Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.

Въздържание

Някога уважаван съдия, днес той живее в нищета – жертва на злоупотребата с алкохол. Заради тази ужасна страст, отнела му не само достойнството, но и семейството, и целия му живот, той разменя съдийската тога за просешки дрипи.

Какъв трагичен завършек на един обещаващ и смислен живот!

През 2007 г. новините надълго и нашироко отразиха трагичната новина за безсмислената смърт на млада жена, починала от изпиването на прекалено много… вода!

Вода ли? Да. Заради участието си в някакво радиосъстезание, тя поглъща огромно количество вода и по-късно същия ден умира. Аутопсията не открива друга причина за смъртта, освен „водна интоксикация”. Водата, макар и жизнено необходима за съществуването и обикновено напълно безобидна, може да убие, ако се приеме в прекомерно количество.

Тази седмица ще изследваме темата за въздържанието в един свят, за който прекаляването с всичко е белег на успех. Горните илюстрации потвърждават, че нездравословните неща трябва да бъдат избягвани напълно, а здравословните да се прилагат умерено. В много случаи именно умереността е липсващият ключов елемент.

Нека разберем какво означава истинско въздържание и защо Господ иска от нас да бъдем въздържани.

Урокът накратко: Като човешки същества ние сме изкупени с кръвта на Исус. Следователно възложена ни е моралната отговорност да се грижим за тялото си като Божия изкупена собственост, а въздържанието е ключът към изпълняването на това задължение.

С какво бихте искали да ви запомнят след вашата смърт? Че сте били богати, известни или с голяма власт? Кое е наистина важното?

Библията е пълна с герои, оставили в наследство различни неща. Едни – много хубави, други – много лоши, а някои – и от двете.

Спомнете си за Ной. Той е най-известен като първият и при това не особено успешен евангелизатор. Проповядва сто и двадесет години, но в края може да се похвали само с една шепа спасени и обърнати към Бога хора – и то от собственото му семейство.

Въпреки това обаче Бог гледа на него много благосклонно. Сред злия и нечестив предпотопен свят „…Ной придоби Господнето благоволение” (Битие 6:8).

Ной си спечелва печалната слава на първия поименно споменат пиян човек в Библията. Колко е тъжно личност, извършила такива велики дела за Господа; на която са възложени такива важни отговорности; толкова високо почитана, да пропадне така, както пропада той.

Умът е каналът, чрез който се осъществява почти всяка комуникация, и затова трябва да бъде пазен чист от отрови и субстанции, водещи до замъгляване на преценката. Преживяването на Ной е предупреждение и пример за наше поучение – че дори и „най-добрите”, най-силните, най-верните не са “имунизирани” срещу изкушението, даже срещу открития грях. Пиянството на Ной явно е доста тежко, макар да звучи така, сякаш е бил на някакъв дружески гуляй. Щом той пада така, какво да кажем за всички нас?

През първото десетилетие на двадесет и първи век алкохолът причинява смъртта на около един милион и осемстотин хиляди души годишно. Това представлява 3,2% от всички смъртни случаи по света. Количеството консумиран алкохол неизменно нараства. Системното пиене (четири до пет дози концентриран алкохол една след друга за мъжете и три до четири за жените) се разпространява тревожно бързо сред юношите и младежите. И няма никаква тенденция към забавяне на темпото. Последиците от приемането на алкохол са: интоксикация, пиянство, зависимост (пристрастяване) и всякакви химически поражения върху целия организъм.

Интересно, че много преди учените да опишат негативния ефект на алкохола върху зародиша (ембрионален алкохолен синдром), майката на Самсон е предупредена да не приема алкохол по време на бременността. Соломон също предупреждава за вредните последици от употребата на алкохол, особено на вино. От своите наблюдения (а може би дори от личен опит) той описва как алкохолът променя и управлява поведението, как води до постъпки, за които обикновено после се съжалява. Исая дава много картинно описание на неприличното поведение на свещеници в пияно състояние и така затвърждава предупрежденията, дадени от останалите библейски автори. Ап. Павел също произнася думи на предупреждение срещу алкохола.

Почти всички описания на консумация на алкохол в Библията разкриват едно и също – неподходящо и нежелателно поведение – и предупреждават срещу нея.

„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1Петрово 5:8). Можем да бъдем напълно сигурни, че употребата на алкохол е един от най-опасните капани на Сатана. Представете си само животът на колко милиони хора е съсипан поради употребата на този опасен наркотик, поразяващ както тялото, така и ума. Колко по-добре би било напълно да избягваме този опасен капан и да не правим никакви компромиси с него.

От началото на 70-те години на ХХ век се водят дебати за ползата от виното и алкохола въобще за здравето и по-специално за сърцето. Много е изписано както в популярни, така и в научни списания за изследвания по тази тема, проведени във Франция. През последните години бе направена преоценка на данните за здравословното състояние на французите и по-задълбоченият анализ предизвика сериозно съмнение в цялата теория. Това, което непрестанно връща фокуса на общественото внимание върху подобни твърдения, е търговският интерес на алкохолната индустрия. Но много църковни членове се притесняват дали здравето им не страда поради факта, че не пият алкохол.

Истината е, че няма никаква литература, която да потвърди някаква явна и реална полза от алкохола за здравето на човека. Всъщност ползата от него за разширяването на кръвоносните съдове е описана още в средновековната литература, а съвременната научна литература просто я повтаря и трансформира успешно.

Изследванията, потвърждаващи “безусловната” полза от консумирането на алкохол са проведени по следния начин: В контролната група (онази, на която не се дава алкохол) са включени бивши „пиячи”; някои от тях вече спрели да пият поради сериозни здравословни проблеми, предизвикани именно от алкохола. Като цяло хората в тази контролна група са в по-лошо здравословно състояние от онези, на които се дава алкохол. Като се вземат предвид тези предварително заложени грешки в изследването, преоценката на данните не показва никаква полза за здравето от умереното пиене в сравнение с пълното въздържание. Нещо повече, задълбоченият анализ на изследваните групи показва, че хората от групата на „умерено пиещите”, които по принцип влизат в изследването с по-добри здравословни показатели от онези в контролната група, се отличават от тях и по много други неща – те се хранят по-здравословно, спортуват редовно, имат по-висок социално-икономически статус и по-добър достъп до здравно обслужване. Всички тези компоненти са добре известни като условия за добро здраве и дълголетие. Така че добрите резултати се дължат не на умереното пиене, а на други фактори.

Какво благословение е за нас, че имаме здравната вест, която ни предупреждава в детайли за опустошителната сила на тази отрова, много преди да го направят светските учени! И колко е опасно да вярваме в съществуването на някаква хипотетична полза, а да пренебрегваме предупрежденията за многобройните опасности от алкохола. Сред тях са: намаляване на двигателните умения и снижаване способността за преценка на евентуалните поражения при травма, насилие, катастрофи, домашни побои, цироза, рак, пристрастяване и дори деменция.

Даже само едно питие снижава нивото на неврологичните функции и може да отключи процес на пристрастяване и зависимост. И което е по-важно, алкохолът снижава способността ни да правим трезва преценка и да откликваме на Светия Дух. Кой не е виждал хора, които се държат като пълни глупаци и дори по-зле под въздействието на алкохола?

Някои считат думата „въздържание” за старомодна. Често я свързват с разни движения и организации, съсредоточили своята дейност почти изцяло върху алкохола и цигарите. Припомнят ни стари песнички (които някога е пяла и нашата църква!), които възхваляват подобни движения и предупреждават младите жени срещу отвратителния навик да се дъвче и плюе тютюн. Почти осмиват темата, представят я като карикатура и избягват да използват думата „въздържание” в нашия модерен, научен век.

Смята се, че дори е много по-лесно изобщо да не се говори за въздържание. Но докато правим неуспешни опити да говорим за въздържанието и да даваме наставления върху него, в нашата църква вече се появяват хора с проблеми, за които смятахме, че са проблеми само „на света”.

Въздържанието е много, много повече от спиране на цигарите, отказ от наркотици и алкохол, дори от чай, кафе и газирани напитки. Защото дори и полезните неща, когато се прекалява с тях, могат да доведат до проблеми.

Какви са например работните ви навици? Работите ли разумен брой часове? Имате ли време за Бога, за семейството си, за почивка, за физически упражнения, за служене на другите?

Колко време отделяте за сън, крадете ли от него, за да работите? Или може би обратно – спите прекалено много? Прекалено многото сън, както и прекалено малкото, е вреден за здравето.

Какво ще кажете за храната си? Може би не ядете свинско, дори пилешко не ядете, но дали не препълвате чинията си с такива огромни количества, че после не можете да се надигнете от масата?

Знаем, че слънцето е полезно. Но прекаленото излагане на слънчева светлина може да причини рак. Физическата активност също е важна. Много хора не се движат достатъчно, а други го правят до пълно изтощение. Дори сексът – макар и подарък от Бога – може да бъде практикуван в прекалено големи дози, което също има негативни странични ефекти.

Елън Уайт обхваща същността на истинското въздържание с едно простичко изречение: „Истинското въздържание препоръчва да се разделим окончателно с всичко вредно и да използваме разумно всичко полезно” (Патриарси и пророци).

Според философията на мнозинството в този свят, нашето тяло е наша собственост и можем да си правим с него каквото искаме. Някои се съгласяват с това твърдение и отиват дори още по-далеч, добавяйки аргумента, че живеейки така, те не вредят на никого, освен на себе си. Ние обаче знаем, че този начин на мислене е дълбоко, дълбоко погрешен.

Библията настоява колко важна е ролята на тялото като обиталище. Това обиталище не ни е дадено само за наша собствена полза – за да живеят в него нашите мисли, планове и действия; тя нарича човешкото тяло „храм на Бога”. Каква привилегия и каква отговорност! Понякога се грижим повече за къщите, в които живеем, отколкото за тялото си.

Самият Исус се отнася към Своето тяло като към храм. Ап. Павел често подчертава това и го разширява още повече, посочвайки, че не принадлежим на себе си. „Вие не сте свои си, защото сте били с цена купени. Затова прославете Бога с телата си...” (1Коринтяни 6:19, 20).

Колко висока цена е платена за нашето изкупление! Само когато размишляваме върху кръста и за онова, което се случва на него, можем да започнем да разбираме своята цена и стойност в Божиите очи. Дори само тази мисъл би трябвало да е достатъчна, за да разберем свещената отговорност, която ни е възложена – да се грижим за себе си не само духовно, но и физически.

Бог „опразва” небето и позволява кръвта на Исус да бъде пролята за нашето изкупление. Ние не принадлежим на себе си; изкупени сме и Му принадлежим; дължим Му всичко, включително и вярно настойничество, при използването на тялото си.

Прочетете книгата на Елън Уайт По стъпките на Великия Лекар.

Въпреки нарастващия проблем със затлъстяването, в много части на света чревоугодничеството и преяждането се считат за приемливи и дори се насърчават. Диабетът от втори тип се превръща в проблем, но най-вече поради неправилно хранене, поради затлъстяване и липсата на движение. Поразява вече дори тийнейджъри. Пристрастяването към Интернет или към порнографията са пряко отговорни за зачестяването на случаите на немислимо насилие и сексуални злоупотреби. Цигарите продължават да бъдат най-честата причина за преждевременна смърт по целия свят – убиват около пет милиона души всяка година. Върху цигарените кутии са поставени предупреждения, но всъщност почти никой не ги забелязва. Информацията не предпазва, ако не действаме в съответствие с нея.

Чрез различни източници Бог ни е оставил стройно ръководство как да постигнем здраве, щастие и святост. Ако следваме Неговите съвети, ще бъдем благословени.

„Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му, и ще имате добър успех” (2Летописи 20:20).

„Малцина осъзнават както трябва до каква степен навиците им на хранене са свързани с тяхното здраве и с характера им; с ползата, която принасят на света; как те се отразяват на вечната им съдба. Апетитът винаги трябва да бъде подчинен на моралните и умствените сили. Тялото трябва да бъде слуга на ума, а не умът - на тялото” (Елън Уайт. Детско водителство).

1. Обърнете внимание на горния цитат: "Малцина осъзнават до каква значителна степен навиците им на хранене са свързани със здравето, с характера им; с ползата, която принасят на света и как се отразяват на вечната им съдба". Какво означава това на практика?

2. Как се отнася вашето обкръжение към темата за въздържанието? Какви са традициите във вашето общество? Насърчава ли го или напротив – счита го за старомодна отживелица? Защо е важно да си даваме сметка за тези влияния?

Тай Хуан вървял през селото с копие в едната ръка и с амулет в другата. Те били знаците на неговата власт. Той твърдял, че може да лекува болните или да умилостивява духовете, като коли пилета и прасета. Когато възниквали конфликти в племето, Тай Хуан възстановявал мира.

Като студенти мисионери от колежа Маунтин Вю, ние бяхме предупреден за силите на мрака, с които ще се сблъскаме в селото. Знаехме, че победата идва само след постоянна и близка връзка с Исус. Заедно с партньора ми се молехме за Божията сила и за Святия Дух, за да можем да се изправим пред Тай Хуан и силите на тъмнината.

Когато накрая се запознах с Тай Хуан, величествената му осанка ми напомни за Елисей, но миризмата на алкохол и димът от цигарето му напомниха за реалността. „Радвам се, че сте дошли да учите народа ми – каза той. – Рискували сте живота си, за да дойдете тук. Вие се жертвате заради другите. Аз също ще се уча от вас.”

Изпитах страхопочитание, когато осъзнах, че Бог върви пред нас и е обуздал дявола.

Тай Хуан нарeче мене и партньора ми свои деца. Когато го предупредихме за опасността от тютюна и палмовото вино, той се вслуша. „Благодаря ви, че ми казвате тези неща. Не знаех, че така унищожавам тялото си.”

Една вечер дойде да чуе как децата пеят по време на богослужение. Хареса тези прекрасни песни и помоли за още. Започна да посещава службите всеки ден. Слушаше песните и вестите от Божието слово.

Когато двама пастори дойдоха да кръстят няколко вярващи в селото, ние с удивление видяхме, че Тай Хуан се присъедини към тях.

Той предаде сърцето си на Христос. Веднъж дойде в нашата колиба с нож и сабя. „Тези оръжия бяха моята сила, моята защита от беди и неприятели – заяви той. – Но сега имам по-голяма сила и не се нуждая от тях.” Ние се помолихме заедно с него за Божията закрила.

Тай Хуан продължава да лекува болните, но не със заклинания или жертване на пилета, а с молитви към великия лекар Исус.