Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери
Четете новините от официалния новинарски сайт на Църквата на Адвентистите от седмия ден в България

Архив на новините от страната

::архив 2011-2013::    ::архив 2010::    ::архив 2009::    ::архив 2008::    ::архив 2007::    ::архив 2006::    ::архив 2005::    ::архив 2004::

Архив на новините от чужбина

::архив 2010::    ::архив 2009::    ::архив 2008::    ::архив 2007::    ::архив 2006::    ::архив 2005::    ::архив 2004::

Благоевград

1 декември 2008 г.

От 22 до 29 ноември 2008 г. Адвентна църква – Благоевград отвори вратите си за библейски семинар, който се проведе под мотото – “Сигурност сред хаоса”. Гост говорител бе пастор Ганко Мавродиев. Семинарът започна в студено, зимно време. Но за всички, които дойдоха да чуят прекрасните лекции, топлината на Божието слово бе над ниските, ноемврийски температури. Църквата се радваше на добра посещаемост през времето на целия семинар. Радвахме се и на музикалните изпълнения на двама доктори – Беличинов и Божиков. За съжаление дойде и последният ден от семинара. Той бе наситен с опитности на хора, преживяли промяна, чудесни песни от младежкия хор на църква Солунска А - София, споделените мисли върху Словото от пастор Мавродиев. Не се разделихме с всички, които решиха да посетят семинара. За тях местния пастор Пламен Петров започва редовни вечерни проповеди.

В първия ден от седмицата, църква Благоевград бе домакин и на семинар, посветен на съботно-училищните и домашните групи. Гостуваха ни представители от църквите в Перник, Бобов дол, Дупница, Сандански, Гоце Делчев. Свежи идеи за обогатяване на църквите ни представиха пасторите Ганко Мавродиев, Апостол Стойков и Трифон Трифонов. Когато чуете, че във вашата област ще се проведе подобен семинар – не го пропускайте!

Диана Гошева

Горна Оряховица

21 ноември 2008 г.

Осем стъпки по алеята на здравето

„Профилактиката – по добра от лечението” бе мотото на здравното изложение, организирано от Фондация „Грижа за здравето” и Сдружение за профилактика и рехабилитация на социално значими заболявания.

Миналия уикенд вратите на Младежкия дом в Горна Оряховица бяха отворени за всички, които искаха да узнаят повече за здравословния начин на живот. Само през първия ден на изложението 70 души се възползваха от безплатните консултации на специалистите, които сме поканили, каза за „Устрем” Елена Табакова от сдружението.

Осем „спирки” имаше здравната пътечка, която всеки посетител изминаваше. С полезни знания за храненето, двигателната активност, съня и почивката, слънчевата светлина и водата се „зареждаха” гостите на изложението.

Как да се справим със зависимостите и колко е важно да се гледа позитивно на света, информираха два специализирани щанда. За да узнае човек биологичната си възраст пък, организаторите му издаваха своеобразен „паспорт”, в който се вписваха параметри като кръвно налягане, обем на белите дробове, пулс, кръвна захар, тегло и ръст, измерени на място от медицинските сестри и лаборантите, поканени да дават консултации. Тези данни се обработвах от компютърна програма, която изчислява на колко години сме всъщност – а това често не зависи от ЕГН-то, а от начина ни на живот.

Две лекции в рамките на изложението изнесе д-р Веска Войчева – „Осем стъпки към здравето” и „Съвети за храненето”, след лекциите присъстващите имаха много въпроси, на които д-р Войчева отговори.

Според нея нерационалното хранене и стресът ни вредят най-много. Да ядат повече пресни, неконсервирани плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб, мюсли, съветва тя всички, които искат да са здрави. Стресът – спътник на динамичния ни живот, по-лесно се преодолява, ако се храним правилно, убедена е д-р Войчева.

в. „Устрем”, бр. 42,
21-27 ноември 2008 г.

P.S. Отзиви от посетителите:

Благодаря за внимателното и многостранно професионално обслужване. С пожелание за нови срещи!

Веска Георгиева

Благодаря ви, мили хора, за това здравно изложение, което сте организирали. Нека за напред да има все повече такива мероприятия. Бъдете благословени във всяко начинание, свързано със здравето на хората.

Петрунка Петрова

Със задоволство слушах увлекателната лекция на д-р Войчева. Благодарим на фондацията, която е помислила и за Горна Оряховица.

Г-жа Янкова

Чудесно начинание!

Добра организация. Професионално изпълнено обслужване на всички желаещи – а те не са малко. Аз лично научих доста неща за своето здраве; за спазване на здравословен начин на живот; необходимото и полезното.

Специални благодарности на масажиста Деян Димитров и на всички от екипа. Нашият град има нужда от такива начинания и то много по-често – поне 1-2 пъти месечно и при подобри условия – специални кабинети (ако е възможно). Но и за това – сърдечни благодарности! Това е то – грижа за човека в действие! На добър час! Благодарности! И до нови по-чести срещи!

Валентина Бузова

Петрич

19 ноември 2008 г.

Първи инициативи в Петрич

Проекти на фондация "Грижа за здравето" и "ЗОВ БГ" мобилизираха вярващите от Благоевградска област за осъществяването на редица инициативи в град Петрич. В Петрич няма адвентна църква, а членовете ни са само четирима, но с ентусиазъм за четиридесетима. На 16 ноември бе проведено здравно експо съвместно с месния червен кръст и читалището. Въпреки студеното време посетителите бяха около 40 човека. А веднага след това от 17 до 19 ноември пастор Пламен Василев изнесе семинар на тема „Съветите на Библията и Качествения семеен живот”, на който бяха разглеждани християнските семейни ценности. Породеният интерес предизвика стартирането на курс за изучаване на Библията, който започва още от другата седмица. Вярваме, че това е едно добро начало за бялото петно Петрич.

Пастор Пламен Петров

София

18 ноември 2008 г.

Дипломиране на първи випуск в Теологичен колеж „Стефан Константинов”

На 17 ноември 2008 г., по случай завършване на първия випуск, в сградата на Теологичния колеж, бе проведено тържеството, на което бяха връчени дипломите на завършилите три годишния курс на обучение студенти. На тържеството присъстваха гости от цялата страна, пастори, преподаватели, както и представители на администрацията на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден (СЦАСД) в България.

Секретарят на СЦАСД, пастор Цанко Митев, говори в своето слово за нуждата от теологично образование и необходимостта от постоянно развитие пред всяка една личност. Той насърчи дипломиращите се да не прекъсват този процес. В две последователни участия пасторите Агоп Тахмисян и Михаил Йоргов разказаха за историята на пасторското и теологично образование в рамките на българската адвентна църква. Още в зората на адвентизма по нашите земи църквата е инвестирала в подготовка на кадри, изпращайки млади момчета да учат в адвентни училища в Европа. В по-късен етап училището в Своге е допринесло за обучението на голяма част от проповедниците, изнесли тежестта на делото през годините на тоталитарната власт.

От името на студентите, Петър Христов благодари на преподавателите и администрацията на колежа за положените усилия и за създадения добър климат в учебното заведение.

Пет от всичките единадесет студенти завършиха успешно на този етап своето образование и се дипломираха със специалност бакалавър по теология (призната от Adventist Accrediting Association). Дипломите бяха връчени от Председателя на Управителния съвет, пастор Никола Левтеров и от ректора на колежа, пастор Венцислав Панайотов.

В края пастор Атанас Гроздев, един от ветераните на делото в България, изрече молитва на благословения за дипломантите.

Церемонията приключи с празничен коктейл, много усмивки и весело настроение.

Пастор Венцислав Панайотов,
Директор на Теологичния колеж

София

17 ноември 2008 г.

Когато Бог сбъдва мечтите

Има една мисъл, която казва, че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Мисля, че спокойно мога да я перифразирам в „Една телевизия е толкова голяма, колкото са големи мечтите й”.

Колко бяха големи мечтите на родената преди година и половина християнска интернет телевизия Hope Channel Bulgaria? Колко усърдие и посвещение вложи екипа й? Колко бяха силни молитвите на хората?

Фактите говорят сами!

На 9 ноември 2008 г. в салона на църква „Слатина” – гр. София, стартира реализирането на световния проект на Hope Channel International, наречен с красивото име „Надежда”. Какво е този проект за нас? Това е пътят към правенето на истинска голяма телевизия. Това е венецът на усилията, труда и времето, които всеки от екипа е посветил в своята работа за Бога. Това е сбъдната мечта на Hope Channel Bulgaria.

С трепет и нетърпение очаквахме пристигането на вицепрезидента Кендъс Торп и на хората от екипа на Hope Channel International, които ще ни помогнат да реализираме идеите си за проекта.

Седмица преди старта, в предаване, което Hope Channel Bulgaria излъчи на живо в интернет, Кендъс Торп изнесе проповед с интригуващото заглавие „Да настроим своя IPТV канал”. Тя се обърна към всички в залата и пред мониторите с думите: „Вие сте един канал на надеждата”. Думите й бяха изпълнени с вдъхновение и насърчение, с вяра и надежда. Те докоснаха сърцата на всички от екипа и ни накараха да се замислим не само за ролята ни в интернет телевизията, но и за влиянието, което всеки от нас „излъчва” около себе си.

Така в размисъл и подготовка неусетно дойде денят, в който се сложи началото на осъществяването на една мечта. В събота вечер, целият екип на Hope Channel Bulgaria и нашите приятели от Hope Channel International се събрaхме в салона на читалище „Светлина” в Слатина, който беше превърнат в истинско телевизионно студио. Прожектори, светлини, камери, един невероятен декор за детското предаване, с което ще стартира проекта, посрещаше всички, които идваха на тържественото откриване. С присъщата си неподправена усмивка, Кендъс Торп каза „God bless you!” и приветства сплотеността и отдадеността на екипа на Hope Channel Bulgaria. С топли думи към всички се обърнаха Андрю и Джаки Хънти от Австралия и Ебрард Да Коста от Франция.

Пастор Никола Левтеров изказа в молитва към Бога мислите, чувствата и надеждите на всеки един присъстващ. Защото този проект принадлежи на Бога. С реализацията му, Той показа на всички нас, че за Него няма нищо невъзможно. Нужна е само вяра и желание да Му служим.

Щастливи, усмихнати, обнадеждени, благодарни, окрилени, насърчени... Думите не стигат да се опишат чувствата, когато Бог сбъдва мечтите!

Елица Маринова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Гоце Делчев

24 октомври 2008 г.

“Първият построен нов молитвен дом в Благоевградска област, първият адвентен молитвен дом в пиринска Македония” – това бяха възторжените думи, с които започна историята за построяването на новата църква на адвентистите от седмия ден в гр. Гоце Делчев старейшината на църквата Иван Вълков.

На 18.10.2008 г. към новия молитвен дом на ул. “Охрид” 21 се стичаше много народ от града, от Благоевград, Сандански, София, Русе и Разлог. Всички бързаха да присъстват на тържествената служба за освещението на новата църква. Особена чест бе за вярващите адвентисти присъствието на г-н Владимир Москов – кмет на града. Хорът на ЦАСД София-Солунска А също бе тук, за да участва в това свято тържество.

Първата искра на вярата донася в града сестра Елена Божикова. Като студентка в медицинския институт в Сливен през 1970 г. тя за първи път присъства на богослужение в Адвентната църква. Първата й среща с хористите от Ямбол и духовната програма събуждат в нея искрата на вярата. Когато се връща в родния си град и споделя вярата си, в началото не е разбрана. Как може да не работиш в събота, когато целият свят почива в неделя? Един лекар се впечатлява от нейния живот и й предлага брак. Проявява голяма толерантност, приема я такава, каквато е и я подкрепя при придържането към верските й задължения.

Нейният дом става място, в което се събират нейните роднини, приятели и всички, които жадуват за водата на живота. До 1990 г. в гр. Гоце Делчев има 5 кръстени адвентисти от седмия ден.

Настъпва новото време – свободата на религията и вероизповеданията. В Благоевград е изпратен млад проповедник – Цанко Митев. Млад, умен, пълен с енергия, не жали сили и посещава редовно този град.

Първо изнася беседи в Народното читалище. Събират се много хора и църквата за кратно време увеличава членството си. След него тук работят Ивайло Томанов, Митко Димитров, Веселин Антонов, Стоимен Сираков и сега Сашо Кацаров. Петнадесет години новоорганизираната църква няма собствено помещение за провеждане на богослуженията. Принудени са да се местят от място на място. Докато по времето на пастор Веселин Антонов се намира петно за строеж на ул. “Охрид” 21 и църквата решава сама със собствени средства и помощи от наши братя от чужбина да издигне молитвен дом. За довършването на строежа и превеждането му в настоящия вид особена намеса има и финансовата подкрепа от Съюзния съвет.

Не може да се забрави искреното пожелание в приветствието на кмета към Църквата – “Нека вашите молитви да достигнат до небето!”

Вечерта тържеството завърши с концерт на софийския хор.

Пастор Ганко Мавродиев,
Председател на Западна област към
Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България

Гоце Делчев

22 октомври 2008 г.

Пред красива сграда, близо до една от главните улици на гр. Гоце Делчев, тази събота заварихме неприсъщо за малкия град оживление. На улицата беше пълно с хора – едни не можеха да приберат усмивката си, други се прегръщаха след дълга раздяла, трети се суетяха нещо… Поводът? Да, поводът беше един празник.

През 70-те години на миналия век, една жена среща Исус. И оттогава копнее – за близки, с които да споделя, за хора, с които да Го следва. И тази събота – 18 октомври 2008 г. нейното сърце ликуваше. Бе открит официално новия молитвен дом в гр. Гоце Делчев, построен по Божията промисъл и милост и със сърдечната помощ на всички църковни членове – с труд и молитва.

Гостите бяха от цяла България – пастори със семействата си, хора, които по някакъв начин са свързани с града, младежкия хор на църква Солунска, гр. София. Празникът бе уважен и с присъствието на много гости от града, между които и кмета – г-н Москов и ръководителката на баптистката църква – сестра Димка Йосифова. От приветствията и на двамата топлеше такава искреност, че тайничко си пожелах всички да приличаме повече на тях.

Нека Бог благослови църквата в гр. Гоце Делчев – винаги да е така препълнена с посетители, но най-вече с топлината и първата любов на децата Му, които са я изградили.

Роси Недялкова

Гоце Делчев

21 октомври 2008 г.

Днес първата църква със собствен молитвен дом в Югозапада вече е факт. Тя се намира на ул. „Охрид” 21. Лично кмета на гр. Гоце Делчев – г-н Москов – бе представител на обществеността в града. Представител на другите изповедания бе ръководителят на Евангелска Баптистка църква – г-жа Димка Йосифова.

С молитвата на цар Соломон, записана в 3 Царе 8 гл., започна тържеството по посвещаване на молитвения дом в Гоце Делчев. Старейшината Иван Вълков запозна присъстващите с историята на Адвентна църква – Гоце Делчев. Първоначално сестра Елена Спириева не е била разбирана от своите съграждани. Но среща своя другар в живота – д-р Божиков, който я подкрепя и така постепенно по Божиите истини се запалват и нейните близки – майка, сестри, деца. Започват да идват и проповедници от вътрешността. Резултатът е 5 кръстени адвентисти. Пастор Цанко Митев изнася курс в местното читалище. Така до 1995 г. се кръщават нови 25 човека. През 2000 г. започва делото по строежа, а на 26.02.2008 г. се взима Акт 16 за новопостроената църква.

Пастор Антонов отбеляза, че историята на новата християнска адвентна църква започва от днес и всички членове ще я напишат. Празникът не можеше да мине без Елена Божикова. Тя бе много развълнувана и призова хората да вярват в чудеса.

Кметът на гр. Гоце Делчев – г-н Москов – отбеляза, че 18.10.2008 г. е особен ден за града. На тази дата се навършват 96 г. от деня, в който Гоце Делчев е извоювал своята свобода. Денят ще се помни вече и с откриването на Адвентна църква – Гоце Делчев.

Със спомени за гостуванията си в града започна своята проповед-приветствие пастор Цанко Митев. Разсъжденията му бяха върху „лъчезарното послание” на апостол Павел към църквата във Филипи. Много прилики между двете църкви отбеляза пасторът. Три призива отправи той към вярващите – призив за смирение (Филипяни 2:5-7), призив за познание на Христос, особено в трудни моменти (Филипяни 3:10) и призив за Христовия мир (Филипяни 4:6, 7).

В молитвата на освещението се включиха всички присъстващи пастори – Цанко Митев, Ганко Мавродиев, Ивайло Томанов, Венцислав Панайотов, Веселин Антонов, Пламен Петров и Александър Кацаров. Отправи се молба от пастор Мавродиев към Бога църква Гоце Делчев да е фар, който да показва пътя за спасението на лутащите се хора в живота.

Александър Кацаров, като действащ в момента проповедник, и старейшината Иван Вълков получиха символичния ключ за църквата си от секретаря на Съюза Цанко Митев.

Беше благодарено по специален начин на тримата, посветили труда си по построяването на сградата – Иван Вълков, Васил Мишев и човека, който след няколко седмици ще бъде в басейна на храма – Драган Копривленски. Беше благодарено и на Елена Божикова, Веселин Антонов и Александър Кацаров. Не бяха пропуснати и всички, които са се включили с дарения – Адвентна църква – Добрич, Адвентна църква – Благоевград, Колонш – Франция, Австрия, Австралия, САЩ и др.

Цялата тържествена част бе украсена с песните на хора на църква Солунска А, които придадоха още по-празнично настроение и радост.

За съжаление всяко начало си има и край... Но в нашия случай краят бе сладък... Любезните домакини се погрижиха за вкусен обяд, който всеки присъстващ сподели в общуване и компания на любими хора и приятели.

Приятна изненада бе и вечерната служба от слово и музика. Тя включваше много песни и споделени мисли на тема „Силата на любовта”. По този начин пастор Ганко Мавродиев и останалите участници стоплиха душите на присъстващите.

Ние се разделихме с Гоце Делчев, но жителите на града посрещнаха пастор Митко Димитров. В продължение на една седмица той ще е с тях и ще проведе евангелизацията в града.

Диана Гошева

Дупница

20 октомври 2008 г.

На 18 октомври, 2008 г. на съвместна господна вечеря се радваха църквите от градовете Дупница, Перник и Бобов дол. В тържествена обстановка, насърчителни песни и благодарствени молитви, църквите участваха в обреда обединени от духа на приятелството и братството. Проповедниците Петър Кузев и Витан Вълев преживяха благословени мигове на насърчение чрез ръководене на съботното богослужение. Децата бяха щастливи да получат специално внимание и участие в светия обред. Всички църковни членове, приятели, гости и деца се включиха безрезервно в благородното дело – набиране на средства за отопление на нуждаещата се млада църква в Бобов дол.

Музика и одобрение има в небето, когато църкви преживяват чрез Светия дух думите: „Ето, колко е добро и угодно, да живеят братя в единодушие...”

Мария Кузева

София

30 септември 2008 г.

Когато пасторът спи, а старейшината е в отпуска!

„Когато пасторът спи, а старейшината е в отпуск, когато църковните членове са болни на легло, а вратите на входовете са заключени и колпортьорите нямат достъп до сградата, онова, което работи 24 часа в денонощието, 7 дни седмично и не се спира пред заключени врати, е телевизията.” Това каза Джо Слоан, Главен продуцент на Hope Channel International. Той гостува в София от 25 до 30 септември 2008 г. като част от подготовката на нашия телевизионен екип за амбициозната програма, която сме си поставили.

Джо проследи ангажираността си с телевизионната дейност до своето лично обръщане. Като млад абсолвент, току-що завършил режисура, той бил „принуден” да изгледа християнска телевизионна програма в 3:00 ч. през нощта – програма, която той не харесвал и не искал да гледа. Тя се оказала част от цяла поредица и нощ след нощ той се събуждал – или по-точно „бил събуждан” – за да гледа предаванията. Това бил истински кошмар за него, който не искал да има нищо общо с религията, а още по-малко с християнството! Но въпреки всичко с намален почти до минимум звук, за да не разберат съседите му какво гледа, той проследил цялата поредица от предавания и в края предал сърцето си на Исус. Седемнадесет години ръководел новинарски екип в светски телевизии, надявайки се да повлияе за добро на своите колеги. Най-после напуснал – бил уволнен заради съботата. С лукаво пламъче в очите Джо обяснява, че заповедта му за уволнение била най-добрата препоръка за работа, която можел да представи на следващия си работодател. В Hope Channel работи от самото основаване на телевизията през 2003 г.

България е първата страна в Европа, в която Hope Channel International ще заснеме мащабен проект от над 100 предавания в рамките на един месец. През това време ще бъдат заснети няколко поредици от предавания:

1. Систематичен библейски курс с пастор Цанко Митев

2. Младежка поредица със Сияна Миланова

3. Здравна поредица с д-р Гергана Гешанова

4. Детска поредица с Искра Томанова

5. „Съдът постанови” – религиозните съдебни процеси на съда в Страсбург с Петя Накова

6. „Зрънца” – библейски миниатюри с Добромира Василева

7. „Сетих се!” – Библейска телевизионна игра с Любомир Василев

8. „Ама наистина ли?” – опровергаване на религиозни митове с Ивалина Илиева

Само за три обучителни дни Джо успя да се справи с почти непосилната задача да ни предаде основите на две висши образования – по режисура и по журналистика. Материалите, които бе подготвил, ни разкриха тънкостите на операторското, режисьорското и репортерското майсторство.

Джо Слоан бе подложен на кръстосан огън от въпроси през почивките и едва смогваше да „превключи” от операторска на режисьорска вълна. Иво Томанов едва успяваше да се вмести с въпроси за необходимата техника и настройването й от Искра Томанова и Варта Панайотова, които засипваха Джо с идеи и уточнения за декорацията на амвона. Изгледа цяло едно предаване на нашия екип и ни посочи и силните, и слабите ни страни – а какво по-полезно за една начинаеща телевизия! Даде ни и ценни съвети за оборудването, обзавеждането и боядисването на студиото и църквата, където се заснемат основните предавания.

Като част от обучението, той подготви видео-новина за проекта на Hope Channel Bulgaria. С голям ентусиазъм младите ни оператори се суетяха, за да позиционират правилно прожекторите и камерата и да настроят звука за най-добър запис. През това време Джо стоеше безучастно, но накрая похвали членовете на екипа за старанието им.

Но това не беше единствения материал, който Джо Слоан отнесе от нашата страна. Той пожела да интервюира Димитър Киров, най-възрастния пастор в България. За него бе интересно да научи как се е развивало делото по време на комунистическия режим и какви са заветите, които старите пастори предават на младото поколение. Това е една от страниците на историята, представляваща интерес за адвентистите по целия свят.

Джо Слоан си тръгна от България, оставяйки ни да подготвим необходимите видео-материали за посещението на големия екип на телевизията. А какво разбрахме от обучението ще проличи от 9 ноември до 9 декември, когато в София ще се развихрят два екипа – на Hope Channel International и на Hope Channel Bulgaria.

Ивалина Илиева,
Сценарист и водещ Hope Channel Bulgaria

София

29 септември 2008 г.

Тържествено откриване на новата учебна година в Теологичен колеж „Стефан Константинов”

На 29 септември 2008 г. на тържествена церемония, в сградата на Теологичния колеж, бе открита академичната 2008/2009 година. След успешно издържани кандидатстудентски изпити, за редовно обучение по теология са записани единадесет нови студенти, шест момичета и пет момчета. През следващите три години те ще получат образование, даващо им в края диплома бакалавър по теология, степен призната от ААА (Адвентна акредитивна асоциация).

Председателят на Съюза на Църквата на адвентистите от седмия ден (СЦАСД) пастор Никола Левтеров отбеляза в своето слово необходимостта и важността от теологично образование в рамките на църквата. Той насърчи новите студенти да поемат по пътя на ученичеството и да допринесат с присъствието си в колежа за изграждане на църквата.

На церемонията присъстваха представители на администрацията на СЦАСД, пастори и миряни, както и преподаватели и студенти. Директорът на колежа пастор Венцислав Панайотов представи развитието на учебното заведение през последните години и постигнатия напредък в областта на признание на колежа в страната и в структурите на световната Адвентна църква. Отбелязано бе и за решението на Съюза на ЦАСД, с което пет от завършващите студенти ще бъдат назначени като стажанти в различни църкви.

След като новите студенти бяха поздравени от Красимир Герасимов, студент от предишния випуск, в специална молитва в края пастор Агоп Тахмисян измоли Божиите благословения за новите студенти и им пожела успех по пътя на академичното им развитие.

Пастор Венцислав Панайотов,
Директор на Теологичния колеж

Кнежа

8 септември 2008 г.

По покана на Община Кнежа във връзка с празника на града беше проведено Здравно изложение. Това мероприятие е резултат на колаборацията на Здравния отдел на Адвентната църква в гр. Плевен и БЧК в лицето на Таня Йорданова. Тя се оказа източник на информация за Бисерка Бурдиняшка от Община Кнежа. Ежедневна реклама по радиовъзела с подробна информация за предстоящото мероприятие, за специалностите на лекарите, участващи в изложението, предшестваше събитието. Бяхме любезно посрещнати от организаторите и ни беше предоставена разкошна зала и автомати за вода. Активно се включиха и няколко човека, пристигнали с д-р Тошев. Въпреки “конкуренцията” на едновременно провеждащият се панаир, по стъпките на изложението преминаха 55 човека. Накрая д-р Тошев изнесе и здравна беседа. Всички останаха доволни и дори питаха кога отново ще ги уважим с подобно посещение. Може би това е едно добро начало за запознаване жителите на този град със здравната реформа.

Д-р Желязко Михайлов

с. Буковлък, Плевенско

2 юли 2008 г.

„О, работи прилежно, бързай, дорде трепти още слънчев лъч…”

Не остава много време за работа, са убедени адвентистите от ЦАСД – Плевен. И за да помогнат в подготовката на народа, който ще посрещне Господ Исус Христос, се стремят да използват всякакви начини за евангелизиране.

Една от силните им страни - здравните изложения - този път достигна до ромското село Буковлък. Църквата там е създадена като дъщерна на плевенската, но от 1995 г. е самостоятелна. Около 120 души преминаха за двете вечери (28 и 29 юни) през пунктовете на Здравното изложение „Профилактиката – по-добра от лечението”. Сред тях имаше и много деца – новата смяна на църквата. Оказа се, че множеството евангелизации в Буковлък не са останали безплодни – почти няма човек от ромската махала, който да не е чул Благата вест и да няма Библия. Гостът д-р Огнян Тошев говори за болестите на бъбреците и на черния дроб, като подплати лекциите си с много билкови рецепти. Чудесен завършек на проявата бяха изпълненията на църковния хор.

Следващото изложение е в Плевен на 4, 5 и 6 юли. То ще бъде второто за града.

Нека се насърчим с думите на Елън Уайт: „…Здравната реформа е част от тройната ангелска вест и е тясно свързана с нея така, както ръката е свързана с тялото!” (Свидетелства, т. І)

Лилия Минчева,
Отдел „Комуникации” на ЦАСД - Плевен

София

31 юни 2008 г.

Едва ли има по-голямо щастие за едно семейство от това, някое от неговите деца да реши да сключи завет с Бога!

Затова и радостта в съботната вечер на 28 юни беше тройна. Радваше се семейството на Нина Тенева, защото тяхната дъщеря се кръщаваше. Радваше се църква “Екзарх Йосиф”, защото Божието семейство се увеличаваше с още един ентусиазиран и жизнерадостен млад човек. Радваше се и голямото семейство на Hope Channel Bulgaria, защото още един оператор взе важното и отговорно решение да бъде Христов ученик.

Истинска празнична атмосфера цареше в салона на църквата. Всички камери работеха, за да запечатат този незабравим миг за своята усмихната и емоционална колежка. Вълнението беше двойно и за пастор Ивайло Томанов, който извърши обряда на кръщението и после поздрави Нина и като Директор на телевизията. Сълзи на радост проблясваха в очите на родителите, приятели и близки.

За нас, екипът на Hope Channel Bulgaria, това ще остане един от най-вълнуващите и незабравими моменти.

Елица Маринова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Кюстендил

22 юни 2008 г.

Астрономическото лято в Кюстендил започна с песен. И то не с обикновена песен, а с цял Детски песенен фестивал, организиран в Адвентна църква – Кюстендил В.

На този пъстър детски празник на песента участие взеха децата от Църква Б и Църква В в града. Още от самото начало на деня, църквата грееше от балони и цветя, и бе огласяна от многобройни детски гласчета.

Пастор Митко Димитров ни напомни в проповедта си, че за Исус децата винаги са били в центъра на събитията и Божието внимание. Накара ни да се замислим дали ние вървим по Неговите стъпки, учим ли се от чистия и естествен, непринуден детски характер и дали нашето отношение към децата е като това на нашия Създател. В забързания свят на възрастния, детските нужди и потребности забелязват ли се и дали се отдава необходимото им внимание.

Любовта на Исус към децата и това, че Той е дал кръвта Си и заради тях, всички ние усетихме в прекрасния разказ – Библията в цветове. Белият, черният, червеният, зеленият и жълтият цвят разказаха, че първоначалната райска хармония ще бъде възстановена един ден, благодарение на кръвта на Исус. И точно заради това, че Бог е умрял и заради децата, те също могат в действие да отвърнат на тази висша любов с послушание и покорност.

Петър Кузев поиска отново да бъде дете в словото си вечерта. Припомни отговорностите на родителите за възпитанието на децата и ролята на техния пример върху детското израстване.

Своите хваления към Твореца и Господаря на съботата децата поднесоха вечерта на Детския песенен фестивал. Много песни, библейска викторина и много изненади имаше на него. Децата пяха от все сърце и глас. Залата се изпълни с медните детски гласчета, които отново и отново славеха Бога. Близо два часа децата пееха и не се умориха да се покланят с музика и текст на своя Небесен Баща. Накрая никой не искаше да напусне църквата, защото бе запленен от красотата на песните и изпълненията.

За всички малки участници имаше сладки, златни медали, награди, лакомства и …изненадата – дъжд от балони. По лицата на децата се четеше удоволствие и удовлетворение от службата си към Бога. Бяха много щастливи от този ден, посветен изцяло на тях. Бяха доволни, че са поставени в центъра на деня и това личеше отдалеко. А част от децата искаха този празник да се повтори и отново да изживеят радостта на това събитие.

За организацията на всичко благодарим на Дидка Димитрова, Мими Кузева, Искра Томанова, Варта Панайотова, Ели Русинова, техните семейства, благодарим на децата и на всички, които помогнаха този празник да стане факт. Благодарим най-вече на главния спонсор на празника и на всичко, което се случва в нашия живот – Приятеля Небесен, Исус!

Диана Гошева

Благоевград

16 юни 2008 г.

Какво свързва – смях, добро настроение, опашки, награди, много усмивки, лакомства, четки за зъби, бръмбари, мечета, лъвчета, рани, аромат на подправки във въздуха, въжета, пух, перушина, тебешири и боички? Естествено това е Детският празник, организиран от Клуб „Изследовател” и Адветнта църква – Благоевград, който се проведе в парк „Бачиново”, край езерото.

Господ бе в основата на целия чудесен празник, защото без слънчевото време – всичко гореизброено щеше да остане само добро намерение. Благодарим, че времето се задържа слънчево и въпреки прогнозата за дъжд, не се наложи да се използват чадъри.

На самия вход към езерото, деца и родители поглеждаха с недоверие към поканите да се включат към Празника, но след като разгледаха различните игри и пунктове – бързо, бързо се връщаха и искаха своята карта. С нея те получаваха и чувалче за смет, за да съберат боклук от парка и чантичка за подаръците.

Първи бе пункт Сръчни ръце. Всички там можеха да измайсторят сами бръмбари, калинки, мечета от хартия и картон. Интересните фигурки караха децата да се усмихват мило и да бъдат доволни от това, което самите те са изработили.

“Селска люлка” нарекоха бабите и дядовците, присъствали на празника карусела, който бе последната атракция, която се демонтира на Празника. Желаещи и постоянна опашка за нея имаше до късно. След преодоления страх от люлката, имаше и такива, които се връщаха за да изживеят отново емоцията от въртящия се карусел!

БЧК или пункта, където децата можеха да приложат на практика това, което какичките и баткото им показаха – също не оставаше празен! Привързване на рани, мерене на пулса, оказване на първа помощ при нужда – това бяха част от новите знания, които придобиха децата. Противно – играта на „чичо доктор” допадна на малките и затова бяха и възнаградени с подарък – четка за зъби.

От книжните лабиринти трудно се излизаше, но все пак имаше и такива упорити деца, които успяваха сами и без помощта на „пищови” да нарисуват картинката на лабиринта. Повечето обаче си взеха лабиринта за домашно вкъщи!

Най-сладката част от Празника, естествено, бе хляба, печен на жарава. Шишовете не оставаха да скучаят. Малки и големи се включваха в това да бъдат хлебари. А с още по-голям ентусиазъм се включваха в дегустирането на произведенията си. Аромата на подправки витаеше във въздуха и успешно конкурираше близкото заведение, с по-добрия си мирис.

След яденето, следваше фитнеса. Въженият мост. Едно от местата с постоянна опашка. Несигурните крачета бяха подпирани и подпомагани да минат по въжето, и накрая удовлетвореността, че си стигнал края, бе огромна! Родителите подкрепяха децата си и им казваха, че участват в известни и любими игри като „Форт Бояр”. Естествено и тук не мина без постоянни посетители.

Пух и перушина не хвърчаха от възглавниците, но много смях и меки падания, имаше на Боя с възглавници. Трудностите идваха и от допълнителните изисквания – краката да са сключени и вързани, и боя да става само с една ръка, а другата – зад гърба. Борбата се водеше до 5 точки и имаше момчета и момичета, които успешно се справиха с по някоклко противника.

След тези емоции, следваше тихото и любимото за малките деца – рисуване по асфалта. Набързо определените клетки за рисуване се изпълниха от слънца, цветя, животни, къщички, поля и гори.

За знанията си по география – коя е най-дългата река в България, коя река минава през Благоевград, кой е най-високия връх в България и др. – децата получаваха топки, федербали, шапки, тениски от пункта на Зелена България! Никой не си тръгна разочарован от този пункт и разбра,че знанията помагат за добри постижения и награди.

Колко много тигри, пеперудки, спайдърмени, цветя имаше по лицата на децата щом минеха покрай къта за рисуване по лицето. Всеки се оглеждаше любопитно в огледалото и започваше да се смее, защото не е очаквал, че може да бъде по този начин преобразен. Децата сядаха смело и казваха какви искаха да бъдат. Естествено – момчетата – тигри и лъвове, а момиченцата – пеперудки и котенца.

Чичко Полицай бе атракцията с полицейските кола и мотор. Всеки се снима за спомен до тях и пипна за първи път в живота си превозните средства на полицаите. Респекта към полицаите се показваше в това, че покрай този пунк се минаваше плахо и бавно.

Бързо идваше настроението, когато се минеше и покрай клоуните, които щедро раздаваха балони. А накрая сладката част с лакомствата бе желан пристан след дългата, приятната и сладка разходка около езерото.

Всеки – и млад, и стар – си тръгваше с много, много положителни емоции и настроение от Празника! Децата не сварваха да разказват за преживяванията си на един или друг пункт, на всеки срещнат обесняваха къде какво има и показваха пълните чантички с подаръци. Нямаше човек без усмивка в този ден. Всички – и организаторите, и децата с техните близки – бяха с приповдигнато настроение, забравили и загърбили поне за един ден грижи и проблеми.

Вярвам, че този Празник ще се помни дълго време в Благоевград и за него ще се разказва с голям ентусиазъм и много емоции. Оценката на хората бе – „За 1-ви юни никой не се сети да направи подобно нещо за децата, така както тези хора го направиха сега!” А една майка заключи – „Върнах се самата аз в детството си!” Да си пожелаем бързо-бързо да дойде другата годината, с новия празник за децата и с още по-хубав и вълнуващ Празник! Бог да благослови Благоевград и жителите му и още хора да се присъединят към народа Му, амин!

Диана Гошева

Русе

14 юни 2008 г.

Двойна годишнина на Адвентната църква

В красивата дунавска столица се срещнаха няколко поколения пастори и служители на Адвентната църква. Поводът беше празничната програма посветена на 80-та годишнина от освещаването на първия Адвентен молитвен дом и 100 години от началото на адвентното дело в гр. Русе.

Домакини, гости и посетители споделиха радостта да хвалят Бога на мястото, което е било осветено преди 80 години от пионерите на адвентизма в България. Пред всички оживяха имена и събития, съдействали за създаването и изграждането на Христовата църква, направлявана и закриляна от Бога цяло столетие.

Времето мина неусетно, макар и плътно заето с песни, духовни поучения, приветствия и лични преживявания на бивши и настоящи служители.

Обновената сграда осигури необходимия уют и придаде блясък и празничност на програмата. Тя се превърна в скромно предвкусване на небесната среща на Христовата църква. Всички участници и гости си обявиха среща с Този, Който основа Своята църква на земята. Заповядайте и вие!

Пастор Емил Гроздев

София

6 юни 2008 г.

На 31.05.2008 год. (световен ден на кръщението и отказване от тютюнопушенето) се кръстиха двама от нашите оператори и мои колеги. Георги и Иван-Александър са мои близки приятели и този ден бе празник не само за тях, но и за целия екип на Hope Channel Bulgaria

Кръщението започна с обичайното представяне на кръщаемите пред църквата, за да покаже тя своето одобрение и подкрепа към тях. Нашият Директор и пастор Ивайло Томанов с радост извърши и тази част като представи по отделно и Алекс и Гого, споделяйки впечатленията си от нашите приятели и с насърчителни думи ги поздрави за техния избор.

По време на самото кръщения имаше песни и вярвам, че всеки по своему усети присъствието на Светия Дух в себе си. Лично аз освен радостта, която изпитвах в този ден почувствах и искрената обич на Бог и църквата към новите членове на нашето голямо семейство.

След кръщението, когато беше ред за поздрави към Гого и Алекс, имаше приветстващи думи и от нашия екип, и както казаха Искра и Ели тогава „...освен част от голямата фамилия на Адвентната църква, вие сте част от немалкото семейство на телевизията, затова винаги може да разчитате на нас”.

Наистина вярвам, че като едно семейство всички ще ги подкрепяме, както и те подкрепят и ще подкрепят следващите след тях. Един от тези следващи съм аз. И след тяхното кръщение с още по-голямо нетърпение чакам този ден. Те ме насърчиха да направя тази крачка и да се потопя като тях в блаженството на спасението.

Радвам се за вас, момчета и успех в започването на новия ви живот!!!

Нина Тенева,
оператор Hope Channel Bulgaria

София

3 юни 2008 г.

Събота - ден за световно кръщение

Събота 31.05.2008г. заслужава да бъде отбелязана. Този път не просто защото е Божият почивен ден, в който се отпускаме и си отдъхваме всяка седмица. Празникът през този ден беше двоен. Всъщност това твърдение може да се отнесе в световен план – денят определен за посвещение на Бога.

На “Екзарх Йосиф” също имахме щастието да присъстваме на един такъв специален ритуал. Предполагам, че няма нужда да казвам колко беше вълнуващо – 11 души бяха взели решение чрез един акт на посвещение да заявят публично, че отдават всичко – себе си, живота си, интересите си, любовта си на Исус, единственият, който осмисля съществуването ни и му дава правилна посока. Вълнуващо е да гледаш и да споделяш този момент с мълчаливо одобрение или външно изразена радост чрез една усмивка. Вълнуващо е да гледаш и да се връщаш мислено назад във времето на твоето кръщение. Красиво е, когато църквата се озарява от подобни радостни събития и сякаш е по-способна да усети Божието близко присъствие; в този миг сякаш небето и земята стават едно. Вероятно тези, които се кръстиха, са го усетили най-силно.

За Hope Channel Bulgaria това беше особено важен момент. Притегателната сила на телевизията е голяма. Но нейната основна цел е да помага на хората да се приближават до Този, в чието име съществува тя. Няма да крия, че бях приятно изненадана, да видя сред тези, които представяха за кръщение и Жоро и Иван-Александър, двама от членовете на екипа на Християнската адвентна online телевизия. Радвам се, че са били привлечени от Божията любов и че чрез работата си за Него са започнали да усещат по-близо присъствието Му и да разбират смисъла на това, което вършат, докато накрая са взели решение... да Го обичат завинаги!

За край можем да си пожелаем да чувстваме винаги как небето и земята се сливат всяка събота, за да можем да преживяваме напълно благословенията през този празничен ден.

Миглена Иванчева,
репортер Hope Channel Bulgaria

Силистра

19 април 2008 г.

Смесен хор “Domnul vine”- Букурещ, на гости в ЦАСД- Силистра

На 19.04.08 г. хорът изнесе концерт от 18.00ч. в залата на община Силистра. Една добра реклама на събитието, една добра организация на църквата ни, доведоха ценители и любители на хоровото пеене в концертната зала.

“Мир да има на Земята! Любов да цари в света, чрез Святия Дух и славата на Христос да пребъдват вечно” - това беше поздравът на хористите към гражданите на Силистра.

Дали опознаха по-пълно Спасителя стотиците християни, не знам, но видях признателни, усмихнати и благодарни посетители. Ако постоянстваме да възхваляваме Христос с песни и музика то ставаме добри вестители, а границите и сцените нямат значение. Domnul vine - Господ иде!

д-р Ани Радилова

Добрич

23 април 2008 г.

“Индже тръгна към Бакъджиците. Безплодна и черна беше земята, когато беше тръгнал, а сега цяла се жълтее от узрели ниви. Наспорил беше бог земята с тежък плод и хората работеха. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. И ето песен - звънка жетварска песен.

Звъни песента под ясното небе, ронят се думите, като зърна от тежки класове. Индже слуша. Нещо сладко се топи в гърдите му, от очите му се проронва сълза и пада върху бялата грива на коня му.”

Ето ни и нас – в сърцето на Златна Добруджа – земята на Индже войвода, Сали Яшар и Моканина. Ранното съботно утро на 19 април ни посреща с първите лъчи на слънцето и топлите усмивки на нашите домакини от църква Добрич. Още с влизането ни в салона, умората и малкото часове сън сякаш изчезнаха от атмосферата, която се откри пред нас. Една невероятна пролетна украса грееше от амвона. Зелено, оранжево и жълто се преплитаха в свежа хармония и създаваха едно истинско усещане за слънчево настроение.

За него допринесоха и специалните великденски програми, които бяха приготвили нашите приятели от Добрич. Проповедта на пастор Веско Антонов сутринта, както и младежката програма вечерта ни върнаха отново към събитията около смъртта на нашия Господ и Неговото възкресение, накараха ни да се замислим за произхода на традиционните символи по Великденските празници, които са навсякъде около нас. И двете програми бяха с много и разнообразни музикални изпълнения, за които ще кажа просто: Гледайте ги!

Благодарим на гостоприемните ни домакини за топлото посрещане, изобилния обяд, който ни бяха приготвили, за настроението, което създадоха около нас, за подкрепата и помощта, които оказаха на целия екип по време на дългото снимане.

А вие, скъпи приятели, не пропускайте тези слънчеви добруджански програми на 3 май от 12:30 и от 18:00 часа.

Приятно гледане!

Елица Маринова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Варна

13 април 2008 г.

На 12-ти април в гр. Варна, църква център имаше удоволствието да изпита великолепно духовно преживяване. Гостува ни хора на Браилската адвентна църква. Нашите братя и сестри от Румъния изнесоха традиционна духовно-музикална програма. Богослужението беше увлекателно – освен насърчителната проповед на пастора, чухме и есета на младежите от браилския хор.

Вечерта румънците за пореден път ни демонстрираха как един младежки час би могъл да бъде едновременно интересен и атрактивен, без да излиза от рамките на приличния за църковна програма стил.

Орхан Чакъров

Плевен

1 април 2008 г.

Сватба в Hope Channel Bulgaria

Паметната дата е 30.03.2008 г., когато един от най-ценните кадри на Hope Channel Bulgaria, премина щастливо в нова и още по-предизвикателна фаза от своя живот. В ранното неделно утро по новото време малката мръснобяла въшка (на директора Иво Томанов), натоварена с репортерския екип, се насочи към мястото на събитието, снабдена с гориво и винетка разбира се. Това не е някаква първоаприлска шега: всички стигнахме там точно такива, каквито тръгнахме.

Миризмата на Кремиковци не можа да задуши аромата на пролет и цветя. Слънце и много светлина, рози и много красота, белота и много свежест и мекота! Това беше в нас и около нас. Мястото на събитието беше Плевен. Излъченото събитие беше, както предполагам вече се досещате – сватба. Сватбата на Илия Дюлгеров и Мария Теофилова.

Вълнуващ момент, който ми е трудно да опиша в цялата му красота и тържественост. Радост – дали тази дума може да обобщи и опише достатъчно добре подобен момент?! Затворете очи и си представете съвършенство, обгърнато от светлина и цветя, представете си щастието на двама влюбени, радостта на техните родители, искрящите погледи, прожектори, които не изпускат младоженците, представете си топлината на любовта... А сега си представете, че сте били там чрез снимките, които ще ви преведат през основните етапи на събитието, които ще ви накарат да се пренесете там – на една топла и слънчева сватба, и които ще ви помогнат да съпреживеете радостта на семейство Дюлгерови.

Миглена Иванчева,
репортер Hope Channel Bulgaria

P.S. Догодина още една сватба?

В прекрасния неделен ден на 30.03.2008 г. двама влюбени се врекоха във вечна любов. Усмивките на лицата им огряваха целия Плевен. Честито на Мария и Илия Дюлгерови! Еуфорията беше голяма и ставаше още по-голяма, когато дойде ред на булката да хвърли букета. Да, така е! Тръпката беше много голяма! Коя ли ще хване букета? След църковната церемония момите се събраха на площада пред адвентната църква в Плевен. И ето настъпи часът на истината. Мария се обърна с гръб към младите момичета и хвърли букета. Той беше предназначен само за една и падна в краката й. Това се оказа нашата млада, хубава и талантлива репортерка Меги. Честито! Е, въпросът ми е: Кога ще е сватбата? Сигурна съм в едно, когато и да е сватбата, Меги, ти ще си много хубава булка! Аз обаче все още сам заслепена от красотата и щастието на младото семейство. За великолепното сватбено събитие може да благодарим и на сестрите на Мария: Сара и Теофила, които се погрижиха за украсата. Малко са думите, с които може да се опише прекрасната сватба на Мария и Илия. Бог да ви закриля и внася любов, щастие и уют в дома ви. За мен беше огромно удоволствие!

Бисера Стойчева,
оператор Hope Channel Bulgaria

Стара Загора

28 март 2008 г.

Да почистим заедно...

Кой не обича да си поспи повечко в неделя сутрин?! Но през въпросната неделя, около 30-тина човека от нашата старозагорска църква предпочетохме да съкратим малко от почивката си, за да започнем заедно и с молитва, обявената седмица по-рано бригада под надслов: „Елате, за да почистим заедно нашата църква”. А тези, които тайничко бяха натоварени да приготвят вкусен обяд за „бригадирите”, дори трябваше да дойдат още по-рано. Наистина тази пролетна бригада се превърна за повечето от нас в едно разведряващо преживяване. Та нали това е нашата църква, а не на някой друг. Работа имаше и има колкото искаш – измиване на прозорци и врати, боядисване на стаи, къртене, мазане, полиране, озвучаване, проверка на ел. инсталацията, подреждане и прочее.

Интересна бе и възрастовата структура на бригадирите. Най-малкият участник бе на 7 г., а най-възрастният на 84. И ако си мислите, че 7-10 годишните не са се включили активно, то ще ви опровергая. Само да можехте да видите как „детското подразделение” лъска безкрайния брой прозорци, как мете, как избърсва насъбралия се прах...

След бригадата наистина седнахме и на „сладка приказка”, намерихме радост не само във вкусния обяд (поднесен ни от 84 годишната Недялка), но преди всичко в общуването помежду ни. Мисля, че такива мероприятия ни сближават, и особено ни карат да се чувстваме по-ангажирани, по-съпричастни на всичко, което се случва в местната църква. Бог винаги поставя християните в конкретна църква, с конкретни хора! Това разбиране за принадлежност е важно да бъде осъзнато особено в по-големите църкви, каквато е и нашата.

Е, успяхме да свършим не повече от 1/3 от работата. Но организаторите бяха доволни, тъй като рано сутринта някой изказа мнението, че сигурно ще се съберем 3-ма или 4-ма. Но пък бригадата продължава – всеки, който не е успял да дойде в неделя е поканен да го направи през седмицата. И още първата седмица се отзоваха няколко човека. За нас остана извода – да участваш в такава бригада не е някакво тежко бреме, а напротив – чудесен начин за общуване и служене!

Вирджиния Чирпанлиева

София

13 март 2008 г.

Happy Birthday, Hope Channel Bulgaria!

Честит рожден ден на най-невероятния екип, който на 10 март 2008 година навърши 1 година. Екип от над 100 човека с една мисъл, с едно желание, с една воля – да достигнат до всеки човек чрез Интернет телевизията.

Вечерта беше приповдигната, с много усмивки и една огромна торта с логото на Hope Channel. Мислите, че бяха само младите? Не! Старата гвардия подготви вкусотиите, а техниците извадиха “най-смешните телевизионни моменти”, случили се през тази една година.

Специален поздрав поднесе пастор Цанко Митев – поел пръв риска да се появи на живо с проповед, който прескочи границите на тривиално тържественото, за да подкрепи едногодишното бебе.

Изненадите едва започваха и с присъщия си точен и елегантен стил пастор Иво Томанов поздрави един по един всеки от големия екип. Разбира се, неизменно зад него стоеше Искра и нежно го направляваше в коя посока да погледне. Смях, ръкопляскания, усмивки.

Може би най-хубавата приятна изненада на вечерта беше специалното присъствие на Кендъс Торп и пастор Карел Новак, които през цялото време тихо се радваха на неподправената приятелска атмосфера. Те поднесоха своите поздравления с увереността, че Hope Channel Bulgaria достойно ще заеме своето място в Световната мрежа, като равностоен телевизионен партньор.

Hope Channel вече не е бебе! То е проходило малко дете, което разбира, че светът не се състои само в желанието да държиш една любителска камера. То вече има смели мечти!

Да го поздравим и нека заедно с него помечтаем Истината да достига до всеки човек по още по-добър начин, да не угасне пламъкът на приятелството и съпричастността в голямата идея.

Нека Бог Ви благослови и ръководи, както досега!

Миньон Колчева,
сценарист Hope Channel Bulgaria

Благоевград

12 март 2008 г.

Благодарим на Бог, че използва формалния повод – 8-ми март – за да ни събере отново с братята и сестрите от Дупница. Никой от присъстващите не знаеше сценария на тържеството, защото всяка една от църквите се бе погрижила да има приятни изненади за присъстващите.

Кое направи това събиране по-различно от останалите? Няма да пиша, че деца откриха и закриха тържеството, че децата пяха, рецитираха и показваха свои произведения. Програмата ще се запомни с детските интервюта. Те споделиха във видеоматериал какво прави мама щастлива (самите деца), какво готви мама най-вкусно (оказа се, че картофите и спагетите държат първенството), какво прави мама най-добре (домакинства!) и др. За едни от въпросите – „Ако имате 1000 лв., какво бихте подарили на мама?” – имаше приятна изненада за майките. Те получиха скромни подаръчета от типа – Имам си копче, трябва ми балтон! Най-често срещания отговор бе „нова къща” и нормално майките си тръгнаха с по една... керемида, с пожелание да я използват, когато дойде време един ден да завършат своята къща!

Към реалността и поучителните истории ни върнаха Пламен Петров и Петър Кузев. Щастливата жена, това бе мотото и на целия празник. За това какво прави жената щастлива, за обичта, която не огорчава и не наранява жената говори Пламен Петров. Той даде и практични съвети за това с какво поне малко може един мъж да направи съпругата си щастлива.

Нетрадиционно, но вълнуващо и запомнящо се, бе да чуем какво пожелават на жените най-възрастните, но не и по дух, наши братя и сестри от църквите в Самоков, Дупница и Благоевград. Всички те, без да се познават, желаеха едно – жените никога да не губят живата си връзка с Исус и да възпитават децата си преди всичко в Божия закон.

Картички за жените и бонбончета за мъжете, поднесени по нетрадиционен начин, бяха също част от вълнуващата програма. Вярвайки, че това не е последната ни среща, ние се разделихме с една задача за домашно. На всяка жена бе подарено пликче със семена за цветя със задачата да посее тези семенца, да се грижи за тях, да наблюдава и в края на годината да се съберем отново, за да разкаже всяка една от нас какви поуки и изводи си е направила от цялостния цикъл – от сеене до умиране на цветята. Тези семенца също бяха част от изненадите и от нещата, които ще ни връщат и през годината към този наш мил ден.

Сетивата ни бяха напълно задоволени след като домакините на тържеството почерпиха всички присъстващи сладко-сладко и вкусната част бе използвана за ползотворни разговори помежду ни и споделяне на радостите и тревогите ни!

Не всичко, което се случи на този ден ви разказах, но ако искате да научите всичко – заповядайте следващия път, когато отново ще се съберат църква Дупница и църква Благоевград!

Диана Гошева

Стара Загора

10 март 2008 г.

Футболният турнир в Стара Загора – празник на приятелството

Втори март е, неделя, едва 9 часа сутринта. И ето го началото на 5-тия традиционен пролетен футболен турнир. Залата в СОУ „Железник” се оживи от присъствието на 6 отбора, плюс техните подкрепящи агитки.

Този път ние, старозагорци, се представихме с два отбора – освен традиционната „Верея”, своето първо участие на турнир записа и новият отбор – „Августа Траяна”. Гостуваха ни също „Артистико” – Пловдив, „Енерджи” – Ямбол, „Черни перли” – Чирпан, и „Бели перли” – от Чирпан и село Гита. В интерес на истината имаше и други желаещи за турнира и единственото, което им попречи, беше съвпадащата дата с други важни мероприятия в Южната област.

Ако трябва да направим кратък анализ на отборите, можем да кажем, че отново над всички в тези пролетни турнири беше отборът на „Верея”. Един тим с изключително талантливи футболисти, които обаче показват завидна готовност да пожертват индивидуалните си качества в служба на колектива. За 4 срещи „Верея” успя да отбележи 16 гола, като допусна само един. От начало до край игра с настроение и импровизация. Не остави никакво съмнение за превъзходството си. Впечатли с невероятната бързина на придвижване на топката, многобройните пасове и финтове, тактическата дисциплина. Дори и когато води с няколко гола, отборът продължава да играе в своя нападателен стил, без излишно отпускане.

Семейният отбор на „Артистико” – Пловдив заслужено зае второто място. Тимът бе силен тактически и физически, беше с цяла класа над останалите зад него отбори.

С постигнатото 3-то място, приятно изненада новият тим на „Августа Траяна”. Той се оказа една засега сполучлива сплав от опит (почти ветераните Стилиян, Тошко, Слави, Тихомир) и младост (юношите – Митко, Ники, Иван, Наско). Освен постигнатото завидно 3-то място, отборът беше награден за спортсменска игра. Младият Митко Зотев показа, че бъдещето е пред него, а вратарят Тихомир беше невероятен – спаси всичко, което можеше да се спаси. Единствено срещу „Верея” тимът изглеждаше малко неадекватно, поне засега.

„Енерджи” – Ямбол зае 4-тото място. Момчетата бяха малко разочаровани, но имайки предвид, че тази година не дойдоха в пълния си състав, за жалост не можеха да се надяват на повече. Отборът им обаче отново остави отлични впечатления с техничната си, комбинативна и спортсменска игра.

На 5 и 6 място останаха чирпанските отбори. В срещата помежду си обаче показаха, че са решени да се борят докрай!

Над всичко в този пролетен футболен турнир беше приятелството. Този път нямаше никакви неприятни инциденти, добрият дух надделя, а молитвите в началото на всяка среща бяха неразделна част от футболната обстановка. За доброто протичане помогна и съдията Митко Василев.

Приза „голмайстор на турнира” този път бе поделен между 2-ма нападатели – Събин и Стойчо от местната „Верея” – всеки от тях с по 5 точни попадения. Вратарят на „Артистико” получи награда за най-възрастен играч на турнира, а 13 годишният Николай Караджов от „Августа Траяна” за най-млад играч. Най-добър вратар, пропуснал само 1 гол – Галин от „Верея”. Спокойно това почетно звание можеше да бъде дадено и на Тихомир от „Августа Траяна”, който обаче нямаше щастието да разполага с такава силна защита пред себе си.

Всички участващи отбори изказаха благодарността си към организаторите и заявиха, че с радост ще дойдат отново на този турнир.

Ето и мнението на един от тях:

Тихомир, вратар на „Августа Траяна”„Турнирът протече изключително спортсменски. Радвам се, че имах възможността да участвам и с каквото мога да помогна на нашия млад, току-що сформиран отбор”.

А иначе – ех, кожено кълбо. Отново се събрахме около теб. До следващия турнир ще ни липсва тръпката и напрежението от важността на срещите. Ще ни липсват познатите лица, които виждаме рядко, поради разстоянията. Но сме сигурни, че ни води един и същи Бог, и че всъщност, преди всичко Той ни събра тук. Исус, който ни обединява. И който един ден отново ще ни събере всички заедно, този път обаче – завинаги. А дотогава можем да си кажем довиждане. Защото не се знае. Не се знае още колко турнира ще бъдат проведени, и дали преди това няма да се окажем там, при Него...

Проповедник Слави Чирпанлиев

София

8 март 2008 г.

Представяме ви най-младия член от екипа на Hope Channel Bulgaria – Александър Весели. Той беше най-големия новогодишен подарък за родителите си и за целия ни екип.

Тази събота Александър получи своето специално благословение пред църква “Екзарх Йосиф”. Както сами ще се убедите от снимките, той е един усмихнат малък мъж, който напълно отговаря нa фамилията си – Весели.

Пожелаваме на родителите му – Давид и Любка да го отглеждат и възпитават като бъдещ технически експерт, за да може да се включи в екипа ни и достойно да замести баща си след години.

Искра Томанова,
режисьор Hope Channel Bulgaria

Смолян

5 март 2008 г.

“Гласът на младежите”, проведен от 29 февруари до 3 март 2008 год., беше истински фестивал на словото. Единадесет младежи участваха със собствени теми, като ги изнесоха сами пред църквата. Бяхме приети много топло от местните хора и ни накараха да се чувстваме комфортно. Приятелите ни, които бяха подготвили темите си, до последно правеха разработки. Поради въведението на Венци всички решиха да променят темите си, но вече беше късно за някои, тъй като трябваше да ги изнесат минути след съветите на Венци как да структурират и създадат една тема. Темите се изнесоха на две части – шест човека в събота следобед и пет в неделя (тези в неделя можеха да променят малко темите си според съветите на Венци Панайотов, някои се възползваха). Всички теми имаха нещо общо, говореха за Божията любов, но като че ли от различни гледни точки. Някои бяха по-философски написани други бяха трогателни, трети те караха да се замислиш за самия себе си. Нашите приятели се бяха подготвили. Имаше участници от Бургас, Сливен, Казанлък, Пловдив, Пазарджик, Ново село. Божието слово отново ни събра заедно. Времето, което прекарахме заедно, разлиствайки Божието слово беше поучително, замислящо и направо благословено.

В неделя следобед времето беше хубаво и разгледахме природата в близост до Смолян. Стояхме на ръбовете на Величествените скали, катерехме се по тях (добре че имаше направени метални стълбички), някои покараха и ски, други подишахме чист въздух, заредихме се с енергия и ентусиазъм и тръгнахме обратно към нашите домове.

Стефан Цветанов,
оператор Hope Channel Bulgaria

София

27 февруари 2008 г.

Среща в синагогата

За първи път екипът на Hope Channel излиза извън рамките на Адвентната църква. Във връзка с предаването “Безценният подарък” се срещнахме с г-н Роберт Джераси, председател на Върховния израилтянски духовен съвет в България. Бяхме любезно посрещнати в централната софийска синагога, където проведохме чудесен разговор за наследството, оставено на света от еврейския народ и за произхода на “шабат” – библейския почивен ден. Много и интересни бяха подробностите, свързани с освещаването на съботата, които сподели с нас г-н Джераси.

Най-интересните части от интервюто с г-н Джераси ще може да гледате на сайта на Hope Channel Bulgaria на 1 март като част от предаването “Безценният подарък”. Също така цялото интервю ще бъде отделно публикувано в раздела „Архив” веднага след излъчване на програмата. А на тези от вас, които биха желали да присъстват на един истински еврейски празник, искам да кажа, че бяхме поканени от г-н Джераси да посетим празника Пурим на 21 март в централната софийска синагога. Тогава ще бъдат пресъздадени събитията от книгата Естир.

Ивалина Илиева,
сценарист Hope Channel Bulgaria

Севлиево

26 Февруари 2008 г.

Църква Севлиево посрещa Християнската адвентна online телевизия

Знаете ли, скъпи приятели и зрители, с какво ще запомни екипът на Hope Channel Bulgaria гостуването си в град Севлиево? Първо, с добрата организация, със синхрона между водещи, певци, проповедник и нашия екип. Второ, с гостоприемството и търпението на нашите скъпи домакини и тук е мястото да им благодаря за това. Третото и може би най-важното – с невероятната Божия подкрепа и спокойствие, които чувствахме всички участници през цялата събота. Трябва да добавя, че гостуването ни в града на мотокроса ще остане в историята на Hope Channel Bulgaria с рекорд за най-бързо записани 2 програми, 6 песни, 2 интервюта и 1 детска проповед! Бог наистина ни благослови преизобилно тази събота, която завърши с една хубава почерпка и общуване с приятелите ни от Севлиево.

А сега ще ви кажа малко повече за двете програми и какво може да откриете в тях. В първата, която ще се излъчи на 15 март, очаквайте много и все хубави песни от известната Севлиевска група, детска история от пастор Милен Георгиев, както и неговата тема „Начина, по който действа Бог”. Ще видите и интервю с членове от църквата и ще чуете как се е открил Бог в техния живот. Втората тема е посветена на световния ден на молитва на жените – 22 март, със заглавие „Точно толкова човек”. Очаквайте много музика, както и специално интервю с децата на Севлиевската църква, които са истинско благословение. Пожелаваме ви приятно гледане!

София Кацарова,
сценарист Hope Channel Bulgaria

София

6 февруари 2008 г.

Теологичен колеж „Стефан Константинов” с нов държавен статут

С решение № 45 от 1 февруари 2008 г. Министерският съвет на Република България разреши на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден да има свое висше духовно училище със седалище в София. Регистрацията на учебното заведение е извършена на основание чл. 33, ал. 7 от Закона за вероизповеданията. С новия статут Теологичният колеж „Стефан Константинов” може да обучава официално пастори и служители и да ги подготвя за работа като духовни лица в църквата.

Това решение е поредната стъпка към утвърждаване на сравнително младата образователна институция. Нека припомним, че в развоя на своята четири годишна история колежът получи през есента на 2007 г. признание и от Адвентната Акредитационна Асоциация (ААА) и с това възможността да предлага в рамките на църквата образователната степен бакалавър.

В момента тече кампания за набиране на студенти за новата учебна 2008/2009 година. Всички желаещи могат да подадат документи в Теологичния колеж. Информация за необходимите документи и изискванията свързани с кандидатстване могат да бъдат открити на интернет страницата на колежа: sdabg-college.org. Там е публикувана и обща информация за дейността на колежа, както и за предлаганите образователни възможности.

Пастор Венцислав Панайотов,
Директор на Теологичния колеж

Кюстендил

5 февруари 2008 г.

Първото гостуване на Hope Channel Bulgaria за тази година бе на 25 януари в град Кюстендил. За мнозина от екипа това бе един необичайно дълъг ден, който обаче си струваше да преживеем в компанията на братята и сестрите ни от една от най-сърдечните и топли църкви в страната. Там заснехме две програми, въпреки някои проблеми с техниката, които обаче не възпрепятстваха нормалното протичане на работата ни за Исус.

Първата изненада беше невероятното посрещане, но втората просто спря дъха ни – имахме уникалната възможност да чуем и да се насладим на прекрасните изпълнения на младежкия хор на църква „В” – Кюстендил. Той завладя всички наши сетива и ни остави без дъх, защото до сега не бяхме чували толкова красиво и величествено изпълнение на песни, които знаем от преди. И за да бъде преживяването още по-вълнуващо, участваха и нашите приятели от групата „Три звезди”, които дадоха своята автентична нотка с боговдъхновените си произведения. Божието слово беше поднесено от п-р Митко Димитров, който докосна сърцата ни с две теми за съботата, които зрителите на Християнската адвентна online телевизия ще имат възможност да гледат на 1 и 15 март.

Поредната изненада – нашият екип до сега не беше ставал свидетел на толкова претъпкана църква – въпреки че залата е сравнително голяма, всяко кътче, дори пътеките бяха заети със столове, вътре нямаше празно място, хората се скупчваха навсякъде – някои дори изтърпяха зимния студ и гледаха през прозорците. Това бе толкова насърчително за нас – младежите от екипа и ни показа, че наистина работата, с която сме се заели в църквата, си заслужава. Зареди ни със сили и с желание за още подобни преживявания.

Но за съжаление имахме само един ден в Кюстендил, който се изнизваше толкова скоростно и както винаги – трябваше да се сбогуваме с нашите приятели и да потеглим обратно към София. Обаче те знаят как да разчувстват хората и ни направиха едно много емоционално и силно изпращане. За нас ще бъде чест пак да посетим тази топла църква и с нетърпение ще очакваме този момент. А до тогава – следете предаванията на Hope Channel Bulgaria и бъдете съпричастни със ставащото извън вашия дом, извън вашата църква, защото може да останете приятно изненадани и заредени със сила от Божието слово!

Мартина Георгиева,
оператор Hope Channel Bulgaria

София

28 януари 2008 г.

Здравейте приятели!

На 26 януари 2008 г. ние от църква „Благодат” – София преживяхме двоен празник: първия рожден ден на църквата, заедно с младежка събота. Празникът премина под мотото “За1 в Исус”.

Сутринта в събота съботното училище бе изнесено от учители младежи. Някои от нас за първи път се изправяха пред групи, но пък останаха доволни и радостни от новото преживяване.

След това програмата ни продължи с разглеждане на различните елементи в християнския живот: поклонение, служене, общуване, молитва, любов, израстване, актуалност и единство. Практически всеки един от тях бе показан под формата на голямо строително блокче. Участниците, излизайки отпред, за да представят своя елемент, поставяха “блокчето” си на произволно място на сцената. В края стигнахме до извода, че всички елементи са еднакво важни части на тялото – Исус, и че само събрани заедно и в единство могат да изпълнят живота ни със смисъл, цел и посока. След това всеки от нас имаше възможност да изрази любовта и благодарността си към Бог като напише своя молитва. Листчетата залепихме върху образа на кръста, получил се при сглобяването на “блокчетата-елементи”.

След края на богослужението цялата църква бе поканена на празничен общ обяд, който се проведе в залата на Съюза на „Цветан Минков” 11. Очакваха ни множество вкусни нещица, приготвени с “доза любов”. Важно е да се отбележи, че рождения ден не мина и без “Happy Birthday” и голяяяма торта. За нея специално благодарим на Варта.

Друго интересно и приятно нещо след обяда беше времето, отделено за няколко любопитни библейски игри.

Вечерната ни програма премина под формата на дискусия на тема “Единството”. Говорихме за предпоставките за единство и причините за разделянето в църквата и между отделните личности. Стигнахме до извода, че разнообразието, както в мнения и позиции, така и във възприемането на нещата, не е нещо лошо, а даже напротив – градивен елемент, и различията не трябва да се уеднаквяват. Защото да сме “заедно” означава да използваме различията си, за да израстваме.

Лично за мен тази събота бе много специална. Благодарна съм на Бог, затова че беше с нас тази година – помогна ни да се “родим”, а сега се грижи и да “порастваме” в единство, вяра и в любов.

Молитвата ми е да ни направи наистина очакващи християни, вярващи все по-силно в Неговата неизмерима любов и прощаваща Благодат.

Сияна Миланова

София

4 януари 2008 г.

Както всички знаем, Коледа е семеен празник и като такъв ние го отпразнувахме в компанията на националния хор “Гласът на надеждата”. Събра ни приятен повод – благотворителен концерт в зала България, организиран от фондация АДРА, със специалното участие на софийската филхармония и солистите: Снежина Куманова, Велин Илиев, Марио Хосен и световноизвестния тенор Бойко Цветанов. Събитието бе заснето от БНТ и на 20.01.2008 г. от 12 часа, ще бъде излъчен записът по Канал 1.

Тук можете да видите едно от участията на хор “Гласът на надеждата”.

Пожелаваме на всички, които имат интерес към класическата религиозна музика, да изпитат удоволствието, което изпитаха гостите в залата!

Лилия Чакърова
Created by ULimited®