Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Мисиониране и свидетелстване

Джо А. Уеб

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2012 г.


Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 юни 2012 г.

Нека църквата знае


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 юни
Стих за запаметяване:
„И апостолите се събраха при Исус, и разказваха Му всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали” (Марк 6:30).

Основна мисъл: Книгата „Деяния на апостолите” съдържа доклад за мисионските начинания на ранната християнска църква, но е пълна с поуки и уроци и за нас днес.

Невероятният растеж на ранната църква кара много хора да изследват внимателно книгата „Деяния на апостолите”. Затова повечето аспекти на църковния живот се търсят именно в нея – като църковен растеж, чуждестранни мисии, управление, мисиониране. Тази библейска книга хвърля изобилна светлина върху всички тях, но и върху някои други (като отчитането например), които също заслужават нашето внимание.

Отчитането в Деяния на апостолите е нещо като продължение на същото в евангелията и показва как тази важна дейност играе огромна роля в църковния живот за успеха на свидетелстването и мисионирането. Защо? Много просто – защото трябва да знаем какво се случва, кое носи успех и кое не.

Тази седмица ще проучим как първите мисионери се отчитат пред своите ръководители и пред църквата като цяло. Целта е да разберем колко важно е това и как може да обогати мисионските планове и стратегии на една църква по изключително положителен начин.

За тази седмица прочетете:
Деяния 4:1–31; 11:1–18; 21:19–25; 1Коринтяни 9:19–23; Числа 13:17–33



Библейски принцип Неделя - 10 юни

Като се каже „отчет”, обикновено веднага си представяме купища хартия, изпълнени с факти и статистики, които не служат за нищо, освен да събират прах. Въпреки това отчитането не е някакво съвременно изобретение, създадено специално да дразни вярващите, отдадени на свидетелстване и мисиониране. То е библейски принцип. Както видяхме в стиха за запаметяване, всеки път когато се завърнат от мисионска обиколка, учениците се отчитат пред Исус какво са правили и какво са проповядвали. Очевидно това заема централно място в делото на благовестието.

Вярно, че няма изричен библейски текст, който да гласи: „Отчитайте се, защото...”, но все пак разполагаме с многобройни доказателства, че отчитането е нещо важно както в Стария, така и в Новия Завет. То е верига с много брънки – един подготвя отчета, друг го приема, след това този отчет се оценява, накрая въз основа на него се вземат решения и се планират действия.


Изследвайте Деяния 4:1–31. Какво докладват апостолите Петър и Йоан пред своите съработници и към какво подтиква църквата техният доклад? Какви са поуките за нас днес?


Съгласете се, че без вестници, без радио, без сателитна телевизия и пр. словото, предавано от уста на уста, си остава единственият начин за разпространяване на благата вест за Исус. Ако първите християни биха се поддали на заплахите срещу себе си, тогава влиянието им върху света в полза на истинския Бог щеше да бъде значително обезсилено. Затова те се събират, слушат докладите на мисионерите и решават каква стратегия би им помогнала да останат верни на евангелския призив.

Разбира се, преди и над всичко стоят техните молитви и изследването на Писанията. Дори нищо друго да не запомним от тази история, не може да не ни направи впечатление колко важна е за тях молитвата, колко силно се уповават на Божието Слово. И с нас не бива да бъде по-различно.

Не разполагаме с подробности относно това какво точно са планирали, но от стих 29 разбираме, че въпреки заплахите, отправени срещу тях, те решават да продължат да говорят за Исус.


Апостолите цитират Писанието както пред водачите на Израел, така и пред повярвалите евреи, за да докажат от каква изключителна важност е то за тяхното свидетелство.


Колко централно място заема Писанието във вашия живот? (Жокер: Ще откриете отговора, като се запитате колко време прекарвате с него).




„Всичко, което Бог беше извършил” Понеделник - 11 юни

Накъдето и да се обърнем, все ни повтарят, че правилното общуване е ключ към разбирателството и хармонията във всяка област на живота. В църквата също –отчитането на различни дейности и резултатите от тях е жизнено важна част от вътрешноцърковното общуване. В много църкви се развива активна дейност, но за нея знаят единствено тези, които се включват. Поради тази причина често ръководителите на делото остават с впечатление, че никой не се интересува от онова, което те вършат. Но няма какво да се чудят, ако никога не споделят своите цели и планове с църквата и никога не се отчитат пред нея за свършеното.


Прочетете Деяния 21:19–25. Как се отразяват на църквата мисионските доклади на апостол Павел?


И въпреки добрите доклади, пак забелязваме, че сред вярващите има разделение. Какви са техните проблеми, как реагира на тях апостолът и какви са поуките за нас? Прочетете също 1Коринтяни 9:19–23.


След завръщането си от мисионско пътуване в Ерусалим Павел докладва пред Яков и пред всички останали апостоли как Бог е благословил работата му сред езичниците. Изрежда постиженията на благовестието едно по едно и ръководителите на църквата откликват със спонтанно и искрено хваление към Господ.

Въпреки всичко едновременно с това се забелязват признаци на разделение и объркване, дори в разгара на насърчителния доклад на апостола.

„Сред евреите, приели евангелието, имаше мнозина, които продължаваха да зачитат церемониалния закон и да бъдат изключително склонни към неразумни компромиси с надеждата така да извоюват доверието на своите сънародници, да надвият предразсъдъците им и да ги спечелят за вярата в Христос като Изкупител на света. Апостол Павел осъзна, че докато част от ръководителите на ерусалимската църква продължават да подхранват предразсъдъци срещу него, няма да спрат да работят за неутрализиране на влиянието му. Разбра, че ако успее да ги спечели за истината чрез някакъв разумен компромис, ще премахне огромна пречка пред успеха на евангелието на други места. Но Бог не го бе упълномощил да отстъпи толкова, колкото те искаха от него” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).


И днес сред нас има разногласия - дори по въпроса кой е най-добрият начин за печелене на души. Кои са типичните разногласия между вярващите във вашата църква? Как можете вие лично да помогнете за постигането на съгласие?




Докладите са важни Вторник - 12 юни

Църквата невинаги разбира колко важно е отчитането на мисионската дейност и резултатите от нея и следователно невинаги го прави. Във всяка област на съвременния напрегнат живот важността на нещата се оценява според евентуалната полза от тях, според значимостта им. Онези, които считаме за загуба на време и усилия, обикновено не биват удостоени с голяма част от времето и вниманието ни. Това доказва колко важно е отчитането – членовете на църквата трябва да видят с очите си каква полза носи обсъждането на един доклад.

Голяма разлика има между простото изреждане на сухи, скучни факти и споделянето как дейностите, скрити зад тези факти, са всъщност успех, увенчал усилията на църквата да занесе Христос на хората. Този, който докладва, носи отговорността да „зарази” слушателите си с вълнението и радостта от успеха, преживени лично благодарение на участието му в съответната дейност.


Ако от книгата „Деяния на апостолите” се премахнат всички мисионски доклади, от каква вълнуваща и насърчителна информация ще бъдем лишени? Прочетете например следните стихове: Деяния 5:14; 8:4, 12; 11:21; 14:21.


Удивителният растеж на църквата, за който докладва книгата „Деяния на апостолите”, не се случва просто ей така. Вярващите изпълняват своята служба и постигат тези резултати благодарение силата на Светия Дух и с обещанията на Исус за успех в ума си. Те са изцяло концентрирани върху онова, което искат да постигнат, и върху най-добрия начин за постигането му. Според доклада цели множества мъже и жени се обръщат към Господ и се кръщават чрез тяхното проповядване – извървяват своя път към ученичеството. Това още веднъж доказва колко важно е резултатите от всяка дейност да се отчитат с възможно най-големи подробности. На практика Библията отделя повече място на резултатите от свидетелстването и мисионирането, отколкото на самия процес на свидетелстване и мисиониране.

Онези първи мисионери обикалят всички възможни места и проповядват Исус и Неговото царство. Благодарение на техните доклади днес стигаме до заключението, че освен това отправят и мощни апели към своите слушатели. Това непрестанно проповядване и апелиране довежда до драматичните резултати, описани в книгата „Деяния на апостолите”.


Естествено за нас е много насърчително да слушаме истории за мисионски усилия, увенчани с успех. Как реагираме обаче, когато нещата не вървят много добре, когато плановете ни очевидно пропадат, когато усилията ни отиват на вятъра? Как трябва да реагираме тогава?




Докладване и мотивация Сряда - 13 юни

Под „мотивация” обикновено имаме предвид онези дълбоко заложени причини, поради които вярваме в нещо или правим нещо. Същото важи и за отчитането. Когато се отчитаме, го правим поради една или повече причини. Това може да бъде просто желание съответната комисия или съвет да продължат финансирането. Или поради убеждението, че е необходимо съответната програма да бъде прекратена, или пък да бъде сменено ръководството й. Ако се докладват само откъслечно подбрани части от цялата информация или ако се подчертават специално някои, тогава вероятно нито взетите решения, нито оценката, която ще се направи, ще бъдат най-правилните. С други думи, нашият доклад трябва да бъде честен и цялостен.


Прочетете Числа 13:17–33. И дванадесетте съгледвачи виждат едни и същи неща. Защо само двама от тях дават различен доклад? Какви изводи можем да направим от тази случка?


Макар Бог да е обещал, че израелтяните със сигурност ще завладеят земята, част от съгледвачите не са толкова убедени. Исус Навин и Халев предават позитивен доклад и изказват мнение, че могат да я завладеят веднага (стих 30). Останалите, които са с тях и заедно с тях оглеждат земята, дават негативен доклад, наблягат върху пречките за завладяването й и изказват мнение, че народът трябва веднага да се върне в Египет.

Когато съставяме своите доклади, трябва да го правим с мисълта за разкритата Божия воля и в светлината на Неговите благословения. Отчитаме не просто колко добре сме се справили, а колко добре сме се справили с изпълнението на Божията воля (виж Матей 7:21). Винаги съществува опасност да се увлечем по „последната мода” в мисионирането и да мерим успехите си според това колко добре прилагаме „принципите й” в сравнение с други църкви. Когато докладваме за някой свой очевиден успех, може да се интересуваме повече от това да изглеждаме много ефективни, отколкото да изследваме каква е Божията воля за нашата църква и да я изпълняваме чрез Неговата благодат.

Църквите ни днес са изправени пред предизвикателството на истинска „бомбардировка” от безброй „по-добри” начини за мисиониране. Исус Навин и Халев със сигурност подобно на останалите съгледвачи осъзнават пречките за завладяването на земята, но също така знаят и каква е Божията воля. Затова важна част от техния доклад е посветена на това да уверят народа, че завладяването на ханаанските земи със сигурност е възможно. От друга страна, онези съгледвачи, чието мислене не включва размишляване над Божията воля, дават изцяло негативен доклад и се стараят да убедят хората, че завръщането в Египет е по-добрата алтернатива.


Как да поддържаме равновесие между живот чрез вяра, упование в Божиите обещания и работа? Не объркваме ли понякога това равновесие с планиране и вършене на неща, които определено не са от най-мъдрите? Не ги ли оправдаваме със съмнителни твърдения за „ръководство и вдъхновение” от Бог просто за да се оправдаем? Как да правим първото и да избягваме второто?




Отдайте слава на Него Четвъртък - 14 юни

Има хора, които се притесняват да представят доклад за успехите си, защото се колебаят дали това не е някаква форма на самохвалство с човешки постижения. Реално е точно обратното – верният доклад прославя Бог, Неговата църква укрепва във вярата и работи с още по-голяма решимост. Наистина, възможно е понякога някой да докладва с не чак дотам благородни и почтени подбуди, но това не бива да пречи на смирените вярващи да споделят с братята си какви могъщи неща е извършил Бог чрез тях, как им е дал сила за свидетелстване и мисиониране. Ако се прави със смирение, ентусиазъм и любов към хората, отчитането може силно да насърчи останалите членове на църквата също да се включат в делото за печелене на души.


Прочетете Деяния 11:1–18. Как реагират водачите и членовете на църквата в Ерусалим, когато ап. Петър докладва за работата си сред езичниците? Защо принципите, разкрити тук, са важни и за нас?


Към Петър и останалите, дръзнали да свидетелстват извън кръга на евреите, са отправени критики, но след доклада на апостола пред църквата в Ерусалим тези критики стихват и вярващите евреи отдават слава на Бог. Днес ни е трудно да вникнем в техния проблем. Разбира се, че евангелието е за всички – и за евреи, и за езичници, – дори да е „първо на юдеина” (Римляни 1:16). Знаем това. Но в контекста на книгата „Деяния на апостолите” идеята за заветни обещания, които се простират и над езичниците, изисква огромен скок в еврейското мислене. Въпреки това благодарение на докладите за Божиите дела и благословения членовете на църквата придобиват ново разбиране за желанието на Господа да спаси всички хора по целия свят (впрочем това винаги е било Божи план още от началото на света) (Ефесяни 1:1–4; Исая 53:6; Евреи 2:9).

Едно нормално четене на доклада на ап. Петър в Деяния 11:1–18 отнема вероятно не повече от две минути. Но спокойно можем да предположим, че неговият разказ, както и последвалите въпроси и отговори, отнемат доста повече време. Забележете и още нещо – апостолът съобщава какво е извършил и някои от членовете на църквата сигурно възкликват: „Браво, Петре!”, но цялата слава се отдава на Бог и ръководителите на църквата са насърчени, след като проумяват, че евангелската поръчка се отнася до целия свят и може да се превърне в реалност.




Разширено изучаване Петък - 15 юни

Отчитайте работата си

Както вече обсъдихме, останалите членове на църквата трябва да знаят какво правите. Специализирани доклади за броя на посещенията или финансовите разходи със сигурност са необходими. Освен това важно е да представяте своите отчети както пред мисионския, така и пред църковния съвет. В устния доклад може да засегнете набързо основните точки, но писменият трябва да съдържа повече подробности, на които съветите евентуално да обърнат внимание.

Тази информация не просто ще подхранва интереса към работата ви и ще насърчава включването и на други в нея, но и директно ще повишава оценката, ще насочва бъдещото планиране и насоки.

Внимавайте много да съставяте отчетите си, имайки предвид цялостните мисионски планове на църквата. Обяснявайте защо вашата работа представлява част от една цялостна стратегия и как допринася за осъществяването й.

Направете сериозна преценка на собствените си мотиви. Доколко сте концентрирани върху Божията воля за вашата църква и за спасението на души?

За разискване:

1. Върнете се на последния въпрос от частта за вторник. Как поднасяме „лошите новини”? Да говорим за успехите, които сме постигнали е някак естествено. Хората го правят дори за баналните неща от ежедневието. А за мисионската работа? Какво правим, когато една програма в църквата не проработи? Как трябва да я обсъждаме? Как да осъществяваме нужните промени? Обсъдете и следния въпрос: Ако приписваме на себе си успехите в мисионската работа за Господ, кого обвиняваме тогава за неуспехите?

2. Размислете над случая, разгледан в частта за четвъртък, и промяната, от която се нуждае мисленето на еврейските вярващи относно работата сред езичниците. Огледайте своята църква, култура, общество. Ние категорично заявяваме убеждението си, че благовестието е за целия свят. Възможно ли е обаче поради културните и социалните си предразсъдъци да имаме нужда от някакъв вид опитност, подобно на първите евреи християни?

3. Тази седмица разгледахме въпроса за отчитането и правенето на доклад в мисионската работа. Какво мислите по принцип относно концепцията за отчитане и докладване? Как да сме сигурни, че винаги сме честни и откровени, че не изопачаваме информацията в своя полза, че думите ни са изцяло истинни? Защо е много лесно да се самозалъгваме, че не го правим?




Разказ
Да влезеш с любов в църквата

Стефани живее в Дания, която е силно секуларна държава. Когато преживяла тормоз в средното училище, била прехвърлена в адвентно училище. Макар че отначало й се струвало странно наличието на толкова много часове по религия, Стефани оценила приятелското отношение от страна на учители и ученици. Бързо се сприятелила с тях и някои дори я поканили на църква. „Бях любопитна да узная в какво вярват адвентистите и затова отидоха”, разказва Стефани. Забелязала, че семействата на приятелите й изглеждат щастливи. Нейното собствено семейство не било такова. „Прецених, че причината семейството да са щастливи е в църквата. Реших да им дам шанс и си тръгнах.” Не след дълго Стефани предала живота си на Христос.

„Отначало родителите ми не обръщаха внимание на моите посещения в църквата – казва тя. – Баща ми дори ме взимаше от там. Но когато пожелах да бъда кръстени, родителите не бяха никак доволни. Аз обаче бях твърдо решена.”

Тя завършила средното училище и се записала в академия пансион, за да може да общува с приятелите си. Стефани открила стабилността, от която се нуждаела, в семейството от преподаватели и ученици, които наистина се грижели един за друг.

„Продължих да настоявам пред майка ми да бъда кръстена, но тя се противеше. Накрая ме остави да стана адвентистка, когато навърших седемнадесет години. Това бе най-доброто решение, което някога бях взимала.”

Стефани завършила адвентната академия и сега споделя вярата си чрез една църква-кафене в град близо до университета, където учи.

„Кафене църквата привлича около 30 младежи всяка събота следобед – обяснява Стефани. – Провеждаме молитвени служби в средата на седмицата, събрания за изучаване на Библията и за споделяне на това, което е важно за нас. В Дания повечето църкви се мъчат да задържат малкото на брой членове, а ние се разрастваме, и то в младежка среда! Имаме полусветско време за общуване, когато каним всички от общността, които биха желали да дойдат.”

Стефани води музикалния екип в някои от службите и членува в екипа за евангелизиране, който се опитва да привлече вниманието към адвентистите в градчето чрез забавления и други атрактивни методи. „По време на празници правим вафли и предлагаме надуваем замък за скачане”, обяснява тя.


* Стефани Бехренд, 20-годишна, живее в Ютланд, Дания.

Created by ULimited®