"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Плодът на Духа

Ричард О'Фил


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.


Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 март 2010 г.

Плодът на Духа - същността на християнския характер


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 март
Стих за запаметяване:
"...на които Божията воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тази тайна, т.е., Христос между вас - надеждата на славата" (Колосяни 1:27).

Когато Мойсей моли Бог да му покаже славата Си, Бог му открива Своя характер - милостив, жалостив, дълготърпелив, изобилстващ с милост и вярност (Изход 34:6). А "ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава както от Духа Господен" (2Коринтяни 3:18).

"Вярвайки в Христос, падналата раса може да живее вяра, която действа чрез любов и очиства душата от всяка нечистота. Тогава се явяват и Христоподобните качества; защото чрез съзерцаване на Христос човекът се променя в самата си същност от слава в слава, от характер в характер и така дава добър плод. Характерът се оформя по Божие подобие. Проявяват се честност, праведност и истинско човеколюбие..." (Елън Уайт. Моят живот днес).

За тази седмица прочетете:
Матей 6:33; Йоан 15:8; Римляни 3:20-26; 14:17; 1Тимотей 6:11; 1Йоаново 2:15



Първо търсете Божието царство Неделя - 21 март

Много често в своите молитви се интересуваме повече от това, което можем да получим, отколкото от това, което трябва да станем. Размислете над собствените си молитви или над молитвите, които чувате от устата на другите. Независимо колко реални са грижите ви, към коя от двете категории можете да причислите своите молитви в по-голяма степен - "Какво мога да получа" или "Какво мога да стана"? Как тълкувате тази тенденция в светлината на цитираните по-долу думи на Исус?


"Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави" (Матей 6:33). Според вас какво иска да каже Исус с думата "първо", когато коментира търсенето на Божието царство? Виж Матей 16:26.


Как Римляни 14:17 ни помага да разберем какво представлява Божието царство?


Забележете, че правдата, мирът и радостта са все елементи от плода на Духа. Следователно, трябва да търсим плода на Духа преди всичко останало. В крайна сметка, може да имаме всичко, което светът предлага, но колко струва то, ако нямаме правда, мир и радост?

Ако някой ви попита: "Значи Исус не се интересува от физическото или материалното ми благополучие, така ли?", как бихте му отговорили в съгласие с Христовата заповед да поставяме плода на Духа преди физическите и материалните нужди?

Грижовна майка казва: "Пасторе, молете се за моя син! Той напусна вярата, а изгуби и работата си. Молете се да си намери работа". Кое търси "първо" тази майка за сина си - Божието царство и Неговата правда ли, или ...? Ако приоритетът на християнския живот е не да получи, а да стане, каква според вас би трябвало да е нейната молба?


Коя е вашата главна грижа - разкрита не само чрез молитвите ви, но и чрез живота ви като цяло - да придобиете това, което искате, или да станете, каквито Бог иска? Какво ви подсказва вашият отговор относно приоритетите, които имате?




Още плодове на Духа Понеделник - 22 март

Галатяни 5:22, 23 и Ефесяни 5:9 не са единствените текстове, изброяващи съставните части на плода на Духа - същността на християнския характер. Много от тях се повтарят в 1Тимотей 6:11; 2Тимотей 3:10 и 2Петрово 1:5-7, където се добавят и качества като набожност, добродетелност и знание. Интересно, че 1Коринтяни 13:4-8 ги повтаря като ехо - като характеристики на любовта. Но голяма част от тях изброява с помощта на отрицателната частица не: "не завижда (...) не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата...".

Съвсем ясно е, че няма някакъв "официален" списък със съставките на плода на Духа. Християнският характер има много аспекти и нюанси. Това, което апостолите правят, е всеки път да изброяват подходящите и важните за техните читатели. Това, което кара ап. Павел да изброи точно тези качества в Посланието към галатяните, без съмнение е пасторското му познаване на специфичните нужди на църквата, до която пише.

В 1Тимотей 6:11 като плод на Духа се споменава "благочестието". В оригинала тази дума означава още "благоговение", "уважение" и "страхопочитание към Бога". В Римляни 5:4, 5 се споменава "надеждата". Каква роля има тя в християнския характер?

2Петрово 1:5-7 е друг списък с качества, сред които е и една "добродетел", неспомената в Галатяни 5:22, 23. Добродетелта се свързва с моралната доброта, с умереността и чистотата. Защо това качество е неразривно свързано с християнския живот? Каква е връзката му със седмата заповед?

2Петрово 1:5,6 прибавя към списъка "благоразумие". Макар използваната дума “гносис” да означава “общо познание и разбиране” като плод на изпълнения с Духа живот, каква роля може да има благоразумието? Как например бихте го свързали с дарбата на проницателността?

Апостол Петър не нарича своя списък от 2Петрово 1:5-7 "плод на Духа", но в същността си той е именно това, тъй като тези качества показват какви би трябвало да бъдем като последователи на Исус.


Доколко споменатите качества се проявяват във вашия живот? Ако това, което виждате в себе си, ви обезсърчава, къде е единствената ви надежда? Къде е единственото място, където можете да отидете и какво ще намерите там?




Постоянство във вярата Вторник - 23 март

Въпросът за разискване от вчера ни кара да се замислим колко добре се справяме с отглеждането на плода, който имаме привилегията да принасяме за чест и слава на Бога. Естествено, който и да погледне този списък с качества на характера и го сравни със своя характер, лесно може да се обезсърчи: Не трябва ли да принася повече плод, отколкото принася в момента?

Основателен въпрос, над който сериозно трябва да се замислим. "Изпитвайте себе си дали сте във вярата" (2Коритяни 13:5). Трябва да си направим вътрешна "инвентаризация" - как живеем и какво свидетелство даваме пред света.

В същото време обаче има една опасност. Като християни разполагаме с примера на Христос - единствения безгрешен Човек, живял някога на земята. Сравним ли се с Него, лесно може да се обезкуражим. Колко голям е контрастът между Неговата безгрешност и съвършенство и нашата греховност и слабост! Имаме съвършен Стандарт, който да следваме; съвършен Закон, на който да се покоряваме, и съвършен Спасител, на Когото да подражаваме. Както е добре известно, често много се отдалечаваме от този стандарт, от този закон и от този Спасител. Колко е лесно след нескончаема поредица от провали, като не видим онзи напредък, който бихме желали, да се обезсърчим чак до точката на отказване и да се запитаме: “Защо да се мъча, след като просто не мога да го направя?”.Ето тук е мястото, където разбираме в пълнота какво означава спасение чрез вяра. Ето тук разбираме къде се крие това спасение и какво е направил за нас Исус на кръста.


Прочетете Римляни 3:20-26. Каква вест относно спасението ни съдържа този текст? Защо е важно да се държим здраво за нея, особено когато сме обезсърчени от състоянието на своя “плод”?


Може много ревностно да се стараем да водим християнски живот и да се борим с греха и Аз-а, но ако пред очите ни ежедневно, ежеминутно не стои истината, че нашата увереност в Божието одобрение се крие единствено в Исус и в Неговата праведност, която Той е изработил за нас и ни я вменява чрез вяра, отново и отново ще падаме. Нека не забравяме - спасението ни е сигурно. Но не заради нас самите, а защото е в Исус.




Съблазънта на света Сряда - 24 март

"Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца" (1Йоаново 2:15). Какво ни казва този текст? Означава ли, че Бог не обича онези, които обичат света; или, че онези, които обичат света, не обичат Бога? Обяснете.


"Понякога копнежите на душата се насочват към светостта и Небето, но тя никога не напуска гълчавата на света, за да се вслуша във величествените и мощни прояви на Божия Дух. Вечните неща отиват на второ място, а светските - на първо. Невъзможно е за семето на Словото да даде плод, защото душата се е отдала на подхранване тръните на земното" (Елън Уайт. Притчи Христови).

Разбира се, трябва да бъдем нащрек за капаните на законничеството, но древният Израел се подхлъзва назад винаги когато се опитва да се "осъвремени", да заприлича на народите около себе си. 1Йоаново 2:15 ни предупреждава, че любовта към света прави невъзможна искрената любов към Бога от цяло сърце. Колко внимателни трябва да бъдем като църква, за да сме сигурни, че в опитите си да достигнем света ние не се очароваме от него, че не ни повлича - и все в името на Господа!


Как може човек да разбере, че любовта му към света е взела надмощие над любовта към Бога? По какви признаци може да прецени?


Опасността, идваща от любовта ни към света, която надминава любовта към Бога, придобива ново измерение в Яков 4:4: "Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога". Защо Яков използва метафората на прелюбодейството по адрес на онези църковни членове, които са се увлекли по света? Забележете, че и Йоан не оставя никакво място за компромис в 1Йоаново 2:15. Или Бог, или светът.


С кои "въдици" на света ви е най-трудно да се борите? Кое в него ви се струва най-съблазнително? Как да се научим да водим битката на вярата, без да се поддаваме на неща, които не могат да ни донесат удовлетворение, а биха могли в края да ни унищожат?




Как да "отглеждаме" плода на Духа (Йоан 15:8) Четвъртък - 25 март

Макар да не можем да накараме семето да расте, определено има неща, които можем да направим, за да поддържаме растежа му, докато започне да дава плод. Същото се отнася и за изпълнения с Духа живот. Делото на Светия Дух в сърцето на вярващия е част от великата тайна на самия живот, но Писанието дава ясни наставления как да съдействаме на това израстване така че, да изпълним желанието на Исус да принасяме много плод за слава на Бог-Отец (Йоан 15:8).

Ето няколко предложения за методи, с които можем да подпомагаме растежа на плода на Духа:

Изучаване на Божието Слово. Според 2Тимотей 3:16, за какво е полезно Словото? Какъв ще бъде резултатът? Какво ще стане в живота ни? (вижте стих 17; вижте също Псалм 119:105).

Молитва. "Молитвата е дишането на душата. Тя е тайната на духовната сила. Не може да бъде заменена с нищо, без да бъде поразено здравето на душата. Молитвата довежда сърцето в непосредствен контакт с Извора на живота, укрепва “жилите и мускулите” на религиозната опитност. Занемарете редовната молитва или се молете от време на време, спорадично, когато ви е удобно, и ще изгубите връзката си с Бога. Духовните сили губят своята жизненост, религиозната опитност започват да страда от недостиг на здраве и сила" (Елън Уайт. Служители на евангелието).

Правилни мисли. "Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно - ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, - това зачитайте" (Филипяни 4:8). Как да се научим да задържаме в ума си възвишените и благородни мисли?

Християнско свидетелстване. Човекът, когото Исус освобождава от демоните, Го моли да върви след Него. Но Исус отклонява молбата. Казва му да се върне там, където е живял преди, и да разкаже какво е направил Господ за него (Марк 5:18-20). Как споделянето на вярата допринася за израстването на плода на Духа в живота ни?


Плодът на Духа няма да се появи от само себе си. Вашите собствени решения, вашият собствен избор ще предопределят това. Какво трябва да промените в своя начин на живот, във връзките си, в каквото и да било от своето ежедневие, за да можете по-добре да подпомагате неговото израстване?




Разширено изучаване Петък - 26 март

"Бог ни умолява да изпълваме ума си с велики и чисти мисли. Желае да ни предаде Своята любов и милост, да ни покаже чудните Си дела и великия изкупителен план. Тогава ще започнем все по-ясно и по-ясно да разбираме истината, все по-високо и по-свято ще става желанието ни за чистота на сърцето и мисълта. Душата, която обитава в чистата атмосфера на святи мисли чрез изследване на Писанията и чрез общение с Бога, ще бъде преобразена по Божие подобие. “И ще принасяте много плод”. Онзи, който чуе Словото и го опази в сърцето си, ще принесе плод на послушание. Божието Слово, прието в душата, ще се изяви чрез добри дела. Неговите резултати ще станат явни в Христоподобен характер и живот. Христос казва за Себе Си: “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Псалм 40:8). “Не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил” (Йоан 5:30). А Писанието добавя: “Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос” (1Йоаново 2:6)" (Елън Уайт. Притчи Христови).

За разискване:

1. Като църква, на която е възложена мисията да разпространява Тройната ангелска вест, ние често се затрудняваме в търсенето на начини, по които нашата вест и ние самите да станем по-разбираеми за заобикалящата ни среда и култура. Пред какви неизбежни опасности ни изправя това? Историята доказва, че през вековете тези усилия са завършвали по-често с приспособяване на църквата към света, отколкото на света - към църквата. Какво да кажем за нас - адвентистите? Дали не се самозалъгваме, че с нас това не се е случило и не може да се случи? Виждате ли доказателства, че вече се случва? Ако е така, какво можем да направим?

2. Какви пречки поставя заобикалящата ви култура пред израстването на плода на Духа в двадесет и първи век? На кои специфични нейни аспекти трябва да се противопоставите без всякакво колебание?

3. Защо кръстът е център на цялата тема за плода на Духа и развитието на характера? Какво ни предлага той и защо е неразривно свързан с това развитие? Ако не беше кръстът, какъв смисъл щеше да има изобщо от принасянето на плод?

4. Защо развиването на характера и добрите дела отдават слава на Бога? Какъв е смисълът?




Разказ
Трудни времена, Част ІІ
Ричард Ласу

Опитвахме се да основем църква в Каджо Кеджи, Южен Судан и Сатана бе разгневен. Няколко дена след като започнахме да работим, хазяинът ни изгони. Войници патрулираха по улиците и за нас бе опасно да сме навън. Нямахме представа къде да отидем.

Коленичихме и предадохме живота си в Божиите ръце. После тръгнахме из града. Стигнахме до дом, около който имаше висока ограда. Почуках и един охранител отвори вратата. Човекът знаеше, че сме пастори. Покани ни да пренощуваме в хола. На следващата сутрин човекът ни каза, че е войник и ще го местят в друг район. Покани ни да останем в дома му, за да го пазим.

Наблизо открихме голямо мангово дърво. Разчистихме храстите около него и започнахме да провеждаме службите си там. След два дена жената, която се бе сприятелила с нас, ни намери и пожела да изучава Библията.

Една съботна сутрин провеждахме богослужение с пет човека, когато войник дойде и каза, че има заповед за арест на съпругата на предишния ни хазяин. Помолих ги да изчакат, за да приключим богослужението, но те отказаха и заявиха, че трябва да я отведат незабавно. Накрая се съгласиха да ни позволят да се помолим с нея, преди да я отведат.

Малко след като войниците и жената се отдалечиха, самолет мина над града и пусна бомба над центъра. Войниците побягнаха, а жената се върна на богослужението с нас. Молитвеното ни събрание се превърна в събрание за славословие.

Само за няколко месеца 30 души започнаха да ни посещават, а 11 от тях се подготвиха за кръщение. Другите църкви в околността не бяха доволни от работата ни и направиха всичко възможно да разбият нашата група. Ние постехме и се молехме и Бог се намеси. Жената, която се бе сприятелила с нас, стана ръководител на църквата.

Не е лесно да се създаде църква, когато има противопоставяне. Бог обаче благослови усилията ни. Войната в Южен Судан разби живота на милиони хора, но дойде мир и мнозина започнаха да се връщат по селата си. Църквата в Каджо Кеджи отново нараства.


* Ричард Ласу е пастор на няколко църкви. Работи и за Адвентното световно радио в Аруа, Уганда.