Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.

Атмосфера на хваление

Преди няколко години петчленно семейство решава да прекара част от коледната ваканция на хижа високо в планината. Вечерта затварят плътно прозорците на тясната стая, за да не влиза студ и напалват камината до краен предел, за да им бъде топло в мразовитата нощ.

Кое е единственото, което забравят? Огънят от камината изгаря всичкия кислород в стаята и цялото семейство умира от задушаване!

Както е известно на повечето хора, без храна можем да живеем няколко седмици, без вода – няколко дни, но без въздух едва няколко минути.

Въздухът, чистият свеж въздух е жизненоважен за нашето съществуване. Нечистият, замърсен въздух е причина за множество остри и хронични заболявания, които често се приписват на други фактори. Всяка година милиони хора - особено деца - страдат ужасно, защото са принудени да дишат замърсен въздух.

Знаем, че кислородът е нужен за всеки орган в тялото. Затова е съвсем очевидно, че въздухът трябва да е колкото може по-чист. Добрата новина е, че той е безплатен и повечето хора могат да имат свободен достъп до него.

Урокът накратко: Свежият, чист въздух е жизненоважен фактор за поддържането на добро здраве и трябва да правим всичко според силите си, за да дишаме колкото може повече чист въздух.

За тази седмица прочетете:

Битие 1:1, 2, 9–12, 20–26; Псалм 104:29; Даниил 5:23; Лука 15:7; Откровение 21:4

В самото начало земята е в хаос; тъмна, пуста и безформена. Колкото и да ни е трудно да си представим точно какво има там и какво се случва, едно ни е напълно ясно – на нея няма никакъв живот. Но дори и сред този пра-хаос Божието присъствие се забелязва. Разкрито е чрез думите „и Божият Дух се носеше над водата”. Засега можем само да гадаем какво точно означава това.

Според този текст през следващите няколко дни Бог започва процеса на подготовка за появата на живота на земята. Този процес е описан в Битие 1:3-10. Обърнете внимание колко пъти се повтаря процесът отделяне (или разделяне). Бог отделя светлината от тъмнината, водите горе от водите долу, водата от сушата. По време на цялото Сътворение има няколко ключови разделяния на първичните елементи. След като те приключват, Бог извиква в съществуване първия земен живот.

Бог има грандиозен творчески план. В него са включени разнообразни форми на живот, които изискват непрестанна поддръжка, за да оцелеят. Както разкрива докладът за Сътворението, според този план много от творенията са „конструирани” за живот на сушата. Ясно е, че Бог много добре познава нуждата им от кислород, за да живеят. И изпълнява това условие на втория ден от Сътворението, разделяйки водите и създавайки атмосферата. Пространството между „водите горе” и „водите долу” е създадено, за да приюти онази част от творенията, която още не е създадена.

Общото между всички животни, изпълващи земята, е нуждата им от кислород, за да живеят. Въздухът е смес от газове, в която кислородът е около двадесет и един процента (цялата атмосфера, обгръщаща земята, тежи около пет хиляди билиона тона!) Останалите компоненти на въздуха са азот, аргон, хелий, водород и незначителен процент други газове. Количеството кислород е в идеално съотношение с останалите газове, за да бъде въздухът подходящ за дишането на всички сухоземни същества. Още едно свидетелство за вниманието и прецизността, с които Бог пристъпва към нашето създаване.

Очевидно въздухът е много важен пункт от Сътворението, защото е нужен за живота на всички живи същества. Все пак създаването на човека е различно. Бог „вдъхва” на Адам жизнено „дихание”. Въздухът, животворният въздух несъмнено е елемент от чудния акт на Сътворението, тъй като веднага след като Бог вдъхва в Адам Своя дъх, той става жива душа. Когато е оформен първоначално с всичките си органи, с цялата си плът, с всички физически компоненти, необходими за живота, той все пак си остава безжизнен „труп”. Необходимо е още нещо и това нещо е самият живот, който може да бъде даден единствено от Бог – Животодателя.

Бог прави точно това. Този дар на живота, вдъхнат чрез онова дихание, се предава от човек на човек оттогава насам. Чрез нашия пръв баща Адам Божието дихание преминава във всички нас. И чрез дишането поддържаме живо в себе си „жизненото дихание”. Всяко поемане на въздух трябва да ни напомня за онова първо дихание, вдъхнато на Адам!

Въздухът притежава много защитни свойства. На глобално равнище той и съдържащата се в него водна пара защитават земята и живота на нея от слънчевата радиация и от студения вакуум на открития Космос. Въздухът рециклира водата и многобройните химически съставки в нея, като така уравновесява климата. Вътре в тази атмосферна „опаковка” живот може да бъде открит както при изключително високи, така и при изключително ниски температури. Някои форми на живот изискват голямо количество светлина и топлина. Други – съвсем малко. На някои организми им трябва много кислород, а на други - съвсем малко.

Качественият свеж въздух е най-доброто средство за пренасяне на кислород в кръвта чрез дробовете и за извеждането на въглеродния диоксид, произвеждан в тялото. Такъв качествен въздух може да се открие най-вече в природна среда, където има много дървета, зеленина и течаща вода. Растенията поглъщат въглеродния диоксид и обогатяват атмосферата с кислорода, който отделят.

Спомнете си, че Бог поставя Адам и Ева в градина, пълна с растителност от всякакъв вид, напоявана от река, която я пресича, и след това дава начало на великите реки на предпотопната земя.

Посланието към нас е, че ако искаме да постигнем възможно най-добро здраве, чистият въздух е жизнено необходим. Трябва да правим всичко според силите си да дишаме колкото е възможно по-чист и по-свеж въздух.

Във всеки момент човек носи в кръвта, в дробовете и тъканите на тялото си малко повече от два литра кислород. Всяка наша клетка се нуждае от въздух, за да функционира и когато достъпът до него бъде прекъснат, животът спира да съществува. Мозъчните клетки, лишени от кислород, започват да умират след четвъртата минута, а с тях и човекът.

Един от основните проблеми, пред които се изправят хората, особено в големите градове, е замърсеният въздух. Друг замърсител на въздуха е тютюневият дим, особено когато той се върти от климатичните инсталации на големите сгради. Дишането на мръсен въздух може да причини редица здравословни проблеми като мигренозно главоболие, гадене, повръщане, очни и дихателни неразположения. В някои части на света милиони хора - и най-вече деца - страдат от застрашаващи живота болести поради въздуха, който дишат – често от лошо проветрени кухненски помещения.

И обратното, хубавият чист въздух обикновено се намира в изобилие на открито сред природата, особено близо до вечнозелени дървета, зелена растителност, в планините и горите, близо до течащи води, океани, езера и водопади или след дъжд. Установено е, че водораслите в океана произвеждат почти деветдесет процента от кислорода в атмосферата, а останалият идва от растенията. Живите растения в дома ви могат да подпомогнат пречистването на въздуха и да съдействат за намаляването на въглеродния диоксид.

Ето колко е важно да полагаме всички усилия да дишаме чист въздух. Спортувайте на открито, а не на закрито, особено рано сутрин, ако е възможно. Освен това, особено за онези, които работят на закрито, е важно да си вземат редовни почивки, за да излизат навън и да дишат чист въздух. Само след няколко минути, прекарани на открито, човек обикновено се чувства освежен и по-жизнен. Много по-добре е нощем да спим на отворен прозорец, дори на леко открехнат, за да може, докато спим, също да се възползваме от предимствата на чистия въздух.

„За да имаме добра кръв, трябва да дишаме добре. Дълбокото поемане на въздух, което изпълва дробовете с кислород, пречиства кръвта. Придава й светъл цвят и я разпраща като поток даващ живот, до всяка част на тялото. Доброто дишане успокоява нервите, стимулира апетита и подпомага оздравяването. Докарва здрав, освежителен сън.

На дробовете трябва да се остави възможно най-голяма свобода. Техният капацитет се увеличава чрез свободно действие и намалява, ако са пристегнати и притиснати. Обичайната практика да седим дълго време седнали и да се изгърбваме води до заболявания. В такава поза е невъзможно да се диша дълбоко. Повърхностното дишане скоро се превръща в навик и дробовете губят способността си да се разширяват” (Елън Уайт. Здравно и изцелително служене).

Случаят на всеки човек е различен – начинът на живот и положението, в което се намират някои хора, почти не им позволява да дишат чист въздух; други поради мястото, където живеят, или поради работата си, считат чистия въздух за скъпо удоволствие и копнеят за него както жадният копнее за вода.

Независимо какъв е вашият случай, много е важно да отделите специално внимание на този здравословен навик – дишането на свеж въздух, – ако искате да се радвате на добро здраве.

Дотук разгледахме физическите характеристики на атмосферата, която Бог създава за Своето земно семейство.

Често обаче използваме думата „атмосфера”, за да опишем не само физическия въздух, който ни обгръща отвсякъде, но и отношенията, чувствата, емоциите, подкрепата и увереността в приемането ни от хората около нас – всичко това е „атмосфера”, която може да бъде позитивна или негативна.

„Всяка душа е обградена от собствената си атмосфера. Тази атмосфера може да е изпълнена с даващата живот сила на вярата, с дръзновение и надежда и да разпръсква сладкото ухание на любовта. А може да бъде тежка и смразяваща, изпълнена с мрака на недоволството и егоизма; отровена от смъртоносната зараза на подхранван грях. Чрез атмосферата, която ни заобикаля, съзнателно или несъзнателно ние влияем на всеки човек, с когото се срещаме” (Елън Уайт. Притчи Христови).

Човек може да процъфтява или да вехне в зависимост от тази атмосфера. Нека сега си представим атмосферата на небето – духовна атмосфера на хваление и радост. Представете си какъв ефект би имала върху живота на вярващите тук и сега.

Небесната атмосфера не включва нищо друго, освен радост и хваление към Бога. Някои от споменатите текстове описват как ангелските множества славят Бога. Да видиш с очите на вярата тези славни блестящи същества около Божия престол, които възпяват Неговата любов, милост и благодат, е много обогатяващо преживяване. Небето е място, където царуват радостта, хвалението и щастието.

Добрата новина е, че приемайки пребъдващото присъствие на Христос и Отец в живота си (Йоан 14:23), ние започваме да преживяваме това още днес. Призовани сме да действаме, да дишаме чистия небесен въздух още сега и да се обгърнем с атмосферата на нашия небесен дом, докато все още обитаваме земния.

Прочетете от книгата на Елън Уайт Мисли от планината на благословението глава „Не съдете, за да не бъдете съдени” и от книгата Пътят към Христос глава „Израстване в Христос”.

„Бог призовава Своя народ да стане и да излезе от студената, смразяваща атмосфера, в която живее; да се отърси от представите и идеите, които са замразили импулсите на любовта и са го държали в егоистично бездействие. Умолява ги да се издигнат над своето ниско, земно равнище и да дишат чистата слънчева атмосфера на Небето” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т.5).

„Онези, в които обитава Христос, ще бъдат обгърнати от небесна атмосфера. Техните бели и чисти дрехи ще ухаят от парфюма от Господнята градина” (Елън Уайт. Мисли от планината на благословението).

„Макар да сме заобиколени от покварена и развратна атмосфера и трябва да дишаме зловонните й изпарения, ние можем да живеем сред чистия въздух на Небето. Можем да затворим всички врати пред нечистите образи и несвятите мисли, като издигаме душата си в присъствието на Бога чрез искрена молитва. Онези, чиито сърца са отворени да приемат подкрепата и благословението на Бога, ще ходят в по-свята атмосфера от тази на земята и ще имат непрестанно общение с Небето” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

1. Какво е качеството на въздуха там, където живеете? Ако живеете на село, вероятно е добро и можете да дишате на воля. Но ако сте в голям град, пред какви проблеми сте изправени?

2. Проблемът със замърсяването на въздуха е много сериозен. Какво можете да направите вие лично, макар и в съвсем ограничени размери, за неговото разрешаване? Какъв е нашият дълг като църква в тази насока?

3. „Общувайки с Бога, с Христос и със святите ангели, човекът бива заобиколен от небесна атмосфера, от атмосфера, която донася здраве на тялото, енергия на ума и радост на душата” (Елън Уайт. Служители на евангелието). Как можете да си помагате в постигането на тази цел?

Ашика живее във Фиджи. Тя израснала в дом на индийци, където се покланяли на много богове. Родителите й се развели и Ашика и нейният брат заживели с дядо си и баба си. Баща й се оженил за адвентистка и Ашика и брат й научили за Христос. Не след дълго и двамата отдали сърцата си на Бога и се кръстили в адвентната църква. Тяхното решение да следват Христос предизвикало сериозно разделение сред роднините им, но двамата юноши били дълбоко посветени на Бога.

Братът на Ашика се разболял и лекарите му поставили диагноза рак на костите. Тя стояла при брат си в болницата всеки път, когато имала възможност. Един ден той й казал: „Няма да доживея да стана пастор. Ти трябва да заемеш моето място.”

Ашика била съкрушена от смъртта на брат си. Постоянно мислела за последното му желание, но все пак искала да стане учителка. Не се интересувала от изучаване на теологията. „Какво мога да направя аз, индийката, когато получа степен по теология?”, питала се тя.

Родителите й я насърчили да запише теология в колежа „Фултън” и тя се съгласила. Надявала се, че там няма да я приемат. Родителите й обаче се молили Божията воля да се осъществи в живота й. Когато разбрала, че е приета в теологичния факултет, осъзнала, че това е Божията воля. Предала се изцяло в ръцете на Бога.

„Сега знам, че това не беше просто желание на брат ми, а призив от Бога. Уповавам се на Божията воля и очаквам Той да ми разкрие плана Си.”

Решението а Ашика да учи теология във Фиджи означава, че се опълчва против една култура, която не насърчава жените да заемат ръководни длъжности в църквата. Тя обаче желае да следва пътя, който Бог чертае за нея. Сигурна е, че Той ще я ръководи по целия път.

Приблизително половината население на Фиджи се състои от индийци и много малко от тях са християни. Молете се за тези хора, които не са евангелизирани. Вашите мисионски дарения подкрепят евангелизацията във Фиджи и по целия свят.