Джон Полийн

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2012 г.

Последните събития (1 Солунци 5:1-11)

Основна мисъл: Реалността на Христовото завръщане ни призовава към постоянна готовност.

В библейския текст за тази седмица Второто пришествие продължава да е първостепенната тема, но фокусът се измества. Тук Павел не толкова разяснява подробностите за завръщането на Исус, колкото необходимостта от постоянна готовност в светлината на това завръщане (и свързания с него съд). Предишният пасаж беше насърчителен - когато настъпи краят, изходът ще е много по-положителен, отколкото солунците очакват. Сега, когато вече разбират по-добре естеството на Неговото пришествие, въпросът е как да се подготвят.

Изглежда, че проблемът в църквата е теологията “мир и безопасност”, може би свързана с някои членове, пресмятащи времето за Второто пришествие. Посредством пророчеството солунците се надяват да могат да предскажат кога ще се случат последните събития и по този начин да знаят за кога да се приготвят. В резултат някои смятат, че могат да живеят без никакво усещане за спешност.

Кой от нас днес не може да каже същото за себе си? Колкото по-дълго сме тук, толкова по-лесно е да изгубим това усещане за спешност. Оттук и нуждата да се вслушаме в думите на ап. Павел.

Въпреки че думата “съд” не се среща в 1 Солунци 5:1-11, пасажът се занимава предимно с това. Павел иска солунските вярващи да са наясно, че Божият съд не е ограничен до нещо, случващо се в небето в края на времето, но има реални последици за техния ежедневен живот.

Днес много хора се чувстват неудобно от темата за съда. Не им харесва приложението за изобличение и заплаха. Но библейската концепция за съда е по-широка от само предупреждение, осъждане и екзекуция. Съдът има и позитивна страна. Простичките ежедневни дела на милост и любезност не остават незабелязани или невъзнаградени (Матей 10:42 например). Бог вижда всичко, което правим, било то добро или зло, и това има смисъл в окончателната съдба на нещата.

Двустранното естество на съда е очевидно от най-ранните разкази на Библията. В Едемската градина Бог преценява и осъжда греха на Адам и Ева като нещо негативно. Има последици от него, свързани с раждането на деца, земеделието и мястото, на което им е позволено да живеят. В същото време Бог отсъжда и позитивни мерки в тяхна полза. Създава вражда между тях и Сатана и милостиво ги облича с кожи, така че да не страдат излишно в променената околна среда. Което е още по-важно – тези кожи символизират праведността на Христос, която някога ще покрие техните грехове.

В Битие 4 гл. Бог осъжда Каин, като го изпраща на заточение. Но първородният син на Адам и Ева получава и помощ (позитивен съд). Върху него е поставен белег, така че никой да не го убие. По времето на Потопа Бог осъжда човешката раса чрез унищожението, причинено от водите, но съдът Му има и позитивна страна - той, осигурява ковчега като средство за избавление (Битие 6 – 9:17).

В Битие 11 гл. Бог смесва езиците и разпръсва човешката раса по цялата земя (негативно). Къде е позитивният съд? Намира се в призива към Авраам да бъде благословение за “всички земни племена” (Битие 12:3) – същите народи, които са разпръснати столетия по-рано (Битие 11:9).

“Господният ден” е израз, често срещан в новозаветните пасажи за съда. Той описва решителната намеса на Господа в края на времето със силен акцент върху негативните последици от непокорството (Исая 13:6-9; Еремия 46:10; Езекиил 30:2-12). В днешния библейски текст ап. Павел съчетава тази съществуваща по-рано концепция с аналогията за крадеца, представена от Исус (Матей 24:43; Лука 12:39).

Тройната комбинация на Господния ден, крадеца през нощта и родилните контракции илюстрират едно и също: Второто пришествие на Исус ще бъде внезапно, неочаквано и неизбежно за нечестивите. Краят на времето не е време на подготовка за края. Времето за подготовка е сега.

Но стих 4 разяснява, че апостолът не укорява солунците. Те вече знаят, че Господният ден ще дойде като крадец през нощта. Онези, другите, които казват “Мир и безопасност”, ще бъдат изненадани от предстоящото унищожение.

В Деяния 1:6,7 учениците на Исус Го питат за времето на последните събития от земната история. Но Той не задоволява любопитството им за тези неща. Не е тяхна работа да знаят времето на края. Можем да видим, че изразът “годините и времената” се отнася опитите да се пресметне точният край на времето. Подобни опити привличат вниманието, но те не са духовно продуктивни. Причиняват или разочарование, когато пресметнатото време отмине, или забавяне в подготовката, когато очакваното време се окаже твърде отдалечено.

Според Лука 21:34 много хора се опитват да избягат от духовната отговорност с помощта на неща като алкохол и забавления. Други може да са загрижени за духовната си подготовка, но да отвличат своето внимание с грижите и трудностите на живота. Внезапността на края обаче означава, че настъпва време, когато разсеяните или самодоволните ще претърпят провал. Според Христовите думи в Лука 21:34-36 ще успеят само онези, които бдят.

В началните стихове на пета глава ап. Павел говори за състоянието на тези, които – независимо от причината – не са готови. Солунците вече знаят, че реалността на Второто пришествие е сигурна. Неизвестно е само времето. Изненадата ще е трагична за неподготвените. Някои не са готови, защото не вярват във Второто пришествие; други – защото си мислят, че могат да отлагат подготовката си, докато събитията ги убедят, че краят е близо.

Това се случило в края на 50-те години на миналия век. Млад мъж чул някакъв проповедник да казва, че Исус ще се завърне през 1964 година, затова би било добре църквата да се приготви да Го посрещне. Младежът решил, че тъй като все още остават няколко години, няма смисъл да се безпокои за това до – да речем – 1962 година. С други думи, намерението на проповедника да подсили усещането за спешност оказало обратен ефект върху младия човек. Разбира се, подобно отлагане е опасно, защото не знаем дори дали ще доживеем до края на днешния ден. Добрата новина е, че не е необходимо да знаем кога Исус се завръща, за да бъдем готови сега.

В тези стихове ап. Павел започва една поредица от контрасти: деня/нощта, светлината/тъмнината (в стих 3 е загатнат контрастът избавление/погубление). Невярващите ще бъдат изненадани от събитията в края, но не и вярващите. Защо? Защото те живеят в светлината. Библията е “светилник на нозете ни и виделина на пътеката ни” (Псалм 119:105). Пророчеството е дадено, за да имаме достатъчно информация и да бъдем духовно подготвени за предстоящото.

Подготовката за Второто пришествие включва инвестирането на сериозно време с Божието Слово. Подготовката е акт на събиране на съкровища в небето. Тя касае ежедневното ни предаване на Господа.

В днешния свят много неща отвличат нашето внимание – от работата до и-мейлите, от забавленията до изобилието от наркотици и другите „подобрители” на настроението. Апелът на ап. Павел достига до нас през вековете. Не се разсейвайте. Поставете Божието Слово на първо място в живота си и няма да бъдете изненадани от събитията, независимо в колко неочаквано време се случат.

Ап. Павел започва стих 6 с “и тъй” или “затова”, в зависимост от превода. Той е установил, че истинските последователи на Исус са „чеда на светлината и на деня”. В днешния пасаж апостолът продължава метафората, за да ги увещае да бъдат все по-готови за завръщането на Исус. Докато стих 7 ни предлага известно отстъпление, стихове 6 и 8 насърчават солунците да бъдат будни, трезвени и въоръжени за предстоящите предизвикателства.

Апостолът започва с контраста между съня и бодърстването. Тъй като вярващите са “синове на деня”, те не трябва да заспиват, тъй като за сън е предназначена нощта. Разбира се, Павел пише метафорично. Тук под „сън” се подразбира духовната леност или липсата на интерес (в стих 10 това е метафората на смъртта). Изразът “да не спим” в оригиналния текст звучи “даже да не заспиваме”. Апостолът приема, че те вече са будни, но ги насърчава да запазят и все повече и повече да увеличават бдителността си.

След това ги насърчава да бъдат трезвени, а не опиянени. В древния свят трезвеността е символ на философското разсъждение. Павел иска солунците да бъдат задълбочени и внимателни в разсъжденията си върху Писанието. Някои използват Библията за определяне на дати и за спекулации. Вместо това апостолът иска вярващите да бъдат съсредоточени върху приложението на Писанията за тяхната лична духовна подготовка. Метафората за пиянството и трезвеността може да ни насочи и към етичното въздържание, насърчавано в 1 Солунци 4:1-12.

Денят се асоциира с будността и трезвеността. През нощта хората спят и обикновено именно вечер се напиват. Но в стих 8 Павел измества образността към военната стража. Стражите трябва да са будни и трезвени през цялото време - било то денем или нощем. Така че могат и трябва да превишават нормата, що се касае до бдителността. По същия начин апостолът очаква от християните да надвишават нормата, що се касае до подготовката им за Второто пришествие. И също като войниците те трябва да се облекат в пълното си въоръжение, преди да застанат на пост.

Както видяхме, в 1 Солунци 5:1-11 ап. Павел представя поредица от контрасти, за да илюстрира двете страни на съда, когато Исус се завърне. В днешния библейски текст (1 Солунци 5:9-11) апостолът говори за контраста между гнева и спасението. Вярващите могат да имат увереност в последните дни, тъй като в Христос имат увереност, че са „синове на светлината”.

Днес мнозина смятат, че библейската концепция за Божия гняв отразява повече културата на библейските времена, отколкото истината за Бога. Но това е погрешно схващане. Вярно е, че в Библията Бог е адаптирал истината Си според ограниченията на човешкия език. Но идеята за Божия гняв не е ограничена до по-древните части на Свещеното Писание - тя е широко разпространена и в Новия Завет. Звучи включително от устните на Исус (Лука 21:23; Йоан 3:36), от перото на ап. Павел (Римляни 1:18; 1 Солунци 1:10) и от виденията на ап. Йоан в Откровение (Откровение 6:16, 17; 15:1). Така че не можем безопасно да я пренебрегнем. Тя изразява нещо много важно за Бога и за спасителния план.

Въпреки че тук не можем достатъчно да се задълбочим в материята, трябва да сме наясно, че Божият гняв не е ирационална, импулсивна ярост. Божиите „пътища не са като нашите пътища” (Исая 55:8, 9). Библейското схващане за Божия гняв е по-скоро подобно на нуждата от справедливост за нацията по отношение на закононарушителите, които насилват и потискат другите. Тези, които упорстват в нечестието си, ще бъдат наказани и унищожени. Тъй като всички сме нарушили Божия закон, всички би трябвало да бъдем подложени на справедливо възмездие, ако не бяха животът, смъртта и възкресението на Христос.

Това е добрата новина за Божия гняв, сияеща през 1 Солунци 5:8-11. Божието намерение за нас не е “гневът” или “наказателната справедливост”, а благодатта и спасението! А в Христос Той е осигурил защитата, от която се нуждаем, за да не понесем унищожението в края. Точно затова апостолът смята, че правилно разбран, Божият гняв е основание по-скоро за насърчение, отколкото за страх (1 Солунци 5:11). В Христос отпада необходимостта да се сблъскаме с Божия гняв, защото на кръста Исус го е понесъл за всички нас.

И това ако не е добра новина!

“Трябва да бдим. Сърцата ни са измамливи, обкръжени сме от слабостите на човешкото естество, а Сатана търси как да ни унищожи. Често сме неподготвени, но нашият враг никога не бездейства. Познавайки неуморната му бдителност, нека не спим, както правят другите, а да бъдем “трезвени и будни” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Том 5).

“Някои като че ли смятат, че трябва да бъдат подложени на изпит, за да докажат на Господа, че са реформирани, преди да изискат Неговото благословение. Но Исус (...) обича да отиваме при Него такива, каквито сме – грешни, безпомощни, зависими. Твърдим, че сме чеда на светлината - не на нощта или на тъмнината! Тогава какво право имаме да бъдем невярващи?” (Елън Уайт. Избрани вести. Том 3).

“Болшинството от изповядващите се за християни живеят в света. Тяхната вяра оказва съвсем слабо въздържащо влияние върху живота им, устремен към светските удоволствия. Докато изповядват, че са чеда на светлината, те ходят в тъмнина и всъщност са чеда на нощта и тъмнината” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Том 1).

“Светът, който постъпва така, сякаш няма Бог, е погълнат в преследването на егоистични цели. Скоро обаче той ще преживее внезапно погубление и няма да се избави (...) Танцувайки и гуляейки, пиейки и пушейки, отдавайки се на животински страсти, хората от света вървят като говеда, водени на клане” (Елън Уайт. Евангелизъм).

1. В групата задайте въпроса: “Ако Христос трябва да се завърне утре, ще бъдете ли готови?” Обсъдете отговорите си и основанията за тях.

2. Как да поддържаме усещането си за спешност и в същото време да функционираме “нормално” в обществото?

3. До каква степен адвентното фокусиране върху последното време влияе позитивно или негативно върху живота ви? Как са се променили възгледите ви за последното време с течение на годините? Защо разбирането на спасителния план и на оправданието само чрез вяра е от такова съществено значение за ясното разбиране на събитията от времето на края?

В 1 Солунци 5:1-11 ап. Павел призовава към пълно посвещение на подготовката ни за Второто пришествие на Господ Исус Христос. Когато приемем евангелието, ставаме синове на светлината. Живеейки съобразно с него с вяра, надежда и любов, израстваме все повече по образа на Спасителя. Ако сме в Христос и по този начин – отречени от своето его и греха, ще бъдем готови, ако Той дойде още утре.

Бях арестуван и затворен за убийство, което не бях извършил. Бях проповедник мирянин на малка църква, преди да ме затворят. Изпитвах гняв заради тази несправедливост. Веднъж група адвентисти посети затвора и аз чух тяхната вест на надежда. Стори ми се трудно да приема съботата. В същия затвор се намираше и адвентист, който също бе обвинен в престъпление, което не бе извършил. Той ме насърчаваше да спазвам Божиите заповеди.

Предизвиках адвентистите да ми донесат друга Библия, в която да се казва, че Божият ден е събота. Едва тогава бих повярвал. Те ми донесоха католическа Библия, която назовава съботата като почивния ден. Размишлявах дълго за закона и заповедите. Ако е истина, че законът е отстранен, тогава защо съм в затвора за престъпление, което не съм извършил. Ако законът е премахнат, тогава всеки друг закон би трябвало да е отстранен. Тогава ме озари една мисъл като светкавица! Законът въобще не е премахнат и следователно съботата е все още обвързваща.

Убеден в тази истина, аз споделих вестта с други затворници и започнах да изучавам Библията заедно с тези, които искаха да узнаят истината. Някои от затворниците пожелаха да бъдат кръстени още преди мене. Аз обаче се колебаех. Исках да почакам, докато ме освободят, за да споделям вярата си като свободен човек.

Докато чаках за свободата си, постоянно ми минаваше една мисъл: Какво ще се случи с мене, ако отлагам следването на Бога и умра? Реших да откликна на Божия призив и да се кръстя, докато съм в затвора.

Останах затворен дълго след деня, когато очаквах да ме освободят, но Бог ме използва, за да доведа и други до Христос в затвора.

Най-накрая ме освободиха. Станах проповедник мирянин под ръководството на адвентен пастор. Провеждах библейски уроци и доведох повече от 150 души до Христос. Група от 30 души се събира под дърво манго, тъй като няма друго място за молитвени събрания.

Не тая лоши чувства към тези, които погрешно ме обвиниха за убийство, тъй като ако не бях в затвора, може би не бих открил чудната адвентна вяра.