Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Проповеди

Адвентното движение- част 1-ва
1840-1844г. Корени на Адвентното движение

Този час ще се запознаем с корените на Адвентното движение.

Реформацията от 16 век ражда три по-големи течения в протестантизма:

1. Лутеранството - последователи на реформите проведени от Мартин Лутер. Същият отхвърля тайнствата и издига вярата, а не делата, като активен фактор за спасението.

2. Хелветичното движение - две разклонения - на Джон Калвин и на Уулрих Цвингли в Швейцария (на латински Хелвеция е името на Швейцария). Учат, че на обряда "Господна вечеря" Христос не е въплътен буквално в хляба и виното (евхаристия), а присъства чрез Духа Си. Обръщат особено голямо внимание на освещението и на духовните ценности. Живеят изключително практично, простичко християнство, близко до Евангелието. Не употребяват алкохол. Не приемат да работят на държавни постове. Учат, че църквата трябва да е отделена от държавата и политиката; и че не може да съществуват понятия като "Държавна религия" или "Държавна църква". По-късно като последица от това движение произлиза и Пиетизма в Европа ("пиета"- означава "практично благочестие").

3. Движението на Анабаптистите (кръстителите), прилагат повторно кръщаване, отхвърлят църковното членство по наследство и кръщението на малки деца. Обявяват се за независимост от Римо-Католическата църква и нейните догми и традиции. Преследвани жестоко, масово напущат Европа и се заселват в Америка, където основават църкви. От тях произлизат : Независимите ("свободни") християнски църкви, Методистите, Баптистите и много други по-малки протестантски църкви.

Реформацията от ХVІ-ти век дава мощен тласък в три насоки :

1. Запазване на откритите Библейски истини от първите реформатори - Библията става единствен източник на вярата; оправданието е само чрез вяра, а не чрез дела.

2. Събуждане на първоначалните християнски истини за вярата, които Лутер и първите християни са вярвали, но са били в последствие забравени по-късно (например II пришествие). Възобновяване на правилното Библейско кръщение от вяра, чрез пълно потапяне във вода, в съзнателна възраст (анабаптистите).

3. Възстановяване на останалите Библейски учения, които не са били открити от реформаторите (например съботата).

Трите ключови думи са във връзка с делото на Реформацията са: Опазване, Пробуждане и Възстановяване на цялата Библейска истина от апостолските дни.

Кои са корените на Адвентното движение?

Първият от тези корени идва от Лютеранската църква. От средата на ХVІ-ти в., времето на Лутер и Калвин, сред християнските църкви съществува много силно движение да се възстанови, онова, което казва евангелието. Това движение започва в ХVІ-ти в., но не приключва тогава и вероятно няма да свърши чак до ІІ-то идване на Исус Христос. Това движение е много силно. Основното вярване е цялата Библията - комплексно, Стария и Новия Завет.

Вторият корен на Адвентното движение идва от Анабаптистите. Първите адвентисти не вярваха и не познаваха 27-те О.У., а ученията на Анабаптистите.

Третият корен е Методисткото движение. Характерно за него бе перфекционизма в освещаването. Те вярваха, че за да бъде спасен вярващия трябва да има съвършена любов. По-късно, Елена Вайт на практика използваше езика на Джон Уесли, защото бе член на Методистката църква.

Четвъртият корен са пуританите, произлизащи от хелветичното движение.

Петият корен са Деистите. Те вярват, че Бог е сътворил света, че има Бог, но Той не се намесва активно в събитията на земята; че Бог е Един далечен Бог. Едно движение на разума, религия на ума - ярък представител бе Уйлям Милър. Всичко е повече в главата, отколкото в сърцето. При Милър адвентизма представляваше един рационален подход, а не сляпа вяра.

Шестият малък корен е с научна насоченост. Анализ на всички данни по един научен метод. Милър не вярваше, че само теолози могат да имат разбиране за Библията.

Ето това са корените на Адвентното движение.

Какъв бе историческият контекст на Адвентното движение?

От времето на Реформацията имаше едно голямо съживяване на вярата в Бога. Едно огромно хорско множество, навсякъде се събираше по протестантските църкви, за да слуша Библията. Най-силен интерес към изучаването на Библията и нейните истини, както и най-силното религиозно съживление, бе в Северна Америка през периода 1790г.- 1840г. именно това движение охристиянизирва Америка и поставя, корените на по- нататъшния й облик. Америка по онова време е бряг на свободата и земя, където всеки преследван заради верските си убеждения можеше да намери убежище, скрит зад закрилата на справедливи държавни и политически закони. Като даваща свобода, Америка по онова време бе рай за процъфтяването на различни религиозни движения. Историците твърдят, че е имало най-малко 100 различни религиозни движения в Америка по онова време. Движения против робството, против войната и т.н.

Забележителното за американското общество бе, че съществуваше много силна амбиция да доведат държавата си до социално съвършенство!

Защо се занимаваха със съвършенството?

Защото бяха свободни? Защото никой не ги възпираше да реализират свободата на вярата, съвестта и убежденията си? Защото имаха нов дом? - Да и това, но най- вече, защото искаха да дойде Милениума!

Те вярваха това - ако църквата постигне социална реформа ще настъпи подобряване на земята за един дълъг период от 1000г. в края на който Христос ще дойде! Всички без изключение по църквите вярваха, че скоро ще настъпят тези 1000г. на мир и благодат и те желаеха това, и действаха! Хората бяха заразени с тази идея. Те бяха едно въодушевено, ентусиазирано общество от правилността на реализиращите се промени! Хората се интересуваха и вълнуваха от идеята за Милениума. Тази представа идваше от ученията в протестантските църкви.

Върху това движение за социални реформи и вяра в 1000г. се насложи и движението, основано в/у идеите проповядвани от Уйлям Милър - Милеристкото движение. Милеризма бе като огън, като магнит, защото хората се интересуваха и вълнуваха от идеята за милениума, а сега Милър доказваше от Библията, че Христос идва не в края, а в началото на Милениума. Това твърдение на Милър бе на път да взриви обществото - Христос идва не в края, а в началото на Милениума!

Това наслагване м/у очакванията на обществото и истините проповядвани от Уйлям Милър доведоха до най- мощното религиозно движение от след апостолски дни до днес.

Такъв бе историческият контекст на Адвентното движение.

Как се разви Адвентното движение?

За да се спрем на този въпрос трябва преди това да разгледаме самото развитие на Милеристкото движение. Всъщност Адвентната теология е изградена в/у основата на Милеристкото движение. То пък е свързано с дейността на Уйлям Милър.

Уйлям Милър е роден на 15.02.1782г. в гр.Питсфийлд, щата Масатчуджетц, в източните щати на САЩ. Той е най- големият от 16 деца. Родителите му са били обикновени хора - фермери. Самият Милър поради бедност не е ходил на училище, бил е самоук, но се научава да чете и пише. Обичал да чете книги по история и философия. На 21г. възраст, през 1803г. се оженва за Люси Смит от Вермонт, където се премества да живее. Милър е баптист, но четейки философските книги на Деизма - на Дидро, Волтер и Юм, постепенно губи религиозните си убеждения.

Поради много добро влияние в обществото, го избират за шериф на града и станава офицер от Американската армия. През 1814г., на 11.09. като офицер, Милър участва във войната с англичаните при гр. Платцбърг, на езерото Шамплен. Военно морските сили на САЩ разбиват и пленяват британската ескадра, макар и с негативно за тях съотношение 1:3 за англичаните. Битката го впечатлява дотолкова, че той се дистанцира от Диеизма и отново се посвещава на Бога. През 1816г. на 34г. Милър преживява обръщане след като посетил църквата на чичо си Илия Милър - един баптистки проповедник. Милър започва отново да чете Библията. До края на живота си остава баптист.

В своите изследвания Уйлям Милър използва само две книги - Библията и Конкорданса (справочник за местоположението на библейските стихове). Милър не разбира еврейски и гръцки език, но за него е било важно да разбере писанията. Използвал е и познанията си по психология. С две думи - Милър бе човек на Библията - дълбоко посветен, за да я изучава цели 15г. преди да изложи своите открития пред обществото.

В своите старания да проумее Божието слово Милър следваше засиления интерес на обществото към Библейските пророчества за своето време. Той искаше да разбере истината за бъдещето, за последните неща, които предстояха да станат според пророчествата. Есхатологичните пророчества бяха обект на неговите изследвания.

Причината за този засилен интерес на хората към Библейските пророчества бе едно конкретно историческо събитие - Френската революция. До тогава светът не беше виждал нищо подобно. Потресени от случилото се във Франция, хората обърнаха очите си към изучаването на апокалиптичните пророчества. В края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти в. виждаме поток от книги в/у пророчествата в библейските книги "Даниил" и "Откровение".

Дан. 12:4 Пророчествата на тази книга бяха запечатани до края на времето. В края на ХVІІІ-ти в. хората потърсиха тези истини. Появиха се в съществувание много публикации относно тълкуването на есхатологичните пророчества. И Уйлям Милър естествено бе под тези влияния и засилен интерес на своето време. Централен стих в неговите изследвания, а по- късно и проповядване става стиха в Дан. 8:14. Това става централната тема в Милеровото движение - Дан.8:14 и 2 300 денонощия.

Заел се с изучаването на този стих Милър успява да изчисли времето, когато светилището ще се очисти. Той достига до идеята, че това ще стане през 1843г. без да уточнява някаква конкретна дата. Сега, след като времето не бе повече проблем за него, той се зае да разбере какво ще е събитието.

Какво ще се случи? Кое е светилището? Какво ще стане там?

Правейки своите изследвания само с помощта на две книги - Библия и Конкорданс - Милър достига до идеята, че светилището е земята. Даже написва статия за всичко, което Библията казва по този въпрос. Всъщност, той взема всички места от Конкорданса, където се говори за светилището и ги систематизира. Всички неща, които са наречени светилище в Библията, които той открива са:

Христос, небето, Юдея, храмът, Св.Светих, църквата и земята. 7 неща. Кое от тях е светилището, споменато в Дан.8:14?

По пътя на елиминирането той отхвърля първите 5, като невъзможни за интерпретация при тълкуванието. Остават последните две - църквата и земята. Тогава той си задава въпроса - А как ще бъде, как ще стане очистването? И от кн. "Даниил" намира отговора - С огън! Следователно става дума за земята! Светилището споменато в Дан.8:14 е земята! Бог ще я очисти с огън! Кога - когато Нашия Бог ще дойде!

Следователно, преминавайки много внимателно през пасажите, стъпка по стъпка, тълкувайки всичко, Милър достига до убеждението, че събитието описано в Дан. 8:14 е идването на Христос. И той е открил, че това ще се случи през 1843 г. Това го е поразило! Годината на това откритие е 1818г. само 25г. ни делят от края на света! Тази радост изпълни сърцето му!

Посвещава цели 12г. за да учи и изследва пророчеството, за да може да я представи на обществото. През 1831г. почуствал подтика - "Излез, кажи го на света!". Започва публичната му дейност.

През 1839г. Милър публикува една книга за ІІ-то идване на Христос някъде около 1843г. В нея пише, че ако имам някъде грешка и някой ми я покаже готов съм да се поправя.

Искам да уточня, че Милър и останалите християни вярваха, че през 1000г. спасените ще живеят на земята. Още тогава се явяват около него хора, които не са се съгласявали с това. Едва по-късно, адвентното движение ще разбере и приеме идеята, че през 1000г. спасените ще са в небето. Но като цяло обществото е вярвало, че предстоят 1000г., в които вярващите ще живеят с Христос на земята.

И така, първото, което Милър проповядва е свързано с тълкуванието на Дан.8:14.

По това време вниманието на Милър е привлечено и от пасажа в евангелието на Матей 25:1-13 - притчата за десетте девици. Той започва да проповядва с убеждението, че това, което правят е "Среднощният вик". Мъдри и неразумни "девици" са хората преди края на благодатното време. Милър е учил отначало, че благодатното време ще приключи и вратата ще бъде затворена малко преди Христос да дойде, малко преди края на 2 300 денонощия.

Третото, на което екипа на Милър обръща внимание са стиховете в Откр. 14:6,7. Самият Милър малко е проповядвал тази вест. Но хората считаха, че часа на съда идва и свързваха това с проповедите му. Някой от сподвижниците на Милър започват да считат себе си за хората на І-я ангел. Самият Милър е имал проблеми с това възприемане. Това схващане обаче се налага и постепенно ги довежда до ІІ-я ангел - падането на Вавилон. Уйлям Милър никога не я е проповядвал и приемал, а по-скоро негови сподвижници.

Чарлз Фич е първият, който е проповядвал втората ангелска вест. Но не е бил единствен. Друг сподвижник в Милъровото движение е Йосия Хаймс. Йосия Хаймс е бил гений по социални отношения. Той е най- силния човек във връзки с обществеността в ХІХв. и разпространява Милеризма не само в САЩ, но и до всички мисионски станции в целия свят. Именно от Хаймс идва идеята за проповядване в огромни палатки за по 10 000 души, шатри - разпънати най-вече край големите градове на североизточните американски щати. Трета значима личност е Джон Осия Лич. Заедно с Чарлз Фич възприема и проповядва мощно ІІ-та ангелска вест. През месец юли 1843г. Джон Лич официално отправя призива от Откр. 18:4 "Излезте люде мои от Вавилон!" публикувано в изданията на Милеровото движение. През 1840г. Елън Хармон, по-късно Вайт за пръв път слуша проповедите на Уйлям Милър в гр. Портланд, щата Мейн.

До 1842г. Милеристите и другите протестанти, традиционно вярвали, че Вавилон е Римо - Католическата църква. Но с приближаването на времето, протестантските църкви също започват да притискат Милеризма и да го осъждат. Много от проповедниците в Милеровото движение били от различни протестантски църкви. В края, около 1843г. всички, които споделяли идеите на Милер били заплашени и в последствие изключвани от своите църкви. Натиска в/у тях от страна на църквите бил, че въз основа на Деян. 1:7 времето не може да се изчислява. В отговор на този натиск, Чарлз Фич разширил тълкуванието за Вавилон и включил в него и протестантските църкви, които изключвали своите членове споделящи проповядваните от Милеровото движение истини. В първата част от своята проповед Фич идентифицира Вавилон с Антихриста. Всеки който се противопоставя на ІІ-то идване на Христос е Антихристът - това включвало католиците и протестантите, които отхвърлят вестта. Падането на Вавилон е свързано с идването на Христос. Ако сте Христови - излезте от Вавилон и излезте сега иначе ще загинете! Фич изпълни Милеризма с идеята за отделяне от традиционните изповедания. Хаймс и Лич и много други, въз основа на преследването с/у последователите на Милеризма, възприели ІІ-та ангелска вест. Но самият Милър никога не се чувствал удобно с тази вест.

Всъщност Фич бил този, който разширил І-та ангелска вест до ІІ-та ангелска вест и в последствие я проповядвал в периода 1843-44г.

Първото разочарование идва с настъпването на 1843г. Проблем - Милър не е уточнил времето! През януари 1843г. Милър пожелал да направи една крачка по-напред - уточнява периода, през който Христос може би ще дойде 21.03.1843г. - 21.03.1844г. Милеристите виждали края много скорошен. Поради някой фактори, които се изпълнявали пред очите им, те предполагали, че всичко, което проповядват, е много точно. Те проповядвали, че Господ може да дойде по всяко време - всеки ден оттук нататък. Но 21.03.1844г. отминава, настъпва лятото на 1844г. От този момент на татък те излизат с идеята, че чакат - това е едно самостоятелно Адвентно движение.

Думата "адвентизъм" произлиза от латинската дума "адвентус", което означава пристигане, идване. Всъщност Адвентната надежда е прастара - именно, надеждата за идването на един небесен помощник и избавител, надеждата, че ще се възстанови първоначалното, едемско състояние на земята и човека. Очакващите Второто пришествие на Христос през лятото и есента на 1844 година нарекоха себе си адвентисти, а движението - адвентно.

(Едва няколко години по-късно - в 1863 г., като наследница на това движение се сформира Църквата на Адвентистите от седмия ден. За пръв път на 01.10.1860 г., името "Адвентисти от седмия ден" е предложено от Дейвид Юит - първият пазещ съботата адвентист в Батъл Крийк (Калифорния, САЩ), сочен от съгражданите си като най-честния човек в града. Това име съдържа жив укор към всички християни и е един вид емблема на основните истини проповядвани от църквата; "Адвентисти"- т. е. вярващи и очакващи Второто Христово идване във слава, а "от седмия ден"- че почитат и празнуват не първия, а седмия ден - събота, както е посочено в Писанието).

Вниманието на ръководителите на Адвентното движение през късната пролет на 1844г. се спира на стиха в книгата на пророк Авакум 2:3 Те решават, че се намират в това състояние. Това пасвало и на Мат.25 гл., където девиците изчакват по- дълго от очакването Младоженеца.

В това време на чакане те влезли в лятото на 1844г. По такъв начин бива преодоляно първото разочарование сред адвентното движение.

Разочарованието през 1844г.

Следващият значим факт в хода на описваните събития идва от откритието на един сподвижник на движението на име Самуел Сноу. Самуил Сноу достига до ново разбиране, че 2 300 денонощия ще бъдат завършени в 7-я месец, на 10-я ден, според еврейският календар, когато е религиозния празник "Йом Кипур" денят на очистването на светилището. След кратка справка на своите изчисления с данните на една еврейска общност в Америка - "караитите", относно религиозния календар, Самуел Сноу фиксира, че денят "Йом Кипур" през 1844г. се пада на 22.10. Това изчисление Сноу прави значително по-рано и дори е било публикувано от него в списанието на Милър "Среднощният вик" с дата 22.02.1844г. Така още през февруари Сноу публикувал идеята, че Христос няма да дойде през пролетта на 1844г., а през есента. Но нито самите издатели, нито читателите били готови да приемат идеята му.

Относно това как Сноу идва до тази идея - няма да се спра на това при изнасянето на този материал, защото е доста дълго за обяснение.

Така или иначе, през месец август 1844г. адвентното движение се съгласява с уточнението направено от Самуил Сноу и ентусиазмът се събужда с нова, неудържима сила. Остават само два месеца до срещата с Исус! Това мощно раздвижване става известно като "Движението от 7-я месец", по идеята, че очистването на светилището е в 7-я месец на 10-я ден. Милър не е можел да бъде убеден в тази идея.

Самият Сноу не е бил достатъчно убедителен, но идеята му бива блестящо изнесена от един от пионерите на Адвентното движение - п-р Джордж Сторс на 3.10.1844г. Тази проповед на Сторс убеждава всички! На 6.10.1844г. Уйлям Милър приема идеята и признава вестта на Сноу и Сторс. Той им благодари публично, че Бог им е открил това!

И така достигаме до датата 22-ри октомври 1844г.

Какво се случи по- нататък, това ще разгледаме с Божията помощ, при някое от следващите ни петъчни събирания.

В книгата "Опитност и видения" от религиозната писателка Елена Вайт, публикувана в изданието "Ранни писания" на стр.85 намираме следния цитат:

"В Божието слово се съдържат много скъпи истини, но точно "НАСТОЯЩАТА ИСТИНА" е това, от което се нуждае стадото сега. Видях опасността вестителите да изоставят някои от важните точки на истината и да се задълбочават върху неща, не допринасящи за обединението на стадото и за освещаването на душата. Сатана ще използва тук всеки удобен случай, за да навреди на стадото.

Но такива теми като Светилището, свързано с две хиляди и тристата денонощия, Божиите заповеди и вярата Исусова могат напълно да обяснят миналото адвентно движение и да покажат каква е нашата днешна позиция, да затвърдят вярата на съмняващите се и да придадат сигурност на славното бъдеще. Често съм виждала, че това са главните теми, с които трябва да се занимават вестителите".

Ис. 51:1 Ако някой погледне назад и открие корените си той получава своята идентичност. С този апел пр. Исая прави опит да възроди съзнанието на Израилевия народ! Това казва и цитатът - Ако напълно си обясним корените си - нашият произход, миналото адвентно движение ние ще бъдем в състояние да схванем и нашата днешна позиция като църква. Това би затвърдило вярата на съмняващите се и би ни придало сигурност в утрешните дни.

Нека да се молим за това пробуждане и реформация.

п-р Красимир Карев
гр. София, 11.01.2002
Created by ULimited®