Джон Полийн

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2012 г.

Живеене в святост (1 Солунци 4:1-12)

Основна мисъл: Въпреки че човешката сексуалност е дар от Бога както е при всички дарове, с нея може да се злоупотреби.

Трите начални глави на 1 Солунци разглеждат предимно миналото. Но в глави 4 и 5 ап. Павел се насочва към бъдещето. Във вярата на солунците има неща, които липсват (1 Солунци 3:10) и той иска да им помогне да попълнят тези липси. Писмото започва процеса, но повече би могло да се постигне едва когато Павел и солунците се съберат отново.

Започвайки с 1 Солунци 4:1, апостолът надгражда приятелството, което е утвърдил в първите три глави, за да предложи практичен съвет за ежедневния живот. Основната сфера на неговата загриженост (но не единствената) в стиховете за тази седмица се отнасят за сексуалните изневери. Въпреки че не ни е казано точно какво е предизвикало даването на тези увещания, Павел говори съвсем ясно за необходимостта да не се допуска сексуална неморалност. Езикът тук е много силен. Апостолът заявява, че тези, които отхвърлят наставленията му, не отхвърлят него, а Господа. Всичко, което човек трябва да направи, е да се вгледа в страданията, причинявани от сексуалната изневяра в живота на толкова много хора, и ще разбере защо Господ говори с толкова силни думи.

Молитвата на ап. Павел в 1 Солунци 3:11-13 съдържа множество ключови думи, загатващи за съдържанието на 1 Солунци 4:1-18. Молитвата е за преуспяване в святост и взаимна любов в светлината на Второто пришествие на Исус. Всички тези теми насочват към специфичните пасажи в глава 4.

В днешния ни текст (1 Солунци 4:1,2) апостолът подема езика за “преизобилстването” от 1 Солунци 3:12, въпреки че връзката е донякъде заличена от съвременните преводи. Тези преводи имат похвалната цел да направят нещата по-разбираеми на днешния език, но може несъзнателно да скрият връзките, очевидни в оригиналния текст. В превода на крал Яков паралелът между 1 Солунци 3:12 и 4:1 е изричен. На двете места Павел кани солунците да “преизобилстват” в любовта си един към друг и към всички.

Апостолът започва с изграждането на представата за християнския живот още докато е с тях. Сега Светият Дух му внушава да запълни оставащите празноти (1 Солунци 3:10) и да проясни разбирането им. Резултатът би бил “преизобилване” в онова, което те вече се опитват да постигнат – живот, достоен за призванието им.

Ап. Павел започва глава 4 с “И тогава най-после” (нов превод на крал Яков). В глави 4 и 5 той надгражда върху предишните глави, където приятелството му със солунците е основата за практичния съвет, който предстои да им даде. Положили са добро начало. Сега трябва да продължат да израстват в научените от апостола истини.

Особено интересно е, че в този пасаж Исус е споменат два пъти (1 Солунци 4:1,15). Това посочва, че Павел предава ученията чрез собствените думи на Господа (запазени по-късно в четирите евангелия) и така предлага нещо повече от добър съвет. Сам Исус е заповядал поведението, насърчавано от Павел. Като служител на Христос апостолът споделя истините, които е научил от своя Господ.

1 Солунци 4:3-8 представлява завършена мисловна единица. Божията воля за всеки вярващ е “святост” или “освещение” (1 Солунци 4:3,4,7). Онова, което ап. Павел в случая има предвид под “святост”, се обяснява от следните две изречения. От вярващите се очаква “да се въздържат от сексуална неморалност” и “да контролират собственото си тяло” (1 Солунци 4:3,4, Нов международен превод). Павел приключва тази мисъл с три основания за свят живот (1 Солунци 4:6-8): (1) Бог е „отмъстител” в това отношение; (2) Той ни е призовал към святост; и (3) дава ни Духа Си, за да ни помага. В днешния урок и в следващите две части ще разгледаме по-подробно този пасаж.

Стих 3 доразвива стих 1, където ап. Павел напомня на солунците как трябва да се “обхождат” (да “живеят” в много преводи – еврейска дума, използвана за описание на ежедневното морално и етично поведение). В стих 3 той използва още една еврейска представа, за да опише духовния живот като израстване, “святост” или “освещение.”

Типичното определение за святост е “отделен за свята употреба”. Но в своето писмо Павел придава на термина по-специфичен смисъл. Светостта е състоянието, което солунците ще достигнат при завръщането на Исус (1 Солунци 3:13). Но в глава 4 избира изрази, които подчертават по-скоро процеса, отколкото резултата. Това съществително е „дейно”: по-скоро означава “освещаване,” а не “осветеност”. Божията воля е да се ангажираме в процеса (1 Солунци 4:3).

Апостолът категорично не представя евангелие, свободно от закона. Към онези, които са в Христос, са отправени изисквания спрямо поведението. От стих 7 разбираме, че противоположното на “светостта” е “нечистота”. Както Павел обяснява по-нататък в стих 3: “… да се въздържате от блудство”. Думата за “блудство” на гръцки е „порнейа”, което днес би покривало целия спектър - от порнографията до проституцията и до всяка сексуална дейност извън брака.

Докато спасението е по Божия благодат чрез вяра, християнският живот трябва да бъде живот на израстване, постоянно стремящ се към съвършенството, обещано ни в Христос.

Въпреки че моралните философии, за които говорихме в урок 3, атакуват много от формите на сексуални крайности, в дните на ап. Павел езическото общество като цяло не проявява почти никакво въздържание. Според известния езически оратор Цицерон, “Ако някой си мисли, че на младите трябва да се забраняват връзки дори с любимите им, той несъмнено е извънредно аскетичен (...) Но този възглед противоречи не само на обичаите на нашето време, но и на тези на нашите прадеди. Имало ли е време, когато това да не е било всеобща практика? Кога е било осъждано? Кога е било забранено?” (Цитирано в Ейбрахам Малхербе, Писмата до солунците, Библията Котва, том 32б, стр. 235,236).

В днешния свят мнозина считат сексуалното въздържание от какъвто и да било характер за отвратително. Считат, че пасажи като 1 Солунци 4:4,5 са уместни в някакво друго място или време. Но древният свят не проявява по-голямо сексуално въздържание от днешния. Вестта на Павел не би била по-приемлива в по-широкото общество, също както днес.

За ап. Павел решението на проблема със сексуалните крайности е всеки “да държи своя съсъд със светост и почест” (1 Солунци 4:4). Думата, преведена като “държа”, на гръцки обикновено означава “овладявам”. Ако под “съсъд” Павел има предвид “жена” (това е бил обичаен в древността израз за жена, виж 1 Петрово 3:7), той всъщност твърди, че всеки мъж трябва да се стреми към почтен брак, за да избегне сексуалния промискуитет.

Но повечето съвременни преводи тълкуват думата “съсъд” като „собственото тяло”. В този случай фразата “да държи своя съсъд” би трябвало да се разбира като “контролиране на собственото тяло”.

И в двата случая апостолът открито се конфронтира с моралната разпуснатост на своето време. Християните не трябва да се държат като езичниците. Нормите на широката общественост не бива да са норми за нас. Сексът е свят, отделен е за брака само между мъжа и жената. Както посочва по-нататък Павел, сексът никога не може да е нещо обикновено (1 Солунци 4:6). Когато някой му се наслаждава извън нормите, определени от Бога, той неизбежно става разрушителен.

Мъж, който е сексуално активен извън брака, казва на пастора: “Като младеж се научих да разглеждам секса и любовта като едно и също нещо. Но когато се ожених, установих, че предбрачният секс разрушава не само тялото (разболях се от венерическа болест), но и ума. Въпреки че сега сме християни, с жена ми трябваше да се преборим с умствените и емоционалните поведения, които донесох в брака ни от своето минало”.

Ограниченията на Библията не означава, че Бог иска да ни попречи да се наслаждаваме на живота. Само ни предпазват от физическите и емоционалните увреждания, резултат от сексуалната неморалност. Необходимо е да проявяваме сексуално въздържание, защото сме загрижени за въздействието на живота ни върху другите. Всеки човек е душа, за която е умрял Христос. Тя не трябва да бъде подлагана на никаква сексуална експлоатация. Да се направи това означава да се съгреши не само спрямо човека, но и против Бога (Битие 39:9). Сексът означава не само отношение към другите, но и отношение към Христос в лицето на другия (Матей 25:34-46).

В крайна сметка сексът влияе на връзката ни с Бога. Езичниците, които не Го познават, водят живот на страстна похотливост (1 Солунци 4:5). Пренебрегването на Бога води до неморално поведение. Тези, които пренебрегват библейските учения по този въпрос, отхвърлят не само тях, но и Божия призив, както и самия Бог (1 Солунци 4:8).

От друга страна, когато следваме Божия замисъл, сексът е прекрасна илюстрация на себепожертвувателната любов, която Бог проявява към нас в лицето на Христос (Йоан 13:34, 35). Той е дар от Бога и, ако му се наслаждаваме според Божията воля за нас, може да разкрие по мощен начин каква любов изпитва Бог към човечеството и каква близост желае със Своя народ.

Гърците имат няколко думи за “любов”. две от които се срещат в Новия Завет. „Ерос” (не се среща в Новия Завет) е гръцката дума, от която произлиза думата “еротика.” Тя се отнася до сексуалната страна на любовта. „Агапе” е формата, най-често срещана в Новия Завет, тъй като се отнася до себепожертвувателната страна на любовта. Тя често е използвана по отношение на Божията любов към нас, изявена на кръста.

Друга гръцка дума за любов, „филос”, е изтъкната в днешния ни пасаж. Апостол Павел напомня на солунците онова, което те вече знаят за “братската любов”. От гръцката дума за братска любов получава името си град Филаделфия. В езическия свят филаделфийците наричат „любов” кръвните връзки. Но църквата разширява значението на думата, за да включва и любовта към другите вярващи - съзнателно избраното християнско семейство. Този вид семейна любов е проповядвана от Бога и е чудо на Неговата благодат винаги когато е налице.

В солунската църква, изглежда, е имало немалко мързеливи и разколнически настроени членове. Ентусиазмът заради Второто пришествие на Исус може да е накарал някои от тях да напуснат работата си и да направят някои жертви. Но готовността винаги да свидетелстваме не означава да бъдем шумни, мързеливи или да всяваме разцепления на работното си място или сред своите съседи. За някои външни хора най-близката представа за църквата, която биха могли да си изградят, е от поведението на християните в ежедневния им живот.

Решението на Павел за солунския проблем е да ги насърчи “да се стараят усърдно” – не за власт или влияние, а да живеят “тихо” (4:11). Това би означавало да вършат работата си, и то съвестно. В древния свят ръчният труд е най-разпространеното средство за препитание. В днешния свят апостолът сигурно би казал: “Издържайте себе си и семейството си и спестявайте малка сума, за да помагате на хората, изпаднали в нужда”.

“Любовта е чист и свят принцип, но похотливата страст не признава ограничения и не може да бъде контролирана от разума. Тя е сляпа за последиците и не различава причина от следствие” (Елън Уайт. Ум, характер, личност. Том 1).

“Любовта е чиста и свята. Но страстта на естественото сърце е нещо съвсем различно. Докато чистата любов включва Бог във всичките си планове и е в хармония с Божия Дух, страстта е твърдоглава, прибързана, неразумна, лишена от всякакво въздържание и превръща избрания от нея обект в свой идол. Във всички постъпки на онези, които притежават истинската любов, ще се проявява Божията благодат” (Елън Уайт. Адвент Ривю енд Сабат Хералд, 25 септември 1888).

“Тези, които не искат да паднат като плячка на сатанинските измами, трябва да пазят добре пътищата към душата си. Необходимо е да избягват четене, гледане или слушане на неща, провокиращи нечисти мисли. Умът не бива да бъде оставян да се занимава с всичко, което врагът на душите може да му подхвърли. Сърцето трябва да бъде вярно опазвано, да не би външното зло да събуди вътрешното и душата да потъне в тъмнина” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

1. В “Деяния на апостолите” (виж горния цитат) Елън Уайт говори за пазене на “пътищата към душата”. Кои са някои от практическите начини, по които вярващите могат да направят това? Как да прилагаме този принцип при избора на забавления и възпитание?

2. В 1 Солунци ап. Павел често използва думата “преизобилно”, за да опише израстването на характера и християнското поведение. Какво могат да направят църквите, за да насърчат този вид “преизобилстване”?

3. Ако млад човек ви помоли да посочите поне две основания против предбрачния секс, какво бихте казали и защо?

В първите дванадесет стиха на глава 4 ап. Павел разглежда два от най-трудните проблеми, срещащи се в повечето църкви, особено в градските. Сексуалността е много личен въпрос. Църквата обаче е изложена на множество опасности, ако не се занимава с проблема за сексуалната неморалност. Също толкова важно е каква църква вижда светът в съседството и на работното място. Наставленията на ап. Павел по тези въпроси са също толкова важни и днес, колкото са били по негово време.

„Вземи си багажа и не се връщай”, казала майката, когато Веруска отворила вратата. Веруска се спряла и отговорила спокойно: „Ще си прибера нещата, след като се върна от църква.” След това тръгнала към църквата със сълзи на очи.

На влизане в църквата Веруска чула една жена да разказва мисионска история за момиче, което имало подобни изпитания. Заплакала, докато слушала как Бог подготвил сигурно убежище за момичето, което дръзнало да следва Исус.

След богослужението Веруска застанала до стената в недоумение как да постъпи. Маркес се приближил и видял, че плаче. Разказала му какво чула от майка си, а той й предложил да я подслони. Веруска обаче отказала. Тя не познавала семейството на Маркес. Двамата тръгнали заедно към града. Намерили пейка и седнали да поговорят. Маркес се помолил за нея и й прочел от Библията си някои от Божиите обещания.

Времето летяло и когато залезът наближил, Маркес казал, че трябва да се върне в църквата за вечерната служба. Веруска тръгнала към дома сама. Влязла в къщата и видяла, че майка й не е там, но намерила бележка на масата. Прочела я с трепет. „Моля те, не си тръгвай. Обичам те. Мама.” Веруска се усмихнала и тръгнала бързо към църквата. Бог й бил дал изходен път!

По пътя за дома отново изпитала силен страх. Помолила се за душевен мир и влязла в къщата. Майка й я посрещнала с облекчение. Веруска осъзнала, че семейството й било силно обезпокоено.

Никой не споменал нищо за религия през седмицата, но Веруска знаела, че майка й не е никак доволна от посоката, която била избрала. След време майката се успокоила и Веруска продъжила да ходи на църква.

Една съботна сутрин майката се обърнала към Веруска с думите: „Побързай, защото закъсняваш за съботното училище.” Веруска се усмихнала. Майка й не се противяла вече на решението й да стане адвентистка.

Веруска споделя вярата си със своята майка точно така, както братята й споделяли вярата си с нея. Разбрала, че майка й слуша някои адвентни програми по радиото и сега моли Божието слово да проникне дълбоко в сърцето й и да намери плодородна почва, където да израства във вярата. Моли се баща й също да открие вярата в Бога.

Ангола е дом на повече от 350 000 вярващи.