Сътворението и грехопадението

Един комик обикновено се превъплъщавал в ролята на жена на име Жералдин. В някакъв монолог тя била съпруга на проповедник, която се прибрала у дома с евтина нова рокля. Нейният съпруг (чиято роля изпълнявал същият комик) се ядосал. Жералдин изкрещяла в отговор: “Дяволът ме накара да купя тази рокля! Не исках да я купувам! Но дяволът направо ми извади душата!”.

Това би трябвало да звучи смешно. Но нашият свят - както и чудовищното зло в него - показва, че Сатана не е нещо, с което можем да се шегуваме.

За някои хора идеята за дявола е древно суеверие, което не трябва да се възприема сериозно. Но Писанието е пределно ясно: въпреки че Сатана е победен враг (Откр. 12:12; 1Йоаново 3:8), той е тук, на земята, и е решен да причини колкото се може повече хаос и унищожение на Божието творение.

През тази седмица ще разгледаме първоначалната атака на Сатана и какво можем да научим от нея. Необходимо е също да знаем, че макар все още да сме подложени на неговите нападки, можем да изискваме победата, станала наша в Христос.

Хитростта на змията се вижда в начина, по който тя представя изкушението. Не напада направо, а се опитва да ангажира жената в разговор. Забележете, че думите й включват поне два проблематични аспекта. Първо, пита дали настина Бог е направил дадено твърдение. В същото време така подбира думите си, че да породи съмнение в лоялността на Бог. Всъщност тя пита: “Бог наистина ли задържа нещо от вас? Нима не ви разрешава да ядете от всички дървета в градината?”. Съзнателно изопачавайки Божиите наставления, змията подлъгва жената да поправи това твърдение и успешно я въвлича в разговор. Стратегията определено е “хитра”.

Разбира се, нищо от това не би трябвало да ни изненадва. Исус нарича дявола „лъжец” и „баща на лъжата” (Йоан 8:44). В Откровение 12:9 Сатана мами целия свят, което означава, че никой от нас, дори адвентистите от седмия ден, не е в безопасност. Очевидно той не е изгубил ни най-малко от хитростта или коварството си. Все още успешно използва стратегията, приложена спрямо Ева. Поставя въпроси за Божието Слово и Неговите намерения, надявайки се да породи съмнение и да ни въвлече в “разговор”. Необходимо е да сме трезвени, будни (1 Петрово 5:8), за да устоим на нападките му.

Въпреки че знае каква е ясната Божия заповед (което говори за нейната виновност), Ева прави изявление, отиващо отвъд казаното от Бога, поне според записаното в Библията. Бог определено е заповядал на първите хора да не ядат от дървото. Не е споменато обаче нищо за докосване до него. Тъй като не знаем какво я е подтикнало да каже това, най-добре е да не спекулираме относно произхода на думите й. Но няма съмнение: мислейки, че не може да докосва плода, тя би била по-малко склонна да го изяде, тъй като не би могла да яде нещо, което не докосва.

Колко често и ние днес се сблъскваме със същото: някой да дойде при нас с учения, които почти във всичко са в хармония с Писанието, с изключение на няколко „дребни” на вид неща. Но точно те могат да разрушат всичко останало. Грешката, дори примесена с истина, продължава да е грешка.

Проблемът с греха не се състои в липсата на правила, а в окаяното сърце. Дори в светското общество често чуваме призиви за повече закони против престъпността, докато в същото време вече съществуват предостатъчно такива. Нямаме нужда толкова от нови закони, колкото от ново сърце.

Сатана успява да въвлече Ева в разговор и да предизвика съмнения във връзка с онова, което Бог е казал и защо. Сега я убеждава, че Бог не казва истината и предоставя обяснение за Неговите подбуди относно забраната да ядат от плода. Според Сатана Бог задържа от тях нещо добро, за да ги държи под нивото на пълните им възможности. Вършейки това, дяволът надгражда върху предишния си въпрос дали Бог не е задържал от тях някое от дърветата.

Ева използва три линии на доказателства, довеждащи я до заключението, че би имала полза от изяждането на плода от това дърво. Първо, вижда, че плодът е добър за храна. Може би наблюдава как змията яде от него. Интересно е, че макар на Адам и Ева да е казано да не ядат от плода, тя забелязва, че той е “добър за храна”. Какъв ярък конфликт между сетивата и ясното “Така казва Господ!”.

Втората линия на доказателства, убеждаващи я да яде от плода, е, че той е приятен за очите. Несъмнено всички плодове в градината са красиви и апетитни, но някак си Ева е специално привлечена към този, който Сатана й предлага.

Предполагаемата сила на плода да придава мъдрост е третото основание Ева да го пожелае. Змията я уверява, че това ще увеличи познанията й и ще я направи като Бога. Разбира се, тъжната ирония тук е, че според Библията тя вече е като Бога (Битие 1:27).

Казано ни е, че Ева се е подмамила, но не и Адам (1 Тимотей 2:14). Ако това е така, тогава, защо е ял от плода? Адам съзнателно не се подчинява на Бога, избирайки да последва Ева, а не своя Небесен Баща. Колко често и днес се наблюдава същият тип поведение! Колко лесно можем да бъдем изкушени от онова, което другите казват и вършат, независимо до каква степен техните думи и постъпки противоречат на Божието Слово. Адам слуша Ева вместо Бога и останалата част от кошмара е позната като история на човечеството (виж Римляни 5:12-21).

В Битие 3 гл., след грехопадението, първите думи на Господа са само въпроси: “Къде си?”. „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?”. „Какво е това, което си сторила?” (Битие 3:9, 11, 13).

Помислете си какво е приложението на случващото се в тези стихове. Първото декларативно твърдение на Бог към падналия свят на практика е осъждане на Сатана, а не на човечеството. И дори още в това осъждане на дявола Бог дава на човечеството надеждата и обещанието на евангелието (стих 15). Обявявайки участта на Сатана, Той прогласява надеждата за човечеството. Въпреки греха им незабавно разкрива на Адам и Ева обещанието за изкупление.

Забележете, че чак след това обещание, чак след като надеждата за благодатта и спасението са представени в стих 15 (познат като “първото евангелско обещание”), Господ произнася присъдата над Адам и Ева: “На жената каза: Ще увелича болките ти по време на бременността; с болки ще раждаш деца (...) А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си (...)” (Битие 3:16, 17).

Не пропускайте основната идея: първо идва обещанието за спасение, после – съдът! Съдът се появява чак на фона на благовестието - иначе не би означавал нищо друго, освен осъждане. Но Писанието е ясно: “Понеже Бог не е изпратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Йоан 3:17).

В Битие 1 и 2 глави Бог произнася декларативни заповеди от рода на: «Да има светила на небесния свод (...) Да произведе земята одушевени животни (...) Не е добре за човека да бъде сам». Всички тези декларации са свързани със Сътворението и с установяването на човека в това Сътворение. Както видяхме вчера, следващото декларативно твърдение, записано в Библията, се намира в Битие 3:14, 15, където Господ предлага на първите хора Своето евангелие.

Така в Писанието Божиите първоначални декларативни твърдения са относно Сътворението, след това за Изкуплението. И това изкупление се случва в контекста на съда. Така и би трябвало да бъде. Все пак каква е целта на евангелието, каква би била «благата вест», ако нямаше съд, ако нямаше осъждане, от което да бъдем спасени? Самата идея за «благовестие» носи в себе си идеята за осъждане, пред което няма да ни се наложи да се изправим! Това е «благата вест»! Въпреки че сме нарушили Божия закон и въпреки че Бог ще осъди тези нарушения, в Исус Христос сме пощадени от осъждането, което съдът неизбежно ще произнесе.

В Откровение 14:6,7 откриваме декларация на Бога като Създател – ключова тема в началните страници на Битие. Но в Откровение 14 гл. “вечното благовестие” идва на първо място и след това е последвано от обявяване на съда както в Битие 3 гл. Съдът е там, но не и преди благовестието. Така основата на нашата настояща вест трябва да е благодатта, благата вест, че макар да заслужаваме осъждане, можем да бъдем опростени, очистени и оправдани чрез Исус. Без благовестието нашата участ би била същата като на змията и нейното потомство, а не като на жената и потомството й. И – колко удивително! – тази страхотна новина се появява още в Едем, в Божиите първи декларативни думи към падналия в грях свят.

“Бог дава на нашите първи родители храната, която Той е определил за човешката раса. Противно на Неговия план е да се отнема животът на което и да било създание. В Едем не е трябвало да има смърт...” (Елън Уайт. „Съвети към църквата”. Стр. 228 – ориг.).

“Сатана представя Божия закон на любовта като закон на егоизма. Той заявява, че е невъзможно да се подчиняваме на Божиите предписания. Грехопадението на нашите първи родители и окаянството, което идва в резултат, той приписва на Създателя, като подвежда хората да Го смятат за Автор на греха, страданието и смъртта. Исус трябва да разобличи тази измама” (Елън Уайт. „Копнежът на вековете”. Стр. 24 – ориг.).

“Човекът не е изоставен на резултатите от злото, което сам е избрал. В произнесената над Сатана присъда се загатва за изкупление (...) Присъдата, изречена в присъствието на нашите първи родители, е за тях обещание. Преди да са чули за тръните и бодилите, за труда и скръбта, които ще ги съпътстват в живота, или за пръстта, в която ще трябва да се върнат, те чуват думи, които не може да не ги обнадеждят. Всичко изгубено чрез отстъпването пред Сатана може да се спечели отново чрез Христос” (Елън Уайт. „Възпитание”. Стр. 27 – ориг.).

1. Ева се доверява на чувствата си вместо на ясната заповед от Бога. Защо ни е толкова лесно да правим същото?

2. Разсъждавайте върху очевидния контраст между историята за Сътворението и различните еволюционни идеи, представящи злото като естествена част от Божия първоначален творчески процес. Защо е невъзможно да се приведат в хармония такива конфликтни възгледи за нашия произход, без да се унищожи ясното значение на Библията? Защо правилното разбиране на Сътворението е толкова важно, за да се разбере правилно и грехопадението?

3. Някои култури считат идеята за буквален дявол за глупост; други – точно обратното – могат да бъдат обсебени от силата на злото и на злите духове. Каква е вашата култура? Как да се научим да улучваме правилния баланс, когато разглеждаме реалността на свръхестествената битка, в която сме въвлечени?

Те тръгват! Тридесет и един каякари със спасителни жилетки и усмивки на радост потеглят на петдневно мисионско пътуване по река Роспуда в Полша.

Цветните каяци са натъпкани със спални чували, палатки, дрехи и храна, но най-ценният им товар са списанията и книгите, които ще бъдат раздавани на хората, с които се срещат. Целта им е да дадат на хората надеждата, която може да се намери единствено в Исус.

Когато стигат до село, каякарите връзват своите лодки за пристана и пътуващите тръгват на посещения по домовете, за да се молят с хората и да им предлагат литература за Исус. По пътя си споделят 3500 броя от вестникарското издание на „Сайнс ъф дъ таймс” и продават стотици книги, включително „Месия” и „Великата борба”, записани на дискове. Срещат дори хора, които са си купили книги от тях при предишното им пътуване по реката. „Чудесно е да чуеш, че някой е прочел книгите и е бил благословен чрез тях”, казва пасторът каякар Пьотр Стачурски.

Това бе четвъртата мисия с каяк на членовете и приятелите на една адвентна църква близо до Варшава. Този път половината група е съвсем младежка – на възраст от 7 до 15 години. „Страхотно е да видиш как млади хора с радост се включват в мисията – заявява пастор Стачурски. – Те се учат от възрастните как да споделят Божията любов, а ентусиазмът им насърчава всички останали.”

Шейсеткилометровото пътуване по реката отвежда каякарите до величествени гори и блатисти местности. Като гребе по 15 километра на ден, на хората остава достатъчно време за евангелизиране и християнско общуване. През нощта всички се събират около лагерния огън, за да се поклонят на Бога и да се молят за тези, с които са се срещнали през деня.

Адвентната църква в Полша е малка – с около 5700 членове. Там има по един адвентист на всеки 6600 души. „Трудно се работи в Полша – казва пастор Рошковски – директор на Глобалната мисия към Полския съюз. – Поляците искат да настигнат Западна Европа и често работят на две места. Не им остава много време да четат Библията.”

За повечето селяни хората от мисионския екип са първите адвентисти, с които са се срещали. Пътуването е финансирано отчасти с мисионските дарения, които давате всяка седмица в Съботното училище.

Църквата ни е толкова благодарна за възможността да споделяме надеждата, която имаме в Исус – заявява пастор Стачурски. – Знаем, че хората четат материалите, които им раздаваме. Някои от тях искат библейски часове. Надеждата ми е, че историята за нашата каякарска мисия ще ви помогне да разберете, че вашата подкрепа за мисионирането оказва голямо влияние върху живота на хората.”