"Любя Господа, защото послуша гласа на молбите ми" (Псалм 116:1).

Никога не съм предполагала, че ще настане такъв обрат в живота ми от една покана да присъствам на дело, за да видя, какво е на живо, а не на филм.

Беше ми интересно, но и малко притеснено. Съдебните зали винаги са ме плашили, пък и правото за мен е било "дебели учебници с куп неясна информация" - струвало ми се е на светлинни години от моите способности и интереси.

Миналата година мой познат адвокат ме покани, както вече разбрахте, да отида на едно негово дело. За мен това беше нещо като развлечение, дори не предполагах, когато отивах, че след година това дело ще стане причина за един пълен обрат в живота ми.

Няколко минути преди делото адвоката ми каза, ако някой ме пита каква съм - да кажа, че съм му стажантка, на което аз много не обърнах внимание, защото бях убедена, че никой няма да ме пита.

Вярвах, че Бог си има грижата за това. По принцип на делото не беше забранено да присъстват външни лица, но беше малко по специфично - за изнасилване и от тази гледна точка, явно имаше предвид да не се изпадне в неудобно положение.

Да, ама не - минути преди да влезем в съдебната зала момичето, което той представляваше, ме попита каква съм на адвоката и аз набързо изтърсих, че съм му стажантка.

В съдебното заседание нищо не чух по простата причина, че постоянно мислех как да изляза от ситуацията. Не можех да изповядам лъжата на момичето, защото щях да злепоставя моя познат.

И както умът ми се метляеше в разрешаване на тази дилема - един стих ми се появи в съзнанието, в който се казваше: "Господ потвърждава думите на възлюбените си".

Веднага се помолих, ако Бог вижда, че от мен ще стане кадърен адвокат, да направи нещо.

Няколко минути след делото, адвоката ми каза "Абе, знаеш ли, че никога не е късно да се изложиш, защо не кандидатстваш и не следваш, ще бъдеш на стаж при мен докато учиш и после, още две години".

Не бяха нужни повече от няколко секунди, за да се съглася. Веднага отидохме в офиса му и ми даде да чета търговския закон, за да видя какво е.

Сега ми предстои първата сесия, приеха ме държавна поръчка с бал 29.67 при максимален 30. При положение, че имах три месеца и то непълни за подготовка и учех в повечето време след 20:00 ч., което също беше дар от Бога за мен.

Убедена съм, че Бог няма да ме остави да се изложа, а и делата ми стават все по-интересни. Въпреки че в момента имам доста трудности в офиса му, където работя след работа от 19:00 ч., и след като съм обърнала внимание на сина ми.

Вярвам, че Бог ще прослави и усилията ми заради себе си и чрез новата ми професия, ще доведе до спасение много души.