Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Сред ромите в Кюстендил
Руси Русинов

За мнозина ромите са особен народ! Чуваме, че трудно се общувало с тях не защото не са сърдечни, но защото са непостоянни! Може и така да е, но за мен е важен християнския принцип - ДА ТЪРСИМ ДОБРОТО В ЧОВЕКА! Разумните християни, не преценяват хората по отрицателните им качества, но откриват положителните и ги използват при общуването и проповядването на Евангелието. Една от немалкото положителни черти на ромите е тази, че не е нужно да ги убеждаваш в съществуването на Бог, те просто се раждат с дълбокото убеждение, че Той съществува! Необходимо е малко, но постоянно и неотслабващо усилие, за да ги водиш! Ромите обичат да провеждат своите мероприятия или лични празници, така че да се запомнят от другите! Държат на традициите, но обичат и новостите, с които биха могли да се откроят от другите! Именно такъв беше годежът на брат Арсо и сестра Елизея! Всички се радваха, че за първи в Църквата се прави годеж, а младите бяха особено доволни, тъй като това беше тяхно желание! Невярващите родители, от двете страни останаха впечатлени от тържествеността и учудени от факта, че адвентистите могат да устройват добре своите празници! Най-щастливи обаче бяха годениците! След този годеж, мнозина пожелаха, по този начин и те да го направят, "когато му дойде времето"...

Една събота, след благословението на малко бебенце, момиче на 15 г. ме пита: "Пасторе, аз съм родена в църквата, но не съм благословена по този начин... Възможно ли е да се благославят 15-годишните...?!" Отговорих и, че за благословението не съществува никаква граница, освен собственото желание на човека! Размислих се за децата ни в църквата, които не са кръстени, защо ли да не преживеят нещо радостно, което ще запомнят, което ще ги импулсира! Така организирахме съвместно с църковния съвет ден за "благословение на младежите" на 03.06.2006г. На тази дата, се помолих за 56 младежи! Бяха им връчени от старейшините "Свидетелства за посвещение" с обща снимка. По-интересното следваше, тъй като и до днес много младежи ми споделят за положителни промени в живота им...

Когато Църковния Съвет на ЦАСД-Кюстендил "Б" правеше своя годишен план, определи април месец за месец на евангелизациите. Какво означаваше това за нас?! Всяка седмица на предварително определени места, в различни части на ромския квартал, да се провеждат тридневни публични беседи...

Независимо, че точно този месец беше дъждовен, ние проведохме Евангелизациите със закрилата и съдействието на Бога! ЗАЩО КАЗВАМ ТАКА ЛИ?! Защото през целия ден в дните на евангелизацията валеше, а вечерта не валеше! Или още по-учудващ факт - провеждаме евангелизацията в определена част на квартала и на това място не вали, а хората, които идват от другите части на квартала, разказват за изливането на пороен дъжд... В така наречения квартал "Ропотамо", на четвъртата седмица проповядваше ромския евангелизатор Симеон Колев! Актуалните беседи, които предложи Пастор Колев, привлякоха голямо множество /както е видно от снимките/... Да слушат Словото Божие наркомани и хора занимаващи се с нечисти неща - това беше голямото ни учудване! Но хората казваха: "Симеон ще говори! Елате да го слушаме!"

Няма човек в ромския квартал на Кюстендил, който да не познава п-р С. Колев! А има ли ромска църква или група в България, които да не го познават! Не бих казал, че е нескромно да се каже това от когото и да било, тъй като успеха на евангелизацията в "Ропотамо" следваше след авторитета на евангелизатора...

Всички в Кюстендил казват, че няма две ромски църкви, а само две администрации! Да това е така! Показахме го и на "Априлската евангелизация"! Църковния съвет на Църква "Б" /инициатор на Евангелизацията/ - покани Пастора на Църква "В" - Митко Димитров да проповядва Евангелието на първата и третата седмица от месец април. След третата беседа, при пастора идва необръснат, съсухрен човек на средна възраст и споделя, че е решил да промени живота си след като слушал проповедите на М. Димитров. Този човек присъстваше на всички евангелизации и изяви желание за библейски курс!

За втората седмица на евангелизацията хората казват: "Няма да забравим притчите на пастора...!" Всяка от трите вечери започваше с една притча, а в края завършваше с молитва за децата и хората, които слушаха...

Мисионският ръководител - Милчо Христов, записваше желаещите да продължат изучаването на Библията. В края на евангелизациите списъка наброяваше около 80 души. Жалко е, че и тук не ни пропусна "лаодикийския вирус"!- Пасторите и един малък екип с тях се разкъсваха да посещават новите хора за библейски часове и срещи-разговори, а множеството наблюдаваше! Какво ли ще каже Бог за това?! Бог, съдействието на Когото явно видяхме всички!...

Живеем в постмодернистичен век, в който моралните ценности са захвърлени на боклука и етиката в човешките взаимоотношения е стъпкана в краката на "новото поколение". Между всички минуси във взаимоотношенията, ние сме свидетели и на липсата на почит към възрастните, уважение и толерантност. В обществото като че ли никой не ги забелязва! Никои не ги пита за нищо! Не им се дава думата!... Не това изказване не е крайно! Нека бъдем честни, поне със себе си!... В духа на християнската любов и братство, Църква "Б" почете своите възрастни членове, като им устрой празник в началото на месец юни. Казахме им колко се радваме от присъствието им! Казахме им, че се нуждаем от тях! Попяхме им духовни песни и им дадохме думата, да ни разкажат опитности от християнския си живот. Малките дечица им подариха по едно цвете, а църковния съвет хванати за ръце в полукръг около възрастните, се помоли за тяхното благословение! "Хубав празник..." - доволни отбелязваха братя и сестри!

Тази снимка е на мястото си, защото е свидетелство за привързаността между двете пасторски семейства на п-р Р. Русинов и п-р П. Делинов! Радвате ли се на такива снимки?! Аз ще се радвам по-често да виждам това, между всички пастори и църковни членове - І Петрово 2:17

Created by ULimited®