Продължаваме поредицата за Адвентното движение.

Миналият път разгледахме корените на Адвентното движение. Засегнахме три основни въпроса:

1. Кои са корените на Адвентното движение?

2. Какъв бе историческият контекст на Адвентното движение?

3. Как се разви Адвентното движение?

Относно първият въпрос: "Кои са корените на Адвентното движение?", говорихме за 6 корена- Лютерансата църква, Анабаптистите, Методисткото движение, Пуританите, Деистите и шестия корен е една група хора с научна насоченост в изследването на Библията.

Историческият контекст - От времето на Реформацията имаше едно голямо съживяване на вярата в Бога. Едно огромно хорско множество, навсякъде се събираше по протестантските църкви за да слуша Библията. Най-силен интерес към изучаването на Библията и нейните истини, както и най-силното религиозно съживление, бе в Северна Америка през периода 1790г.- 1840г.

Забележителното за американското общество бе, че съществуваше много силна амбиция да доведат държавата си до социално съвършенство! Те вярваха, че ще настъпи земният Милениум, 1 000 мир и благодат на земята, период, в който всичко на земята непрекъснато ще се подобрява, докато накрая дойде и самия Христос. Върху това движение за социални реформи се насложи и движението, основано в/у идеите проповядвани от Уйлям Милър - Милеристкото движение. Милеризма бе като огън, като магнит, защото хората се интересуваха и вълнуваха от идеята за милениума, а сега Милър проповядваше от Библията, че Христос ще дойде в началото на Милениума. Това твърдение на Милър взриви общестото - Христос идва скоро!

И третия въпрос - Как се разви Адвентното движение? - Разгледахме развитието на Милеристкото движение. Всъщност Адвентната теология бе изградена в/у основата на Милеристкото движение. То пък е свързано с дейността на Уйлям Милър, чийто живот разгледахме в миналият час. Ние оставихме Адвентното движение малко преди датата 22.10.1844г. - последната посочена дата, на която вярващите очакваха Второто идване на Христос.

Толкова като преговор за изминатия до сега материал.

Този час, противно на очакванията Ви, няма да напреднем нито ден в хронологията от развитието на адвентното движение, защото бих желал да се спрем на Духовната страна на адвентното движение. Това е заглавието на нашата втора тема от поредицата.

Ще разгледам духовният аспект на Адвентното движение от два различни ъгъла - историко- географски и Библейски. Това изложение ще бъде изчерпано чрез отговора на два въпроса:

1. Защо в САЩ?

2. Как това движение изпълни Библейската Исусова притча за 5-те разумни и 5-те неразумни девици от Мат. 25:1-13 ст.

Да се спрем на първият въпрос хвърлящ светлина относно духовната страна на Адвентното движение - Защо Адвентното движение се разви най-силно в САЩ?

Този въпрос е малко странен, защото какво общо има САЩ с духовната страна на нещата. Но, това е на пръв поглед. Всъщност, можеше ли Адвентното движение да не бъде в САЩ?

За да си отговорим каква е връзката м/у духовната страна на въпроса и географският регион където се разви Адвентното движение ще се върнем назад в историята.

Когато Бог, в лицето на Исус Христос реши да посети нашият свят беше ли предрешено къде ще се появи Исус? - Да, сред Юдейският народ. Защо?

По времето, когато Исус трябваше да се роди, целият свят тънеше в мрака на езическите вярвания и ритуали. Сатана бе покорил в заблудата целия свят с изключение на една малък нация, поставена под зависимостта на Рим. Но дефакто единственият народ, който имаше духовно разбиране за нещата, нацията, която съхраняваше Божествената истина бе Юдея. Доколко самият Юдейски народ бе духовен по онова време - това е отделен въпрос. Исус не е имал шанс да бъде приет и разбран, светлината и истината да бъдат усвоени никъде по- лесно, както ако се роди всред този народ. Никъде другаде. Ето, че духовните процеси са свързани с историческите, та дори и географските. За съжаление ап.Йоан в началото на Евангелието си казва за Исус, че "У своите си дойде, но Своите му не го приеха". Тъжен факт. Накрая религиозните водачи в Юдея ще убият Исус с помощта на Римската държавна власт.

В нощта, когато ангели търсеха хора на коита да дадат славната вест, че на земята се е родил Спасителя, те бяха принудени да отминат домовете на свещеници и народни управители и да дадат вестта на овчарите край Витлеем - хора, които в онзи момент мислеха, молеха се и бяха духовно предразположени да приемат светлината.

Боговдъхновената писателка Вайт, коментира в книгата "Живота на Исус" - 4-та гл. как цялото небе, небесните вестители с удивление наблюдавали това безразличие на Юдейския народ относно раждането на Месията. Тя пише: "Свещениците и учителите на народа не знаеха, че най-великото събитие на вековете предстои съвсем скоро. Те повтаряха своите изгубили смисъл молитви, изпълняваха ритуалите на богослужението, за да ги видят хората, но в борбата си за богатство и светска чест не се приготвиха за откровението на Месия. В същото безразличие тънеше и Израилевата земя. Сърцата, изпълнени с егоизъм и светска суета, не бяха докоснати от радостта, която вълнуваше цялото Небе. Само малцина копнееха да видят Невидимия. При тях бяха изпратени небесни посланици… Ако израилевите водачи бяха верни на своя пост, биха споделили радостта да прогласят раждането на Исус. Но сега те бяха отминати.

Бог заявява: "...ще изливам вода над жадната земя и реки на сухата почва." "Виделина изгрява в тъмнината за праведните" (Исая 44:3; Пс. 112:4). Блестящи лъчи от Божия трон ще изгреят за тези, които търсят светлина и я приемат с радост."

За желаещите още светлина предлагам да прочетат гл. 17-та от "Великата борба" - "Обещания за Христовото идване", втората част на главата.

Сега да се върнем към Адвентното движение. Защо в САЩ?

Дали това бе чиста историческа случайност? Имало е и други народи, като Англия, Германия, Холандия, които са очаквали ІІ-то пришествие по това време, проповядвайки идеите от Дан. 8 и 9 гл.

Не! Това беше Божий план. В Америка избягалите протестанти от Римо - Католическият гнет, основаха свободен тип църкви, каквито в Европа няма. Тези протестантски църкви не възникнаха от традицията и не бяха зависими от нея. Друго отличие- в Америка, църквите избираха за проповедници и пастори най- духовните от членството, най- чистите и почтени хора от миряните, и това допринесе за чистотата на църквите. В Америка съществуваха най-здравите в духовно отношение църкви. Преселниците идващи от стария континент бяха в голямата си част дълбоко религиозни и духовни хора от всички протестантски църкви и на практика в Америка никой не говори за секти и не преследва сектанти. В Америка нямаше религиозни сблъсъци. - Това в духовно- религиозен аспект.

В политически аспект - Конституцията на САЩ осигуряваше две основни предпоставки за свободно развитие и съществувание на религиозните вярвания - Разделяне на държавата от църквата и Религиозна толерантност. В Европа се говори за държавни църкви и това бе така от 380 г.сл.Хр. по времето на Теодосий, когато християнството стана държавна религия. Друг значим факт - единствено Северна Америка не е колонизирана от Испанците, а от Англичаните. До 4 юли 1776г. Америка бе Английска колония. Ръката на папството бе слаба в Англия и не достигна до САЩ, за разлика от колониите на Испания и Португалия в Южна Америка. Всичко това превърна американското гражданско общество в свободно с права непознати в нито една друга страна по света. Английският език бе универсален и Англия имаше най-много колонии по света, нещо благоприятно за разнасянето на Адвентната вест по целия свят.

В САЩ нямаше малцинствени групи, подтиснати от множеството. Населението на Америка бе смесено. Статистиката на емиграционните служби от онова време ни дава следните данни:

1820-1840г. - пристигат 1млн. емигранти, предимно от Англия, Ирландия, Шотландия, Уелс, Германия, Франция, Финландия, Холандия и Скандинавските държави

1840-1880г. - още 13 млн.

Всичко това влияе в/у ръста на икономиката в САЩ. Както споменахме, американците се бореха за гражданско и обществено съвършенство, защото вярваха в настъпването на 1000г. благодат и мир. Но за осъществяването на тези социални реформи, американците си запретнаха ръкавите и развиха в неимоверни мащаби индустрията и производството. САЩ започнаха да произвеждат продукция и имаха потребление в непознати за света мащаби, та дори и до днес. Изключително висок стандарт на живот и потребление.

По времето на Адвентното движение в САЩ е имало 120 000 индустриални предприятия. Страната е разполагала със 47 млн. долара капитал. В сравнение със същия период - Англия е с 21 млн. долара, Франция- с 14 млн. долара. Германия и останалите сили в Европа са още по-назад в икономическо отношение. САЩ са на първо място в света по добив и преработване на суровини, по производство на конкурентно способни стоки.

Всичко това е било жизнено необходимо за развитието на Адвентното движение, за да има средства за Божието дело. Само през 1844г. Милър е провел 54 лагерни събрания, около 50 000 души са били преките слушатели и около половин млн. американци са се вълнували живо от идеята за ІІ-то идване на Исус. Господ бе водил нещата, за да може Адвентното движение да заработи и да върви напред, без да липсва нещо на делото.

Откр.12:13-16 В Библията бе пророкувано, че след изтичането на периода "Време, времена и половин време" - 1260г., които изтекоха в 1798г., църквата трябва да се появи единствено и само в Америка, защото Бог показа на Йоан, че земята, помогна на жената. Под земята се тълкува САЩ.

Духовната предпоставка, условията създадени в САЩ, предопределиха появата и развитието на Адвентното движение. В Америка имаше народ, който пазеше истината, обичаха своя Господ и живееха в очакване да приемат новата светлина от небето.

Така разгледахме духовната страна на Адвентното движение от историческо - географска гледна точка и отговорихме на въпроса - Защо Адвентното движение възникна в САЩ? - Защото това бе Божието провидение и Бог създаде всичко възможно от своя страна за успеха на истината и делото Му за спасяване на човешки души в този свят.

Сега ще погледнем на движението от вътре, през онези невидими процеси протичащи в и със самите участници в движението.

В духовно отношение времето на Адвентното движение бе едно страшно и съдбоносно време за хората живеещи по онова време в САЩ. Четем в кн. Великата борба (В.Б.) 189:1

"Но духът на смирение и посвещение в църквата бе отстъпил място на гордост и формализъм, любовта към Христос и вярата в Неговото идване бяха охладнели. Погълнати от светския начин на живот и от търсенето на удоволствия, изповядващите се за Божи народ бяха слепи за свързаните със знаменията за Неговото явяване наставления. Учението за Второто пришествие бе изоставено; споменаващите го библейски стихове бяха замъглени от погрешни тълкувания, докато най-сетне стана така, че в доста голяма степен е в забвение. Такъв бе случаят най-вече с църквите в Америка. Свободата и удобствата, на които се радваха всички обществени класи, амбициозният устрем към богатство и разкош, породил пагубната, всепоглъщаща страст за печелене на пари, жаждата за популярност и мощ, сякаш постижими за всички, увлякоха хората да съсредоточат интересите и надеждите си в тази насока и да изтласкат далеч в бъдещето онзи тържествен ден, когато сегашният ред на нещата ще отмине."

Едни от хората се определиха и застанаха напълно на страната на Бога, въпреки всичко, което тази позиция им струваше, а други - изгубиха завинаги светлината и вечността, пропиляха шанса да живеят вечен живот, чрез своето противопоставящо се, безразлично, половинчато или недостатъчно отношение. В духовно отношение Адвентното движение преся и запечата хората за вечен живот или за вечна смърт и в този смисъл бе страшно и съдбоносно време.

Това движение изпълни Библейската Исусова притча за 5-те разумни и 5-те неразумни девици от Мат.25:1-6.

В старозаветни времена, когато стопанин на голям дом е чувствал, че навлиза в преклонна възраст и вече не е в състояние да управлява както до сега, той преценявал, че е добре всичко да предаде под ръководството на своя син. Юридически това Господарят е извършвал, като в определен ден е вдигал голямо пиршество, празник, който изненадващо за нас се е наричал сватба. Сватба не м/у синът и булката, а сватба м/у синът и земята, която той ще владее. Този ориенталски ритуал имаше предвид и Исус, когато разказа тази притча.

В притчата Младоженецът е Божият Син; земята, за която Той влезе, за да се ожени е Новият Ерусалим, Новото царство, новата земя, празникът е Небесният съд по време на който Исус ще получи царството си. Девиците, които чакаха Младоженеца да влезе на сватбата бяха символ на очакващите Исус адвентисти през пролетта и лятото на 1844г.

В кн. В.Б.260:1-3 четем: "През лятото и есента на 1844 г. бе разгласена вестта: "Ето, младоженецът иде." Тогава се образуваха двете групи, представени чрез мъдрите и неразумните девици. Едната група с радост очакваше явяването на Господа и старателно се приготвяше да Го посрещне и другата, повлияна от страх и действаща импулсивно, се бе задоволила само с теорията на истината, но й липсваше Божията благодат. В притчата "готовите влязоха с Него на сватбата". Младоженецът пристига преди сватбата. Тя е образ на събитието, когато Христос ще приеме Своето царство. Светият град, новият Ерусалим, столица и представител на царството, е наречен "невестата, жената на Агнето". Ангелът каза на Йоан: "Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето. И отведе ме чрез Духа... и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога" (Откр. 21:9, 10). Ясно е тогава, че невестата представлява святия град, а девиците, които трябва да посрещнат младоженеца, са символ на църквата. В Откровението е казано, че гостите на сватбената вечеря представляват Божия народ (Откр. 19:9). Щом са ГОСТИ, те не могат да представляват в същото време и НЕВЕСТАТА. Христос, както е заявено от Даниил, ще получи от Древния по дни в небето "владичество, слава и царство"; ще получи новия Ерусалим, столицата на Неговото царство, "приготвен като невеста, украсена за мъжа си" (Даниил 7:14; Откр. 21:2). След като е приел царството, Той ще дойде в славата Си като Цар на царете и Господ на господарите, за да изкупи народа Си и Неговите изкупени "ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство", на Неговата трапеза, в Неговото царство (Матей 8:11; Лука 22:30) - да вземат участие в сватбената вечеря на Агнето.

Възгласът: "Ето, Младоженецът иде!", разнесъл се през лятото на 1844 г., накара хиляди да очакват незабавното идване на Господа. Младоженецът дойде в определеното време, но не на земята, както народът Му очакваше, а в небето, при Стария по дни, на сватбата, за да приеме царството Си. "И готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори." Няма да присъстват лично, защото тя става на небето, докато те са на земята. Христовите последователи трябва да "чакат Господаря си, когато се ВЪРНЕ от сватба" (Лука 12:36). Но трябва да разбират Неговата дейност и да Го следват с вяра, когато влиза при Бога. В този смисъл за тях може да се каже, че отиват на сватбата.

На сватбата от притчата отиват точно тези, които заедно с лампите си са взели и масло в съдовете. Заедно с познанието за истината от Писанието те са притежавали и Духа на Божията благодат. И когато през нощта на тяхното тежко изпитание са чакали търпеливо, изследвайки Библията за по-ясна светлина, виждат истината за небесното светилище и за променената служба на Спасителя и чрез вяра Го последват в делото Му. И всички, които приемат същите истини чрез свидетелството на Писанието, следват Христос с вяра, когато Той влиза при Бога, за да извърши последното дело на посредничеството и в да приеме в края царството - всички са представени като отиващи на сватбата."

Всъщност, какво отдели 5-те разумни от 5-те неразумни очакващи Христос девици?

Ако говорим пряко за участниците в Адвентното движение се случи следната поредица от събития:

1. Настъпи конкретно историческо събитие, което пряко засегна тези две групи и ги разбуди.

"Видях, че Бог ръководеше разгласяването на времето през 1843 г. Намерението Му бе да събуди народа и да го доведе до точка на изпит, чрез който той трябваше да се определи за или против истината." Р.П.229

2. Подобно на девиците от притчата, които бяха принудени да станат и запалят светилниците си, така и истините проповядвани от Уйлям Милър и сподвижниците му принудиха църквите в Америка да проявят истинския си характер, вземайки отношение и заемайки конкретна позиция спрямо вестта.

"Божии служители се повдигаха в духа и силата на Илия, за да проповядват вестта. Подобно на Йоан, предвестника на Исус, разгласяващите тази тържествена вест се чувстваха принудени да поставят брадвата върху корена на дървото и да призовават хората да принасят плодове на покаяние. Тяхното свидетелство бе предназначено да пробуди и мощно да повлияе църквите, и да ги накара да проявят истинския си характер." Р.П.230

3. Яви се силна опозиция имаща вид на голяма религиозност, но всъщност движена от Сатана.

"Проповядването на определено време предизвика голяма опозиция сред всички класи - от проповедника на амвона до най-безгрижния, открито опълчващ се срещу небето грешник. "Никой не знае деня или часа", се чуваше от лицемерния проповедник и от дръзкия подигравател. Нито пък някой искаше да бъде поучаван и поправян от такива, дето посочват годината, в която, както те вярваха, изтичаха пророческите периоди, и посочват знаменията, говорещи че Христос е близо при вратата. Много пастири на стадото, изповядващи, че обичат Исус, заявяваха, че те нямат нищо против Христовото идване, но възразяват срещу определянето на времето. Всевиждащото Божие око четеше в техните сърца. Не им харесваше, че идването на Исус е близо. Знаеха, че нехристиянският им живот няма да издържи изпита, защото не вървяха по посочения от Него път на смирение. Тези фалшиви пастири заставаха между истината и народа и проповядваха успокоителни неща, за да отклонят хората от истината. Те се присъединяваха към Сатана и ангелите му, като викаха: "Мир, мир!", когато нямаше никакъв мир. Онези, които обичаха удобството си и бяха доволни, че са далеч от Бога, не искаха да се събудят от своята плътска сигурност. Видях, че Божии ангели отбелязваха всичко това. Дрехите на тези неосветени пастири бяха опетнени с кръвта на душите.

Проповедници, които сами не приемаха тази спасителна вест, пречеха и на желаещите да я приемат. Кръвта на тези души лежеше върху тях. Проповедници и народ се съединиха, за да се противопоставят на небесната вест и да преследват Уилям Милър и всички последвали го в това дело. Разпространяваха се лъжи, за да вредят на влиянието му. Много пъти, след като той бе обявил ясно Божия план, представяйки на сърцата на слушателите си остри истини, гневът им се разпалваше против него и когато напускаше мястото на събранието, някои го дебнеха да му отнемат живота. Но ангели Божии бяха изпращани да го закрилят и го извеждаха безопасно изсред побеснялата тълпа. Делото Му още не бе завършено." Р.П.230:2

4. Настана първото разочарование, което преся верни от неверни църкви.

"Видях разочарованието на верните, когато не посрещнаха своя Господ на очакваното време. Божие намерение беше да прикрие бъдещето и да доведе народа Си до точка на решение. Без проповядването на едно определено време за идването на Христос предначертаното от Бога дело не би могло да бъде извършено. Сатана подвеждаше твърде много хора в далечното бъдеще да търсят великите събития, свързани със съда и с края на времето на изпитанието. Необходимо бе народът да бъде доведен да се заеме сериозно с едно настоящо приготовление.

Когато времето премина, тези, които не бяха приели напълно светлината на ангела, се съединиха с онези, които бяха презрели вестта и се присмяха на разочарованите. Ангели отбелязваха състоянието на изповядващите се за Христови последователи. С преминаването на определеното време те бяха изпитвани и значителен брой от претеглените на везните бяха намерени твърде недостатъчни. Те високо твърдяха, че са християни, но почти в никоя точка не следваха Христос. Сатана ликуваше, като виждаше състоянието на изповядващите се за Исусови последователи. Той ги държеше в своите примки. Беше ги накарал да напуснат правия път, и те по друг път се опитваха да се изкачат на небето." Р.П.242:1,2

5. Верните получиха нова светлина и издигнаха нов вик - "Среднощния вик"

"Тези, на които бе поверен този вик, бързаха и високо проповядваха вестта в силата на Светия Дух, и събуждаха обезкуражените си братя. Това дело не се криеше с човешка мъдрост и човешка ученост, но чрез Божията сила; и Божиите светии, които чуваха вика, не можеха да му противостоят. Най-духовните приемаха вестта първи, а водителите на делото отпреди я приемаха последни и подпомагаха разпространяването на вика: "Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!" Р.П.234:2

6. Сега тази втора вест не изпитваше вече църкви, а принуди всяка отделна личност да заеме своята позиция за или против вестта.

"Въз всяка част на страната бе дадена светлина върху втората ангелска вест и зовът стопяваше сърцата на хиляди. Тя отиваше от град в град и от село в село, докато очакващият Божи народ бе пробуден напълно. В много църкви не бе позволено да се проповядва вестта и една голяма група, която имаше живото свидетелство, напусна тези паднали църкви. Велико дело бе извършено чрез среднощния вик. Вестта изпитваше сърцата и караше вярващите да търсят за себе си живото духовно преживяване. Те знаеха, че не могат да се уповават един на друг." Р.П.234:3

7. Отново се яви силна опозиция, движена от Сатана с/у вестта и верните

8. Настана второто поредно разочарование, което още веднъж преся очакващите.

"Но един облак отново застана над очакващите и аз ги видях да поглеждат с изморени очи надолу. Попитах за причината на тази промяна. Придружаващият ме ангел каза: "Те отново са били разочаровани в очакванията си. Исус все още не може да дойде на земята. Трябва да изтърпят още по-големи изпитания заради Него. Трябва да се откажат от всички възприети от хората заблуди и традиции и да се обърнат напълно към Бога и Неговото Слово. Нужно е да бъдат очистени, избелени и изпитани." Р.П.239:1

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Бог в мъдростта Си ръководи световните съдбини. Духът подготвя условията за събития в утрешните дни. Според Библията, в близко време, в целия свят, ще настанат решителни процеси и събития.

Скоро идват времена, в които Бог в провидението Си ще предизвиква конкретни исторически събития. Бог ще действа и всеки един от нас ще е заставен, принуден, да разкрие характера си и позицията си спрямо Бога и истината. Искаме или не нашата позиция спрямо Бога ще бъде разкрита. Всеки ще изяви себе си, истинският си характер, самата си същност.

Най-малко четири неща ще бъдат разкрити, че ги има в личността:

1. На коя страна си - на Божията или против Бога, бездушните и безразличните спрямо Божията истина също заемат своята позиция - те са против Бога.

2. Какво познание за истината имаш (защото може само да претендираш, че си на Божията страна или още по-лошо да се самоизмамваш)

3. До колко си убеден т.е. Какво си готов да приемеш и понесеш, за да устоиш в избраната от теб позиция? И - От какво си готов да се откажеш, за да останеш верен на истината?

4. Дали те движи Божият Дух. Дали имаш живото Божие присъствие и ръководство в живота си или не!

Този тест изважда на бял свят скритото в сърцето, всичко, което си направил с живота си и със себе си, твоята позиция спрямо истината, твоето познание за истината - задълбочено или повърхностно, твоето посвещение и живеене на истината и накрая твоето пребъдване или не в Христос.

На което й да е от тези нива, ако се намери съпротива в нас ние подобно на евреите в дните на Христос оставаме в пълна тъмнина и СЪС СИГУРНОСТ ИЗГУБВАМЕ ВЕЧНОСТТА! Биваме запечатани за вечна смърт, завинаги, окончателно.

Ако издържим теста, ние биваме запечатани като съвършено годни да издържим следващото ниво на изпитание - Часът на Голямото изпитание - "Денят на Гнева Господен".

Така е било винаги, така бе и по времето на всички "Господни дни", същите процеси протекоха при първото идване на Исус Христос на земята, това откриваме и при Адвентното движение.

Без никакво колебание заявявам - така ще бъде и в дните преди Второто идване на Христос.

Във всеки следващ ден от нашия живот ние правим своя цялостен избор, доизграждаме и затвърждаваме своята окончателна позиция за вечността. 1Кор.3:13-15а

Може би, ако трябва да онагледя твоето състояние, за да те стресна и уплаша, скъпи слушателю, относно твоята пълна неподготвеност спрямо връхлитащата опасност, бих обрисувал случая със следната картина:

Ти спиш на железопътната линия, приятно положил десница под главата си, подпряна на едната релса, а нозете ти положени в/у другата. Сладко дремеш. И аз ти казвам: Фиу, да не вземеш да заспиш, че ще те смачка влака, бъди съвестен, нали? А вие ми казвате, с прозявка: М-м, да, да, добре! И продължавате да хъркате още по- силно от преди. И аз спокоен да си кажа - Е, аз го предупредих. Щом спи и след това - той си е виновен!

Искате ли да имате такъв приятел? Той приятел ли ви е изобщо?

Или докато дремете, и аз лежа до вас, да вдигна ръката си, да погледна часовника и да ви сбутам: След 2 минути ще мине влака, трябва да ставаме!

Братя и сестри, кое е праведно да направя, ако сме в подобна ситуация? Да стана и да ви раздрусам здравата, като със сериозен и недвусмислен тон и думи Ви кажа: Бързо, ставай и се махай от тук, иначе със сигурност ще загинеш!

Ако сте ме разбрали, ако вестта ви е докоснала, бихте променили състоянието си. Би имало раздвижване и действия в правилна последователност.

И аз сега, накрая на този молитвен час си мисля - Какво да си мисля за църквата си, на която съм пастор, ако в по-голямата част от църковните членове няма никакво раздвижване в правилната посока - работа за заспалите в/у линията около нас. Или аз съм неверен и негоден страж, или вие не искате да се събуждате, защото така е лесно, или и двете заедно.

И едно от трите да е вярно - СЪС СИГУРНОСТ ВСИЧКИ ЩЕ ЗАГИНЕМ! ЩЕ БЪДЕ ФАТАЛНО ЗА НАС!

Нека да се молим Светият Дух да ни говори, защото от човек боли! Бог няма да остави своите! Амин!