Джо Ан Дейвидсън

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2012 г.

Библията и историята

Основна мисъл: Нашият Бог работи в и чрез историята. В и чрез нея Той ни дава и силни доказателства за вярата.

Дали човешката история е безсмислена поредица от събития, или има някаква централна насока и специфична цел? Дали всичко е според някакъв план? Библията разяснява, че вярно е второто. Библейските писатели и в двата завета настояват, че Бог направлява историята и ни се разкрива в нея.

И все пак не цялата история разкрива Неговата воля: хората са свободни да вземат погрешни решения, които могат да влияят върху историческите събития. Фактът обаче, че Бог действа в и чрез историята, не означава, че Той прави всичко да се случва. По-скоро означава, че въпреки машинациите и злото на човешките същества, Бог е там и осъществява върховната Си воля и че в края на краищата ще доведе историята на нашия свят до величествен и славен завършек.

Библейските християни вярват, че писателите на Библията са действали в рамките, разкрити от Бога, и че Той ги е вдъхновявал да запишат най-значимите събития от човешката история. Бог често е предоставял дори тълкувание на тези събития, за да можем да разберем какво означават.

През тази седмица ще проучим как Бог е действал в и чрез световната история.

Световната история обикновено се преподава като история на цивилизациите. Значимите факти като цяло са тези, които допринасят за развитието им. Някои хора твърдят, че човешките дела са като останалата част от природата - движещи се безсмислено в кръговрата от раждане, растеж, зрялост, разпад и смърт в поредици, без някакво начало, нито смислен край.

Кръглият циферблат на часовника може да е измамен. Тъй като се въртят в кръг, стрелките внушават илюзията, че времето тече на повтарящи се цикли. Но реалността е друга. Факт е, че човешкия живот протича в права линия, а не в кръг. Според Библията времето е „еднопосочна улица”.

Човешката история не е просто безкрайна поредица от повтарящи се цикли. Тя има определено начало. Изправена е пред славно бъдеще. Има идея, има цел. Обикновено не можем да сме сигурни каква е идеята на дадена история, докато не стигнем до края й. Там винаги може да има изненади - и в най-добрите истории обикновено е така. В такъв случай откъде ние, които все още сме в тази космическа история, можем да знаем каква е идеята? В нашия случай я знаем, защото Бог ни я е разкрил чрез пророците Си.

Разбира се, говорим за Божествено откровение. Нашият Господ познава бъдещето, знае всички възможни решения, които хората могат да вземат свободно, и ни е казал как ще се развият нещата в края, независимо какво ще решим междувременно.

Освен ако не проявим недоверие в Божието Слово и в онова, което то твърди за себе си, можем да сме сигурни, че Господ знае края и ни го е разкрил. Той е не само Богът на миналото и настоящето, но и Господ на бъдещето. Ето защо можем да се доверим, че бъдещето ще се развие по начина, който Той ни е открил.

В цялата Библия пророците използват израза “Словото от Господа” (или еквивалентния израз “Така говори Господ”). Накратко, онова, което казват, е: Не аз ви откривам тези истини, но Бог чрез мен. Така че добре е да се вслушаме.

На читателя е позволено да види болезнения исторически процес, чрез който столицата Ерусалим трябва да бъде предадена в ръката на вавилонския император в изпълнение на Божието предсказание за участта на Израел.

Разбира се, човешките владетели рядко вярват, че историята се развива по този начин. Те си представят, че техните управленски решения оформят обществения живот. Мислят си, че те контролират положението. Но Еремия (и другите библейски пророци) твърдят нещо различно. Владетелите на Израел установяват, че историческият процес води народа към запустение поради греховете му и след това – към плен. Книгата на пророк Еремия е поразително напомняне за силата на Божието Слово да се изпълнява чрез историческите събития.

Тази безкрайна Божия сила, видима в човешката история, се проявява и в природата. Например Псалм 104 описва природните процеси не като самостоятелни, автономно функциониращи механизми, а по-скоро като процеси, в които Бог действа във всеки момент. Библията не ни представя Бога като създал света и след това оставил го на самотек, в пълно подчинение на природните закони. Тези закони всъщност са част от начина, по който Бог поддържа света, но те съществуват само защото Той ги е създал и ги поддържа.

Ако човек вярва, че човешките същества не разполагат със свободна воля, тогава не би представлявало голяма трудност за Бога да знае бъдещето, защото всички човешки действия биха били предопределени. Всъщност през ХVІІІ век един френски атеист спекулира, че тъй като цялата Вселена, включително човешките дела, са предопределени от природните закони, то тогава – в идеалния случай, – ако някой може да знае и да разбира всички тези закони и всички положения на частиците във Вселената в даден момент, той би могъл да знае всичко, което ще се случи по-нататък.

Разбира се, хората разполагат със свободна воля, с възможността свободно да решават. Бог ни е създал такива. Като същества, които са способни да обичат, ни е била поверена свободна воля, защото принудителната или програмираната любов не е възможна. За да ни направи способни да обичаме, Бог е трябвало да ни направи личности със свободна воля. И все пак Неговата сила е толкова голяма, че даже при факта на свободната воля на хората Той съвършено познава бъдещето, независимо от решенията, които вземаме.

Тази глава е написана преди повече от 2600 години. Вижте как се е развивала историята и точно какво Бог е предсказал. В известен смисъл това пророчество би трябвало да е по-значимо за нас днес, отколкото за хората, живели преди хилядолетия. И това се дължи на факта, че днес, гледайки назад в историята, можем да видим как са се появявали и изчезвали тези империи - точно според Божието предсказание. Ако бихме прочели това пророчество по времето на Мидо-Персия, нямаше да сме видели възхода и падението на империите, дошли след нея. Днес, поглеждайки назад във времето, можем да видим много повече, отколкото човек, живял преди векове. Така пророчеството има сила за нас, която живелите в миналото не биха могли да оценят.

Удивителното е, че въпреки хилядите поколения от хора със свободна воля, живели през дългите епохи, описани в Данаил 2 гл., Господ знае точно какво ще стане, кои царства ще се въздигат и кои ще падат. Знае го много преди да се случи.

Независимо колко привидно хаотична и неподлежаща на контрол е човешката история, тя не се развива във вакуум. Зад нея се крие друга историческа реалност - битка между два радикално различни принципа. Разбира се, говорим за великата борба. Само на този исторически фон можем да получим някакво разбиране за човешката история и какво означава тя.

Сатана е реален. Битката е реална. Той е победен само на кръста и унищожението му е вече реалност.

«Небето гледаше с мъка и почуда увисналия на кръста Христос (...) Там стояха хора, създадени по Божи образ, обединили се, за да смажат живота на Неговия единороден Син. Каква гледка за небесната Вселена!

Сатанинските сили се бяха обединили със зли хора, за да подведат народа да повярва, че Исус е най-големият грешник и да Го направят за отвращение...

Сатана видя, че маската му е смъкната. Неговото управление бе разкрито пред непадналите ангели и пред небесната Вселена. Бе разобличен като убиец. Като проля кръвта на Божия Син, той загуби симпатиите на небесните същества (...) Строши се и последната халка на доверие спрямо Сатана от страна на небесния свят» (Елън Уайт. Копнежът на вековете. Стр. 760,761 – ориг.).

Защо Сатана не беше унищожен още тогава?

“Ангелите все още не бяха разбрали всичко, включено във великата борба. Принципите, които бяха поставени на карта и за които се водеше борбата, трябваше да бъдат още по-ясно разкрити. Така че съществуването на Сатана трябваше да бъде продължено, а също и заради човеците. Те, както и ангелите, трябваше да видят контраста между Княза на светлината и княза на тъмнината. Човекът трябваше да избере на кого да служи” (Елън Уайт. Копнежът на вековете. Стр. 761– ориг.).

Онова, което учат и Библията, и Елън Уайт е, че събитията тук, на земята, са свързани с по-широкия конфликт - с великата борба между Христос и Сатана. Тази борба формира основния мотив на всичко случващо се тук, било в индивидуалния живот на хората или в по-големия ход на човешката история. Всичко се развива в контекста на великата борба. А добрата новина е, че след кръста поражението на Сатана е сигурно и че тази борба ще приключи, а с нея и цялата болка, страдание, насилие, страх и несигурност, изпълващи човешката история.

Забелязали ли сте, че световната история е разделена на две от величието на едно събитие? Това събитие не е възходът или падението на някоя световна империя, както би могло да се очаква. Нито пък е откриването на нов континент. Световната история е разделена на две ери от смъртта на един-единствен странстващ Равин, живял в относително затънтената част на обширната Римска империя. Предвид огромния брой евреи, убити от римляните, е още по-поразително, че тази смърт сред толкова много други се оказва точката, разделяща световната история на двете й най-големи епохи.

Разбира се, това е смъртта на Исус Христос на кръста.

В контекста на Бога и историята можем по-добре да оценим значимостта на спасението. Защото тук, на кръста, с очевидния провал на цялото човечество се разкриват основите и най-дълбокият смисъл на световната история. Вече векове наред кръстът ни говори, че като ни прощава и ни прави Свои чеда, Бог отваря пред нас ново бъдеще, в което няма да се налага да влачим със себе си огромната вина от миналото или от личната си история. Тази вина е понесена от Онзи, Който “наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Исая 53:4).

Цялата доктрина за спасението може да бъде изразена с едно-единствено изречение: Бог отменя нашата безнадеждно отклонила се история и поставя на нейно място Своята. Чрез Него в нашия живот приключва историята на робството на греха. Чрез Него юздите на миналото вече не трябва да ни придърпват обвинително, да ни измъчват и да ставаме обект на подигравки. Личната ни история, осъждаща всеки един от нас, бива заменена със съвършената история на Исус. Така в Негово лице намираме не само освобождение от миналото си, но и обещание за едно прекрасно бъдеще. Чрез кръста Господ ни гарантира, че независимо от историята ни, независимо от случващото се в световната история, едно ново и славно бъдеще очаква и нас, и света.

Нашите грехове са възложени на плещите на Господа, загинал доброволно под товара на човешката вина и подарил ни вместо нея спасение. Обещаната от Него кулминация на историята ни гарантира вечна история с Автора на историята. И Старият, и Новият Завет обещават “ново небе и нова земя”.

“Библията е най-древната и най-обширната история на света, притежавана от хората. Тя произлиза направо от Източника на вечната истина и в течението на вековете Божията ръка е запазвала нейната чистота... Само там намираме достоверен доклад за произхода на народите. Само там историята на човешкия род е представена неопетнена от човешката гордост или предразсъдък.

В аналите на световната история възникването на народите, въздигането и падането на империите изглеждат като зависими от волята и храбростта на човеци. Събитията като че ли до голяма степен се определят от човешката сила, амбиция или каприз. Но Божието слово снема завесата и ние виждаме, че зад, над и през всички действия и противодействия, продиктувани от човешките интереси, сили и страсти, са действали мълчаливо и търпеливо представители на Всемилостивия за изпълнението на Неговата воля.

Библията открива истинската философия на историята” (Елън Уайт. Възпитание).

1. В продължение на много години философите и теолозите обсъждат трънливия въпрос за Божието предузнание и човешката свободна воля. Мнозина ги считат за несъвместими. Твърдят, че или нямаме свободна воля, или пък Бог не познава цялото бъдеще. Но защо и двете становища са погрешни? Какви доказателства имаме от Библията, че наистина разполагаме със свободна воля? Какви доказателства имаме, че Бог наистина познава бъдещето? Истината е, че дори със свободната ни воля Бог познава изцяло бъдещите събития още преди да са се случили. Защо няма противоречие в идеята, че Бог предварително знае какви свободни решения ще вземем?

2. Една от най-суровите атаки на Сатана е насочена против Даниил 2 гл. Там са предоставени рационални доказателства за Божието съществуване. Все пак каква по-стабилна основа за вярата си можем да имаме от нещо толкова солидно и непроменимо като световната история? Част от атаката му е да използва учени, които твърдят, че Данаил 2 гл. е написана около 165 г.пр.Хр. - дълго след като много от предсказаните събития вече са се случили. И все пак този аргумент се елиминира от самото пророчество а именно: Как може Даниил да предскаже толкова точно разпадането на Рим на държавите от съвременна Европа, което се случва повече от 500 или 600 години след 165 г.пр.Хр.? Подобно удивително предсказание изисква наистина свръхестествено предузнание. Цялата идея е, че по-късното датиране на пророчествата на Даниил тендециозно да се стреми да го лиши от пророческата му истинност. Както виждаме, опитът се проваля, при това с трясък.

Колкото и хаотична да ни се струва човешката история, над всичко Бог осъществява Своите намерения и тя ще приключи със славното Второ пришествие на Исус Христос.

Ненг Суан извикал агонизиращ. Синът му – единственият му син, бил мъртъв.

Ненг и съпругата му имали пет дъщери, но в тяхната култура момичетата нямат никакво значение. Ако някой го попитал колко деца има, Ненг отговарял: „Имам син.” Синът означава стабилност, подкрепа в старостта, надежда за бъдещето. Изведнъж синът му, неговата гордост и радост, вече не съществувал. Така Ненг нямал нищо, нямал надежда, нито бъдеще.

Ненг и семейството му живеят в село в Югоизточна Азия. В неговата култура, ако семейна двойка умре, без да има син, роднините вземат и наследяват всичко – земята, дома, добитъка, всичко без изключение. Дъщерите нямат никакви права и сякаш не съществуват. Сега Ненг и съпругата му оставали без син. Животът му ставал безсмислен.

Преди смъртта на сина си Ненг посещавал протестантска църква, но след случилото се неговата надежда и вяра умрели заедно с момчето. Той престанал да ходи на църква. Животът му потънал в тъмнина. Започнал да пие, да пуши и да дъвче каини – продукт подобен на тютюна.

Ненг загубил интереса си към работата и дните му минавали в пиене. Цялото му семейство с изключение на съпругата му се отказали от него. Тя продължила да изхранва всички, като засадила допълнителни площи в градината им на хълма. Опитвала се да насърчи обезумелия си съпруг, но нищо не носело мир на страдащата му душа.

Една вечер Ненг пуснал радиото, търсейки начин да се разсее. Попаднал на програма, която привлякла вниманието му. Наричала се „Гласът на надеждата”. Гласът на говорителя му подействал успокояващо, а вестта донесла надежда в сърцето му. От тогава Ненг започнал да слуша редовно тази програма.

Разбрал, че говорителят, пастор Кан Суан, ще проведе евангелизационни събрания близо до дома му. Решил да ги посети. Съпругата му го придружавала и двамата отново преживели Божията любов. Ненг и съпругата му предали живота си на Христос и пожелали да бъдат кръстени.

Ненг се уповал на обещанието от Филипяни 4:13: „За всичко имам сила чрез Христос, който ме подкрепя.” С Христовата сила се отказал от разрушителните си навици. Хората забелязали промяната в живота на Ненг. „Бог разбира моята загуба – казва той. – Той е дал единствения си Син за мене. Макар че загубих моя скъп син, намерих утеха в Христос.”