"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Поклонението

Розали Х. Зинке

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, Август, Септември 2011 г.


Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 2 - 8 юли 2011 г.

Поклонението в Изход – разбираме кой е Бог


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 2 юли
Стих за запаметяване:
„Аз съм Йеова, твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове, освен Мен” (Изход 20:2, 3).

В разговора Си със самарянката при кладенеца Исус казва: „Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите” (Йоан 4:22). Представяте ли си да се покланяте на нещо, което не познавате? В известен смисъл целият свят е правил и продължава да прави точно това – покланя се, без да разбира на какво. Когато хората коленичат пред някакъв камък и вярват, че той ще отговори на молитвите им, те всъщност не знаят на какво се покланят; надяват се да получат от него спасение, но това е невъзможно. Ако преведем всичко на съвременен език, бихме казали, че когато почитат като божество властта, парите, славата или себе си, те точно по същия начин не знаят на какво се покланят. И няма да получат спасение.

Конкретно за нас като християни въпросът стои така: „Ние знаем ли на какво се покланяме? Познаваме ли Господ, Когото хвалим и почитаме с устата си? Кой е Той? Как се казва? Какъв е?”.

Тази седмица ще се спрем на първите срещи между Бог и древния Израел; ще се опитаме да научим от тях повече за естеството и характера на същия Господ, на Когото и ние изповядваме, че служим и се покланяме. В крайна сметка какъв е смисълът да се покланяш на нещо, което не познаваш?

За тази седмица прочетете:
Изход 3:1–15; 12:1–36; 20:4, 5; 32:1–6; 33:12–23



Свята земя Неделя - 3 юли

За Моисей едва ли е кой знае какво да види горящ храст в пустинята. Нищо особено, вероятно е виждал много горящи храсти и преди. Но това, което със сигурност никога не е виждал, е храст да гори, без да изгаря. В този миг той разбира, че вижда „велико явление”; нещо необикновено, нещо свръхестествено.


Прочетете Изход 3:1–15. Кои основни елементи на поклонението откривате?


Още в самото начало се натъкваме на Божията святост и на отношението, с което трябва да се приближаваме към Господа. Бог казва на Моисей да събуе обущата си, защото е стъпил на свята земя. Прави ясно разграничение между Себе Си (Господ) и Моисей (грешника, който се нуждае от милост). Страхопочитание, благоговение и боязън – за нас е от съдбоносно значение да изпитваме всичко това, преди да пристъпим към поклонение.

Друг важен момент – в центъра на поклонението стои Бог. Първият въпрос на Моисей е: „Кой съм аз, че да ида?”. С други думи, той поставя фокуса върху себе си – върху своите нужди, своята слабост, своя страх. Колко е важно в центъра на цялото ни поклонение да стои Господ, а не ние!

Това води към следващия важен момент – спасението и избавлението. Изходът от Египет е символ на великото спасение, което получаваме в Христос (1Коринтяни 10:1–4). Бог се явява на Мойсей не просто да му „се покаже”; явява му се, за да го запознае с великото дело на избавление за израелевите чеда, което му възлага. По същия начин и Исус идва на земята не просто да ни „запознае” с Бога и да ни помогне да Го изучим по-добре. Не, идва да умре за нашите грехове, да даде откуп за живота ни, да понесе на кръста смъртта, която заслужаваме ние. Разбира се, чрез тази смърт още по-добре опознаваме Божия характер, но в крайна сметка Христос идва, за да плати наказанието за нашия грях и така да ни предостави истинско избавление – символ на това избавление отчасти откриваме в делото Му за избавлението на Израел от Египет.


Колко време прекарвате в размишления за кръста и за освобождението, което сте получили чрез Исус? Или повече размишлявате за други неща, които не могат да ви спасят? Какво научавате за себе си от своя отговор?




Смъртта на първородните – Пасха и поклонение Понеделник - 4 юли

„Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, Който отмина къщите на израелтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха” (Изход 12:27).


Коренът на еврейската дума, преведена тук като „поклониха”, означава „да се наведа ниско”, „да се просна по очи”. Самата дума се среща само в глаголна форма, което още повече подсилва идеята за повтарящо се действие. Почти си представяме човек, който се навежда до земята и се изправя, навежда се и се изправя – с благоговение и страхопочитание. Наистина предвид контекста не е трудно!


Прочетете историята за първата пасхална нощ в Изход 12:1–36. Как тези стихове разкриват евангелието, което би трябвало да е център на нашето поклонение?


Ако не са „покрити от кръвта”, израелевите чада ще изгубят своите първородни. В тяхната култура първородният (обикновено това е най-големият син) е натоварен със специални привилегии и отговорности; по-късно те са прехвърлени върху левитите (Числа 3:12). Самият Израел се счита за „първороден” на Бога (Изход 4:22) – нещо, което подчертава още по-силно особената му връзка с Него. В Новия Завет Исус също е наречен „Първороден” (Римляни 8:29; Колосяни 1:15, 18).

Тук животът на първородните е опазен, но истинският „Първороден” – Христос – трябва да умре; кръвта по праговете на вратите символизира именно Неговата смърт. Този ритуал представя по въздействащ начин заместническата Му смърт – Той умира, за да могат „първородните” – иначе казано, всички спасени от Божия народ (вижте Евреи 12:23) – да избегнат смъртта, която заслужават.


В Египет народът се покорява на своите господари от страх; сега трябва да се научат, че истинското поклонение произтича от сърце, изпълнено с любов и благодарност към Онзи, Който единствен има силата да избавя и спасява. Как можете да бъдете по-признателни на Бога, повече да Го обичате? Как грехът задушава и притъпява тази любов?




Да нямаш други богове Вторник - 5 юли

Представете си сцената – обвита в гъста мъгла, планината Синай се тресе с тътен; проблясват светкавици, тръбят тръби. Хората треперят. Въздухът е изпълнен с дим, защото израелевият Бог е слязъл в огън на святата планина (Изход 19:16–19). И там, изсред мъглата и дима, Той се разкрива в Своето страшно величие. Гласът Му изговаря първите четири заповеди – всички до една пряко свързани с поклонението.


Нека се спрем на Изход 20:1–6. Какви важни истини за поклонението научаваме от тези стихове?


Десетте заповеди започват с едно напомняне от страна на Бога към израелтяните да помнят своето избавление. Само Господ – истинският Бог, единственият Бог – може да стори това за тях. Всички останали божества, включително и египетските, са фалшиви, измислени, направени от хора и са напълно неспособни да спасят когото да било. Освен това тези „богове” са егоистични, изискващи и често неморални – защото имат човешки произход. Какъв контраст с Господа – любящия и самопожертвувателен Творец и Изкупител! След няколко столетия попиване на извратено многобожие и езическа култура израелтяните имат нужда да разберат, че техният Бог е единствен и е дошъл моментът да сключат с Него специален завет.


Как контекстът ни помага да разберем по-добре какво им казва Господ в Изход 20:4, 5? Освен това как можем да приложим тези принципи в своето ежедневие днес?


Елън Уайт казва: „Всяко любимо нещо, което намалява нашата любов към Бога или ни пречи да Му служим както трябва, става наш бог” (Патриарси и пророци, С. 305 – ориг.). Запитайте се: „Имам ли други богове в своя живот, които обсебват чувствата, времето, плановете и намеренията ми? Кои са те и как мога да ги премахна?




„Тези са боговете ти...” Сряда - 6 юли

Прочетете Изход 32:1–6 и отговорете на следните въпроси:


1) Какво всъщност отключва началото на това открито и дръзко фалшиво поклонение? Каква е поуката за нас, адвентистите от седмия ден?

2) От какво е направено фалшивото божество и как това доказва пълното безсмислие на подобно поклонение?

3) По какво поклонението на изралтяните пред златното теле се отличава от поклонението им пред Господа?

Те „станаха да играят”, „развратиха се” и „скоро се отклониха от пътя” (Изход 32:6–8). Дали откриваме благоговение и страхопочитание (неотменими белези на истинското поклонение) в подобно поведение?

Без съмнение смесеното множество (евреи и египтяни, предпочели да се присъединят към Израел или просто женени за евреи) подтиква народа да настоява пред Аарон да им организира поклонение с форма и стил, които те познават. Когато чува шума, идващ от низината, Исус Навин изказва пред Моисей предположението, че в лагера има война. Но Моисей е живял в царския двор на Египет и много добре познава шумовете му. Затова безпогрешно разпознава звуците на разгулна веселба – танците, силната музика, пеенето, крясъците и всеобщата бъркотия, характерни за поклонението пред египетските идоли (Изход 32:17–22).

Когато се покланят на истинския Бог, го правят със смирение и благоговение. Сега, покланяйки се на златното теле, те се държат като животни. „Така размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!” (Псалм 106:19, 20). Изглежда, това наистина е принцип в човешкото естество – да не се издига по-високо от онова, на което се покланя.


Забележете колко бързо и лесно народът прави компромис с истината в своето поклонение. Колко бързо местната култура навлиза в него и ги отделя от истинския Бог. Как да бъдем сигурни, че и ние в своето поклонение няма да попаднем в същия капан?




„Покажи ми славата Си” Четвъртък - 7 юли

С поклонението пред златното теле Израел нарушава своя завет с Бога; взема напразно името Му. Моисей се застъпва пред Бога за тях (Изход 32:30–33). Но грехът им е толкова ужасен, че Бог заповядва на Своите „коравовратни люде” да свалят украшенията си, за да „види какво ще стори с тях” (Изход 33:4, 5). Свалянето на украшенията символизира тяхното смирение, разкаяние и примирение с Бога (Изход 33:4–6).


Прочетете Изход 33:12–23. Защо Моисей отправя такава молба към Бога? Какво иска да разбере? Защо вярва, че това е необходимо?


След такова безсрамно отстъпничество желанието на Моисей да види Божията слава не е продиктувано от любопитство или дързост, а е резулат от дълбокия копнеж на сърцето му да усети Божието присъствие. Моисей не е взел участие в греха на народа, но той се е отразил и върху него. Ние не живеем изолирано от останалите членове на своята общност или църква. Това, което влияе на другите, влияе и на нас – никога не бива да го забравяме.

Обърнете специално внимание на Изход 33:13. Моисей казва на Бога, че иска да Го „опознае”. Въпреки всичко, което Господ е направил, той продължава да чувства своята нужда, своята слабост, своята безпомощност и иска да се свърже още по-тясно с Него. Иска да познава още по-добре този Бог, от Когото зависи толкова много. Векове по-късно Исус ще каже нещо забележително: „А това е вечен живот – да познаят Теб, единия истинен Бог – и Исус Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3). Моисей иска да види Божията слава – това му помага по-добре да осъзнае своята греховност, безпомощност и оттам – своята пълна звисимост от Бога. Само си припомнете какво е призован да прави; през какви изпитания минава! Нищо чудно, че изпитва остра нужда да „познае” Бога.

Тук откриваме още едно съдбоносно правило относно поклонението. То трябва да бъде насочено към Бога; към нас е насочено дотолкова, доколкото със смирение и себепредаване търсим да опознаем по-добре „пътя” Му (Изход 33:13).


Колко добре познавате Господа? И по-важното - какви решения трябва да вземете, за да можете да Го опознаете още по-добре? Как можете да Му се покланяте така, че да цените повече Него и славата Му?




Разширено изучаване Петък - 8 юли
Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Патриарси и пророци глави: „Даване закона на Израел”; „Идолопоклонство в подножието на Синай” и „Враждата на Сатана против закона”; Псалм 105:26–45; 106:8–23.

„Поведението на всеки, който влиза в Божието присъствие, трябва да се отличава със смирение и страхопочитание. Ние пристъпваме пред Него с увереност в името на Исус, но не и с дързост или самонадеяност, все едно Той е наравно с нас. Има хора, които се обръщат към великия всемогъщ и свят Бог (…) като към равен, дори като към по-нискостоящ. Държат се в Неговия дом така, както не подобава да се държат дори в приемната на земен владетел. Те трябва да помнят, че са пред погледа на Онзи, Когото серафимите обожават, пред Когото ангелите покриват лицата си. Бог е достопочитаем и всеки, който усеща присъствието Му, ще се поклони смирено пред Него” (Елън Уайт. Патриарси и пророци. С. 252 – ориг.).

„Истинското благоговение пред Бога е вдъхновено от усещането за Неговото безпределно величие, от факта на Неговото присъствие. Когато почувства Невидимия, всяко сърце ще бъде дълбоко разтърсено. Часът и мястото за молитва са святи, защото Бог е там (…) Когато изговарят това име, ангелите покриват лицата си. С какво страхопочитание трябва в такъв случай да отваряме устните си ние – падналите и грешни същества!” (Елън Уайт. Пророци и царе. С. 48, 49 – ориг.).

За разискване:

1. Обсъдете следните аспекти на Божия характер – Неговата близост до нас и едновременно с това Неговото величие, могъщество и святост. Теолозите наричат тези две страни от Божията Личност „иманентност” и „трансцендентност”. Помислете как в своето поклонение можете да поставите еднакъв акцент и върху двете. Как можете да ги балансирате?

2. Какви поуки можем да извлечем от трагичната история за поклонението на Израел пред златното теле и за тежките последици от поклонението пред фалшиви божества изобщо (били те видими или невидими)? Кои са най-популярните идоли, на които се покланят във вашето общество? Какви са поуките от тази история за днешната църква и за нас, които вече дълго време чакаме Господ да се завърне?

3. Какво ще кажете за службите в своята църква? Помагат ли ви по-добре да усещате величието, славата и силата на Бога? Или обратното – по-скоро свалят Него на вашето ниво?

4. Какво означава да „познаваме Господа”? Ако някой ви попита: „Как така познаваш Господа?”, какво ще му отговорите? С други думи, как е възможно за човешко същество да опознае Бога лично?




Разказ
Поток от благословения
Паулина Дзегаленска

Аз съм в тийнейджърска възраст и живея в Полша. Летните лагери в Затоне са важна част от моя живот. За много юноши лагерното събрание е по-важно с възможностите да срещнат приятели, които не са виждали от месеци, отколкото с духовните теми, които се разглеждат там.

Преди две години отидох на лагер, за да се срещна с приятелите си. Когато пристигнах, времето беше дъждовно. Реших да отида на събранията и да осъществя срещите си, след като слънцето се покаже. Дъждът обаче продължи цели две седмици. Всеки ден трябваше да избирам дали да прекарам с приятелите си под дъжда, да остана в палатката или да посещавам събранията в голямата палатка. Не ми се искаше да се мокря, нито пък имаше какво да правя в палатката си, затова ми се налагаше да слушам проповедите.

Бях израснала с добри проповеди, но не бях много запалена по вярата си. С удивление осъзнах, че проповедниците бяха изключително убедителни. Не ме отегчаваха и не се изморявах да ги слушам. Открих, че ми се иска да слушам все повече и повече.

Младежкият лектор бе полски пастор от Австралия, който ми помогна да видя Бог по различен начин. Особено много ми харесаха молитвените събрания край брега на езерото. Почти не забелязвахме дъжда, докато заедно разговаряхме с Бога.

Прекарах известно време и с приятелите си в лагера. Все пак, това бе единственото време, когато можехме да се срещаме. Вниманието ми обаче бе насочени към Бога, а не към приятелите.

Включих се в групата на тези, които искаха да бъдат кръстени в края на лагера. Когато съобщих за това на приятелите си, те изпитаха силно вълнение. Двама от тях решиха да се кръстят заедно с мен. Какъв чуден ден!


* Паулина Дзегеленска, Полша