|
Мисиониране и свидетелстване
Джо А. Уеб
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2012 г.
|
Урок 6
|
Сб
Нд
Пн
Вт
Ср
Чт
Пт
Разказ
|
5 - 11 май 2012 г. |
Лично мисиониране и свидетелстване
|
|
|
|
Събота - 5 май
|
Стих за запаметяване:
„Вие сте Мои свидетели – казва Господ – и служителят Ми, Когото избрах...” (Исая 43:10).
Основна мисъл: Всеки, преживял радостта от сигурността на спасението, има желание да води и други към същото.
Много хора чуват добрата вест за Исус благодарение на църковни мисионски програми и дейности. И все пак личното влияние на отделните хора в църквата допринася значително за успеха на общите програми. През последните няколко десетилетия изследванията показват, че приятели, роднини, съседи и познати са най-мощният фактор за довеждане на хората при Христос (чрез силата на Светия Дух, разбира се). В едно от тези изследвания над 83 процента от новите членове на църквата споделят, че най-важно за тях е било влиянието на техни приятели, роднини и познати – адвентисти. От всички, посещавали някакви публични форми на мисиониране, 64 процента заявяват, че са го направили, защото са били поканени от свои близки.
Тази седмица ще се спрем на няколко библейски примера за „приятелска мрежа в действие”, ще размислим върху собствената си връзка с Исус и върху личното си влияние над нашите близки.
За тази седмица прочетете:
Деяния 4:13, 14; Йоан 1:37–50; Псалм 139; 1Петрово 3:1–15; Йоан 4:37, 38
|
Моят Бог и аз |
Неделя - 6 май
|
Личната ни връзка с Исус има пряко влияние върху успеха на нашето свидетелстване. Много е лесно да усвоиш няколко „мисионски трика” и след това да се втурнеш да ги прилагаш със собствената си мъдрост и сила. Да, Бог може и да благослови такива усилия, но винаги трябва да си напомняме, че това е Негово дело и ние трябва да го вършим с Неговата сила. Какво предпочитаме – просто да предаваме на хората знания (доста важни, наистина) или да ги подтикваме към създаване на жизнена духовна връзка със Спасителя? А и как да дадем от себе си нещо, което самите ние нямаме?
Разбира се, винаги ще се натъкваме на примери на хора със слаба лична вяра, които постоянно се клатушкат на ръба на отстъплението и подхлъзването. Но въпреки това Бог ги използва да водят хора при Него. Преди време в голям град живяла млада жена, която станала адвентистка и започнала да работи неуморно за обръщането на своя брат. След години той наистина се кръстил. Само месец след това сестра му напуснала църквата и до ден днешен отказва да се върне. Да, такива неща се случват, но на практика колкото по-здрава е нашата собствена връзка с Исус, толкова по-мощно е свидетелстването ни.
Прочетете Деяния 4:13, 14. Каква връзка имат апостолите Петър и Йоан с Исус? На какво ги прави способни тя? Помислете какво означават думите „познаха, че са били с Исус”. Какво се крие зад тях? Как точно изглежда човек, който току-що е „бил с Исус”?
Посланието на Словото е кристално ясно. Докато мислим за личните си мисионски полета, докато преценяваме колко е узряло „зърното” и колко спешна е нуждата от работници, нека позволяваме на Господ да ни привлича към Себе Си в близка и здрава връзка, която ще ни придава сила. В противен случай няма да постигнем истински успех.
Каква е вашата лична връзка с Господ? Доколко отношението ви към околните и начинът, по който просто присъствате, говорите и действате, разкриват същността на тази връзка? Бъдете възможно най-честни към себе си, ако трябва – до болка.
|
Моето лично мисионско поле |
Понеделник - 7 май
|
Когато поглежда към тълпите, сърцето на Исус се изпълва със състрадание (виж Матей 9:36). Може би смятате, че Той вижда просто тълпа? Не, вижда всеки отделен човек в това множество. По същия начин и ние трябва да си даваме сметка за отделните хора в тълпите, сред които се движим и живеем. Църквата може да прави това само ако нейните членове общуват с хората лично – всеки в своята сфера на влияние.
На практика онези, с които общуваме лично, са нашето мисионско поле. След най-близките членове на семейството идват по-далечните роднини, приятелите и познатите. Понякога и странични хора може да влизат и излизат от нашия кръг на влияние и да бъдат част от това поле, макар и за кратко.
Прочетете Йоан 1:37–42. Защо според вас Андрей казва, че е открил Месия, първо на брат си, преди да каже на когото и да било друг?
Андрей е ученик на Йоан Кръстител. Мисията на Йоан е да подготви пътя за Исус. Следователно съвсем логично е част от неговите ученици да „преминат” към Месия. Разговорът на Андрей със Спасителя така силно го вълнува, че той незабавно отива да потърси най-близкия си човек – своя брат, с когото е прекарал безброй дълги нощи в риболов по Галилейското езеро.
Прочетете Йоан 1:43–50. Вижте какво става тук. Какви междуличностни отношения са описани? Как Филип отговаря на скептицизма на Натанаил? Какви поуки ни предлага този случай? Как може да ни помогне да разберем по какъв „механизъм” работи личното свидетелстване?
Първата вълна от последователи на Исус набира сила очевидно благодарение на „социалната мрежа” в околностите на Капернаум и Витсаида. Обърнете внимание – Филип не започва да спори с Натанаил, когато той изказва съмнение, че е възможно Месия да дойде от някакво малко, незабележително селце. Изрича само една простичка покана: „Ела и виж”.
На кого от своето непосредствено обкръжение бихте могли да свидетелствате по-успешно? Какви жертви от ваша страна може да са необходими за тази цел?
|
Моят личен потенциал |
Вторник - 8 май
|
Когато мисионският ръководител отправи апел за участие в свидетелстване или мисиониране, често мислим, че много хора са по-подготвени и по-надарени от нас. Другите ни изглеждат по-уверени и по-способни. Библията обаче ни разкрива, че Бог търси не непременно най-подготвените, а по-скоро най-желаещите да бъдат употребени, независимо от талантите и дарбите им.
Добър пример за това е призивът на Бог към Моисей да освободи народа Му от египетско робство. Моисей изтъква много основания някой друг – по-способен от него – да изпълни тази задача (виж Изход 3:11; 4:10). За себе си той има много добро оправдание да не направи това, което Господ иска от него.
Като чуят призив за участие в мисионска дейност, много днешни вярващи отговарят сякаш с ехо от думите на Моисей: „Кой съм аз, та да ми възлагате такава задача?”, „Ами ако ми зададат някой труден въпрос и не мога да отговоря?”, „Аз не съм добър говорител”. Предложението на Моисей Бог да преразгледа Своята „кадрова политика” сигурно ни се струва смешно. Но Господ познава неговия потенциал и знае, че въпреки личните си страхове и притеснения, той е точният човек за тази работа.
Призивът към Моисей да води Божия народ е доказателство, че Бог ни познава безкрайно по-добре, отколкото ние – себе си. Той поставя акцент не върху представянето ни в миналото, а върху нашите възможности. Всеки вярващ притежава огромен потенциал да допринесе за успеха на Божието дело.
От друга страна, нека се пазим и от прекалено самоуверено „тичане пред Господ”. Вярно, често трябва да изследваме сърцата си, за да преценяваме къде се намираме в духовно отношение, но не бива да забравяме, че човешкото сърце не се отличава с особена обективност на самооценката. Следователно добре е да молим Бог да ни изпитва и да ни показва какво е истинското ни състояние – защото то влияе на възможностите, които имаме.
Прочетете Псалм 139. Защо Давид моли Бог да изпита сърцето му? Каква е поуката за нас не само по отношение на свидетелстването ни, но и във връзка с ходенето ни с Господа въобще? Какво от този псалм можем да приложим лично за себе си още сега? Каква утеха, надежда и насърчение откриваме в него? В същото време към какви промени в живота ни подтиква той?
|
Свидетелството на праведния живот |
Сряда - 9 май
|
Наистина ли делата говорят по-силно от думите? Да, хиляди пъти да. Следователно едно послание може да бъде предадено само с дела - без думи. Силно послание може да бъде предадено и само с думи - без дела. Но когато има едновременно и двете, и то в пълна хармония помежду им, силата е огромна. Да изповядваме, че обичаме Бог, а след това да действаме, сякаш не Го обичаме, е лицемерие. Най-лошото възможно свидетелство, което можем да дадем, е изповед в противоречие с делата ни.
Съгласието между двете говори много силно. Членовете на вашето семейство, приятелите ви може и да слушат какво им говорите, но със сигурност наблюдават дали то отговаря на това, което правите; на начина, по който живеете.
Прочетете 1Петрово 3:1–15. Какво научаваме за силата на християнския живот и за неговите възможности да печели невярващите за Христос? Представете си каква сила би придобило нашето свидетелстване, ако живеехме така, както е описано в този текст. Каква специална вест ни отправя стих 15 в контекста на нашето лично служене? Прочетете също Матей 5:16.
Представете си само какви разногласия настъпват, когато една езичница приеме Исус, а съпругът й си остане невярващ. Дълга, който тя чувства, че носи за неговото спасение; мисълта, че той е част от нейното лично мисионско поле, може да я подтикне към прояви на свадлив и заядлив дух. Апостол Петър обаче предлага друго – да остане вярна на своя Бог, като се надява и се моли богоугодният й живот да спечели невярващия съпруг за Спасителя. С други думи, може да остави ежедневните й дела да служат като постоянно и мощно свидетелство.
Да оставим светлината си да свети – това включва всички възможности за влияние върху изгубените за Божието царство. Околните може и да не чуят добрите ни думи, но ще видят добрите ни дела. Така Божията сила ще работи чрез нас и Духът ще ги води да признаят благословенията, които Божието присъствие носи на хората. Те трябва да разберат, че „християнин” е не просто някаква титла, с която се кичим, а силна връзка, на която се наслаждаваме. Илюстрациите са важен метод в обучението, а християните са такава илюстрация – съзнателно или не. Ние свидетелстваме по-силно чрез това, което правим, и чрез това, което сме, отколкото с думите си. Плаши ли ви тази мисъл? Така и трябва да бъде.
|
Моят принос към цялото |
Четвъртък - 10 май
|
Тази седмица изучаваме какво е нашето лично мисионско поле, какъв е потенциалът ни за мисиониране и свидетелстване. Важно е да разберем и още една истина – църквата се състои от отделни хора, следователно усилията на всеки един допринасят за постигането на общата мисионска цел. Знаете ли каква е стратегията на вашата църква, какви дейности развива за довеждане на хора при Исус? Можете да каните близки от своето лично мисионско поле на църковни програми и събития. От друга страна, знаят ли ръководителите на вашата църква какво правите вие в личната си мисионска работа? Ако знаят, могат да ви помогнат – с молитва и с всякакви специални средства.
Прочетете Йоан 4:37, 38. Какво насърчение предлагат думите на Исус „един сее, а друг жъне”? Какво иска да каже? Опишете как виждате изпълнението им на практика в своя живот?
Най-вероятно тук Исус намеква за семето на евангелието, засято от Него самия, от Йоан Кръстител и от самарянката. Учениците жънат там, където други са сели, и наистина е дошло време сеячи и жетвари да ликуват заедно.
Чрез думите Си „един сее, а друг жъне” Исус не иска да каже, че едни хора са определени да бъдат сеячи, а други - жетвари. Понякога църквите поставят по-силния акцент върху жетварите, но истината е, че ако не е имало сеячи, напразно бихме чакали за жетва. Всеки от нас е призован и да сее, и да жъне. В плана на всяка църква са залегнали най-различни комбинации от „сеитбено-жетварски” дейности. Възможно е това, което сеете в своето лично мисионско поле, да бъде пожънато колективно от църквата. Или пък вие да пожънете засятото от други в сърцата на хора, навлезли в личната ви сфера на действие.
Като се замислим, всеки допринася за общото (виж 1Коринтяни 12:12–27). Илюстрацията с обработването на земята ни подсказва още нещо – че преди засяването на семето някой друг е почистил земята и я е разорал.
Разбира се, сеитбата и жетвата са част от процес, който продължава и след като човекът се е присъединил към църковното тяло. Реколтата не бива да остава неприбрана в полето, а грижливо събрана в житница.
Как можете да се включите по-активно в процеса на сеитба и жетва в своята църква? Усетили ли сте на практика как работата за спасението на други хора укрепва вашата собствена вяра? Дайте примери. Защо според вас е така?
|
Разширено изучаване |
Петък - 11 май
|
Духовната подготовка за лично служене
Ние не отричаме важността на библейското знание и на изпитаните методи за свидетелстване и мисиониране, но трябва да внимаваме много да не забравим за важния акцент върху личната духовна подготовка. Основната „съставка” на нашето духовно израстване, разбира се, е Светият Дух. Но за да изпитаме Неговата сила в областта на мисионирането, трябва да Му дадем достъп до живота си.
Когато започнат да служат на своя Бог, вярващите по-остро осъзнават личните си духовни нужди. И когато поискат и след това получат по-голяма мярка от Светия Дух, стават по-силни и по-способни да продължат да служат.
Тайната е във всекидневното себепредаване на нашата воля на Бог, в готовността ни да умираме за себе си, ежедневно да издигаме Христовата благодат пред очите си и да помним какво сме получили в Христос и какво иска Той от нас.
За разискване:
1. Елън Уайт прави следното изявление по въпроса за печеленето на души: „Вашият успех зависи не толкова от знанията и постиженията ви, а от умението ви да намирате път към сърцето на човека” (Служители на Евангелието). Каква важна мисъл откривате тук? Не сте ли виждали как в крайна сметка хората обръщат гръб на вашето свидетелство, макар то да е било мощно и убедително? Често доктрината сама по себе си – колкото и здраво да е основана на Библията, колкото и да е логична, вдъхновяваща и разумна, – няма да повлияе на затворено сърце. Как да го отворим? В контекста на горното изявление по-важно е да живеем в съгласие с това, което проповядваме, отколкото само да го проповядваме?
2. Докато размишлявате как да споделяте своята лична опитност, размислете и над следното изказване: „Последните лъчи на милост и светлина, последната вест на любов, която се дава на света, е откровението за Божията любов. Божиите чеда трябва да изявяват Неговата слава; в живота и характера си да разкриват какво е направила Божията благодат за тях” (Елън Уайт. Притчи Христови). Въпросът е как на практика да изявяваме славата на Бог в ежедневието си. Колко пъти през последните 24 часа „изявихте Божията слава” в своя живот? Какво свидетелство за вярата ви дава вашият стил на живот? Как църквата ви като цяло може да „изявява Неговата слава”?
|
Разказ |
|
Вярата на Фуачи
„Чух че посещаваш адвентна църква – възкликнала майката на Фуачи. – Надявам се, че не си кръстена!”
Фуачи останала мълчалива, без да знае какво да каже. Току-що се била върнала от Замбийския адвентен университет и имала намерение да каже на майка си, че е кръстена. Как би могла да отговори на този въпрос?
Фуачи била израснала в християнски дом. Сестра й я поканила да посети адвентна църква, но майка й не я пуснала. Когато пораснала и завършила гимназия, решила да се запише в Замбийския адвентен университет. Сестра й се съгласила да плаща таксите за обучението, стига майка им да я пусне. „Само не се присъединявай към църквата”, предупредила майката.
В училище Фуачи харесала библейските уроци и била привлечена още по-близо до Христос. По време на молитвената седмица Фуачи посветила живота си на Бога, но дълго време продължила да отхвърля поканата да бъде кръстена.
На следващата година по време на молитвената седмица Фуачи решила да последва Христос, дори това да разгневи майка й. Отложила срещата с майка си до лятната ваканция. И ето, че тя я поздравила с думите: „Чух че посещаваш адвентна църква. Надявам се, че не си кръстена!”
„Харесва ми да ходя в адвентната църква”, едва промълвила Фуачи. Може би ще е по-добре да изчакам и да не казвам на майка ми за моето решение, помислила си тях. С наближаването на съботата Фуачи си намерила оправдание да отиде в града, за да посети църквата. Ваканцията свършила, а Фуачи все още не била казала на майка си, че е адвентистка.
Внезапно сестра й починала. Фуачи била съкрушена, а вярата й – разклатена. Толкова много хора се молеха за нея, помислила си тя. Защо Бог допусна сестра ми да умре? Намерила утеха в духовните песни, които сестра й често пеела. Когато започвала да пее, преставала да се чувства изоставена. Останало да се разреши въпросът кой ще заплати училищните такси.
Разказала на майка си за кръщението, очаквайки да я разгневи. Майката само поклатила глава. Дори се съгласила да заплати образованието й. Макар, че работела в училище, Фуачи пак нямала достатъчно пари за таксите. Уповала се на Бога да намери недостигащата сума.
Един ден майка й се обадила, за да й каже, че посетила църквата. Не отишла втори път, но Фуачи смята, че това е една малка стъпка на вярата. „Ще има и други стъпки – казва тя. – Моля се Бог да ме използва да привлека майка ми към Него.”
* Фуачи Мтонга живее в Замбия, Африка.
|
|