Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.

Водата на живота

Невероятно как могат да ни подведат собствените ни сетива. Земята се върти около оста си с около хиляда и шестстотин километра в час и обикаля около Слънцето с около тридесет километра в секунда. Но въпреки това стремително движение, тя ни изглежда абсолютно неподвижна. Между другото, обекти като маси, столове, камъни и хора (материални, най-вече), колкото и солидни да изглеждат за сетивата ни, представляват в известен смисъл предимно празно пространство. Всяка секунда милиарди атомни частици от слънцето преминават през телата ни, без да чуем или видим дори и една от тях.

По същия начин, както и да изглежда отвън, нашето тяло се състои предимно от вода. Вода ли? Да, ние сме истински "водни същества" в смисъл, че около шестдесет процента от съдържанието на тялото ни е вода. Вярвате или не, мозъкът ни е осемдесет и пет процента вода. Дори костите съдържат десет до петнадесет процента вода.

Пълна с чудеса и тайни, водата е основополагащ елемент на всеки физически живот. Без нея просто не можем да съществуваме. Тази седмица ще хвърлим поглед както върху духовните, така и върху физическите аспекти на тази жизненоважна течност.

Урокът накратко: Бог е Източникът както на физическата, така и на духовната “вода” – еднакво важни за съществуването на живота.

Исус среща самарянката, дошла да извади вода от Якововия кладенец. Моли я да Му даде да пие. В последвалия разговор разкрива, че може да й даде вода, която ще утоли жаждата й завинаги, и нарича Себе Си "Живата вода". Това твърдение загатва за способността Му да задоволява нуждата на човека от мир, радост, свобода от вината, прощение и чувство за единение с Бога. Християните откриват всичко това в лицето на Исус Христос.

Прекрасно е, че Той предлага на всеки от нас възможността да има Божието присъствие в себе си чрез вяра. Предложението Му е все още валидно и днес, тъй като Бог не се променя. Мнозина са почувствали как тяхното безпокойство, несигурност и безсилие са изчезнали, след като са опитали Христовото състрадание, любов и приемане.

Бог ни е обещал изобилна духовна вода дотогава, докато Го търсим. В Откровение 22:17 Той приканва всички да вземат даром от тази вода. Докато стоим близо до Исус Христос, преживяваме изобилието на Светия Дух в живота си. В Своята любов Той кани всеки да вземе даром от водата на живота (Йоан 4:13, 14). Тази покана се простира над всеки човек от всяко време. Така, както осигурява вода от скалата за израелтяните в пустинята, така осигурява и “живата вода” за нас днес (1Коринтяни 10:1-4).

Няма значение кои сме, няма значение какво е миналото ни, какви са греховете ни, дори какво е настоящото ни положение – предложението за живата вода е и за нас. Казва ни се да пием от нея даром. Имаме достъп до нея чрез Христовата благодат.

Прочетете Деяния 8:35–39. Тук Филип благовестява Писанията на велможата и му предава добрата вест за Исус. Скопецът Го приема като Божи Син. Когато виждат вода, той пита Филип: „Какво ми пречи да се кръстя?”. След това апостолът го кръщава и той излиза от водата ликуващ.

В самата вода няма нищо свръхестествено или чудно; тя е само символ на очистването. Тя е дарът на Духа, Който преобразява живота. Кръщението е външна декларация за приемане на Христос. Прочетете Йоан 3:5-8. Там Исус казва на Никодим: „Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”.

Истинското обръщане, символизирано чрез потапянето, показва, че животът на човека е очистен. Новият Завет споменава кръщението чрез потапяне на много места и набляга на важността на този ритуал за християнската опитност.

„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Светия Дух” (Деяния 2:38).

Когато се спасим, духовно се кръщаваме в Христос (Галатяни 3:26, 27) и биваме приети в Неговото тяло - църквата (1Коринтяни 12:13). В библейската символика кръщението чрез вода символизира вътрешното очистване (Ефесяни 5:25, 26) и духовното новорождение (Йоан 3:5) – двете централни теми на спасението.

Мнозина приемат кръщението за даденост, но в много части на света то изисква огромна смелост. В някои страни може да доведе до изолация от брачния партньор, от семейството и общността, до затвор и дори до смърт.

Ето едни от последните думи, които Исус изрича, докато е на земята: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Но който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16). Размислете за момент над тях. Финалният призив на Спасителя към нас е да вярваме в Него – нещо, което включва и апел за кръщение. След като Той лично го обявява за толкова важно, нямаме право да го пренебрегваме и да го смятаме за незначително.

Като живи същества ние се нуждаем от въздух, вода и храна, за да продължим да съществуваме (Битие 1:29). В описанието на Едем, освен красотата на градината, е описана и река, от която извират четири други реки - Фисон, Гион, Тигър и Ефрат. Бог осигурява на Своите творения вода, за да бъде опазен животът им.

За да оцелеем физически, ни е нужна вода. Всяка клетка на тялото, тъкан и орган имат нужда от вода, за да функционират. Водата подпомага регулирането на телесната температура, пренася хранителни вещества и кислород до клетките, отмива нечистотиите, предпазва от запек, овлажнява тъканите, смазва ставите и помага на кръвта да тече из цялото тяло. Нуждаем се от повече вода, отколкото ни подсказва жаждата. Много течности като водата, млякото, плодовите и зеленчуковите сокове подсилват хидратацията, докато алкохолът и кофеиновите напитки, колкото и да е парадоксално, ускоряват загубата на течности, което може да бъде опасно.

Чистата вода превъзхожда всяка друга напитка. Започвайте деня си с една-две чаши вода и продължавайте да пиете между храненията, за да сте сигурни, че сте добре хидратирани.

Водата има и други здравословни приложения. Редовното миене на ръцете премахва пренасянето на много инфекциозни микроорганизми от човек на човек. Голям процент от инфекциозните болести би могъл да бъде избегнат, ако си мием ръцете, особено преди хранене. Ежедневното къпане отмива насъбраната нечистотия.

Много библейски изследователи са водили спорове относно скритата цел на очистителните ритуали, описани в Стария Завет. Едни твърдят, че те са чисто символични и не съдържат никакъв елемент на обикновено физическо очистване. В някои случаи това е по-очевидно, отколкото в други (например, когато свещениците трябва да умиват ръцете и нозете си, преди да влязат в светилището) (виж Изход 30:20, 21). Във връзка със съвременните ни познания за микробите и борбата с тях, можем да допуснем, че Господ има предвид при тези церемонии и хигиената на участващите в тях, макар самите израелтяни тогава да нямат никакво понятие от микроби и пр.

Което и от двете да е вярно, днес знаем със сигурност, че поддържането на телесната чистота с помощта на вода е изключително важно за здравето.

Д-р Питс от университета Харвард провежда исторически експеримент със спортисти – те трябва да ходят върху бягаща пътечка с пет и половина километра в час в гореща зала, като през това време изпиват толкова вода, колкото загубват чрез потенето. В края на експеримента – след цели седем часа! - спортистите се чувстват така, сякаш могат да продължат да ходят по същия начин още поне толкова! „Работа в гореща среда и приемане на вода, сол и глюкоза" – това е статията, публикувана след експеримента в Америкън Джърнъл ъф Физиолъджи през 1944 г. На следващия ден същите спортисти са поставени при същите условия, но без да им се дава никаква вода – всички стигат до точката на пълното изтощение само след три часа и половина.

Изводът е очевиден. Водата ни дава сила и енергия, особено когато извършваме тежка физическа работа. И обратно, недостатъчният прием на вода може да доведе до дехидратация и оттам - до умора и изтощение много по-скоро, отколкото, ако пием достатъчно вода. Недостатъчният прием на вода може да понижи жизнените ни функции. Макар в такъв случай да се включват компенсаторните механизми, хроничният недостиг на вода неминуемо води до влошаване на здравето.

Напълно е възможно достатъчният прием на вода да ограничи някои симптоми (като главоболието например) и така да премахне нуждата от приемане на обезболяващи, които неминуемо имат лоши странични ефекти, особено ако се приемат често. Както повечето спортисти знаят, при продължителни и тежки тренировки значително нараства нуждата от вода.

Разбира се, възможно е и да се прекали, да се пие твърде много вода, което да доведе до водна интоксикация. Правилното количество вода зависи от различни фактори (като температура, телесна маса и състояние на бъбреците), но трябва да бъде такова, че при нормални обстоятелства тялото да отделя бледа и бистра урина. В повечето случаи хората трябва да полагат усилия, за да изпият минимум шест до осем чаши вода на ден (най-малко по 250мл чашата) и дори още повече, ако работят тежка физическа работа или в гореща среда.

Много е важно водата да се употребява както вътрешно, така и външно. На много хора им е трудно да пият обикновена чиста вода. Вода, идваща от евентуално заразени източници, трябва да се пречиства химически или да се преварява, за да бъде безопасна за пиене и за

домакински нужди.

Водата е полезна както за външна, така и за вътрешна употреба. Външната употреба е позната още като хидротерапия. Например интелигентната и внимателна употреба на горещи и студени влажни кърпи е една от процедурите в хидротерапията, която може да допринесе за облекчаването на редица болестни състояния. С повишено внимание трябва да се подхожда в случаите на затруднено кръвообращение, диабет или неврологични заболявания. Би било изключително предимство да се обучите в прилагането на хидротерапия.

“Мнозина обаче никога не са научавали от опит за полезния ефект от правилната употреба на вода и се страхуват от нея. Водните процедури не се ценят както подобава, а тяхното умело прилагане изисква усилия, които мнозина не желаят да полагат. Никой не бива да се счита за извинен за своето невежество или безразличие по този въпрос. Водата може да бъде използвана по много начини, за да облекчава болката и да ограничава болестта. Всички трябва да придобият умения в използването й за прости домашни процедури. Особено майките трябва да знаят как да се грижат за своите семейства в здраве и болест” (Елън Уайт. По стъпките на Великия Лекар).

Прочетете гл. “Напитки” от книгата на Елън Уайт Диета и храна и гл. “Често къпане” от Съвети върху здравето.

“Хората, които се грижат за болни, трябва да направят една стъпка по-напред в своето важно дело чрез упование в Бога за благословения и като обръщат внимание на средствата, които Той щедро ни е предоставил и към които в милостта Си е привлякъл вниманието ни: чистия въздух, хигиената, здравословната диета, правилното редуване на работа и почивка и употребата на вода” (Елън Уайт. Диета и храна).

“В онази сутрин свещеникът изпълняваше една церемония, която напомняше за удрянето на скалата в пустинята. Тази скала бе символ на Онзи, Който чрез Своята смърт даде начало на потоците жива вода за спасение и те потекоха към всички жадни. Нанасяйки удар върху Христос, Сатана смяташе, че ще унищожи Княза на живота, но от тази ударена Скала потече жива вода. Докато Исус говореше така на народа, сърцата им потръпваха от странно благоговение. Мнозина бяха готови да възкликнат заедно със самарянката: “Дай ми от тази вода, за да не ожаднявам!” (Йоан 4:15; Елън Уайт. Копнежът на вековете).

1. В някои страни хората отиват в супермаркета и избират между четиридесет вида бутилирана вода. В други трябва да се борят, за да се сдобият с достатъчно чиста вода - поне за пиене. Какво можем да направим, за да помогнем на хората, които нямат достатъчно вода, за да посрещат дори елементарните си житейски нужди? Какво е положението с водата в България? Как можем да повишим съзнателността на обществото относно употребата на вода?

2. Исус ни кани да отидем при Него и да пием даром от водата на живота (Откровение 22:17). Какво означава това? Как можем да го осъществим на практика? Какви са изискванията към нас (ако има такива!), за да можем да пием от тази вода?

Суба Рао се разтревожил. Кравата му се изгубила и той не могъл да я намери. Подобно на повечето хора от селата в Андра Прадеш, Индия, Суба Рао разчитал на животните, за да си изкарва прехраната. Кравата му обаче била изчезнала. Суба разпитал съседите, но никой не я бил видял. Суба започнал да се безпокои все повече, тъй като тя била най-ценното му притежание, а освен това скоро й предстояло да се отели.

Мъжът принесъл дарове на домашните си идоли и се помолил кравата да намери пътя за дома. Дните минавали, а тя не се връщала. След три седмици приятелите му казали да забрави за нея. Със сигурност вече била мъртва.

Тогава някой му предложил да поиска от адвентния пастор в селото да се помоли за кравата му. Суба решил, че това няма да навреди и тръгнал с известна неохота към дома на пастора. Пасторът се съгласил. Той поканил няколко църковни членове да се съберат и да се помолят за липсващата крава. Поканили Суба да повярва в Исус, истинския и жив Бог, единствения Бог, Който може да чува молитви и да им отговаря. Суба поклатил глава замислено.

След три дена кравата се върнала у дома. На следващия ден родила здраво теленце. Суба Рао и семейството му изживели голяма радост. Той разказал на пастора и на църковните членове за отговора на молитвите им.

Пасторът го поканил да посети църквата заедно със семейството и да се поклони на Бога, Кой чул молитвите. Суба се съгласил и сега той и семейството му редовно посещават адвентната църква. Те учат за Бога, Който се грижи за тях и дори за тяхната крава. Скоро Суба и няколко души от семейството му ще се кръстят в Божието семейство. След като Исус се е погрижил за изгубената крава, колко повече се грижи за самите тях!