Джералд и Шантал Клингбейл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.

Гиезий – да пропуснеш знака

Гиезий е слуга. Но не просто някакъв си слуга, а слуга на един от най-великите пророци в историята на Израел – Елисей. Някога самият Елисей е бил призован да слугува на пророк Илия, за да се подготви за собственото си пророческо служене (3Царе 19:16). Помощник му е много години и едновременно с това слуша, наблюдава и проумява какво означава да бъдеш пророк. Когато Илия е взет в небето с огнена колесница (4Царе 2:11), настъпва времето на Елисей. Неговото служене не е така огнено и бляскаво както това на Илия, но упражнява също толкова широко и дълготрайно влияние.

С други думи, Гиезий има прекрасната възможност да общува отблизо с благословен от Бога човек като Елисей. Трудно е дори да си представим какво би могъл да научи и види през всичките години, през които работи за него.

Но, както ще видим през седмицата, въпреки огромния потенциал, въпреки великолепните възможности, Гиезий се превръща в жалък пример за провал. Историята на неговия живот е предупреждение за всеки, който се отклонява и губи способност да различава важно от маловажно, свято от обикновено. За нас е съдбоносно да се поучим от неговите грешки!

Да бъдеш слуга преди всичко означава да поставиш собствените си желания, удобство и стремежи на второ място и изцяло да се посветиш на нечий друг живот. Слугата трябва да помага на своя господар да осъществява плановете си, да изпълнява неговите желания и да върши възложената му работа. Понякога трябва да носи неговите послания, да прави услуги на неговите приятели, да действа в негова полза, да върши неприятни слугински задачи. Друг път трябва да управлява неговите финанси и домакинство, но при всички случаи да действа така, че да осъществява не своите собствени цели, а тези на господаря си.

Гиезий е слуга на пророк Елисей. Да бъдеш слуга на пророк е уникална привилегия. Това включва много повече от обикновена слугинска работа. По-скоро е вид чиракуване. Самият Елисей е бил слуга на Илия (3Царе 19:19–21). Наистина, за да станеш пророк, трябва да бъдеш призован от Небето, но, изглежда, особеното време, прекарано в служба на друг пророк, помага на бъдещия да укрепи вярата и доверието си в Бога. Служейки на своя господар Илия, Елисей се научава да пренебрегва себе си и да служи на другите. Това е доказано най-доброто обучение за един бъдещ Божи служител. Не разполагаме с писмено доказателство Гиезий да е бил призован, но разполагаме с доклад за възможностите, които му се дават.

Идеята за слугата е широко застъпена и утвърдена в Стария Завет. А Исус заявява, че желанието за служене е необходимо условие за всеки, заемащ ръководна длъжност в църквата (Марк 9:35).

Учениците живеят заедно с Исус в продължение на три години. Слушат Неговите поучения, дори Му помагат в изцеленията. Но въпреки това не са готови да бъдат Божи посланици. Готови са да учат теорията и да се наслаждават на общението си с Исус, но все още не са готови да поставят себе си на второ място и смирено да служат един на друг.

Добрият учител обучава чрез личен пример и дава на ученика си изобилни възможности да прилага наученото на практика. Елисей е точно такъв учител.

Историята със сунамката се случва непосредствено след друго чудо, направено в полза на жена. В 4Царе 4:1–7 Елисей помага на една вдовица да се освободи от дълговете си и така предпазва двамата й сина от страшната участ да бъдат продадени като роби. Сега е на път за Сунам. Като имаме предвид обществения статус на жените в библейските времена, звучи малко странно високото положение, което разказвачът отрежда на една омъжена жена. Името на съпруга й дори не е споменато. Всичкото, което ни се докладва за него, е че получава наставление да построи гостна стая и че е стар, макар и не толкова, щото да не може да надзирава прибирането на жетвата от нивите си. В първата част на историята Елисей активно включва Гиезий. Изпраща го да повика жената и след това изказва обща благодарност от свое и негово име. Пита го за мнението му и приема неговото предложение. Слугата „печели точки”, като демонстрира наблюдателност и показва съчувствие към реалната нужда на жената- да има син. В рамките на една година детето се ражда – резултат от Божието чудо.

„Детето чудо” вече е голямо момче. Гиезий все още е слуга на Елисей, но чувствителността, която някога е имал, сякаш е изчезнала. Когато жената профучава покрай него, за да прегърне нозете на Елисей, той се опитва да я отблъсне. Вижда само „простотията” на тази сунамка, която с действието си нарушава всички норми на общественото поведение (ст. 25–27). Изглежда, не може да усети дълбокото страдание на душата й, което Елисей веднага долавя.

Понякога, особено от съвременна гледна точка, е трудно да разберем защо библейските герои правят това или онова и най-вече при наличието на такова изобилие от чудеса. Чудното изцеление на Нееман става пред очите на Гиезий. Той е свидетел не само на Божията сила, но и на действията на своя господар, който отказва да вземе пари от богатия военачалник. Логично е да предположим, че това ще му е повече от достатъчно да го смири пред Бога и пред хората. Но явно не е.

Библията е изпъстрена с предупреждения колко опасно е привързването към земни притежания и пари. Но те не се отнасят само за богатите. Проблемът не е в обема на притежанията, а в отношението към тях. Битката срещу алчността изисква непрестанна бдителност. Постоянно трябва да следим собственото си отношение към материалните неща и да ги посвещаваме на Бога. Можем да останем в правия път чрез непрекъснато даване – не само на материални блага, но и на време. Стремежът към материалното ни заслепява за истинската ни мисия и цел в живота. Затова, ако не внимаваме, тя може да стане причина за вечната ни гибел в края.

Странно, Гиезий се заклева в името на живия Бог, а след това отива да извърши измама. Нима смята, че живият Бог не го вижда? Какво разтърсващо доказателство за способността и силата на нашето покварено сърце да ни подмами!

Да, Нееман е изключително щедър, но вероятно продължава пътя си с някои смущаващи въпроси в ума – особено след като собствените му слуги се завръщат с разказ за необяснимото поведение на Гиезий. Слугата е позволил на своята алчност да попречи на свидетелството, което Елисей иска да даде на този новообърнат човек.

От голямото чудо с възкресяването на сина на сунамката са изминали много години. Кожното заболяване на Гиезий изглежда не го е обезобразило твърде много, тъй като го откриваме в царския двор. „Екс-слугата” на Елисей разказва за миналото. Перчи се с пророка и с неговите чудеса, опитвайки се най-вероятно да подчертае собствената си важност, тъй като е бил тясно свързан с него.

Едва ли някога щяхме да научим за този „сериал” от разкази, ако не се случва в точно определен момент. Библейският писател докладва, че точно когато Гиезий разказва за чудото с възкресяването на сина на сунамката, самата тя се явява пред царя. В Своето провидение Бог използва самохвалствата на слугата, за да помогне на жената. В този момент тя най-вероятно е вдовица, тъй като мъжът й изобщо не е споменат; освен това твърде необичайно е по подобен въпрос пред царя да се явява една жена, а не мъжът й. Логично е да допуснем, че докато синът й възмъжее, тя носи отговорност за семейството. По време на опустошителната суша е напуснала страната за седем години. От човешка гледна точка правилните връзки с правилните хора може да изглеждат огромно предимство, но Бог мисли по различен начин.

На това място Гиезий изчезва от историята. Тъжното е, че е можел да върши Божието дело, да работи за Бога. Можел да научи много от Елисей; да стане следващия велик пророк, дори водач и учител в пророческите училища. А всичкото, което може да прави сега, е да разказва за доброто старо време, когато е работил с пророка. Гиезий е можел да твори история; сега обаче може само да разказва за нея и да живее с миналото.

„Опитността на този човек, на когото са дадени висши и святи привилегии, ни отправя тържествени предупреждения. Поведението на Гиезий би могло да стане камък за препъване по пътя на Нееман, чийто ум е озарен от чудната Божия светлина и който е благоразположен към живия Бог. За измамата, извършена от Гиезий, няма извинение. Той остава прокажен до деня на смъртта си, прокълнат от Бога, отбягван от своите съчовеци.”

„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който издиша лъжи, няма да избегне” (Притчи 19:5). Хората може да укрият злите си дела от човешки очи, но не могат да измамят Бога. „Всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме” (Евреи 4:13). Гиезий решава да измами Елисей, но Бог открива на Своя пророк какво е говорил слугата му на Нееман, както и всички подробности от тяхната среща” (Елън Уайт. Пророци и царе).

1. Дайте пример за предупредителни сигнали, че парите или стремежът към тяхното придобиване измества Бог от живота ни. Как да се научим ние да използваме парите, а не те – нас? Каква е ролята на десятъка и доброволните дарения във връзка с цялата тема за влиянието и силата на парите в живота ни?

2. В групата обсъдете отговорите си на въпроса от частта за четвъртък. Кое на практика е важно в живота и защо е толкова лесно да изгубим от поглед истинските неща?

3. Какво би могло да накара Гиезий да мисли, че измамата му може и „да мине”? Той знае, че Бог съществува; виждал е как прави чудеса – някои направо невероятни. И въпреки всичко се опитва да измами своя господар. Сигурно и преди е правил подобни неща и му се е „разминавало”. Сигурно е успявал да намери „солидни” оправдания за своите действия – поне пред себе си. Не знаем. Това, което знаем със сигурност обаче е, че никак не е трудно сами да измамим себе си. Как да се научим да избягваме този капан на самоизмамата?

4. Върнете се на 4Царе 5:17–19. Какви поуки предлага (или, може би не предлага?) молбата на Нееман към Елисей относно поклонението в капището на Римон?

5. За какви практични начини да служите на другите се сещате?

Миналата година, веднага след като приех адвентната вест, поисках да споделя и с другите новата си радост и любовта си към Бога. Не знаех обаче как да го направя. По време на коледните празници пасторът ни даде екземпляри от съкратения вариант на „Великата борба” и ни призова да ги раздадем. Взех една книга и се помолих Бог да ми покаже човека, на когото да я подаря.

Реших да дам книгата на бившата си съученичка Антония. Тя ми благодари и погледна съдържанието. Главата, в която се обяснява какво става с човека, когато умре, я заинтригува особено много. Пожела да разбере повече за вярата ми и най-вече за това, което се случва след смъртта. Бях съвсем нова адвентистка и не знаех как да й обясня. Предложих й да я посещавам всяка седмица и да й разказвам съботноучилищния урок от предишната седмица.

Когато посетих Антония, нейната по-голяма сестра Антоанета беше там. Антоанета прояви интерес към нашите дискусии и аз реших да посетя и нея, макар че не бях поканена. Тя ме покани и след като поговорихме, аз й предложих да й покажа поредица от библейски теми, в които имаше картини и текстове от Библията, предназначени за публични евангелизации. Обясних й, че съм готова да го правя за нея и за всеки, който пожелае да слуша.

Антоанета прие и покани съпруга и децата си. Трябваше ми морална подкрепа, затова поканих младежкия ръководител от църквата да дойде с мен. Представихме материалите в дома на Антоанета, след което я поканихме да ни посети заедно със съпруга си в нашата малка църква.

Антоанета и съпругът й се съгласиха да дойдат. Останаха доволни от приятелското отношение на вярващите и от новите истини, които бяха научили у дома. „Аз съм християнка от известно време – казва тя. – Но едва когато Наталия ме покани в адвентната църква, очите ми се отвориха за истината.”

„Никога не съм очаквала да получа подаръка на Божията любов, когато посетих сестра ми миналата Коледа - добавя Антоанета. – Този подарък преобрази семейството ми завинаги. Сега имаме по-щастлив живот и ние сме по-здрави и разбираме Божията воля за живота ни.”

Антоанета и съпругът й се подготвят за кръщение. Те са плод на един малък коледен подарък. Сестра й Антония все още проявява интерес и иска да научи повече, затова заедно с Антоанета я посещаваме и споделяме вярата си с нея.