"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Мисиониране и свидетелстване

Джо А. Уеб

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2012 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 16 - 22 юни 2012 г.

Как да оценяваме мисионирането и свидетелстването


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 16 юни
Стих за запаметяване:
„Както е обеца и украшение от чисто злато за човек, така е мъдрият изобличител за внимателното ухо” (Притчи 25:12).

Основна мисъл: Да се заемем с голяма мисионска задача, без да знаем как да оценим правилно изпълнението й, е грешка.

Често се задоволяваме с минимални резултати, когато е възможно да имаме много по-голямо влияние и да постигнем много по-впечатляващи успехи, стига да оценим правилно досегашните си мисионски усилия и опит и да позволим на откритията си да повлияят върху нашите бъдещи насоки и планове.

Понякога мисионски инициативи със съвсем скромни резултати поглъщат огромни средства. Това води до промени в разпределението на бюджета и на дейностите. Ако не се правят с критикарски дух, тези обсъждания могат да бъдат част от една здравословна преценка. Нека веднага добавим обаче, че на практика не можем да знаем в пълнота какви са резултатите от тази или онази програма, тъй като сме в състояние да отчетем единствено външните постижения (брой кръстени хора, например) и няма как да сме наясно къде и колко дълбоко са засети семената на евангелието. И все пак оценяване трябва да има – необходимо е да се обмисля кое е полезно и кое не, но без осъдителен дух.

Тази седмица ще разсъждаваме над оценяването като библейски принцип и неговата важност за живота на съвременната църква.

За тази седмица прочетете:
2Коринтяни 13:5, 6; Евреи 10:24, 25; Второзаконие 10:12, 13; Матей 23:15; Откровение 14:6, 7



Защо трябва да правим оценки? Неделя - 17 юни

Независимо дали го осъзнаваме, или не, всъщност оценяване винаги има. Всяко съботно богослужение, всяко събрание се оценяват. Хората оценяват съдържанието, яснотата, дори продължителността на една проповед, а посетителите на публични лекции съответно - нивото на професионализъм на говорителя. Винаги когато имаме някакви очаквания, оценяваме. Наистина не можем да посочим конкретен стих, който описва процеса на оценяване, но въпреки това то очевидно е важна част от живота на ранната църква.


Какво научаваме за важността на оценяването от следните текстове? За какъв вид оценка става въпрос? 1Тимотей 3:1–13; 1Коринтяни 11:28; 2Коринтяни 13:5, 6.


Винаги когато Божието Слово поставя някакъв стандарт, предписва определено действие или предава заповед, нашата реакция спрямо тях подлежи на оценяване. То е свързано с важни въпроси: „Как се справям с тази работа?”, „Как мога да постигна по-голям успех?”.

Фактът, че ап. Павел представя определени квалификации по адрес на дяконите и презвитерите, означава, че има някакъв процес на оценяване. Преценява се годността им за определения пост, както и доколко успешно се справят със задачите си.


Прочетете отново евангелската поръчка в Матей 28:19, 20. Какви въпроси бихте задали, за да оцените правилно изпълнението й от страна на вашата църква?


Ние сме Божии служители и на нас са поверени неизмеримо скъпоценните истини на евангелието. Трябва да занесем тези истини по целия свят, затова нека не се изненадваме, че Бог е предвидил да ни оценява по някакъв начин. Той желае и очаква напредъка на делото, поверено на всички, които са откликнали на призива Му; очаква те да бъдат Негови сътрудници в спасяването на души.


Прочетете отново 2Коринтяни 13:5. Какво говори лично на вас този стих? Как можете да го приложите? Какво доказателство имате, че Христос е „във вас”?




Оценявайте с любезен дух Понеделник - 18 юни

Оценяването е нещо много полезно, но в него има и капани, за които трябва да внимаваме. Ако сме прекалено активни в оценяването и се концентрираме предимно върху грешките и недостатъците, има опасност да създадем критикарска среда, да обезсърчим доброволците и да намалим техния брой. За да не бъде възприемано като критикуване, оценяването трябва да бъде придружено и от искрена похвала. Наистина най-често забравяме да похвалим работниците, особено онези, които служат в своята област от дълго време. Те винаги са на своя пост, винаги си гледат работата и ние вече започваме да ги приемаме за даденост – очакваме винаги да бъдат такива. Процесът на оценяване ни дава възможност да ги поощрим.


Какво уверение се дава в тези стихове? Как можем да вдъхваме същата увереност и днес – както на отделните хора, така и на екипите? Деяния 16:1, 2; Римляни 16:1; 1Коринтяни 11:2; Филипяни 4:14.


Понякога апостол Павел занимава църквите или отделни хора с въпроси, свързани с отношения, поведение или учения. Това подсказва, че предварително е имало някакъв процес на оценяване. Но всеки път, когато това е възможно, апостолът хвали хората за това, че лично са го подкрепили, че са били верни на Бог или за това, че добре са изпълнили дадена задача.

За да бъде оценката честна, трябва да имаме предвид не само крайния резултат, но и целия процес. Крайният резултат показва дали дадена програма е постигнала заплануваното, докато оценката на процеса разкрива как е управлявана.


Внимателно прочетете Евреи 10:24, 25. Какво означава да се „грижим един за друг” в този контекст? Какви принципи за оценяване откривате в текста?


Тези стихове съдържат нещо повече от предложение. Те горещо ни увещават да се отнесем сериозно както към собственото си духовно израстване, така и към това на другите. Ако осъзнаваме какво изисква Бог от нас като християни, ако изпитваме необходимост да знаем докъде сме стигнали в своята опитност, тогава непременно ще правим подходящо оценяване и ще се „увещаваме един друг”.


Колко е насърчаващо някой да ви похвали – дори само за това, което сте като личност или като служител. Удивително е колко много могат да постигнат само няколко добри думи! Какво е отношението ви към другите по принцип? Какво правите по-често – критикувате или одобрявате? Ако е първото, какво можете да направите, за да коригирате тази своя изключително деструктивна черта?




Какво иска Господ Вторник - 19 юни

Прочетете следните стихове и после (като не забравяте контекста на цялата седмица и на тримесечието) отговорете на въпросите по-долу.


„А сега, Израелю, какво иска от теб Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го обичаш и да слугуваш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?” (Второзаконие 10:12, 13).


Ако трябва с едно изречение да обобщите казаното в тези два стиха, какво ще бъде то?


За кой новозаветен текст ви напомня този и защо това е доказателство за огромната важност на наставленията в него?


В текста се казва, че Бог „иска” („изисква”) тези неща от нас. Как тълкувате това в светлината на учението за оправдание единствено чрез вяра?


Стиховете коментират сърцето, душата, любовта и страха – все неща, за които съдим по това, което виждаме отвън. Кой е външният израз на тези вътрешни качества според текста? Как връзката между вътрешното и външното, загатната тук, съответства на нашето разбиране на Откровение 14:6–12?


В Матей 23:15 Исус дава крайно отрицателна оценка на „свидетелстването” и „мисионирането” на книжниците и фарисеите сред езичниците. Затова винаги когато се стремим да изпълняваме евангелската поръчка, трябва да си припомняме дълбоките истини, записани във Второзаконие 10:12, 13. В крайна сметка последното, което искаме да постигнем чрез мисионската си дейност, е да създадем повече „рожби на пъкъла”, нали така?




Измерване на духовния растеж Сряда - 20 юни

„Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек – понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1Царе 16:7).


В предишните уроци вече отбелязахме, че всяка цел, която си поставя отделен човек или цяла църква, трябва да подлежи на оценяване. Численото нарастване например се наблюдава и оценява сравнително лесно, но за църквата има и по-важни неща от количеството.

Очевидно е (или поне би трябвало да бъде), че не искаме просто да напълним църквите с хора. Искаме да ги напълним с личности, които израстват в своята връзка с Исус, които обичат Господа и дават външен израз на своята любов чрез послушание към Неговите заповеди. Последното, което искаме, е да правим онова, което според Исус правят книжниците и фарисеите – да „обикаляме море и суша” (т.е. да полагаме мисионски усилия), за да правим хората „рожби на пъкъла” два пъти повече от самите нас (Матей 23:15). Острото порицание към техните „мисионски усилия” показва колко важно е да внимаваме с оценяването на духовното израстване – не само на онези, които довеждаме в църквата, но още повече на нашето собствено.


Прочетете Матей 26:41; 1Солунци 5:17; Римляни 8:6; Ефесяни 6:17, 18; 2Тимотей 2:15, 16 и Псалм 1:2. Кои са важните духовни „дисциплини” според тези текстове? Защо всички те са жизнено необходими за духовното ни израстване?


Как можем ние, грешниците, сами нуждаещи се от небесната благодат, да оценяваме нещо толкова „неуловимо” като духовността на другите хора? Фактически не съществува някаква видима „скáла”, по която да правим подобни преценки. Следователно по-подходящо и по-полезно би било да преценяваме дали вярващият е поел по пътя на духовността, вместо да определяме „на кой километър” от този път се намира. Показателите, по които преценяваме дали е поел, са духовните дейности, които практикува. Нещата, изброени в стиховете по-горе, също са показатели, но въпреки всичко винаги трябва да бъдем много внимателни, когато оценяваме чужда опитност. И в същото време особено когато става въпрос за нови членове на църквата, трябва по много нежен и любящ начин да им помагаме да разберат колко важни за тяхното духовно израстване са молитвата, изследването на Библията и послушанието.




Измерване на църковния растеж Четвъртък - 21 юни

Причината, поради която църквата съществува, е същата, поради която имаме нужда от оценяване. Ние вярваме, че ЦАСД е издигната точно в този момент от световната история, защото е част от Божия план за разпространение на Неговото евангелие по целия свят. С други думи, съществуваме, за да печелим души за Божието царство.


Прочетете Откровение 14:6, 7. Как тълкуваме тези стихове предвид идентичността си – адвентисти от седмия ден?


Оценявайки как се справяме, ние се придържаме възможно най-точно и успешно към своята цел. Оценяването на това, което църквата прави, трябва да представлява всъщност оценка на нейната мисионска стратегия и израстване. По какъв начин задачата, която изпълняваме в момента, подпомага постигането на генералната цел?


Прочетете Матей 6:33; 10:7; 24:14 и Лука 4:43. Какво се казва тук? Как трябва да се отрази смисълът на тези стихове върху нас като църква и върху мисионската ни работа?


Докладът за дейността на Исус на земята е пълен с доказателства за това как Неговата проповед: „Небесното царство наближи” печели души за Бога. Той заклеймява религиозните водачи, че затварят пътя към това царство и затрудняват влизането на хората в него; изпраща учениците Си да го проповядват. Цел номер едно на Исус, на апостолите, на църквата е печеленето на души.

Докладите за броя хора, повярвали в Исус Христос в отделни моменти, и за основаването на нови църкви сред езичниците доказват, че има оценяване на това как църквата се справя с постигането на целта „разрастване на царството”.


Исус прави много силно и недвусмислено изказване – който не е с Него, е против Него (Матей 12:30); който не събира с Него, разпилява. Забравете за миг изповедта на вярата и факта, че името ви е записано в църковния регистър. Събирате или разпилявате? Как ще се аргументирате?




Разширено изучаване Петък - 22 юни

Покана и други да се присъединят към вашата работа

Да сте чували понятието „човекът оркестър”? Това е човек, който свири едновременно на всички инструменти от оркестъра. Барабанът е закрепен за гърба му и се удря с крак, с помощта на един педал; чинелите са привързани между коленете му и така нататък. Казано метафорично „човекът оркестър” свири всички партии.

Поради липсата на физическа и емоционална подкрепа от страна на екип човекът оркестър е силно застрашен да направи „късо съединение”. Често такива хора се оплакват, че църквата не ги подкрепя, но вероятно тя просто никога не е била поканена да участва по друг начин, освен със средства.

Независимо дали сега започвате някаква програма, или оценявате вече действаща, ето ви няколко полезни предложения за това как да разширите работата си чрез включване на нови хора:

1. Преценете какво представлява всеки аспект от вашата работа и вижте колко хора могат да се включат във всеки от тях.

2. Преценете в коя област се нуждаете от по-сериозна помощ и потърсете подходящи хора, които да поемат основните задачи. Помислете кой от тях може да бъде ръководител на група.

3. Направете ясно и подробно описание на цялата програма във всичките й части. Това ще ви бъде от полза, когато разговаряте с евентуални членове на екипа. Ще можете да им обясните какво точно се очаква от тях.

4. Редовно се отчитайте пред цялата църква. Така всеки ще вижда, че вашата работа е част от цялостната мисионска стратегия на общността и с по-голяма готовност ще ви подкрепя и подпомага.

5. Редовно организирайте срещи на екипа. Насърчавайте участниците и отбелязвайте напредъка. Задавайте въпроси като: „Как се справихме?”, „Как се справяме?”, „Накъде оттук нататък?”.

За разискване:

1. Кога и как прекрачвате границата между оценка и осъждане – нещо, срещу което Писанието съдържа изрични предупреждения?

2. Размислете още малко над думите на Исус в Матей 23:15. Как църквата може да се опази от това, след като новоповярвалите обикновено са така преизпълнени с усърдие? Как да се уверим, че това усърдие е насочено в правилна посока и че не създаваме „рожби на пъкъла” в редиците си?

3. Огледайте службите в своята църква и предложете добра система за оценяване на програми, процеси и личности.




Разказ
Да научиш урока на любов

Бях назначен в църква в Камерун, която преживяваше голяма криза.

Един човек дал земя на църквата, за да се построи малка сграда. Собствеността на земята обаче не била прехвърлена по времето, когато човекът умрял, и вдовицата му си поискала земята. Завела съдебно дело и съдията отсъдил, че църквата трябва да купи земята срещу голяма сума пари или да се изнесе от там до две седмици.

Събрах църковните членове за молитва. Някои бяха много ядосани, други смятаха, че ситуацията е безнадеждна. Желаещите започнаха да се молят денонощно Бог да се намеси.

В съботата преди напускане на сградата аз проповядвах за Исус Навин и за неговата невъзможна ситуация в Йерихон. Призовах хората да вярват, че Бог ще ни избави точно така, както е избавил израелтяните при Йерихон.

След богослужението ги поканих да дойдат с мене да посетим жената, която не бе адвентистка. Няколко души отказаха с думите, че това няма да помогне по никакъв начин. Почувствах, че именно липсата на любов у тези църковни членове бе подтикнала жената да си вземе земята.

Онези, които се съгласиха, се помолиха заедно с мене Бог да очисти сърцата ни от всякаква враждебност и да подготви пътя. Тогава тръгнахме към дома й. Пристигнахме там с песен, а тя започна да ни слуша безмълвно. Казах й, че сме дошли да й се извиним и да я помолим за това, че не сме се отнесли добре с нея. Напомних й по каква причина съпругът й бе дал земята на църквата и се помолих Бог да я благослови.

Настана тишина. Тогава тя каза: „Миналата седмица сънувах, че ще дойдете днес. Сега си вървете. Ще ви се обадя по-късно.” Църковните членове се сбогуваха топло с нея, преди да си тръгнат.

На следващия ден бях повикан от жената да я посетя в дома й. „Реших да дам на църквата половината от земята, която съпругът ми ви дари. Трябва обаче да построите училище на земята, която аз ви давам.

Същия следобед се събрахме за молитва и хвалебствено събрание в църквата. Мнозина изповядаха неверието си и лошото отношение, което са имали към жената. Всички прославиха Бога за това, че запази църквата. Отношението на вярващите се бе променила и сега те често я посещават и канят семейството й на църква.

Сега там има адвентно училище, а църковните членове помнят важния рок на любов, прощение и вяра.


* Ивс Мбенде е капелан в адвентния университет в Косендай в Камерун.