на върховния резултат от делото на Христос за тях и Вселената ще бъде в безопасност завинаги.

Малахия приключва своята книга с две увещания, характеризиращи библейската вяра. Първото е призив да се помнят Божиите откровения, дадени чрез Моисей - първите пет книги от Библията като основа на Стария Завет.

Второто увещание говори за пророческата роля на Илия. Изпълнен със Светия Дух, този пророк призовава хората да се покаят и да се върнат при Бога. Исус гледа на Йоан Кръстител като на едно изпълнение на това пророчество (Матей 11:13, 14). Вярваме също, че то ще се изпълни и в края на времето, когато Бог ще има народ, безстрашно прогласяващ Неговата вест към света. “Тези, които трябва да приготвят пътя за Второто пришествие на Христос, са представени от верния Илия - така, както Йоан идва „в духа на Илия” да приготви пътя за Първото пришествие на Христос” (Елън Уайт. „Съвети за здравето”. Стр. 72, 73).


Как трябва да осъществим тази свята цел? Колко добре го правим?




Разширено изучаване Петък - 28 юни

“Бог благославя делото на човешките ръце. Дарява ни със слънчева светлина и дъжд, дава ни здраве и способност, за да можем да придобиваме материални блага. Всяко благословение идва от Десницата на изобилието. Той желае хората да изразяват благодарността си, като Му връщат една част под формата на десятъци и дарения, благодарствени приноси и доброволни дарове. Те трябва да посвещават средства в служба за Бога, та „лозето” да се запази и да не се превърне в пустош. Необходимо е да се опитват да разбират какво би направил Господ, ако беше на тяхно място. Необходимо е да поставят пред Него с молитва всичките си трудности, да разкриват неегоистичен интерес в разпространяване на спасението Му по всички части на света” (Елън Уайт. „Пророци и царе”. Стр. 707,708 – ориг.).

За разискване:

1. Разсъждавайте за Библията и брака. Тъй като сам по себе си бракът е толкова свещен и е сътворен от самия Бог, Библията представя някои стриктни насоки какво е допустимо за евентуалното му разтрогване. Колко свещен и колко значим би бил той, ако можеше лесно да се разтрогва? Как стриктните правила против разделянето на съпрузите доказват колко специален и значим е бракът?

2. Размислете върху Малахия 2:17. Какво можем да кажем като адвентисти от седмия ден на хората, които може би проявяват същите чувства, изразени в този стих?

3. Малахия 4 гл. говори за окончателното унищожение на изгубените. От тях не остава нищо. Как това учение контрастира на идеята за вечно горящ адски огън? Защо контрастът между двата възгледа е добър пример за начините, по които фалшивите доктрини могат да доведат до неправилно разбиране на Божия характер?

4. В класическата си творба “Великият инквизитор” руският писател Достоевски описва институцията на църквата от своето време като толкова добре контролираща положението, че вече не се нуждае от Христос. Изправени ли сме и днес пред същата опасност? Ако да, как? Може ли тази опасност да е по-фина, отколкото осъзнаваме?




Разказ
Да се справиш с предизвикателството

Санди и Йоланде работят като пионери на Глобалната мисия в западната планинска област на Мадагаскар. Семейството научило местния диалект, докато работело на полето заедно със селяните. Санди им помагал да садят и жънат, а Йоланде работела като фризьорка. Едва тогава семейната двойка поканила новите си приятели да научат нещо повече за Христос.

Те открили център за ограмотяване, за да учат местните хора да четат и пишат. Йоланде преподава на малките деца и младежите, а Санди учи възрастните. Надяват се, че, че скоро хората ще могат сами да четат Библията. Включват богослужението като част от програмата за ограмотяване и виждат, че има голям интерес да се опознае Исус.

Наскоро Санди и Йоланде проведоха евангелизаторски събрания в село, известно със своите страшни банди. Една нощ те с изумление забелязали как група от членове на банда, които носели оръжие, влизат на събранието. Санди знаел, че те ще им създадат неприятности, ако сметнат, че навлизат в тяхната територия.

Лидерът на бандата Хаджа бил груб човек и било очевидно, че останалите му се подчиняват. Санди и Йоланде не изпитали страх. „Поговорих с Хаджа и го помолих да води хората си всяка вечер”, разказва Санди.

Хаджа и неговите 20 подчинени от бандата започнали да посещават събранията всяка вечер. Дори Хаджа бил един от онези 31 души, които се кръстили в края на евангелизацията. Той не е вече водач на банда. Сега се подготвя за водач на съботното училище. Все още има влияние сред бившите си приятели и ги насърчава да посещават църквата.

Санди и Йоланде са изправени пред много предизвикателства в работата си. Нечистата вода често разболява хората. Много от селяните не желаят да имат нищо общо с християнството. Някои вярват в магьосничеството и се страхуват от една жена, която е местна шаманка. Навсякъде се употребява алкохол.

Семейството от Глобалната мисия обаче не се обезсърчава. „Ние обичаме хората, при които Бог ни е изпратил да служим. – казва Санди. – Благодарим на Бога за това, че 60 души се присъединиха към Божието семейство, както и за двете църкви, които успяхме да основем. Има още много да се прави. Молете се да успеем да превъзмогнем тези трудности и да занесем Божието слово на хората тук.”


* Санди и Йоланде Андриатахина споделят вярата си в Мадагаскар – островна държава на изток от Африка.