Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери
:: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2007 ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2006 ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2005 ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2004 ::

София

26 януари 2013 г.

Благодат на 6

Днес е празник, ставаме на 6 години. Заглавието „Благодат на 6“ може да се разбира по няколко начина. Първо – на 6 години сме, след това – да живеем Божията благодат в пълнота – на 6. Но някой може да го интерпретира и така Благодат – отличен 6.
Да, всички ние сме отличници, не защото сме си научили урока и сме най-добрите, най-праведните, най-талантливите …, а защото Бог ни възлюбил, приел и оправдал от нашите грехове според Неговата велика благодат.
Така че нека да празнуваме нашия рожден ден, да празнуваме и нашето спасение, да празнуваме Божията невероятна любов към нас.
Тези думи бяха уводните за проповедта на пастор Иван Николов по случай 6-тя рожден ден на църква "Благодат". Денят беше троен празник - събота, рожден ден и кръщение на трима младежи: Силви, Жоро и Сашо.

Църква "Благодат" - София

Джулюница

25 декември 2012 г.

Нова църква в село Джулюница

Скъпи приятели, с голяма радост и надежда за Божията прослава ви съобщаваме за строежа на молитвен дом в с. Джулюница, обл. В. Търново. През миналата 2011 г. с финансовата помощ на Съюза на ЦАСД – България бе закупено място за строеж в центъра на селото. Съществуващата там кирпичена постройка бе разрушена и бе изготвен архитектурно-технически план за строеж на молитвен дом на нейното място.

През месец април тази година започна и самият строеж на новата сграда. Той се осъществява с полагането на доброволен труд от членовете на местната църква под ръководството на пастор Никола Станчев – пастор на църква с. Джулюница и ръководител и финансов координатор на начинанието. Сред членовете на местната църква се включиха хора с различни дарби, способности и притежаващи различни технически средства. Строежът се извършва от малка бригада под прякото ръководство на опитния бригадир, с дългогодишен стаж, Йордан Сеизов. След изкопаването и изливането на основите на сградата, през м. август, за около 10 дни, бяха иззидани стените на църквата с помощта на майстори, получили символично заплащане. През последвалия месец беше приготвен кофража за плочата, а самата тя отлята на 5 октомври.

До момента изразходваните за молитвения дом средства са на стойност около 11’000 лева. Голямата част от тях са изразходвани за материали и са набрани като доброволни дарения, специално дадени за случая. Благодарим на всички, отделили от поверените им от Бога средства. Необходимостта от средства и в настоящия етап не е никак малка, тъй като предстои изработването на покрив, термичното изолиране на сградата, прокарване на електрическа и ВиК инсталации и др. По мнението на координатора и бригадира необходимите средства за довършване на молитвения дом възлизат на поне 20’000 лв. Вярваме, че Бог благославя това начинание, поради бързия му напредък и значителните средства, набавени чрез щедри дарения.

Молим всички братя и сестри, които имат възможност да помогнат финансово или по какъвто и да било друг начин, да се обръщат за повече информация към координатора на строежа:

пастор Никола Марков Станчев

Моб. тел.: 0886 794138

Дом. тел.: 0618 21365

Предварително благодарим на всички, които смятат да се отзоват на нашата молба.

Църква с. Джулюница

София

21 януари 2012 г.

На 21 януари младежи от Пловдив гостувахме на църква Солунска, София.

За сутрешната тема заслугите има пастор Петър Кузев. Тя беше посветена на цветовете в живота (http://www.vvv.bg/tv/videos/mini-na-cvetno/).

Вечерното Богослужение се състоеше от кратко представяне на четири книги. „Изгубеният рай” (Джон Милтън) е епична поема за премъдростта и великолепието на сътворението, за зараждането и възхода на злото, за невинността и за вероломството, за най-тежката загуба и най-съкровената надежда. Краткото изложение включваше още и „Песен за брата слънце” (Франциск Асизки), ”Пътешественикът” (Джон Бъниън) и „Лъвът, вещицата и дрешникът” (Клайв С. Луис). Музиката беше основна част от нашата програма. Младежкият хор към църква Пловдив – Запад изпълни няколко песни, сред които „Псалом 91”, „Емануил”, също инструментали и солови песни.

Всичко това беше съчетано с приятни изживявания за нас – младежите и от двата града, снежни снимки, добра компания, а спомените остават задълго.

Не можем да спестим голямата си благодарност към гостоприемните домакини.

Ели и Криси Куманови

София

19 септември 2011 г.

Как може да промените живота на едно дете и да осмислите своя? Какво може да направи едно сърце изпълнено с любов и съчувствие?

Роси Недялкова ще ви отговори на тези въпроси в предаването „Денят отблизо”, излъчено по Канал 1 на БНТ с водещ Мира Добрева. В новата рубрика „Отблизо” тя разказва своята история, с която сме сигурни, че ще трогне и вас.

Разширен репортаж

Искра Томанова

Пловдив

20 декември 2010 г.

Рождествен концерт на Националния адвентен хор в град Пловдив

На 18.12.2010 г. в залата на Филхармонията се проведе празничен концерт с надслов „Защото ви се роди Спасител”. Програмата включваше няколко изпълнения от представителния хор на ЦАСД „Гласът на надеждата” с диригент Веселин Василев. Прозвучаха песни на български и латински език, сред които „Радвайте се, Исус дойде” , „Алелуя” от Хендел, „Sanctus” на Гуно със специалното участие на солистката Петя Плугчиева. Малката цигуларка Радостина Христева откри концерта с мелодията от песента „Тиха нощ, свята нощ”, която искрено възхити публиката. Същата песен беляза края на събитието в изпълнение на хора. В програмата бе включено кратко слово от пастор Иван Попов, който обърна внимание на съвременното значение на Рождество за вярващите хора днес.

Чрез тези концерти за големите християнски празници Адвентната църква показва, че винаги е имала с какво да заинтригува пловдивската общественост. Надяваме се, че след Великденския и Рождествения концерт тази година подобни изяви ще се превърнат в традиция за нашия град.

Пастор Петър Кузев,
Секретар на отдел „Комуникации” на ЦАСД в България

Пловдив

20 декември 2010 г.

Благотворителен търг

На 11.12.2010 г. в Църква Пловдив – Запад се проведе Благотворителен търг под надслов „Не всичко е пари”. Целта на търга беше да осигурим финансова подкрепа на две дечица на 10 и 12 години, чийто баща почина малко преди кръщението си. Предметите, които се разпродаваха бяха израз на въображението и творческия потенциал на нашите деца, като всичко беше собственоръчно изработено от тях. Картини, скулптори, музикални изпълнения, картички и кулинарни вкусотии, приготвени с много любов, бяха високо оценени от всички родители и продадени на цена, която доказваше, че може не всичко да е пари, но понякога парите са единственото, което не достига. В търга с ентусиазъм се включиха и Женски и Младежки отдел, чиито творения бяха почетно удостоени с внимание на благотворителния базар и бързо бързо се изчерпаха.

Накрая освен събраната сума, всички участващи се радвахме на удовлетворението и топлината, които ни донесе това събитие. А аз у дома се радвах и на една красива картина и шарена кухненска престилка. Е освен тортата, чийто живот беше кратък.

Пастор Петър Кузев,
Секретар на отдел „Комуникации” на ЦАСД в България

София

10 декември 2010 г.

100 години живот – 100 години любов

На 30.10.2010 в гр. София сред специална украса и много хора на улица „Солунска” 10, където се намира една от най-големите адвентни църкви в сраната, бе честван 100 годишния юбилей на пастор Димитър Киров.

Поздравителната програма започна в 16 часа с изпълнение на представителния хор на църква „Солунска” и молитва от пастор Милен Георгиев, Секретар на ЦАСД в България.

Оригинална презентация със снимки и коментар за живота на пастор Димитър Киров бяха представени от пастор Петър Кузев, Секретар на отдел „Комуникации”.

Последва специално слово поднесено от Председателя на Съюза в България пастор Венцислав Панайотов.

Пастор Атанас Гроздев, близък приятел на пастор Димитър Киров изясни колко ценен човек като служител е бил юбилярът за делото.

А в речта си пастор Едмил Маринов не скри нито вълнението си, нито гордостта си от това, че има такъв баща.

Стълб и опора за църквата като църковен член е бил пастор Киров, според изказването на пастора на църква „Солунска” - Никола Левтеров.

Най-важното нещо на света е любовта, сподели в горещото си слово пастор Димитър Киров и през сълзи каза на присъстващите: „Обичам ви!”

Близките на юбиляра почерпиха всички присъстващи по случай тържественото събитие.

Пастор Петър Кузев,
Секретар на отдел „Комуникации” на ЦАСД в България

София

22 октомври 2010 г.

С радост съобщаваме, че на 30 октомври от 16:00 часа в салона на църква София-Солунска ще се проведе честване на 100-годишнината на пастор Димитър Киров. Каним всички желаещи да присъстват на това тържество.

пастор Милен Георгиев

Г. Оряховица

23 март 2010 г.

,,...Здравната реформа е част от Тройната ангелска вест и е тясно свързана с нея така, както ръката е свързана с тялото!” – казва една религиозна писателка.

За втори път жителите на гр. Горна Оряховица имаха възможността да посетят Здравното изложение ,,Профилактиката – по-добра от лечението”. Мероприятието бе проведено на 13 и 14 март в Младежкия дом съвместно с екип от църквата в гр. Плевен.

През осемте стъпки на здравето преминаха 70 души – деца, младежи и възрастни. Д-р Желязко Михайлов, д-р Петър Първанов и всички от екипа даваха подходящи съвети и конкретни препоръки за здравословен начин на живот на всеки посетител според неговите нужди.

Особен интерес имаше и към здравните беседи – ,,Епидемията – диабет”, изнесена от д-р Нели Николакева и ,,Можем ли да избягаме от рака”, лектор д-р Даниел Николакев.Слушателите имаха възможност да зададат своите въпроси и да получат изчерпателни компетентни отговори.

На щанда за литература се предлагаха книги за здравословно живеене и рецепти за здравословно хранене. На всеки посетител бе подарена ,,НАДЕЖДАТА на Земята ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на Човека”.

Много от посетителите изказаха благодарността си и ни поздравиха за това полезно начинание. Благодарни сме на Бога за благодатта и сме духовно насърчени от възможността да проявим грижа за здравето на ,,нашия ближен”.

Елена Табакова

Секретар на отдел ,,Служба на жените” – Северна област

Плевен

11 януари 2010 г.

Благотворителен концерт

„Понеже сте направили това на един от тия най-скромните Мои братя, на Мене сте го сторили” – под мотото на тези думи, произнесени от Исус Христос премина благотворителният рождественски концерт, организиран от църквата на адвентистите от седмия ден в Плевен. Концертът се проведе в съботния ден в залата на галерия „Колекция дарение от Светлин Русев”. Събраните от дарения средства ще отидат за проект за защитено жилище. Програмата включваше изпълнения на вокално инструментален състав „Надежда”. Юрий Конов вестник Посредник 21 декември гр. Плевен.

Мероприятието бе поздравено от кмета на града Найден Зеленогорски с поздравителна телеграма и букет до изпълнителите.

След концерта децата с помощта на техните родители се включиха в подготвянето на коледни пакети за децата в Защитеното жилище. На 26 декември, в следобедните часове някои от децата в църквата ни зарадваха обитателите от Защитеното жилище със своите подаръци. Приятните мигове, оставиха хубави спомени не само в децата от църквата ни, а надявам се също и в изненаданите домакини, които изразиха радостта си по особено вълнуващ начин. Колко е хубаво да си припомняме, по често думите на Исус: „...По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.” (Деяния на апостолите 20:35).

пастор Пламен Петров

Севлиево

16 декември 2009 г.

На 16 декември (сряда) проведохме програма-концерт по случай Рождество Христово в залата на Адвентната църква в гр.Севлиево. Вече втора година подред мероприятието е в този формат с тенденция да се превърне в традиция. Голяма част от хората, които дойдоха миналата година имаха очакване за повторно издание. Желанието ни е не само да създадем продукт, който да се утвърди, но и да го подобряваме непрекъснато. Салонът беше пълен не само с братя и сестри от околните църкви, но и с много роднини, близки, познати и приятели на църковните ни членове. Песните бяха приятни,а преживяването– вълнуващо. Присъстваше репортерски екип от местната телевизия „Киви ТВ”, която ще излъчи програмата по своята кабелна мрежа.На следващия ден в студиото на „Киви ТВ” беше поканен музикалният ръководител на групата Ивалин Цанков на интервю, което се надяваме добре да представи името на църквата ни в обществото. Събитието бе отразено и от Hope Channel Bulgaria и сме сигурни,че чрез техния сайт ще почувствате атмосферата и настроението, които ни изпълваха.

пастор Милен Георгиев

София

24 ноември 2009 г.

Нов член на екипа на Hope Channel Bulgaria

На 18 ноември екипът на Hope Channel Bulgaria се увеличи с още един технически експерт – Николай Рачков. Той е най-очакваният ни млад колега в последните месеци.

Тук е моментът да честитим на родителите му – Дима и Ивайло Рачкови. Както сами ще се убедите от снимките, Ники гледа спокойно на живота и е готов за новите предизвикателства, които го очакват като бъдещ специалист на телевизията. Пожелаваме на татко му да го въвежда постепенно в техническите тайни, за да може след няколко години да работи рамо до рамо със сина си. А на майката пожелаваме да е жива и здрава, за да ни роди и красива водеща за програмите на Християнската адвентна online телевизия.

Искра Томанова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Ямбол

4 ноември 2009 г.

На 31 октомври 2009 г. църква Ямбол навърши 80 год. Какво са 80 год. за вечността? Един миг в рамките на необятната безкрайност.

През тези години църквата ни е преминавала както през хубави, така и през трудни моменти, но е вървяла напред и нагоре, защото в центъра винаги е бил Исус.

Богослужението беше разделено в три части: сутрешна програма с говорител пастор Ганко Мавродиев и съботно училище, представено по интересен и нетрадиционен начин. На годишнината бяха поканени всички пастори, станали част от живота на тази църква, за да споделят преживяванията си в нея и нейната история да „оживее”. За завършек на тази празнична събота беше поканен софийският хор, който изнесе концерт и ни радваше с красивите си песни.

Всичко това беше отразено на живо от Hope Channel Bulgaria, за да се даде възможност на всеки да стане съпричастен към това радостно събитие, изпусналите живото предаване, могат да го намерят в архива на Християнската адвентна online телевизия.

Присъстваха много хора от обществеността и институциите на града.

Благословението на 80-годишнината е една ретроспекция на вечността. Ще бъдем там и вие сте поканени на него! Очакваме ви!

Ивалина Бумбалова

София

14 октомври 2009 г.

Обучение по лидерство

Още по времето на комунизма жените в българските църкви са участвали активно в Божието дело, но предимно в подкрепящи мъжете роли. Някои от тях са рискували свободата си, за да превеждат, печатат и разпространяват религиозна литература. Макар и рядко е имало жени – старейшини, дори една жена помощник-пастор. По това време пасторските съпруги са споделяли рамо до рамо трудния, беден и понякога опасен живот на своите съпрузи – Божии служители.

8 години след падането на комунизма, към Съюза на ЦАСД в България бе организиран отдел “Служба на жените”. Една от главните насоки в работата на отдела е обучение на лидери.

На 3-ти и 4-ти октомври 2009 г. в София се проведе 4-то, последно ниво за жени с лидерски потенциал и позиция и за пасторски съпруги. 52 души получиха сертификат, а също много любов, насърчение и подкрепа от Кристин Верталие, директор на отдел “Служба на жените” към Евро-африканската дивизия.

Днес ние се чувстваме по-уверени и силни като ръководители в църквата. Молим се Бог да отвори много пътища и врати пред нас и хората, с които работим, за “да докосваме сърца и да разказваме на света” за великата жертва на Исус. Копнеем да въведем много души в Божието царство, което започва тук и сега.

Емилия Стойкова
Секретар на отдел “Служба на жените”

Плевен

27 септември 2009 г.

В Плевен на 18, 19 и 20.09 за трети пореден път беше проведено Здравно изложение. Както винаги наши помощници в раздаването на поканите бяха младежи и девойки от БЧК. Благодарение на молитвите и добрата организация то премина много успешно! За 3 дена по стъпките минаха повече от 100 човека. Незнайно защо актуалните теми изнесени от добри професионалисти за Алергичните заболявания, Захарният диабет и Свинският грип не можаха да привлекат вниманието на посетителите. Непосредствено след изложението почна семинар изнасян от Агоп Тахмисян на тема „Световната криза в пророчествата на Апокалипсиса”

Чаирски езера

19 септември 2009 г.

Младежки лагер "Завръщане"

Чаирски езера, 2009

Това е първият ми младежки лагер във възрастта 16-20 г. и с усмивка заявявам: "Едно от най-незабравимите ми преживявания". Този лагер не само ме приближи до моя Бог, но и ме срещна с хора, които сега мога да нарека мои най-добри приятели. На тези от вас, които по една или друга причина не бяха там, мога да кажа само едно: "Пропуснахте ужасно много. И за да не се ядосвате, ви съветвам да не четете тази статия. Естествено, тя не може да пресъздаде емоциите и приключенията толкова реални, колкото бяха в действителност, но все пак не рискувайте."

Стигнахме хижата, за която мога да кажа само хубави неща (www.chairi.com). Е, какво като имаше ток само за 1- 2 часа вечер? Нали сме отишли там заради природата, на кого му трябва ток? И така, пътят до там беше приятен, с изключение на последните двайсет минути..., но нали сме градски деца, стръмното изкачване ни поизмори, но не ни сломи, само малко огладняхме. За радост през цялото време се радвахме на вкусна храна в изобилие, за което много благодарим. Нали след духовната храна, тази е най- важната?

Главна роля имаха походите, които се провеждаха почти всеки ден. Не знам дали сте били на Чаирите. Ако не, едва ли можете да си представите тази непокътната от цивилизацията местност. Можете да потърсите снимки, но не е същото. Освен че е неописуемо красиво, е и много спокойно. Чувстваш се по-близо до Бог, чувстваш Неговия мир. Откакто видях тази част от Родопите, такава стана моята представа за небесния рай. Пълно е с езера и това радваше много момчетата, които обичат риболова. По принцип съм против всякакъв вид лов, но на агапе вечерята тези рибки много ми се усладиха. Но всичко по реда си.

Първият ден посетихме "кльона", на гръцката граница, а после се разходихме до резервата "Шабаница" където растат много интересни дървета, покрити с "мустаци", от които си взехме за спомен. Интересен беше походът до пещерите "Дяволско гърло" и "Ягодинска". Посетихме и едно изоставено село Чамла. Наистина много интересно - разположено сред невероятно живописна природа. Там не живее никой, нощуват само овчари. Имаше и нощен поход, който ни преведе през "Пияната гора" - също известна природна забележителност.

Свободни дни почти нямаше, но не ни и трябваха. В един от дните се проведе " Форт Триград", игра подобна на Форд Боярд, в която нашите отбори се състезаваха по сръчност, бързина и концентрация. Беше много забавно!

Духовната част ни беше водена от Венци Панайотов на тема "Завръщането" - завръщане в бащиния дом, завръщане към природата, завръщане към БОГ. Сутрин и вечер имахме събирания, изпълнени с песни и разсъждения. Дискусиите ни накараха дълбоко да се замислим за живота, за това как Исус е протегнал ръце и ни чака. В петък вечер имахме представяне на притчата за блудния син през нашия поглед. Историята беше разделена на части и всеки отбор подготви по една. Завършихме вечерта с една Агапе вечеря, прекарвайки пълноценно време с нашите нови и стари приятели, а най-важното е, че Исус беше поканен и Той празнуваше заедно с нас.

Съботната програма се проведе сред природата. Някои от нас сформираха музикална група. Изпяхме всички песни, за които се сетихме, докато останахме без сили.

Единственото нещо, което не ми хареса, беше фактът, че лагерът имаше край. Естествено, раздялата с приятелите беше трудна, но останахме с надеждата за следващата година. И отсега съм "абонирана" за лагера, защото възнамерявам да не пропускам възможността да изживея толкова много невероятни мигове, да се запозная с толкова много нови приятели и да задълбоча отношенията си с Бог. Спомените от прекрасното лято на този лагер ще ме топлят през студените сезони, както и надеждата, че слънцето пак ще блесне и отново ще съм в планината, пеейки песни, заобиколена от хора, които също желаят да живеят за Исус и да споделят за Него.

П.П.:Специално за новите ми най -добри приятели: Обичам ви и благодаря на БОГ , че ви познавам. Ще се видим на младежки лагер 2010!.

Еми Стефанова

Плевен

11 август 2009 г.

Сватбата на Йоана и Емил

В неделя 9 август преди обяд, църквата ни в град Плевен преживя голяма радост – сватбената церемония на Йоана и Емил. Салона на църквата бе празнично украсен за сватбеното тържество, който се напълни с приятелите и роднините на младоженците. Това стана причина братята и сестрите от църквата ни и още някои гости да останат правостоящи във фоайето. Сватбената церемония бе ръководена от пастор Пламен Радков. В словото си той обобщи всички библейски текстове за брака с три думи, партньорство, другарство, и приятелство. „Приятелството в брака трае за цял живот. Любовта ви трябва и може да расте само ако е свързана с нейния източник – ако е свързана с Бога. Днес Бог ви свързва като верни приятели за цял живот!” Той призова младоженците да запалят своето семейно огнище с пламъка на Божията любов. В края на тържеството младоженците бяха поздравени от църквата и от техните родители. Особено вълнуващи бяха думите на бащата на булката брат Цанко Петров: „В живота се правят много компромиси, правете ги помежду си, но не и с Бога!” След това под звуците на тържествената музика, младоженците напуснаха салона на църквата и поеха своя съвместен житейски път, за да отпразнуват заедно със своите близки и приятели деня на своята радост.

Веселка Петрова

София

24 юни 2009 г.

На 20 юни от 19 часа в залата на Национален Политехнически музей се проведе концерт на Мари Лайич от Виена.

Певицата е израснала в Австрия и от малка се занимава с музика. През последните години провежда концерти в Австрия, Англия, Франция, Сърбия, Германия. Ръководи група „Вестител”, която се събира два пъти в месеца в Сърбия за репетиции и подготовка на евангелизационни концерти.

Мари Лайич за първи път гостува в България. Тя беше придружена от пианистката Кристина Ковач, която завършва магистратура по музика във Виена.

Още в четвъртък, веднага след пристигането им започна предвкусването на концерта. По време на първата репетиция, озвучители, певци, бенд и екип на Hope Channel Bulgaria бяха много здраво вдъхновени за предстоящото събитие от гласа и присъствието на Мари.

В събота следобед времето за подготовка беше както винаги недостатъчно, но певци, музиканти, техници и екипът на Hope Channel Bulgaria направиха невъзможното, за да се случи едно вълнуващо събитие.Концертът включваше изпълнения на авторски песни на Мари Лайич, както и на известни християнски песни. Залата беше претъпкана с гости, някои от които за първи път присъстваха на християнски концерт.

Освен че се насладихме на красивия глас на Мари, всички бяхме докоснати и от вестта на песните и на нейното лично свидетелство.В края на никой не му се тръгваше, а и не беше необходимо, защото домакините от църква „Благодат” бяха приготвили добра почерпка за гостите във фоайето.

Уместно е да се спомене, че работата по подготовката и осъществяването на концерта беше изцяло доброволна както от страна на изпълнителката и певците и музикантите, така и от страна на техници и оператори.

Едно от вълнуващите неща беше, че концертът беше излъчван директно он-лайн по интернет, благодарение на усилията на екипа на Hope Channel Bulgaria.

Гледаме в бъдещето за следващи съвместни проекти с Мари.

Гледайте запис на концерта на адрес:

www.sdabg.tv

Посетете личния сайт на Мари Лайич:

www.mariemusic.com

Пастор Иван Николов

София

24 юни 2009 г.

Душата пее

Плакат пред сградата на всяка софийска църква призоваваше, че на 20 юни в църква „Благодат” ще има концерт симпатичната жена, гледаща от портрета, с особеното име Мари Лайич. Какъв по-добър завършек на съботния ден от музикален концерт? Неизвестно име, но християнската песен призова всички – млади и не толкова млади, сърца в определия час.

Салонът беше пълен, а разположените камери на Hope Channel Bulgaria напомниха, че концертът ще бъде записан. О, не! Не записан, а предаван на живо, за да може всички, които са на сайта в този момент да станат съпричастни на това събитие. Още повече, че Hope Channel Bulgaria за пръв път правеше предаване на живо, извън църква „Екзарх Йосиф”.

Чудесно, казахме си ние и зачакахме началото.

И дойде изненадата – семпла млада жена запя. А гласът й завладя за миг сърцата. Залата се превърна в храм, а песента – в най-прочувствената молитва към Бога.

Близо час и половина, никой не усети привечерния задух, защото духът ни пееше заедно с Мари.

Не може да не се отбележи, че избрани момичета и момчета от всички софийски църкви бяха разработили няколко песни, които изпяха с Мари. Това беше истинска хармония и дори забравихме, че те просто са нашите братя и сестри.

Непосредственият превод на пастор Иван Мирчев създаде непринуденост в общуването, а специално подготвения коктейл, ни обгърна в задушевен разговор и приятелска атмосфера.

Беше един прекрасен съботен ден, завършил по един необичаен начин. Празник! Истински празник!

Но, мили приятели, всъщност, ние бяхме заедно през цялото време чрез живата камера на Hope Channel Bulgaria.

Миньон Колчева,
сценарист и водещ Hope Channel Bulgaria

София

18 юни 2009 г.

“Божа дарба” – тези думи спонтанно възникнаха в съзнанието ни докато слушахме чудесното изпълнение на пианистката Рая Костова и цигуларя Руслан Апостолов. Точно както го е казал поетът Пенчо Славейков: “Що е Божа дарба – то за свят е чудо!”

Концертът се състоя на 14 юни 2009 година в салона на ЦАСД “Екзарх Йосиф” София.

Майсторското и вдъхновено изпълнение на творби от Бах, Моцарт, Бетовен и Шопен ни пренесоха неусетно в една друга атмосфера – в света на големите музиканти. Това бе истинско и завладяващо изкуство, което “раздвижва душата”. Двамата млади изпълнители, с явно подчертани духовни интереси са студенти в Музикалната академия, а следващата учебна година Рая заминава за Лондон, където е приета в Кралската консерватория. Това бе и прощалният концерт на Рая за църквата, на която съвсем наскоро стана член и която ще продължи да я обича и подкрепя в нейното призвание.

Пастор Апостол Стойков

Пловдив

5 юни 2009 г.

Втора национална детска конференция „Моят приятел Исус”

Думата „конференция” е с латински произход и според Речник на чуждите думи в българския език означава: „Събрание на представители на правителства, организации или специалисти от една област за обсъждане на определени въпроси.”

Тук е моментът да попитаме: Вървят ли заедно думите „детска” и „конференция”? Към коя от трите групи принадлежат децата – към „правителствата”, към „организациите” или към „специалистите”? Може би, сега организаторите започват да се въртят притеснено в столовете си и казват: „Вярно, не догледахме. Как можахме да допуснем такова грубо несъответствие? Трябваше да изберем някоя по-„детска” дума, по-невинна и естествена. Като „детска сбирка” или „детски празник”, или „детска шумотевица”, или нещо такова...”

Не бързайте! Всъщност, „детска конференция” си е точно на мястото, поне що се отнася до Втора национална детска конференция „Моят приятел Исус”, проведена от 29 до 31 май в Пловдив. Защото съвсем спокойно и уверено можем да причислим децата към групата на „специалистите”, събрали се да обсъждат въпроси в своята област. Да, децата са истинските специалисти, истинските експерти по приятелство и привързаност. Ако смятате, че това са измислени, нагласени думи, питайте Исус – за справка, Матей 18:2-4. Докато неговите ученици (зрелите мъже, избраните апостоли, стълбовете на небесното царство) се боричкат и заяждат кой от тях е по-важен и по-заслужил пред Учителя, децата просто Го наобикалят и слушат. Те Го обичат и Му го показват – директно и естествено; гледат Го в очите и Му се усмихват. И Той не може да се сдържи: „Който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема”.

В последните дни на най-хубавия месец в годината над 240 деца се събраха в града на Марица, като експерти по приятелство. Те бяха приятели помежду си и приятели на Исус. По нищо не се различаваха от онези дечица преди 2000 години, наобиколили Спасителя – с усмивка Му показаха колко много Го обичат.

Конференцията започна в петък вечер с молитвена разходка. Защото молитвата е най-сигурният начин да се свържат със своя Приятел.

В събота сутрин се случиха много неща. Малките специалисти разискваха що е приятелство, как могат да поддържат приятелство с един невидим приятел, защо Него го няма в момента, след като им е най-добрият приятел... От голямата Библия излязоха Лазар и двете му сестри – най-добрите приятели на Исус, докато беше на земята; Йонатан – най-добрият приятел на Давид; приятелите, спуснали своя болен приятел през покрива, за да може да бъде излекуван от Исус, и много други герои, оставили пример за истинско приятелство.

В събота следобед Бог послуша молитвите на всички и докато децата играха на пистата на приятелството, не заваля дъжд, въпреки смръщеното небе.

А в събота вечер „експертите” участваха в последната вечеря на Спасителя с Неговите ученици. Да, това се казва истински Приятел – приятел, който е готов да умре заради теб, да ти прости всички обиди и не се срамува да ти слугува! После всички получиха по едно кърваво червено сърце, за да им напомня за този Приятел чак до следващата конференция.

Много топли думи заслужават организаторите – отдел „Детско служене”. Ако на някого нещо не му е харесало; ако смята, че е могло и по-добре; че има пропуски, може да се обръща към секретаря на отдела и главен режисьор на Hope Channel BulgariaИскра Томанова (тел. 0887895893) – да го причисли към екипа за следващата конференция. Само който не е участвал в подготовката на такова събитие, не знае какво означава това. Не е възможно да се изброят имената на всички жертвали труд, време и сили в предварителната подготовка и в самото провеждане. Нека Бог благослови труда и усилията им! О, на небето сигурно ще имат специални поставки за короните си, защото ще бъдат ужасно тежки! Вероятно само апостол Павел ще има повече звезди.

След две години много от участниците в тази конференция вече няма да са деца и няма да дойдат. Но ще дойдат други, които сега спяха кротко в количките си. Защото Божиите деца са истинските експерти и специалисти по любов и приятелство!

Добромира Василева

„Чаирски езера”

18 май 2009г.

Туристическа база „Чаирски езера” вече със собствен интернет сайт

Туристическа база „Чаирски езера” е собственост на ЦАСД в България. Разположена е в непосредствена близост до защитената местност Чаирски езера – район, известен с естествено образували се свлачищни езера, ливади и вековни смърчови гори. Намира се на 1400 м.н.в. в чудната природа на Западните Родопи, в близост до село Триград оградена от пъстри ливади, езера и необятни иглолистни гори. Едно от най-чистите места в България. Прекрасно място за пешеходен туризъм, част от маркирания туристически маршрут х. „Студенец” – х. „Смолянски езера” – х. „Перелик” – х. „Ледницата” – с. Мугла - туристическа база „Чаирски езера” – х. „Триградски скали”.

Мястото е отправна точка за посещение на редица природни забележителности, като пещерите Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Ледницата, Триградското и Чаирското ждрела, местността Пияната гора, резерват Шабаница.

Базата предлага отлични условия за алтернативен и екотуризъм, пешеходни маршрути и екстремни занимания. Районът предлага добри възможности за почивка на всички любители на туризма и красивата природа.

Подробна информация за Туристическата база може да получите на www.chairi.com.

Габрово

16 май 2009 г.

На 16 май ЦАСД ГАБРОВО ИМАШЕ ОСОБЕН ПРАЗНИК. Съботата бе първият рожден ден за три скъпи души, които сключваха своя завет с Исус. "Решение за Исус" така бе озаглавена кратката, но трогателна проповед на пастор Б. Бонев. След това мнозина плачеха когато нашите три нови сестри Жана, Нина и Гинка поеха пътя заедно с Исус след водното им кръщение. Особеното в случая бе, че две от сестрите са със сериозна инвалидност. Сестра Жана е с отрязани нозе до торса и почти незряща, а сестра Нина от Трявна е с церебрална парализа и бе необходима помощта на трима старейшини, за да се осъществи мечтата и да бъде кръстена по начина, който е заповядан от нашия Спасител. Малката църва в Трявна е особено радостна, защото това е четвъртото кръщение за последните две години. Трудът на нашия пастор Б. Бонев и молитвите и усърдието на всеки член на ЦАСД Габрово получиха и със сигурност ще получават щедрия плод на Божията благодат - спасението на скъпите души, за които Исус даде Себе Си.

Пловдив

15 май 2009 г.

Кръщение? Когато се каже кръщение и цялата се изпълвам с радостни емоции, противоречиви въпроси, съмнения и.... вяра.

Самото потапяне в басейна на църквата не е толкова ударно, колкото чувствата и мислите, заливащи те, когато го изживяваш.

Дали мога да го опиша? О, не мога, защото Кръщението не е еднократно действие, то е продължително изживяване.Сключването на Завет с Бога, приемането Му за истински твой Вечен Баща е просто неописуемо! Дали има радост? О, по-голяма радост трудно се намира! Дали обаче има и страх и съмнение? Огромни вълни съмнение те заливат постоянно... В теб напират въпроси като „Защо пък да го правя?”, „Не е ли твърде рано още да се кръстя?”, „Ами ако Бог не е съгласен да се кръстя?” и т.н. и т.н., се въртят в ума ти непрекъснато. Но точно, когато изпаднеш в пълно недоумение какво, дали и как да го направиш, ти идва най-добрата идея, която може да ти дойде в този несигурен момент – да си поговориш със самия Бог. Да, молитвата е единственото нещо, което може да те вкара в релси. Точно, когато сърцето ти е готово да се пръсне от притеснение от въпроса „какво точно да правиш с живота си”, молитвата е нещото, което може да те успокои. И дори ако се заслушаш извън бумкащите емоции в главата ти, можеш да чуеш Божия глас, който ти прошепва: „Дете мое, толкова много те обичам. Нима не го разбираш? Тогава защо стоиш и чакаш далеч от Мен?” И в този момент няма как да не откликнеш! Облива те спокойствие и всички съмнения и въпроси си намират отговорите – „Ако не сега, кога? Щом Бог ме обича защо аз трябва да отхвърлям любовта Му? Търся смисъла на живота си? Едва ли мога да му придам по-голям смисъл от този: Да бъда Дете на Бога, отразяващо безкрайната Му любов...”

Кръщението може да е всичко и нищо. Всичко, когато решиш Христос да изпълва живота ти. И нищо ако просто се „топнеш” в него, защото „така би трябвало” и не оставиш Божият Дух да навлезе много по-дълбоко – в душата, в мислите ти, в най-радостните и съкровени моменти в твоето сърце. Да, Кръщението е едно от най-хубавите неща , които могат да ти се случат, но все пак то не е мястото, на което пристигаш, а по скоро е първата спирка от пътя на твоя живот, от където започваш едно безкрайно пътуване с и в Бога, с крайна спирка ВЕЧНОСТТА.

Мариета Панова

Пловдив

03 май 2009 г.

Небето пее! Ангелите благоговеят, а сърцата ни преливат от неизказана радост и огромна благодат към нашия Велик Бог, защото днес - 18.04.2009 година църква Пловдив Запад преживява велико събитие - 13 човека, от които повечето младежи казаха "Да" на поканата на Твореца на целия Всемир. Пожелаха да бъдат Негови деца, да следват Неговата воля, като всеки ден вкусват от необятната благодат, която ни дарява даром. Толкова е вълнуващо - на прага живота си - във време на труден избор между евтина бездуховност и временни удоволствия и стойностна, спасяваща вяра с духовни ценности основани върху Божието Слово и Кръста на Христос, да вземат правилната посока да бъдат на страната на Бог.

Скоро нашата църква не е била толкова пълна с гости от всички краища на България, които съпреживяха радостта ни. За небесната атмосфера, от която предвкусвахме заслуга имат хористите от църква Център. С ангелскси гласове изпълниха залата и всеки почувства тържеството на Святия Дух, отразяващо се върху лицата на присъстващите. Късче от рая - така изглеждаше църква Запад Пловдив тази вечер, в която отбелязахме и Възкресението на Исус Христос. И така Кръщението и Възкресението - тези два празника празнувани и от небесата се сляха в нашите души. Кръщението се превърна във Възкресение на вярата и надеждата не само на кръщаемите, но и на тези, които бяха около тях.И Възкресението на Христос - тази най-велика надежда, дадена ни в Божието Слово - се изля като Кръщение, един нов лъч светлина, свързващ ни с Небесния Отец.

Снежана Тодорова

Пловдив

23 април 2009 г.

„Господ, твоя Бог е сред тебе – Силният , който ще те спаси;

ще се развесели за тебе с радост,

ще се успокои в любовта Си,

ще се весели за тебе с песни.” (Софония 3:17)

18 април 2009 г., ден в който небесната радост и земното преклонение се сляха в едно тържествено богослужение под наслов „РЕШЕНИЕ И ПОСВЕЩЕНИЕ”. Църквите Пловдив „Запад” и Пловдив „Център” имаха взаимната радост да организират и участват в обреда кръщение на съответно 11 и 3 свои нови членове.

Богослужението беше проведено в залата на църква Пловдив „Запад”. Преминавайки през Гетсимания, Голгота, Възкресение, с много песни и инструментални изпълнения, заедно с кръщаемите преминахме и през обреда на ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ. Служителите от двете църкви пастор Димитър Митев, пастор Ярослав Янков и старейшините Румен Стефанов и Милен Матев извършиха обредната служба на кръщение чрез потапяне.

Богослужението, което бе в навечерието на общохристиянския празник „Възкресение Христово”, започна като „РЕШЕНИЕ И ПОСВЕЩЕНИЕ”, а завърши като „КРЪЩЕНИЕ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ”.

Изключително благословение за църквите е, че 12 души от 14-те кръщаеми бяха младежи. Много близки, приятели и гости украсиха с присъствието си преживяването на всички участници в това тържествено богослужение. Събитието бе отразено аудио-визуално с помощта на Hope Channel Bulgaria.

Нека отново и отново да предизвикваме небесната радост и земното преклонение да се сливат в едно!

пастор Димитър Митев

Хаджидимово

3 март 2009 г.

Един въпрос си завахме докато пътувахме към гр. Хаджидимово, общ. Гоце Делчев за организиране на здравно изложение в местния Клуб на пенсионера. И това бе дали ще успеем да бъдем качествена конкуренция на една православна и една католическа традиция – Трифон Зарезан и Деня на влюбените. Защото изложението в гр. Хаджидимово се проведе на 14.02.2009 г. следобед.

Тръгнахме една голяма група от Благоевград и Гоце Делчев с молитва и вярата, че Бог има грижата за отварянета на сърцата на хаджидимовци, независимо от празници и традиции.

Града бе тих и пуст. Времето бе с нас, топло и приятно.

Подредихме постовете и зачакахме.

Плахо и несигурно влязоха първите посетители. Още от вратата започнаха да задават своите въпроси, да си казват болките, които ги мъчат. На регистрацията още се проведоха дълги разговори, започващи от въпроси свързани със самото изложение и свършващи с размисли за икономическата, политическата и духовната ситуация в България.

За наша радост имаше и млади, и стари посетители. Имаше и такива, които бяха много скептично настроени към изложението,казваха, че ще чуят познати неща, че такива неща не са за тях, че са обикновени хора, че не са облечени подходящо.Но, усетили духа и атмосферата на изложението, след това те няколко пъти се връщаха за да зададат своите въпроси и да научат нови неща от хората, които отговаряха за различните постове. Скоро от уста на уста се разнесе мълвата,че в Клуба се прави нещо ново и най-важното – без пари. Започнаха да идват все повече хора. Всеки разпространяваше това, което е преживял. Всеки се връщаше с приятел, съсед, роднина. Малкото площадче около Клуба се радвижи. Хората, дошли на пазар до близкия магазин, минаваха без да са го предвидили, през изложението. Много въпроси, много обяснения и много отговори имаше в този ден. Хората, когато разбираха,че д-р Димитър Божиков дава здравни съвети, влизаха без да се чудят. Изложението бе до 17ч. обявено , но дълго след този час д-р Божиков продължаваше да дава консултации.

Само един щрих ще добавя за да стане ясно колко много спечелихме сърцата на хаджидимовци. В двора на Клуба имаше една чешмичка, която не работеше. Но....след 2 часа едни мъже започнаха да поправят нещо, да ремонтират, да влизат в шахти..На учудените въпроси какво правят от минаващите хора, те отговаряха – Как какво? Хората вътре ни помагат, научават ни на хубави неща, дошли са от далеко на крака при нас. Ами ако ожаднеят? Поне вода да им осигурим! По средата на изложението – вода вече имаше в тази пресъхнала от доста време чешмичка.

Изпрати ни едно живо и шумно Хаджидимово. Вече във него имаше още един празник – празника – Здравно изложение. И с една молба се разделихме. Другият път да се направи същото изложение, само че в другият Клуб на пенсионера, в другия краен квартал. За Църква Гоце Делчев това ще е удоволствие, разбира се. А в най-близките дни изложение да очаква и гр. Добринище.

Благодарим на Бог за здравната вест, която имаме и за това,че чрез нея ние можем да стигнем не само до физическото, но и до духовното здраве на хората, които са около нас.

Диана Гошева

Стара Загора

17 февруари 2009 г.

Почти като на сватба

Църква „Стара Загора”, 31 януари 2009 г. Ние четиримата – Митко, Малинка, Слави и Вирджиния – дълго се подготвяхме за този ден, дълго го очаквахме. Сватбите ни се бяха състояли отдавна – през 1983г. и през 1996г., но никога не бяхме заставали пред Бога, пред лицето на Божието величие. И в този ден решихме да си кажем отново „да” един на друг, желаейки да получим специалното Божие благословение пред църквата и пред Небето. Искайки нашата връзка да не е скрепена само с граждански договор, а да е благословена от Исус Христос.

В ранната съботна утрин пристигнаха Стоян Петков и Ярослав Янков – двамата поканени пастори, заедно със своите семейства. Часът удари и тържеството можеше да започне. Пастор Петков ни запозна с „три тайни” за сполучлив брак, а след това имаше много музикални изпълнения, поздрави, подарени брачни олтари, прочитане на клетвени декларации, полагане на ръце за благословение. И в този ден ние, които отдавна се бяхме венчали, го направихме отново. „Да” – този път и пред Небето. Беше много вълнуващо... Почти като на сватба.

Мисля си, че Бог ни призовава да се обвързваме, да се обвързваме един с друг. Да си бъдем верни. Всички знаем, че това не звучи много модерно, не е много на почит, може дори да прозвучи архаично, но... си струва. Защото за такава връзка Бог създал човека. За брачна връзка, в която двамата стават една плът, едно тяло. Имахме и друго предвид, когато решихме да направим тази церемония, когато решихме да станем „за показ”. Ще сме щастливи, ако поне един човек, поне една брачна двойка присъствала на тържеството на нашите две семейства, вземе решение за вярност, за посвещение, за обвързване. Защото няма нищо по-красиво от брачната връзка. Особено когато и двамата вървим с Исус, решени да бъдем завинаги заедно... А подобни тържества пожелавам на всички църкви в България.

Слави Чирпанлиев

Благоевград

1 декември 2008 г.

От 22 до 29 ноември 2008 г. Адвентна църква – Благоевград отвори вратите си за библейски семинар, който се проведе под мотото – “Сигурност сред хаоса”. Гост говорител бе пастор Ганко Мавродиев. Семинарът започна в студено, зимно време. Но за всички, които дойдоха да чуят прекрасните лекции, топлината на Божието слово бе над ниските, ноемврийски температури. Църквата се радваше на добра посещаемост през времето на целия семинар. Радвахме се и на музикалните изпълнения на двама доктори – Беличинов и Божиков. За съжаление дойде и последният ден от семинара. Той бе наситен с опитности на хора, преживяли промяна, чудесни песни от младежкия хор на църква Солунска А - София, споделените мисли върху Словото от пастор Мавродиев. Не се разделихме с всички, които решиха да посетят семинара. За тях местния пастор Пламен Петров започва редовни вечерни проповеди.

В първия ден от седмицата, църква Благоевград бе домакин и на семинар, посветен на съботно-училищните и домашните групи. Гостуваха ни представители от църквите в Перник, Бобов дол, Дупница, Сандански, Гоце Делчев. Свежи идеи за обогатяване на църквите ни представиха пасторите Ганко Мавродиев, Апостол Стойков и Трифон Трифонов. Когато чуете, че във вашата област ще се проведе подобен семинар – не го пропускайте!

Диана Гошева

Горна Оряховица

21 ноември 2008 г.

Осем стъпки по алеята на здравето

„Профилактиката – по добра от лечението” бе мотото на здравното изложение, организирано от Фондация „Грижа за здравето” и Сдружение за профилактика и рехабилитация на социално значими заболявания.

Миналия уикенд вратите на Младежкия дом в Горна Оряховица бяха отворени за всички, които искаха да узнаят повече за здравословния начин на живот. Само през първия ден на изложението 70 души се възползваха от безплатните консултации на специалистите, които сме поканили, каза за „Устрем” Елена Табакова от сдружението.

Осем „спирки” имаше здравната пътечка, която всеки посетител изминаваше. С полезни знания за храненето, двигателната активност, съня и почивката, слънчевата светлина и водата се „зареждаха” гостите на изложението.

Как да се справим със зависимостите и колко е важно да се гледа позитивно на света, информираха два специализирани щанда. За да узнае човек биологичната си възраст пък, организаторите му издаваха своеобразен „паспорт”, в който се вписваха параметри като кръвно налягане, обем на белите дробове, пулс, кръвна захар, тегло и ръст, измерени на място от медицинските сестри и лаборантите, поканени да дават консултации. Тези данни се обработвах от компютърна програма, която изчислява на колко години сме всъщност – а това често не зависи от ЕГН-то, а от начина ни на живот.

Две лекции в рамките на изложението изнесе д-р Веска Войчева – „Осем стъпки към здравето” и „Съвети за храненето”, след лекциите присъстващите имаха много въпроси, на които д-р Войчева отговори.

Според нея нерационалното хранене и стресът ни вредят най-много. Да ядат повече пресни, неконсервирани плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб, мюсли, съветва тя всички, които искат да са здрави. Стресът – спътник на динамичния ни живот, по-лесно се преодолява, ако се храним правилно, убедена е д-р Войчева.

в. „Устрем”, бр. 42,
21-27 ноември 2008 г.

P.S. Отзиви от посетителите:

Благодаря за внимателното и многостранно професионално обслужване. С пожелание за нови срещи!

Веска Георгиева

Благодаря ви, мили хора, за това здравно изложение, което сте организирали. Нека за напред да има все повече такива мероприятия. Бъдете благословени във всяко начинание, свързано със здравето на хората.

Петрунка Петрова

Със задоволство слушах увлекателната лекция на д-р Войчева. Благодарим на фондацията, която е помислила и за Горна Оряховица.

Г-жа Янкова

Чудесно начинание!

Добра организация. Професионално изпълнено обслужване на всички желаещи – а те не са малко. Аз лично научих доста неща за своето здраве; за спазване на здравословен начин на живот; необходимото и полезното.

Специални благодарности на масажиста Деян Димитров и на всички от екипа. Нашият град има нужда от такива начинания и то много по-често – поне 1-2 пъти месечно и при подобри условия – специални кабинети (ако е възможно). Но и за това – сърдечни благодарности! Това е то – грижа за човека в действие! На добър час! Благодарности! И до нови по-чести срещи!

Валентина Бузова

Петрич

19 ноември 2008 г.

Първи инициативи в Петрич

Проекти на фондация "Грижа за здравето" и "ЗОВ БГ" мобилизираха вярващите от Благоевградска област за осъществяването на редица инициативи в град Петрич. В Петрич няма адвентна църква, а членовете ни са само четирима, но с ентусиазъм за четиридесетима. На 16 ноември бе проведено здравно експо съвместно с месния червен кръст и читалището. Въпреки студеното време посетителите бяха около 40 човека. А веднага след това от 17 до 19 ноември пастор Пламен Василев изнесе семинар на тема „Съветите на Библията и Качествения семеен живот”, на който бяха разглеждани християнските семейни ценности. Породеният интерес предизвика стартирането на курс за изучаване на Библията, който започва още от другата седмица. Вярваме, че това е едно добро начало за бялото петно Петрич.

Пастор Пламен Петров

София

18 ноември 2008 г.

Дипломиране на първи випуск в Теологичен колеж „Стефан Константинов”

На 17 ноември 2008 г., по случай завършване на първия випуск, в сградата на Теологичния колеж, бе проведено тържеството, на което бяха връчени дипломите на завършилите три годишния курс на обучение студенти. На тържеството присъстваха гости от цялата страна, пастори, преподаватели, както и представители на администрацията на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден (СЦАСД) в България.

Секретарят на СЦАСД, пастор Цанко Митев, говори в своето слово за нуждата от теологично образование и необходимостта от постоянно развитие пред всяка една личност. Той насърчи дипломиращите се да не прекъсват този процес. В две последователни участия пасторите Агоп Тахмисян и Михаил Йоргов разказаха за историята на пасторското и теологично образование в рамките на българската адвентна църква. Още в зората на адвентизма по нашите земи църквата е инвестирала в подготовка на кадри, изпращайки млади момчета да учат в адвентни училища в Европа. В по-късен етап училището в Своге е допринесло за обучението на голяма част от проповедниците, изнесли тежестта на делото през годините на тоталитарната власт.

От името на студентите, Петър Христов благодари на преподавателите и администрацията на колежа за положените усилия и за създадения добър климат в учебното заведение.

Пет от всичките единадесет студенти завършиха успешно на този етап своето образование и се дипломираха със специалност бакалавър по теология (призната от Adventist Accrediting Association). Дипломите бяха връчени от Председателя на Управителния съвет, пастор Никола Левтеров и от ректора на колежа, пастор Венцислав Панайотов.

В края пастор Атанас Гроздев, един от ветераните на делото в България, изрече молитва на благословения за дипломантите.

Церемонията приключи с празничен коктейл, много усмивки и весело настроение.

Пастор Венцислав Панайотов,
Директор на Теологичния колеж

София

17 ноември 2008 г.

Когато Бог сбъдва мечтите

Има една мисъл, която казва, че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Мисля, че спокойно мога да я перифразирам в „Една телевизия е толкова голяма, колкото са големи мечтите й”.

Колко бяха големи мечтите на родената преди година и половина християнска интернет телевизия Hope Channel Bulgaria? Колко усърдие и посвещение вложи екипа й? Колко бяха силни молитвите на хората?

Фактите говорят сами!

На 9 ноември 2008 г. в салона на църква „Слатина” – гр. София, стартира реализирането на световния проект на Hope Channel International, наречен с красивото име „Надежда”. Какво е този проект за нас? Това е пътят към правенето на истинска голяма телевизия. Това е венецът на усилията, труда и времето, които всеки от екипа е посветил в своята работа за Бога. Това е сбъдната мечта на Hope Channel Bulgaria.

С трепет и нетърпение очаквахме пристигането на вицепрезидента Кендъс Торп и на хората от екипа на Hope Channel International, които ще ни помогнат да реализираме идеите си за проекта.

Седмица преди старта, в предаване, което Hope Channel Bulgaria излъчи на живо в интернет, Кендъс Торп изнесе проповед с интригуващото заглавие „Да настроим своя IPТV канал”. Тя се обърна към всички в залата и пред мониторите с думите: „Вие сте един канал на надеждата”. Думите й бяха изпълнени с вдъхновение и насърчение, с вяра и надежда. Те докоснаха сърцата на всички от екипа и ни накараха да се замислим не само за ролята ни в интернет телевизията, но и за влиянието, което всеки от нас „излъчва” около себе си.

Така в размисъл и подготовка неусетно дойде денят, в който се сложи началото на осъществяването на една мечта. В събота вечер, целият екип на Hope Channel Bulgaria и нашите приятели от Hope Channel International се събрaхме в салона на читалище „Светлина” в Слатина, който беше превърнат в истинско телевизионно студио. Прожектори, светлини, камери, един невероятен декор за детското предаване, с което ще стартира проекта, посрещаше всички, които идваха на тържественото откриване. С присъщата си неподправена усмивка, Кендъс Торп каза „God bless you!” и приветства сплотеността и отдадеността на екипа на Hope Channel Bulgaria. С топли думи към всички се обърнаха Андрю и Джаки Хънти от Австралия и Ебрард Да Коста от Франция.

Пастор Никола Левтеров изказа в молитва към Бога мислите, чувствата и надеждите на всеки един присъстващ. Защото този проект принадлежи на Бога. С реализацията му, Той показа на всички нас, че за Него няма нищо невъзможно. Нужна е само вяра и желание да Му служим.

Щастливи, усмихнати, обнадеждени, благодарни, окрилени, насърчени... Думите не стигат да се опишат чувствата, когато Бог сбъдва мечтите!

Елица Маринова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Гоце Делчев

24 октомври 2008 г.

“Първият построен нов молитвен дом в Благоевградска област, първият адвентен молитвен дом в пиринска Македония” – това бяха възторжените думи, с които започна историята за построяването на новата църква на адвентистите от седмия ден в гр. Гоце Делчев старейшината на църквата Иван Вълков.

На 18.10.2008 г. към новия молитвен дом на ул. “Охрид” 21 се стичаше много народ от града, от Благоевград, Сандански, София, Русе и Разлог. Всички бързаха да присъстват на тържествената служба за освещението на новата църква. Особена чест бе за вярващите адвентисти присъствието на г-н Владимир Москов – кмет на града. Хорът на ЦАСД София-Солунска А също бе тук, за да участва в това свято тържество.

Първата искра на вярата донася в града сестра Елена Божикова. Като студентка в медицинския институт в Сливен през 1970 г. тя за първи път присъства на богослужение в Адвентната църква. Първата й среща с хористите от Ямбол и духовната програма събуждат в нея искрата на вярата. Когато се връща в родния си град и споделя вярата си, в началото не е разбрана. Как може да не работиш в събота, когато целият свят почива в неделя? Един лекар се впечатлява от нейния живот и й предлага брак. Проявява голяма толерантност, приема я такава, каквато е и я подкрепя при придържането към верските й задължения.

Нейният дом става място, в което се събират нейните роднини, приятели и всички, които жадуват за водата на живота. До 1990 г. в гр. Гоце Делчев има 5 кръстени адвентисти от седмия ден.

Настъпва новото време – свободата на религията и вероизповеданията. В Благоевград е изпратен млад проповедник – Цанко Митев. Млад, умен, пълен с енергия, не жали сили и посещава редовно този град.

Първо изнася беседи в Народното читалище. Събират се много хора и църквата за кратно време увеличава членството си. След него тук работят Ивайло Томанов, Митко Димитров, Веселин Антонов, Стоимен Сираков и сега Сашо Кацаров. Петнадесет години новоорганизираната църква няма собствено помещение за провеждане на богослуженията. Принудени са да се местят от място на място. Докато по времето на пастор Веселин Антонов се намира петно за строеж на ул. “Охрид” 21 и църквата решава сама със собствени средства и помощи от наши братя от чужбина да издигне молитвен дом. За довършването на строежа и превеждането му в настоящия вид особена намеса има и финансовата подкрепа от Съюзния съвет.

Не може да се забрави искреното пожелание в приветствието на кмета към Църквата – “Нека вашите молитви да достигнат до небето!”

Вечерта тържеството завърши с концерт на софийския хор.

Пастор Ганко Мавродиев,
Председател на Западна област към
Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България

Гоце Делчев

22 октомври 2008 г.

Пред красива сграда, близо до една от главните улици на гр. Гоце Делчев, тази събота заварихме неприсъщо за малкия град оживление. На улицата беше пълно с хора – едни не можеха да приберат усмивката си, други се прегръщаха след дълга раздяла, трети се суетяха нещо… Поводът? Да, поводът беше един празник.

През 70-те години на миналия век, една жена среща Исус. И оттогава копнее – за близки, с които да споделя, за хора, с които да Го следва. И тази събота – 18 октомври 2008 г. нейното сърце ликуваше. Бе открит официално новия молитвен дом в гр. Гоце Делчев, построен по Божията промисъл и милост и със сърдечната помощ на всички църковни членове – с труд и молитва.

Гостите бяха от цяла България – пастори със семействата си, хора, които по някакъв начин са свързани с града, младежкия хор на църква Солунска, гр. София. Празникът бе уважен и с присъствието на много гости от града, между които и кмета – г-н Москов и ръководителката на баптистката църква – сестра Димка Йосифова. От приветствията и на двамата топлеше такава искреност, че тайничко си пожелах всички да приличаме повече на тях.

Нека Бог благослови църквата в гр. Гоце Делчев – винаги да е така препълнена с посетители, но най-вече с топлината и първата любов на децата Му, които са я изградили.

Роси Недялкова

Гоце Делчев

21 октомври 2008 г.

Днес първата църква със собствен молитвен дом в Югозапада вече е факт. Тя се намира на ул. „Охрид” 21. Лично кмета на гр. Гоце Делчев – г-н Москов – бе представител на обществеността в града. Представител на другите изповедания бе ръководителят на Евангелска Баптистка църква – г-жа Димка Йосифова.

С молитвата на цар Соломон, записана в 3 Царе 8 гл., започна тържеството по посвещаване на молитвения дом в Гоце Делчев. Старейшината Иван Вълков запозна присъстващите с историята на Адвентна църква – Гоце Делчев. Първоначално сестра Елена Спириева не е била разбирана от своите съграждани. Но среща своя другар в живота – д-р Божиков, който я подкрепя и така постепенно по Божиите истини се запалват и нейните близки – майка, сестри, деца. Започват да идват и проповедници от вътрешността. Резултатът е 5 кръстени адвентисти. Пастор Цанко Митев изнася курс в местното читалище. Така до 1995 г. се кръщават нови 25 човека. През 2000 г. започва делото по строежа, а на 26.02.2008 г. се взима Акт 16 за новопостроената църква.

Пастор Антонов отбеляза, че историята на новата християнска адвентна църква започва от днес и всички членове ще я напишат. Празникът не можеше да мине без Елена Божикова. Тя бе много развълнувана и призова хората да вярват в чудеса.

Кметът на гр. Гоце Делчев – г-н Москов – отбеляза, че 18.10.2008 г. е особен ден за града. На тази дата се навършват 96 г. от деня, в който Гоце Делчев е извоювал своята свобода. Денят ще се помни вече и с откриването на Адвентна църква – Гоце Делчев.

Със спомени за гостуванията си в града започна своята проповед-приветствие пастор Цанко Митев. Разсъжденията му бяха върху „лъчезарното послание” на апостол Павел към църквата във Филипи. Много прилики между двете църкви отбеляза пасторът. Три призива отправи той към вярващите – призив за смирение (Филипяни 2:5-7), призив за познание на Христос, особено в трудни моменти (Филипяни 3:10) и призив за Христовия мир (Филипяни 4:6, 7).

В молитвата на освещението се включиха всички присъстващи пастори – Цанко Митев, Ганко Мавродиев, Ивайло Томанов, Венцислав Панайотов, Веселин Антонов, Пламен Петров и Александър Кацаров. Отправи се молба от пастор Мавродиев към Бога църква Гоце Делчев да е фар, който да показва пътя за спасението на лутащите се хора в живота.

Александър Кацаров, като действащ в момента проповедник, и старейшината Иван Вълков получиха символичния ключ за църквата си от секретаря на Съюза Цанко Митев.

Беше благодарено по специален начин на тримата, посветили труда си по построяването на сградата – Иван Вълков, Васил Мишев и човека, който след няколко седмици ще бъде в басейна на храма – Драган Копривленски. Беше благодарено и на Елена Божикова, Веселин Антонов и Александър Кацаров. Не бяха пропуснати и всички, които са се включили с дарения – Адвентна църква – Добрич, Адвентна църква – Благоевград, Колонш – Франция, Австрия, Австралия, САЩ и др.

Цялата тържествена част бе украсена с песните на хора на църква Солунска А, които придадоха още по-празнично настроение и радост.

За съжаление всяко начало си има и край... Но в нашия случай краят бе сладък... Любезните домакини се погрижиха за вкусен обяд, който всеки присъстващ сподели в общуване и компания на любими хора и приятели.

Приятна изненада бе и вечерната служба от слово и музика. Тя включваше много песни и споделени мисли на тема „Силата на любовта”. По този начин пастор Ганко Мавродиев и останалите участници стоплиха душите на присъстващите.

Ние се разделихме с Гоце Делчев, но жителите на града посрещнаха пастор Митко Димитров. В продължение на една седмица той ще е с тях и ще проведе евангелизацията в града.

Диана Гошева

Дупница

20 октомври 2008 г.

На 18 октомври, 2008 г. на съвместна господна вечеря се радваха църквите от градовете Дупница, Перник и Бобов дол. В тържествена обстановка, насърчителни песни и благодарствени молитви, църквите участваха в обреда обединени от духа на приятелството и братството. Проповедниците Петър Кузев и Витан Вълев преживяха благословени мигове на насърчение чрез ръководене на съботното богослужение. Децата бяха щастливи да получат специално внимание и участие в светия обред. Всички църковни членове, приятели, гости и деца се включиха безрезервно в благородното дело – набиране на средства за отопление на нуждаещата се млада църква в Бобов дол.

Музика и одобрение има в небето, когато църкви преживяват чрез Светия дух думите: „Ето, колко е добро и угодно, да живеят братя в единодушие...”

Мария Кузева

София

30 септември 2008 г.

Когато пасторът спи, а старейшината е в отпуска!

„Когато пасторът спи, а старейшината е в отпуск, когато църковните членове са болни на легло, а вратите на входовете са заключени и колпортьорите нямат достъп до сградата, онова, което работи 24 часа в денонощието, 7 дни седмично и не се спира пред заключени врати, е телевизията.” Това каза Джо Слоан, Главен продуцент на Hope Channel International. Той гостува в София от 25 до 30 септември 2008 г. като част от подготовката на нашия телевизионен екип за амбициозната програма, която сме си поставили.

Джо проследи ангажираността си с телевизионната дейност до своето лично обръщане. Като млад абсолвент, току-що завършил режисура, той бил „принуден” да изгледа християнска телевизионна програма в 3:00 ч. през нощта – програма, която той не харесвал и не искал да гледа. Тя се оказала част от цяла поредица и нощ след нощ той се събуждал – или по-точно „бил събуждан” – за да гледа предаванията. Това бил истински кошмар за него, който не искал да има нищо общо с религията, а още по-малко с християнството! Но въпреки всичко с намален почти до минимум звук, за да не разберат съседите му какво гледа, той проследил цялата поредица от предавания и в края предал сърцето си на Исус. Седемнадесет години ръководел новинарски екип в светски телевизии, надявайки се да повлияе за добро на своите колеги. Най-после напуснал – бил уволнен заради съботата. С лукаво пламъче в очите Джо обяснява, че заповедта му за уволнение била най-добрата препоръка за работа, която можел да представи на следващия си работодател. В Hope Channel работи от самото основаване на телевизията през 2003 г.

България е първата страна в Европа, в която Hope Channel International ще заснеме мащабен проект от над 100 предавания в рамките на един месец. През това време ще бъдат заснети няколко поредици от предавания:

1. Систематичен библейски курс с пастор Цанко Митев

2. Младежка поредица със Сияна Миланова

3. Здравна поредица с д-р Гергана Гешанова

4. Детска поредица с Искра Томанова

5. „Съдът постанови” – религиозните съдебни процеси на съда в Страсбург с Петя Накова

6. „Зрънца” – библейски миниатюри с Добромира Василева

7. „Сетих се!” – Библейска телевизионна игра с Любомир Василев

8. „Ама наистина ли?” – опровергаване на религиозни митове с Ивалина Илиева

Само за три обучителни дни Джо успя да се справи с почти непосилната задача да ни предаде основите на две висши образования – по режисура и по журналистика. Материалите, които бе подготвил, ни разкриха тънкостите на операторското, режисьорското и репортерското майсторство.

Джо Слоан бе подложен на кръстосан огън от въпроси през почивките и едва смогваше да „превключи” от операторска на режисьорска вълна. Иво Томанов едва успяваше да се вмести с въпроси за необходимата техника и настройването й от Искра Томанова и Варта Панайотова, които засипваха Джо с идеи и уточнения за декорацията на амвона. Изгледа цяло едно предаване на нашия екип и ни посочи и силните, и слабите ни страни – а какво по-полезно за една начинаеща телевизия! Даде ни и ценни съвети за оборудването, обзавеждането и боядисването на студиото и църквата, където се заснемат основните предавания.

Като част от обучението, той подготви видео-новина за проекта на Hope Channel Bulgaria. С голям ентусиазъм младите ни оператори се суетяха, за да позиционират правилно прожекторите и камерата и да настроят звука за най-добър запис. През това време Джо стоеше безучастно, но накрая похвали членовете на екипа за старанието им.

Но това не беше единствения материал, който Джо Слоан отнесе от нашата страна. Той пожела да интервюира Димитър Киров, най-възрастния пастор в България. За него бе интересно да научи как се е развивало делото по време на комунистическия режим и какви са заветите, които старите пастори предават на младото поколение. Това е една от страниците на историята, представляваща интерес за адвентистите по целия свят.

Джо Слоан си тръгна от България, оставяйки ни да подготвим необходимите видео-материали за посещението на големия екип на телевизията. А какво разбрахме от обучението ще проличи от 9 ноември до 9 декември, когато в София ще се развихрят два екипа – на Hope Channel International и на Hope Channel Bulgaria.

Ивалина Илиева,
Сценарист и водещ Hope Channel Bulgaria

София

29 септември 2008 г.

Тържествено откриване на новата учебна година в Теологичен колеж „Стефан Константинов”

На 29 септември 2008 г. на тържествена церемония, в сградата на Теологичния колеж, бе открита академичната 2008/2009 година. След успешно издържани кандидатстудентски изпити, за редовно обучение по теология са записани единадесет нови студенти, шест момичета и пет момчета. През следващите три години те ще получат образование, даващо им в края диплома бакалавър по теология, степен призната от ААА (Адвентна акредитивна асоциация).

Председателят на Съюза на Църквата на адвентистите от седмия ден (СЦАСД) пастор Никола Левтеров отбеляза в своето слово необходимостта и важността от теологично образование в рамките на църквата. Той насърчи новите студенти да поемат по пътя на ученичеството и да допринесат с присъствието си в колежа за изграждане на църквата.

На церемонията присъстваха представители на администрацията на СЦАСД, пастори и миряни, както и преподаватели и студенти. Директорът на колежа пастор Венцислав Панайотов представи развитието на учебното заведение през последните години и постигнатия напредък в областта на признание на колежа в страната и в структурите на световната Адвентна църква. Отбелязано бе и за решението на Съюза на ЦАСД, с което пет от завършващите студенти ще бъдат назначени като стажанти в различни църкви.

След като новите студенти бяха поздравени от Красимир Герасимов, студент от предишния випуск, в специална молитва в края пастор Агоп Тахмисян измоли Божиите благословения за новите студенти и им пожела успех по пътя на академичното им развитие.

Пастор Венцислав Панайотов,
Директор на Теологичния колеж

Кнежа

8 септември 2008 г.

По покана на Община Кнежа във връзка с празника на града беше проведено Здравно изложение. Това мероприятие е резултат на колаборацията на Здравния отдел на Адвентната църква в гр. Плевен и БЧК в лицето на Таня Йорданова. Тя се оказа източник на информация за Бисерка Бурдиняшка от Община Кнежа. Ежедневна реклама по радиовъзела с подробна информация за предстоящото мероприятие, за специалностите на лекарите, участващи в изложението, предшестваше събитието. Бяхме любезно посрещнати от организаторите и ни беше предоставена разкошна зала и автомати за вода. Активно се включиха и няколко човека, пристигнали с д-р Тошев. Въпреки “конкуренцията” на едновременно провеждащият се панаир, по стъпките на изложението преминаха 55 човека. Накрая д-р Тошев изнесе и здравна беседа. Всички останаха доволни и дори питаха кога отново ще ги уважим с подобно посещение. Може би това е едно добро начало за запознаване жителите на този град със здравната реформа.

Д-р Желязко Михайлов

с. Буковлък, Плевенско

2 юли 2008 г.

„О, работи прилежно, бързай, дорде трепти още слънчев лъч…”

Не остава много време за работа, са убедени адвентистите от ЦАСД – Плевен. И за да помогнат в подготовката на народа, който ще посрещне Господ Исус Христос, се стремят да използват всякакви начини за евангелизиране.

Една от силните им страни - здравните изложения - този път достигна до ромското село Буковлък. Църквата там е създадена като дъщерна на плевенската, но от 1995 г. е самостоятелна. Около 120 души преминаха за двете вечери (28 и 29 юни) през пунктовете на Здравното изложение „Профилактиката – по-добра от лечението”. Сред тях имаше и много деца – новата смяна на църквата. Оказа се, че множеството евангелизации в Буковлък не са останали безплодни – почти няма човек от ромската махала, който да не е чул Благата вест и да няма Библия. Гостът д-р Огнян Тошев говори за болестите на бъбреците и на черния дроб, като подплати лекциите си с много билкови рецепти. Чудесен завършек на проявата бяха изпълненията на църковния хор.

Следващото изложение е в Плевен на 4, 5 и 6 юли. То ще бъде второто за града.

Нека се насърчим с думите на Елън Уайт: „…Здравната реформа е част от тройната ангелска вест и е тясно свързана с нея така, както ръката е свързана с тялото!” (Свидетелства, т. І)

Лилия Минчева,
Отдел „Комуникации” на ЦАСД - Плевен

София

31 юни 2008 г.

Едва ли има по-голямо щастие за едно семейство от това, някое от неговите деца да реши да сключи завет с Бога!

Затова и радостта в съботната вечер на 28 юни беше тройна. Радваше се семейството на Нина Тенева, защото тяхната дъщеря се кръщаваше. Радваше се църква “Екзарх Йосиф”, защото Божието семейство се увеличаваше с още един ентусиазиран и жизнерадостен млад човек. Радваше се и голямото семейство на Hope Channel Bulgaria, защото още един оператор взе важното и отговорно решение да бъде Христов ученик.

Истинска празнична атмосфера цареше в салона на църквата. Всички камери работеха, за да запечатат този незабравим миг за своята усмихната и емоционална колежка. Вълнението беше двойно и за пастор Ивайло Томанов, който извърши обряда на кръщението и после поздрави Нина и като Директор на телевизията. Сълзи на радост проблясваха в очите на родителите, приятели и близки.

За нас, екипът на Hope Channel Bulgaria, това ще остане един от най-вълнуващите и незабравими моменти.

Елица Маринова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Кюстендил

22 юни 2008 г.

Астрономическото лято в Кюстендил започна с песен. И то не с обикновена песен, а с цял Детски песенен фестивал, организиран в Адвентна църква – Кюстендил В.

На този пъстър детски празник на песента участие взеха децата от Църква Б и Църква В в града. Още от самото начало на деня, църквата грееше от балони и цветя, и бе огласяна от многобройни детски гласчета.

Пастор Митко Димитров ни напомни в проповедта си, че за Исус децата винаги са били в центъра на събитията и Божието внимание. Накара ни да се замислим дали ние вървим по Неговите стъпки, учим ли се от чистия и естествен, непринуден детски характер и дали нашето отношение към децата е като това на нашия Създател. В забързания свят на възрастния, детските нужди и потребности забелязват ли се и дали се отдава необходимото им внимание.

Любовта на Исус към децата и това, че Той е дал кръвта Си и заради тях, всички ние усетихме в прекрасния разказ – Библията в цветове. Белият, черният, червеният, зеленият и жълтият цвят разказаха, че първоначалната райска хармония ще бъде възстановена един ден, благодарение на кръвта на Исус. И точно заради това, че Бог е умрял и заради децата, те също могат в действие да отвърнат на тази висша любов с послушание и покорност.

Петър Кузев поиска отново да бъде дете в словото си вечерта. Припомни отговорностите на родителите за възпитанието на децата и ролята на техния пример върху детското израстване.

Своите хваления към Твореца и Господаря на съботата децата поднесоха вечерта на Детския песенен фестивал. Много песни, библейска викторина и много изненади имаше на него. Децата пяха от все сърце и глас. Залата се изпълни с медните детски гласчета, които отново и отново славеха Бога. Близо два часа децата пееха и не се умориха да се покланят с музика и текст на своя Небесен Баща. Накрая никой не искаше да напусне църквата, защото бе запленен от красотата на песните и изпълненията.

За всички малки участници имаше сладки, златни медали, награди, лакомства и …изненадата – дъжд от балони. По лицата на децата се четеше удоволствие и удовлетворение от службата си към Бога. Бяха много щастливи от този ден, посветен изцяло на тях. Бяха доволни, че са поставени в центъра на деня и това личеше отдалеко. А част от децата искаха този празник да се повтори и отново да изживеят радостта на това събитие.

За организацията на всичко благодарим на Дидка Димитрова, Мими Кузева, Искра Томанова, Варта Панайотова, Ели Русинова, техните семейства, благодарим на децата и на всички, които помогнаха този празник да стане факт. Благодарим най-вече на главния спонсор на празника и на всичко, което се случва в нашия живот – Приятеля Небесен, Исус!

Диана Гошева

Благоевград

16 юни 2008 г.

Какво свързва – смях, добро настроение, опашки, награди, много усмивки, лакомства, четки за зъби, бръмбари, мечета, лъвчета, рани, аромат на подправки във въздуха, въжета, пух, перушина, тебешири и боички? Естествено това е Детският празник, организиран от Клуб „Изследовател” и Адветнта църква – Благоевград, който се проведе в парк „Бачиново”, край езерото.

Господ бе в основата на целия чудесен празник, защото без слънчевото време – всичко гореизброено щеше да остане само добро намерение. Благодарим, че времето се задържа слънчево и въпреки прогнозата за дъжд, не се наложи да се използват чадъри.

На самия вход към езерото, деца и родители поглеждаха с недоверие към поканите да се включат към Празника, но след като разгледаха различните игри и пунктове – бързо, бързо се връщаха и искаха своята карта. С нея те получаваха и чувалче за смет, за да съберат боклук от парка и чантичка за подаръците.

Първи бе пункт Сръчни ръце. Всички там можеха да измайсторят сами бръмбари, калинки, мечета от хартия и картон. Интересните фигурки караха децата да се усмихват мило и да бъдат доволни от това, което самите те са изработили.

“Селска люлка” нарекоха бабите и дядовците, присъствали на празника карусела, който бе последната атракция, която се демонтира на Празника. Желаещи и постоянна опашка за нея имаше до късно. След преодоления страх от люлката, имаше и такива, които се връщаха за да изживеят отново емоцията от въртящия се карусел!

БЧК или пункта, където децата можеха да приложат на практика това, което какичките и баткото им показаха – също не оставаше празен! Привързване на рани, мерене на пулса, оказване на първа помощ при нужда – това бяха част от новите знания, които придобиха децата. Противно – играта на „чичо доктор” допадна на малките и затова бяха и възнаградени с подарък – четка за зъби.

От книжните лабиринти трудно се излизаше, но все пак имаше и такива упорити деца, които успяваха сами и без помощта на „пищови” да нарисуват картинката на лабиринта. Повечето обаче си взеха лабиринта за домашно вкъщи!

Най-сладката част от Празника, естествено, бе хляба, печен на жарава. Шишовете не оставаха да скучаят. Малки и големи се включваха в това да бъдат хлебари. А с още по-голям ентусиазъм се включваха в дегустирането на произведенията си. Аромата на подправки витаеше във въздуха и успешно конкурираше близкото заведение, с по-добрия си мирис.

След яденето, следваше фитнеса. Въженият мост. Едно от местата с постоянна опашка. Несигурните крачета бяха подпирани и подпомагани да минат по въжето, и накрая удовлетвореността, че си стигнал края, бе огромна! Родителите подкрепяха децата си и им казваха, че участват в известни и любими игри като „Форт Бояр”. Естествено и тук не мина без постоянни посетители.

Пух и перушина не хвърчаха от възглавниците, но много смях и меки падания, имаше на Боя с възглавници. Трудностите идваха и от допълнителните изисквания – краката да са сключени и вързани, и боя да става само с една ръка, а другата – зад гърба. Борбата се водеше до 5 точки и имаше момчета и момичета, които успешно се справиха с по някоклко противника.

След тези емоции, следваше тихото и любимото за малките деца – рисуване по асфалта. Набързо определените клетки за рисуване се изпълниха от слънца, цветя, животни, къщички, поля и гори.

За знанията си по география – коя е най-дългата река в България, коя река минава през Благоевград, кой е най-високия връх в България и др. – децата получаваха топки, федербали, шапки, тениски от пункта на Зелена България! Никой не си тръгна разочарован от този пункт и разбра,че знанията помагат за добри постижения и награди.

Колко много тигри, пеперудки, спайдърмени, цветя имаше по лицата на децата щом минеха покрай къта за рисуване по лицето. Всеки се оглеждаше любопитно в огледалото и започваше да се смее, защото не е очаквал, че може да бъде по този начин преобразен. Децата сядаха смело и казваха какви искаха да бъдат. Естествено – момчетата – тигри и лъвове, а момиченцата – пеперудки и котенца.

Чичко Полицай бе атракцията с полицейските кола и мотор. Всеки се снима за спомен до тях и пипна за първи път в живота си превозните средства на полицаите. Респекта към полицаите се показваше в това, че покрай този пунк се минаваше плахо и бавно.

Бързо идваше настроението, когато се минеше и покрай клоуните, които щедро раздаваха балони. А накрая сладката част с лакомствата бе желан пристан след дългата, приятната и сладка разходка около езерото.

Всеки – и млад, и стар – си тръгваше с много, много положителни емоции и настроение от Празника! Децата не сварваха да разказват за преживяванията си на един или друг пункт, на всеки срещнат обесняваха къде какво има и показваха пълните чантички с подаръци. Нямаше човек без усмивка в този ден. Всички – и организаторите, и децата с техните близки – бяха с приповдигнато настроение, забравили и загърбили поне за един ден грижи и проблеми.

Вярвам, че този Празник ще се помни дълго време в Благоевград и за него ще се разказва с голям ентусиазъм и много емоции. Оценката на хората бе – „За 1-ви юни никой не се сети да направи подобно нещо за децата, така както тези хора го направиха сега!” А една майка заключи – „Върнах се самата аз в детството си!” Да си пожелаем бързо-бързо да дойде другата годината, с новия празник за децата и с още по-хубав и вълнуващ Празник! Бог да благослови Благоевград и жителите му и още хора да се присъединят към народа Му, амин!

Диана Гошева

Русе

14 юни 2008 г.

Двойна годишнина на Адвентната църква

В красивата дунавска столица се срещнаха няколко поколения пастори и служители на Адвентната църква. Поводът беше празничната програма посветена на 80-та годишнина от освещаването на първия Адвентен молитвен дом и 100 години от началото на адвентното дело в гр. Русе.

Домакини, гости и посетители споделиха радостта да хвалят Бога на мястото, което е било осветено преди 80 години от пионерите на адвентизма в България. Пред всички оживяха имена и събития, съдействали за създаването и изграждането на Христовата църква, направлявана и закриляна от Бога цяло столетие.

Времето мина неусетно, макар и плътно заето с песни, духовни поучения, приветствия и лични преживявания на бивши и настоящи служители.

Обновената сграда осигури необходимия уют и придаде блясък и празничност на програмата. Тя се превърна в скромно предвкусване на небесната среща на Христовата църква. Всички участници и гости си обявиха среща с Този, Който основа Своята църква на земята. Заповядайте и вие!

Пастор Емил Гроздев

София

6 юни 2008 г.

На 31.05.2008 год. (световен ден на кръщението и отказване от тютюнопушенето) се кръстиха двама от нашите оператори и мои колеги. Георги и Иван-Александър са мои близки приятели и този ден бе празник не само за тях, но и за целия екип на Hope Channel Bulgaria

Кръщението започна с обичайното представяне на кръщаемите пред църквата, за да покаже тя своето одобрение и подкрепа към тях. Нашият Директор и пастор Ивайло Томанов с радост извърши и тази част като представи по отделно и Алекс и Гого, споделяйки впечатленията си от нашите приятели и с насърчителни думи ги поздрави за техния избор.

По време на самото кръщения имаше песни и вярвам, че всеки по своему усети присъствието на Светия Дух в себе си. Лично аз освен радостта, която изпитвах в този ден почувствах и искрената обич на Бог и църквата към новите членове на нашето голямо семейство.

След кръщението, когато беше ред за поздрави към Гого и Алекс, имаше приветстващи думи и от нашия екип, и както казаха Искра и Ели тогава „...освен част от голямата фамилия на Адвентната църква, вие сте част от немалкото семейство на телевизията, затова винаги може да разчитате на нас”.

Наистина вярвам, че като едно семейство всички ще ги подкрепяме, както и те подкрепят и ще подкрепят следващите след тях. Един от тези следващи съм аз. И след тяхното кръщение с още по-голямо нетърпение чакам този ден. Те ме насърчиха да направя тази крачка и да се потопя като тях в блаженството на спасението.

Радвам се за вас, момчета и успех в започването на новия ви живот!!!

Нина Тенева,
оператор Hope Channel Bulgaria

София

3 юни 2008 г.

Събота - ден за световно кръщение

Събота 31.05.2008г. заслужава да бъде отбелязана. Този път не просто защото е Божият почивен ден, в който се отпускаме и си отдъхваме всяка седмица. Празникът през този ден беше двоен. Всъщност това твърдение може да се отнесе в световен план – денят определен за посвещение на Бога.

На “Екзарх Йосиф” също имахме щастието да присъстваме на един такъв специален ритуал. Предполагам, че няма нужда да казвам колко беше вълнуващо – 11 души бяха взели решение чрез един акт на посвещение да заявят публично, че отдават всичко – себе си, живота си, интересите си, любовта си на Исус, единственият, който осмисля съществуването ни и му дава правилна посока. Вълнуващо е да гледаш и да споделяш този момент с мълчаливо одобрение или външно изразена радост чрез една усмивка. Вълнуващо е да гледаш и да се връщаш мислено назад във времето на твоето кръщение. Красиво е, когато църквата се озарява от подобни радостни събития и сякаш е по-способна да усети Божието близко присъствие; в този миг сякаш небето и земята стават едно. Вероятно тези, които се кръстиха, са го усетили най-силно.

За Hope Channel Bulgaria това беше особено важен момент. Притегателната сила на телевизията е голяма. Но нейната основна цел е да помага на хората да се приближават до Този, в чието име съществува тя. Няма да крия, че бях приятно изненадана, да видя сред тези, които представяха за кръщение и Жоро и Иван-Александър, двама от членовете на екипа на Християнската адвентна online телевизия. Радвам се, че са били привлечени от Божията любов и че чрез работата си за Него са започнали да усещат по-близо присъствието Му и да разбират смисъла на това, което вършат, докато накрая са взели решение... да Го обичат завинаги!

За край можем да си пожелаем да чувстваме винаги как небето и земята се сливат всяка събота, за да можем да преживяваме напълно благословенията през този празничен ден.

Миглена Иванчева,
репортер Hope Channel Bulgaria

Силистра

19 април 2008 г.

Смесен хор “Domnul vine”- Букурещ, на гости в ЦАСД- Силистра

На 19.04.08 г. хорът изнесе концерт от 18.00ч. в залата на община Силистра. Една добра реклама на събитието, една добра организация на църквата ни, доведоха ценители и любители на хоровото пеене в концертната зала.

“Мир да има на Земята! Любов да цари в света, чрез Святия Дух и славата на Христос да пребъдват вечно” - това беше поздравът на хористите към гражданите на Силистра.

Дали опознаха по-пълно Спасителя стотиците християни, не знам, но видях признателни, усмихнати и благодарни посетители. Ако постоянстваме да възхваляваме Христос с песни и музика то ставаме добри вестители, а границите и сцените нямат значение. Domnul vine - Господ иде!

д-р Ани Радилова

Добрич

23 април 2008 г.

“Индже тръгна към Бакъджиците. Безплодна и черна беше земята, когато беше тръгнал, а сега цяла се жълтее от узрели ниви. Наспорил беше бог земята с тежък плод и хората работеха. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. И ето песен - звънка жетварска песен.

Звъни песента под ясното небе, ронят се думите, като зърна от тежки класове. Индже слуша. Нещо сладко се топи в гърдите му, от очите му се проронва сълза и пада върху бялата грива на коня му.”

Ето ни и нас – в сърцето на Златна Добруджа – земята на Индже войвода, Сали Яшар и Моканина. Ранното съботно утро на 19 април ни посреща с първите лъчи на слънцето и топлите усмивки на нашите домакини от църква Добрич. Още с влизането ни в салона, умората и малкото часове сън сякаш изчезнаха от атмосферата, която се откри пред нас. Една невероятна пролетна украса грееше от амвона. Зелено, оранжево и жълто се преплитаха в свежа хармония и създаваха едно истинско усещане за слънчево настроение.

За него допринесоха и специалните великденски програми, които бяха приготвили нашите приятели от Добрич. Проповедта на пастор Веско Антонов сутринта, както и младежката програма вечерта ни върнаха отново към събитията около смъртта на нашия Господ и Неговото възкресение, накараха ни да се замислим за произхода на традиционните символи по Великденските празници, които са навсякъде около нас. И двете програми бяха с много и разнообразни музикални изпълнения, за които ще кажа просто: Гледайте ги!

Благодарим на гостоприемните ни домакини за топлото посрещане, изобилния обяд, който ни бяха приготвили, за настроението, което създадоха около нас, за подкрепата и помощта, които оказаха на целия екип по време на дългото снимане.

А вие, скъпи приятели, не пропускайте тези слънчеви добруджански програми на 3 май от 12:30 и от 18:00 часа.

Приятно гледане!

Елица Маринова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Варна

13 април 2008 г.

На 12-ти април в гр. Варна, църква център имаше удоволствието да изпита великолепно духовно преживяване. Гостува ни хора на Браилската адвентна църква. Нашите братя и сестри от Румъния изнесоха традиционна духовно-музикална програма. Богослужението беше увлекателно – освен насърчителната проповед на пастора, чухме и есета на младежите от браилския хор.

Вечерта румънците за пореден път ни демонстрираха как един младежки час би могъл да бъде едновременно интересен и атрактивен, без да излиза от рамките на приличния за църковна програма стил.

Орхан Чакъров

Плевен

1 април 2008 г.

Сватба в Hope Channel Bulgaria

Паметната дата е 30.03.2008 г., когато един от най-ценните кадри на Hope Channel Bulgaria, премина щастливо в нова и още по-предизвикателна фаза от своя живот. В ранното неделно утро по новото време малката мръснобяла въшка (на директора Иво Томанов), натоварена с репортерския екип, се насочи към мястото на събитието, снабдена с гориво и винетка разбира се. Това не е някаква първоаприлска шега: всички стигнахме там точно такива, каквито тръгнахме.

Миризмата на Кремиковци не можа да задуши аромата на пролет и цветя. Слънце и много светлина, рози и много красота, белота и много свежест и мекота! Това беше в нас и около нас. Мястото на събитието беше Плевен. Излъченото събитие беше, както предполагам вече се досещате – сватба. Сватбата на Илия Дюлгеров и Мария Теофилова.

Вълнуващ момент, който ми е трудно да опиша в цялата му красота и тържественост. Радост – дали тази дума може да обобщи и опише достатъчно добре подобен момент?! Затворете очи и си представете съвършенство, обгърнато от светлина и цветя, представете си щастието на двама влюбени, радостта на техните родители, искрящите погледи, прожектори, които не изпускат младоженците, представете си топлината на любовта... А сега си представете, че сте били там чрез снимките, които ще ви преведат през основните етапи на събитието, които ще ви накарат да се пренесете там – на една топла и слънчева сватба, и които ще ви помогнат да съпреживеете радостта на семейство Дюлгерови.

Миглена Иванчева,
репортер Hope Channel Bulgaria

P.S. Догодина още една сватба?

В прекрасния неделен ден на 30.03.2008 г. двама влюбени се врекоха във вечна любов. Усмивките на лицата им огряваха целия Плевен. Честито на Мария и Илия Дюлгерови! Еуфорията беше голяма и ставаше още по-голяма, когато дойде ред на булката да хвърли букета. Да, така е! Тръпката беше много голяма! Коя ли ще хване букета? След църковната церемония момите се събраха на площада пред адвентната църква в Плевен. И ето настъпи часът на истината. Мария се обърна с гръб към младите момичета и хвърли букета. Той беше предназначен само за една и падна в краката й. Това се оказа нашата млада, хубава и талантлива репортерка Меги. Честито! Е, въпросът ми е: Кога ще е сватбата? Сигурна съм в едно, когато и да е сватбата, Меги, ти ще си много хубава булка! Аз обаче все още сам заслепена от красотата и щастието на младото семейство. За великолепното сватбено събитие може да благодарим и на сестрите на Мария: Сара и Теофила, които се погрижиха за украсата. Малко са думите, с които може да се опише прекрасната сватба на Мария и Илия. Бог да ви закриля и внася любов, щастие и уют в дома ви. За мен беше огромно удоволствие!

Бисера Стойчева,
оператор Hope Channel Bulgaria

Стара Загора

28 март 2008 г.

Да почистим заедно...

Кой не обича да си поспи повечко в неделя сутрин?! Но през въпросната неделя, около 30-тина човека от нашата старозагорска църква предпочетохме да съкратим малко от почивката си, за да започнем заедно и с молитва, обявената седмица по-рано бригада под надслов: „Елате, за да почистим заедно нашата църква”. А тези, които тайничко бяха натоварени да приготвят вкусен обяд за „бригадирите”, дори трябваше да дойдат още по-рано. Наистина тази пролетна бригада се превърна за повечето от нас в едно разведряващо преживяване. Та нали това е нашата църква, а не на някой друг. Работа имаше и има колкото искаш – измиване на прозорци и врати, боядисване на стаи, къртене, мазане, полиране, озвучаване, проверка на ел. инсталацията, подреждане и прочее.

Интересна бе и възрастовата структура на бригадирите. Най-малкият участник бе на 7 г., а най-възрастният на 84. И ако си мислите, че 7-10 годишните не са се включили активно, то ще ви опровергая. Само да можехте да видите как „детското подразделение” лъска безкрайния брой прозорци, как мете, как избърсва насъбралия се прах...

След бригадата наистина седнахме и на „сладка приказка”, намерихме радост не само във вкусния обяд (поднесен ни от 84 годишната Недялка), но преди всичко в общуването помежду ни. Мисля, че такива мероприятия ни сближават, и особено ни карат да се чувстваме по-ангажирани, по-съпричастни на всичко, което се случва в местната църква. Бог винаги поставя християните в конкретна църква, с конкретни хора! Това разбиране за принадлежност е важно да бъде осъзнато особено в по-големите църкви, каквато е и нашата.

Е, успяхме да свършим не повече от 1/3 от работата. Но организаторите бяха доволни, тъй като рано сутринта някой изказа мнението, че сигурно ще се съберем 3-ма или 4-ма. Но пък бригадата продължава – всеки, който не е успял да дойде в неделя е поканен да го направи през седмицата. И още първата седмица се отзоваха няколко човека. За нас остана извода – да участваш в такава бригада не е някакво тежко бреме, а напротив – чудесен начин за общуване и служене!

Вирджиния Чирпанлиева

София

13 март 2008 г.

Happy Birthday, Hope Channel Bulgaria!

Честит рожден ден на най-невероятния екип, който на 10 март 2008 година навърши 1 година. Екип от над 100 човека с една мисъл, с едно желание, с една воля – да достигнат до всеки човек чрез Интернет телевизията.

Вечерта беше приповдигната, с много усмивки и една огромна торта с логото на Hope Channel. Мислите, че бяха само младите? Не! Старата гвардия подготви вкусотиите, а техниците извадиха “най-смешните телевизионни моменти”, случили се през тази една година.

Специален поздрав поднесе пастор Цанко Митев – поел пръв риска да се появи на живо с проповед, който прескочи границите на тривиално тържественото, за да подкрепи едногодишното бебе.

Изненадите едва започваха и с присъщия си точен и елегантен стил пастор Иво Томанов поздрави един по един всеки от големия екип. Разбира се, неизменно зад него стоеше Искра и нежно го направляваше в коя посока да погледне. Смях, ръкопляскания, усмивки.

Може би най-хубавата приятна изненада на вечерта беше специалното присъствие на Кендъс Торп и пастор Карел Новак, които през цялото време тихо се радваха на неподправената приятелска атмосфера. Те поднесоха своите поздравления с увереността, че Hope Channel Bulgaria достойно ще заеме своето място в Световната мрежа, като равностоен телевизионен партньор.

Hope Channel вече не е бебе! То е проходило малко дете, което разбира, че светът не се състои само в желанието да държиш една любителска камера. То вече има смели мечти!

Да го поздравим и нека заедно с него помечтаем Истината да достига до всеки човек по още по-добър начин, да не угасне пламъкът на приятелството и съпричастността в голямата идея.

Нека Бог Ви благослови и ръководи, както досега!

Миньон Колчева,
сценарист Hope Channel Bulgaria

Благоевград

12 март 2008 г.

Благодарим на Бог, че използва формалния повод – 8-ми март – за да ни събере отново с братята и сестрите от Дупница. Никой от присъстващите не знаеше сценария на тържеството, защото всяка една от църквите се бе погрижила да има приятни изненади за присъстващите.

Кое направи това събиране по-различно от останалите? Няма да пиша, че деца откриха и закриха тържеството, че децата пяха, рецитираха и показваха свои произведения. Програмата ще се запомни с детските интервюта. Те споделиха във видеоматериал какво прави мама щастлива (самите деца), какво готви мама най-вкусно (оказа се, че картофите и спагетите държат първенството), какво прави мама най-добре (домакинства!) и др. За едни от въпросите – „Ако имате 1000 лв., какво бихте подарили на мама?” – имаше приятна изненада за майките. Те получиха скромни подаръчета от типа – Имам си копче, трябва ми балтон! Най-често срещания отговор бе „нова къща” и нормално майките си тръгнаха с по една... керемида, с пожелание да я използват, когато дойде време един ден да завършат своята къща!

Към реалността и поучителните истории ни върнаха Пламен Петров и Петър Кузев. Щастливата жена, това бе мотото и на целия празник. За това какво прави жената щастлива, за обичта, която не огорчава и не наранява жената говори Пламен Петров. Той даде и практични съвети за това с какво поне малко може един мъж да направи съпругата си щастлива.

Нетрадиционно, но вълнуващо и запомнящо се, бе да чуем какво пожелават на жените най-възрастните, но не и по дух, наши братя и сестри от църквите в Самоков, Дупница и Благоевград. Всички те, без да се познават, желаеха едно – жените никога да не губят живата си връзка с Исус и да възпитават децата си преди всичко в Божия закон.

Картички за жените и бонбончета за мъжете, поднесени по нетрадиционен начин, бяха също част от вълнуващата програма. Вярвайки, че това не е последната ни среща, ние се разделихме с една задача за домашно. На всяка жена бе подарено пликче със семена за цветя със задачата да посее тези семенца, да се грижи за тях, да наблюдава и в края на годината да се съберем отново, за да разкаже всяка една от нас какви поуки и изводи си е направила от цялостния цикъл – от сеене до умиране на цветята. Тези семенца също бяха част от изненадите и от нещата, които ще ни връщат и през годината към този наш мил ден.

Сетивата ни бяха напълно задоволени след като домакините на тържеството почерпиха всички присъстващи сладко-сладко и вкусната част бе използвана за ползотворни разговори помежду ни и споделяне на радостите и тревогите ни!

Не всичко, което се случи на този ден ви разказах, но ако искате да научите всичко – заповядайте следващия път, когато отново ще се съберат църква Дупница и църква Благоевград!

Диана Гошева

Стара Загора

10 март 2008 г.

Футболният турнир в Стара Загора – празник на приятелството

Втори март е, неделя, едва 9 часа сутринта. И ето го началото на 5-тия традиционен пролетен футболен турнир. Залата в СОУ „Железник” се оживи от присъствието на 6 отбора, плюс техните подкрепящи агитки.

Този път ние, старозагорци, се представихме с два отбора – освен традиционната „Верея”, своето първо участие на турнир записа и новият отбор – „Августа Траяна”. Гостуваха ни също „Артистико” – Пловдив, „Енерджи” – Ямбол, „Черни перли” – Чирпан, и „Бели перли” – от Чирпан и село Гита. В интерес на истината имаше и други желаещи за турнира и единственото, което им попречи, беше съвпадащата дата с други важни мероприятия в Южната област.

Ако трябва да направим кратък анализ на отборите, можем да кажем, че отново над всички в тези пролетни турнири беше отборът на „Верея”. Един тим с изключително талантливи футболисти, които обаче показват завидна готовност да пожертват индивидуалните си качества в служба на колектива. За 4 срещи „Верея” успя да отбележи 16 гола, като допусна само един. От начало до край игра с настроение и импровизация. Не остави никакво съмнение за превъзходството си. Впечатли с невероятната бързина на придвижване на топката, многобройните пасове и финтове, тактическата дисциплина. Дори и когато води с няколко гола, отборът продължава да играе в своя нападателен стил, без излишно отпускане.

Семейният отбор на „Артистико” – Пловдив заслужено зае второто място. Тимът бе силен тактически и физически, беше с цяла класа над останалите зад него отбори.

С постигнатото 3-то място, приятно изненада новият тим на „Августа Траяна”. Той се оказа една засега сполучлива сплав от опит (почти ветераните Стилиян, Тошко, Слави, Тихомир) и младост (юношите – Митко, Ники, Иван, Наско). Освен постигнатото завидно 3-то място, отборът беше награден за спортсменска игра. Младият Митко Зотев показа, че бъдещето е пред него, а вратарят Тихомир беше невероятен – спаси всичко, което можеше да се спаси. Единствено срещу „Верея” тимът изглеждаше малко неадекватно, поне засега.

„Енерджи” – Ямбол зае 4-тото място. Момчетата бяха малко разочаровани, но имайки предвид, че тази година не дойдоха в пълния си състав, за жалост не можеха да се надяват на повече. Отборът им обаче отново остави отлични впечатления с техничната си, комбинативна и спортсменска игра.

На 5 и 6 място останаха чирпанските отбори. В срещата помежду си обаче показаха, че са решени да се борят докрай!

Над всичко в този пролетен футболен турнир беше приятелството. Този път нямаше никакви неприятни инциденти, добрият дух надделя, а молитвите в началото на всяка среща бяха неразделна част от футболната обстановка. За доброто протичане помогна и съдията Митко Василев.

Приза „голмайстор на турнира” този път бе поделен между 2-ма нападатели – Събин и Стойчо от местната „Верея” – всеки от тях с по 5 точни попадения. Вратарят на „Артистико” получи награда за най-възрастен играч на турнира, а 13 годишният Николай Караджов от „Августа Траяна” за най-млад играч. Най-добър вратар, пропуснал само 1 гол – Галин от „Верея”. Спокойно това почетно звание можеше да бъде дадено и на Тихомир от „Августа Траяна”, който обаче нямаше щастието да разполага с такава силна защита пред себе си.

Всички участващи отбори изказаха благодарността си към организаторите и заявиха, че с радост ще дойдат отново на този турнир.

Ето и мнението на един от тях:

Тихомир, вратар на „Августа Траяна”„Турнирът протече изключително спортсменски. Радвам се, че имах възможността да участвам и с каквото мога да помогна на нашия млад, току-що сформиран отбор”.

А иначе – ех, кожено кълбо. Отново се събрахме около теб. До следващия турнир ще ни липсва тръпката и напрежението от важността на срещите. Ще ни липсват познатите лица, които виждаме рядко, поради разстоянията. Но сме сигурни, че ни води един и същи Бог, и че всъщност, преди всичко Той ни събра тук. Исус, който ни обединява. И който един ден отново ще ни събере всички заедно, този път обаче – завинаги. А дотогава можем да си кажем довиждане. Защото не се знае. Не се знае още колко турнира ще бъдат проведени, и дали преди това няма да се окажем там, при Него...

Проповедник Слави Чирпанлиев

София

8 март 2008 г.

Представяме ви най-младия член от екипа на Hope Channel Bulgaria – Александър Весели. Той беше най-големия новогодишен подарък за родителите си и за целия ни екип.

Тази събота Александър получи своето специално благословение пред църква “Екзарх Йосиф”. Както сами ще се убедите от снимките, той е един усмихнат малък мъж, който напълно отговаря нa фамилията си – Весели.

Пожелаваме на родителите му – Давид и Любка да го отглеждат и възпитават като бъдещ технически експерт, за да може да се включи в екипа ни и достойно да замести баща си след години.

Искра Томанова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Смолян

5 март 2008 г.

“Гласът на младежите”, проведен от 29 февруари до 3 март 2008 год., беше истински фестивал на словото. Единадесет младежи участваха със собствени теми, като ги изнесоха сами пред църквата. Бяхме приети много топло от местните хора и ни накараха да се чувстваме комфортно. Приятелите ни, които бяха подготвили темите си, до последно правеха разработки. Поради въведението на Венци всички решиха да променят темите си, но вече беше късно за някои, тъй като трябваше да ги изнесат минути след съветите на Венци как да структурират и създадат една тема. Темите се изнесоха на две части – шест човека в събота следобед и пет в неделя (тези в неделя можеха да променят малко темите си според съветите на Венци Панайотов, някои се възползваха). Всички теми имаха нещо общо, говореха за Божията любов, но като че ли от различни гледни точки. Някои бяха по-философски написани други бяха трогателни, трети те караха да се замислиш за самия себе си. Нашите приятели се бяха подготвили. Имаше участници от Бургас, Сливен, Казанлък, Пловдив, Пазарджик, Ново село. Божието слово отново ни събра заедно. Времето, което прекарахме заедно, разлиствайки Божието слово беше поучително, замислящо и направо благословено.

В неделя следобед времето беше хубаво и разгледахме природата в близост до Смолян. Стояхме на ръбовете на Величествените скали, катерехме се по тях (добре че имаше направени метални стълбички), някои покараха и ски, други подишахме чист въздух, заредихме се с енергия и ентусиазъм и тръгнахме обратно към нашите домове.

Стефан Цветанов,
оператор Hope Channel Bulgaria

София

27 февруари 2008 г.

Среща в синагогата

За първи път екипът на Hope Channel излиза извън рамките на Адвентната църква. Във връзка с предаването “Безценният подарък” се срещнахме с г-н Роберт Джераси, председател на Върховния израилтянски духовен съвет в България. Бяхме любезно посрещнати в централната софийска синагога, където проведохме чудесен разговор за наследството, оставено на света от еврейския народ и за произхода на “шабат” – библейския почивен ден. Много и интересни бяха подробностите, свързани с освещаването на съботата, които сподели с нас г-н Джераси.

Най-интересните части от интервюто с г-н Джераси ще може да гледате на сайта на Hope Channel Bulgaria на 1 март като част от предаването “Безценният подарък”. Също така цялото интервю ще бъде отделно публикувано в раздела „Архив” веднага след излъчване на програмата. А на тези от вас, които биха желали да присъстват на един истински еврейски празник, искам да кажа, че бяхме поканени от г-н Джераси да посетим празника Пурим на 21 март в централната софийска синагога. Тогава ще бъдат пресъздадени събитията от книгата Естир.

Ивалина Илиева,
сценарист Hope Channel Bulgaria

Севлиево

26 Февруари 2008 г.

Църква Севлиево посрещa Християнската адвентна online телевизия

Знаете ли, скъпи приятели и зрители, с какво ще запомни екипът на Hope Channel Bulgaria гостуването си в град Севлиево? Първо, с добрата организация, със синхрона между водещи, певци, проповедник и нашия екип. Второ, с гостоприемството и търпението на нашите скъпи домакини и тук е мястото да им благодаря за това. Третото и може би най-важното – с невероятната Божия подкрепа и спокойствие, които чувствахме всички участници през цялата събота. Трябва да добавя, че гостуването ни в града на мотокроса ще остане в историята на Hope Channel Bulgaria с рекорд за най-бързо записани 2 програми, 6 песни, 2 интервюта и 1 детска проповед! Бог наистина ни благослови преизобилно тази събота, която завърши с една хубава почерпка и общуване с приятелите ни от Севлиево.

А сега ще ви кажа малко повече за двете програми и какво може да откриете в тях. В първата, която ще се излъчи на 15 март, очаквайте много и все хубави песни от известната Севлиевска група, детска история от пастор Милен Георгиев, както и неговата тема „Начина, по който действа Бог”. Ще видите и интервю с членове от църквата и ще чуете как се е открил Бог в техния живот. Втората тема е посветена на световния ден на молитва на жените – 22 март, със заглавие „Точно толкова човек”. Очаквайте много музика, както и специално интервю с децата на Севлиевската църква, които са истинско благословение. Пожелаваме ви приятно гледане!

София Кацарова,
сценарист Hope Channel Bulgaria

София

6 февруари 2008 г.

Теологичен колеж „Стефан Константинов” с нов държавен статут

С решение № 45 от 1 февруари 2008 г. Министерският съвет на Република България разреши на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден да има свое висше духовно училище със седалище в София. Регистрацията на учебното заведение е извършена на основание чл. 33, ал. 7 от Закона за вероизповеданията. С новия статут Теологичният колеж „Стефан Константинов” може да обучава официално пастори и служители и да ги подготвя за работа като духовни лица в църквата.

Това решение е поредната стъпка към утвърждаване на сравнително младата образователна институция. Нека припомним, че в развоя на своята четири годишна история колежът получи през есента на 2007 г. признание и от Адвентната Акредитационна Асоциация (ААА) и с това възможността да предлага в рамките на църквата образователната степен бакалавър.

В момента тече кампания за набиране на студенти за новата учебна 2008/2009 година. Всички желаещи могат да подадат документи в Теологичния колеж. Информация за необходимите документи и изискванията свързани с кандидатстване могат да бъдат открити на интернет страницата на колежа: sdabg-college.org. Там е публикувана и обща информация за дейността на колежа, както и за предлаганите образователни възможности.

Пастор Венцислав Панайотов,
Директор на Теологичния колеж

Кюстендил

5 февруари 2008 г.

Първото гостуване на Hope Channel Bulgaria за тази година бе на 25 януари в град Кюстендил. За мнозина от екипа това бе един необичайно дълъг ден, който обаче си струваше да преживеем в компанията на братята и сестрите ни от една от най-сърдечните и топли църкви в страната. Там заснехме две програми, въпреки някои проблеми с техниката, които обаче не възпрепятстваха нормалното протичане на работата ни за Исус.

Първата изненада беше невероятното посрещане, но втората просто спря дъха ни – имахме уникалната възможност да чуем и да се насладим на прекрасните изпълнения на младежкия хор на църква „В” – Кюстендил. Той завладя всички наши сетива и ни остави без дъх, защото до сега не бяхме чували толкова красиво и величествено изпълнение на песни, които знаем от преди. И за да бъде преживяването още по-вълнуващо, участваха и нашите приятели от групата „Три звезди”, които дадоха своята автентична нотка с боговдъхновените си произведения. Божието слово беше поднесено от п-р Митко Димитров, който докосна сърцата ни с две теми за съботата, които зрителите на Християнската адвентна online телевизия ще имат възможност да гледат на 1 и 15 март.

Поредната изненада – нашият екип до сега не беше ставал свидетел на толкова претъпкана църква – въпреки че залата е сравнително голяма, всяко кътче, дори пътеките бяха заети със столове, вътре нямаше празно място, хората се скупчваха навсякъде – някои дори изтърпяха зимния студ и гледаха през прозорците. Това бе толкова насърчително за нас – младежите от екипа и ни показа, че наистина работата, с която сме се заели в църквата, си заслужава. Зареди ни със сили и с желание за още подобни преживявания.

Но за съжаление имахме само един ден в Кюстендил, който се изнизваше толкова скоростно и както винаги – трябваше да се сбогуваме с нашите приятели и да потеглим обратно към София. Обаче те знаят как да разчувстват хората и ни направиха едно много емоционално и силно изпращане. За нас ще бъде чест пак да посетим тази топла църква и с нетърпение ще очакваме този момент. А до тогава – следете предаванията на Hope Channel Bulgaria и бъдете съпричастни със ставащото извън вашия дом, извън вашата църква, защото може да останете приятно изненадани и заредени със сила от Божието слово!

Мартина Георгиева,
оператор Hope Channel Bulgaria

София

28 януари 2008 г.

Здравейте приятели!

На 26 януари 2008 г. ние от църква „Благодат” – София преживяхме двоен празник: първия рожден ден на църквата, заедно с младежка събота. Празникът премина под мотото “За1 в Исус”.

Сутринта в събота съботното училище бе изнесено от учители младежи. Някои от нас за първи път се изправяха пред групи, но пък останаха доволни и радостни от новото преживяване.

След това програмата ни продължи с разглеждане на различните елементи в християнския живот: поклонение, служене, общуване, молитва, любов, израстване, актуалност и единство. Практически всеки един от тях бе показан под формата на голямо строително блокче. Участниците, излизайки отпред, за да представят своя елемент, поставяха “блокчето” си на произволно място на сцената. В края стигнахме до извода, че всички елементи са еднакво важни части на тялото – Исус, и че само събрани заедно и в единство могат да изпълнят живота ни със смисъл, цел и посока. След това всеки от нас имаше възможност да изрази любовта и благодарността си към Бог като напише своя молитва. Листчетата залепихме върху образа на кръста, получил се при сглобяването на “блокчетата-елементи”.

След края на богослужението цялата църква бе поканена на празничен общ обяд, който се проведе в залата на Съюза на „Цветан Минков” 11. Очакваха ни множество вкусни нещица, приготвени с “доза любов”. Важно е да се отбележи, че рождения ден не мина и без “Happy Birthday” и голяяяма торта. За нея специално благодарим на Варта.

Друго интересно и приятно нещо след обяда беше времето, отделено за няколко любопитни библейски игри.

Вечерната ни програма премина под формата на дискусия на тема “Единството”. Говорихме за предпоставките за единство и причините за разделянето в църквата и между отделните личности. Стигнахме до извода, че разнообразието, както в мнения и позиции, така и във възприемането на нещата, не е нещо лошо, а даже напротив – градивен елемент, и различията не трябва да се уеднаквяват. Защото да сме “заедно” означава да използваме различията си, за да израстваме.

Лично за мен тази събота бе много специална. Благодарна съм на Бог, затова че беше с нас тази година – помогна ни да се “родим”, а сега се грижи и да “порастваме” в единство, вяра и в любов.

Молитвата ми е да ни направи наистина очакващи християни, вярващи все по-силно в Неговата неизмерима любов и прощаваща Благодат.

Сияна Миланова

София

4 януари 2008 г.

Както всички знаем, Коледа е семеен празник и като такъв ние го отпразнувахме в компанията на националния хор “Гласът на надеждата”. Събра ни приятен повод – благотворителен концерт в зала България, организиран от фондация АДРА, със специалното участие на софийската филхармония и солистите: Снежина Куманова, Велин Илиев, Марио Хосен и световноизвестния тенор Бойко Цветанов. Събитието бе заснето от БНТ и на 20.01.2008 г. от 12 часа, ще бъде излъчен записът по Канал 1.

Тук можете да видите едно от участията на хор “Гласът на надеждата”.

Пожелаваме на всички, които имат интерес към класическата религиозна музика, да изпитат удоволствието, което изпитаха гостите в залата!

Лилия Чакърова
:: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2007 ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2006 ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2005 ::    :: пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ 2004 ::
Created by ULimited®