Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Задържаме ли доброто
АМД - Русе

"Не въздържай доброто от ония, на който се дължи, когато ти дава ръка да им го направиш" (Притчи 3:27)

Колко благословения получава човек от своя небесен Баща, но колко често точно тези благословения се превръщат в застояло блато, когато задържаме всичките чисти извори, които идват към нас. Тогава Бог иска да ни каже: "Дадох ти, за да даваш, да усетиш това, което изпитвам аз, когато те видя щастлив от моите дарове, за да разбереш, че по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш, затова не задържай доброто, дадох ти, за да даваш!"

Тръгвайки с тези мисли група младежи решиха, че има какво да дадат на тези, "на които се дължи добро, когато им дава ръка да го направят."

Програма МлаДоС се провежда за втора година в Русенска област. Целта на този проект е да изпраща обучени и подготвени младежи, които помагат за подобряването на инфраструктурата на дадено място, като и да отделят от времето, силите и средствата си за безвъзмездна помощ. Така се създават приятелски отношения с местните хора. С Божия помощ постигнахме това миналата година и за да затвърдим тези връзки отново решихме проекта да се проведе на същото място-с. Копривец - на около 50 км. от Русе.

Още през пролетта се срещнахме с кмета на селото - г-н Георгиев. Той вече ни познаваше и се зарадва на нашето посещение. След първия разговор ни предложи основната задача - ремонт на кооперативния пазар. Той предложи материали и средства, а ние - доброволна работа. Започна усилена подготовка:
- за набиране на доброволци
- за набиране на средства и хранителни продукти

Голяма помощ ни оказаха наши братя и сестри от Русе и Русенският район. Всичко вървеше по план, докато един ден бяхме потресени от кадрите, които видяхме по новините. Сега в България има трета вълна от наводнения и пораженията са големи, но това беше първата вълна и до тогава не бяхме виждали такова нещо. При един от проливните дъждове се събира голяма вода, която се стича по склоновете, в коритото на канал, които минава през селото. Водата прелива от коритото, което е около 1,50м и излиза още толкова над него, за да се образува вълна, която стига почти до покривите на къщите.

Още на другия ден се срещнахме с кмета. Той се зарадва да ни види. Нашата основна цел - ремонт на пазара беше отпаднала, защото самият пазар беше отнесен от водата. Щандовете на пазара бяха отнесени на километър надолу по реката. На места имаше изровени каменни блокове и дупки около 2-3 метра. Неприятното събитие ни изненада и не бяхме готови с подготовката, но имахме желание да помогнем точно сега, когато хората се нуждаят от нас. Г-н Георгиев ни помоли, ако е възможно до една седмица да се организираме и който има желание да помогне. Времето необходимо за подготовката на този проект е около 3 месеца, а сега това трябваше да стане за 3 дни. Не знаехме дали ще съберем достатъчно млади хора, готови веднага да кажат: да аз ще дойда!

Затова се молихме и си казахме, че ако Бог е от към нас, кой ще бъде против нас! За три дни Бог ни благослови с повече средства, отколкото бяха необходими за програмата. Наши братя и сестри от Испания и Норвегия също ни помогнаха. Имахме достатъчно храна - чисто нови облекла и над 30 ентусиазирани участници.

Седем дни след бедствието бяхме готови и тръгнахме към селото. За втори път наш дом бяха класните стаи на местното училище. Директорката на училището г-жа Колчагова беше много радостна, че ни вижда отново. Вечерта дойде и г-н Георгиев да ни обясни по-подробно за работата в къщите, които бяха засегнати и се нуждаеха от помощ. Основно нашата работа беше във 6 от най-засегнатите къщи. Общата картина беше разрушение. На места нямаше огради - цял каменен зид беше отнесен на 10 метра в двора, цели градини превърнати в езера, по улиците бяха изровени асфалтови блокове.

Една жена разказа как е дошла внезапно голяма вълна и затворила вратата на стаята, където е била три часа във водата, докато внучето и викало за помощ от съседната стая. Друга разказа как едва успява да измъкне възрастния си баща от леглото, за да го качи на втория етаж и водата ги заляла. Много от домашните им животни са били удавени, но те са благодарни, че нямат човешки жертви.

Калта беше навсякъде - в стаите, гардеробите, ел. уредите - всичката покъщнина на хората беше в кал. В дворовете бяха разхвърлени дървета, камъни, тухли, цигли, ламарини и всичко каквото е повлечено от бедствието. Част от младежите правеха точно това - изнасяха кал и вода със кофите всеки ден - имахме чувството, че калта извира отново - наистина беше много. Повечето от нас работеха с ботуши, тъй като водата макар и за една седмица не беше спаднала и на места имаше вода до коленете.

В друга къща, младежите подреждаха разхвърлените по двора тухли и камъни. Имахме и майстори, които помогнаха да се построят съборените огради на къщите. Много ел.уреди бяха повредени от водата и калта - част от тях проработиха отново, след почистване и ремонт.

Не беше пощаден и молитвения дом, където се събираха нашите братя и сестри - много от духовната литература беше наводнена. Сред засегнатите къщи беше и тази на наши братя и сестри от селото.

Хората се изумяваха как може младите да вършат всичко това доброволно, на хора съвсем непознати за тях. Когато ни питаха от къде идваме - едни казваха от Русе, други от Тутракан, от Силистра, Добрич и те се чудеха, какво ни свързва толкова, че сме такива приятели и си помагаме като едно семейство. Разбира се знаеха, че сме вярващи хора, но нашата цел не беше в думите, а в делата.

За нас самите също имаше много силни моменти. Всеки ден се срещахме с нашия Бог и молехме за ръководство и сили. И въпреки прогнозата на синоптиците за дъжд - валеше само през нощта - затова вършехме спокойно нашата работа. Бог бе поел това дело. Той го и завърши! Към края на седмицата бяхме готови с поетите ангажименти. Хората бяха много доволни и благодарни, но ние също бяхме щастливи, че преживяхме тази пълна с преживявания седмица.

Имахме и една прекрасна съботна почивка, на открито, на която дойдоха хора от селото и много деца, които бяха с нас почти през цялото време. Така вярата ни израстваше повече, когато си готов да дадеш! Даже едно от децата ни зарадва със стихотворение направено от него. Ето и самия текст!


МлаДоС

В село бригада дойде
и зарадва всяко дете,
игра с него по цял ден,
игра дори и с мен.

Тази бригада "МлаДоС" се нарича
и да се забавлява много обича.
Правим различни неща
и украсявам с тях нашата къща.

Играем без спир,
не си оставяме мир.
Не ми е скучно с тях,
даже много щастлив бях.

Но когато си тръгнат те от нас
най-тъжен ще бъда аз.
Но съм сигурен, че те ще се върнат
и селото в град ще превърнат.

За МлаДоС от Кольо с много обич!

Вечерта имахме тържествено закриване на програмата, на което дойде и кмета, за да ни поздрави и благодари на всеки един лично за по мощта към хората. Той каза, че "Разбира нашата работа със сърцето си, но не може да я разбере с ума си"!!!

Призоваваме всички млади хора, които могат да помогнат да го направят, защото Бог не иска да "задържаме доброто от онези, на които се дължи, когато ни дава ръка да го направим"!!!

Повече снимков материал можете да намерите в албума на Адвентната българска мреж@.

Created by ULimited®