Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Разкази]

Философията на дядо Калю

Дядо Калю се събуди от крякането на кокошките, които тази утрин се бяха пробудили рано:

"Петел им трябва на пущините!" - помисли си стария човек, но се сети, че той самият ги лиши от предводител. Преди два дни закла пернатия наглец, който правеше само поразии...

В мисли за споминалия се петел нашият герой задряма блажено и му се присъни чуден сън, в който някой го питаше: "Защо живя?".

- Пък, де да знам? - стреснато се събуди дядо Калю. - Кой да ти каже?

Сега вече не можеше да спи. Стана пъргаво, нещо което не беше се случвало скоро.

- Стягай се брат! - редеше сам героя.

Първо проветри и изми чиниите в кухнята. След това сготви. Изпра си дрехите и седна да пие чай докато хранеше кокошките.

- Ко, ко, ко... - кротко си кълвяха царевичката и житцето малките птици под отворения прозорец, а дядо Калю искрено им се радваше:

- Да сте ми живи и здрави, че да ядат внучетата яйца! - Старият човек не колеше птиците от жал, но с петела не постъпи така. Този петел беше лош. Кълвеше до кръв кокошките и вдигаше голяма врява на двора. Един ден непрокопсаникът скочи да кълве детето на съседите и стопанинът му го закла.

Дядо Калю се надигна от столчето, отиде до фризера и отвори камерата, в която оскубан и заспал, се показа петелът с вирнати капули.

- И ти защо живя сине?...

В този момент възрастният човек ясно си спомни своя сутрешен сън: "Високо, високо в небето, сред кристално море, на огледално-златен трон, в ослепителна светлина, седеше Някой, Който го питаше със спокоен и нежен глас: - Защо живя?".

С наведена глава дядо Калю затвори фризера и седна на прага да си допие чая. Доля си от дамаджанката с миналогодишната билкова ракия, която помагала за ишиас и склероза.

- Наборе! - викна някой през плета и скоро на вратата се показа ухилената глава на съседа Станчо:

- Кво си се вкиснал бе тимерут? - продължи да ломоти тракалото.

Калю поклати глава и замислено попита:

- Стамба, защо живяхме ние с тебе?...

- Как защо? Ами момите, шашканиите, хайдутлука, пиячката, чеверметата не ти ли стигат? Имаш си и деца - " салам хора" станаха, големци по София. Жалко,че се спомина жена ти, ама има и други булки бе...

Калю си спомни за петела във фризера.Единствената полза от него, е че ще гости внуците в неделя, ако дойдат на гости от големия град.

- Аз даже за ядене не ставам! - промълви с тъжна усмивка той.

- Ти си се побъркал! - изломоти Стамбата и отиде да си дои кравите.

През този ден целият живот на Калю мина като на кино. Той си спомни детството, първата любов, раждането на първото дете - как се напиха със Стамбата тогава...След това работа, внуци, накрая пенсия - живота мина като сериал, от тия новите по телевизията, които не ги знаеш кога почват и коя серия са...

Погледна старчока към фризера и с кисел смях каза:

- Петльо, петльо и аз като тебе ще умра!

Душата на възрастния зидар беше неспокойна. Яде малко, не пи домашно вино дори.

"Защо живя?" - тази мисъл го пронизваше целия!

Представи си гроб, на който пишеше: " Това е гроба на Калю, който не разбра за какво живя!".

"Да ям и да пия ли живея...или ям и пия, за да живея?" - щракаше неговия мозък.

"Децата са големи - всеки по пътя си, ако се сетят..." - Калю си спомни като млад колко пъти се сещаше за старите си родители и му домъчня, но виновния беше и той. "

"Аз гледам кокошкикте, за да са ми другарчета и да снасят яйчица за внучетата. Хубаво ми е да не съм сам и да им се радвам. От яйца съм ги отчувал и нямаше да заколя петела, ако не беше толкова зъл и правеше бели само..."

Сега чак дядо Калю се замисли: " него, Кой беше отчувал? Онзи, Който го питаше в съня?"

Той беше!

Той, Великия и страшен, но Добър Бог!

През целия си живот Калю беше правил не една поразия. Колко глупости и пакости...Бог не го закла като петел във фризера!

- Добре, че Бог не е, като нас хората! - се засмя стария човек.

Неволно дядо Калю погледна стената и забеляза, че от ъгъла стърчи една крива тухла, която на младини стария строител не беше положил правилно."Бяхме се напили на градежа..." си спомни майстора за времето, когато със своите сватове започнаха строежа на този дом.

- Това съм аз - прашинка, тухличка от градежа на Великия Майстор - Дядо Господ!

- Ако пилето е зло и тухлата дефектна се махат! На Бог не му трябват в небето лоши неща.

Чак сега дядо Калю разбра смисъла на живота:

"Да си добро пиле, да не кълвеш другите! Да си права тухла на стената, която е съградил Господ!"

Кокошките се разшаваха. Разсъмваше се. Блажена усмивка светеше от спокойното заспало лице на дядо Калю.

Дядо Калювото внуче
Created by ULimited®