Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Проповеди

Завръщането на остатъка (Д. Нелсон)

Стоях в обитаваната от духове тишина на Аушвиц в деня след Великден. И обмислях нямата вест, която студените и прашни крематориуми все още разнасят до един свят, който преживява това злощастие на човешката история, което помним като Холокост, когато бяха унищожени 6 милиона юдеи.

Когато един ден се напише кратката история на времето, вярвам, че ще покаже как като две подобни подпорки за книги над полицата на святата история, имаше и има две общества на истината, които са заели началото и края на историческия разказ за спасението. Две общества на истина и вяра, които са сложно свързани чрез една споделена вяра - техният божествен призив да станат избраните. Тези две общности повече от които и да са други две в историята на времето и религията, ще носят надписа "Остатъкът" и двете ще знаят значението на Холокоста.

Вече заподозряхме една общност на истината. И коя е тази /общност/, която ще сподели почетната съдба на юдеите? Елате да потърсим отговора.

Любопитно е това име - "Остатъкът" - и може да проследите историята му до най-древни времена. "И Адам пак позна жена си; и тя роди син, когото наименува Сит. Защото, думаше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авела, тъй като Каин го уби. Също и на Сита се роди син, когото наименова Енос. Тогава почнаха да призовават човеците Господнето име." /Бит. 4:25,26/

Така се родиха два отделни потока от време и линии на развитие в историята: общността на Сит и общността на Каин, общността на остатъка и общността на бунта, общността на лоялността към Създателя и общността на изоставянето на Създателя. Жребият е хвърлен: "Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство" /Откр. 12:17/. Това което той прави с Авел ще се опита да го направи с всеки потомък от остататъка, който ще излезе от жената - жената в началото и жената в края.

И жената между другото : Ной и остатъкът след потопа, Авраам и остатъкът след Вавилон, Йосиф и остатъкът след глада, Мойсей и остатъка след изхода.

И останалото от историята - част от най-великата история от хрониките на човечеството, как тази освободена хорда от роби бяга под покривката на тъмнината във величествения изход на Израил. Така се роди една от двете отделни общности на истината, която както един ден ще се покаже, е издигната от Бог да заеме началото и края от спасителната юдею-християнска история. Заради тази споделеност на съдбата, нямаше ли да последва, че от всички духовни общности на земята, тези двете в края ще намерят специално и свято родство?

И каква е великата причина и значение за съществуването на обществото на остатъка, което е заело началото на историята? Прочетете отново каква трябва да бъде великата връхна точка и обобщаване на божествения им призив. "Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашия Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята." /Втор. 7:6/ Схванахте ли това?Господ, вашият Бог ви е избрал! Те бяха избраните!

И защо този народ бе избран? Беше ли заради храброста му? Силата му? Известноста му? Съвършенството му? Не, Мойсей гръмогласно заявява от планината: "Бог не ви предпочете, нито ви избра за дето сте по многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всички племена" /стих 7/. Всъщност, ако искате да знаете истината, продължи Мойсей, трябва да знаете "Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде" /Втор. 9:6/. Много е ласкателно да бъдеш наречен група от упорити никои.

Тогава защо някога Бог избра на земята тази измет от израилеви роби на първото място? "Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, затова Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството от ръката на египетския цар фараона." /Втор. 7:8/. И тук Мойсей избира същата дума, която е използвал в някогашната любовна история между Яков и Рахил, "обикна Рахил повече от Лия" /Бит. 29:30/. Вие бяхте избрани защото Бог ви възлюби. Защото сте възлюбени от Бог!

Тук има една много дълбока истина, която трябва да се забележи. Защото когато мнозина от нас мислят, че са избрани, отдавна забравени, но все още се завръщат болезнено живи спомени от училищните дни и прекъсването на работа, когато учителят попита двете най-големи момчета в класната стая да изберат отбори за някой спорт, в който печеленето имаше значение. И всеки се строяваше и чакаше избора на съдбата. И колкото по дълго чакаше, толкова по болезнена бе мисълта Не съм достатъчно добър, защото никога не съм избиран пръв. Винаги съм избиран последен. Спомняте ли си?

Но авторът и пастор Хенри Науен се противопоставя: с Бог не е така. "Да бъдеш избран като възлюбен на Бога е нещо коренно различно. Вместо да изключва други, включва други. Вместо да отхвърля други като по-малко ценни, приема други в собствената им уникалност. Това не е състезателен, но състрадателен избор".

И така беше с обществото на остатъка на Израел. Тяхната "избраност" не извести изключването на остатъка от света. По скоро това беше просто заради страстния копнеж на Бог да включи остатъка от света, Бог избра един народ, който да съхранява вечната Му истина и да отразява вечната Му любов към цялото човечество. Да са остатъка не беше божествен призив за изключване; беше божествен призив за включване. Това беше сърцето на любящата стратегия на Бог да спаси цялата планета.

Как можем да знаем? Чуйте провокативното изказване, което Исус отправи към самарянката край Якововия кладенец. Тя просто се беше опитала да избегне моралната стрела отправена точно в душата на грешната и съвест. Тя иска да знае кой е прав: ние самаряните или вие юдеите? И в отговор Исус прави едно недвусмислено изказване: "Спасението е от юдеите" /Йоан 4:22/. Точка. Той можеше да говори празни приказки както прави религията днес, като каже: "Всичко, което има значение е, че Бог ви обича - така че не се притеснявайте за такива непоследователни особености като истина и доктрина и откровение. "Но вместо това Той я погледна в очите и отговори: "Ако питаш дали самаряните или юдеите имат истината, то трябва да знаеш, че истината на спасението обитава в обществото на остатъка на евреите."

Христос не беше арогантен, но беше честен. Будизмът е напълно погрешен, така е и с екуменизма. Не всички пътеки водят до върха на планината. Има само една пътека, и на юдеите им е поверена истината относно пътеката. Така каза Исус на самарянката.

След като такъв е случаят, трябва да се зададе въпросът: Тогава Израел, обществото на остатъка на Бог, какво повярва, възприе и свидетелства на света? Каквато и истина да им беше поверена в началото на спасителната история, нямаше ли да последва, че чифтовете подпорки за книги в края на историята да възприемат и приемат същата божествена истина?

Вземете под внимание сега следните принципа, които мястото за книги на остатъка в началото на спасителната история, е запазило и разпространило:

1. Монотеизъм. Клифърд Голдстайн описва запазването на тази божествена истина в един древен свят претрупан с богове и богини: "Тогава сред този парад от политеизъм, една малка нация от бивши роби, бегълци без собствена земя, скитници без страна, провъзгласиха една от най-радикалните идеи в античноста: Шема Израел, Адонай Елохану, Алонай Ехад, което означава: Слушай Израилю, Еова, нашият Бог е един Бог" /Втор. 6:4/. Беше ли монотеизма някакво ново твърдение? Едва ли. Беше толкова старо колкото земята. Политеизма беше новото. И така Бог въздигна общество на остатъка да възстанови старата истина.

2. Седмият ден събота. Тази истина също се разпростря по целия път до началото на сътворението. Но Създателят се нуждаеше от един народ, който да се бори за тази забравена истина на този забравен ден. И така Той въздигна един остатък.

3. Десетте заповеди. О, да, заобикалящите нации имаха своите граждански и религиозни кодекси и закони. Но нищо не се сравнява със задълбочената простота и всеобхватност на декалога, десетте Божии заповеди за човешко щастие. Бог се нуждаеше от един остатък, който да подкрепя закона Му.

4. Сътворението. Срещу най-абсурдните и глупави митове изобилстващи в езическите нации около Израел, юдеизма учеше, че един любящ Създател - Бог, оформи една съвършена планета само за една седмица човешко време, като кулминацията беше в седмия ден събота. Това не беше нова истина. Израел бе въздигнат да подкрепя най старата истина от всички.

5. Светилището. Разбира се, езичниците имаха техни светилища и храмове. Но също имаха проституция и човешки жертви. Бог издигна Израел, така че древната истина на една божествена жертва, Божият Агнец, който отнема греховете на света - тази истина учена при портите на Едем - би трябвало да бъде здраво утвърдена и провъзгласена на земята. Никоя друга религия толкова дълбоко не се противопоставяше на проблема с греха на човечеството и спасителния дар на Бог. Бог се нуждаеше от един остатък да подкрепя предварително славната истина на Голгота пред целия свят.

6. Истината за смъртта. Евреите бяха уникални сред всички народи като учеха, че смъртта е несъзнателен сън. Езическите фараони и свещеници на Египет бяха изнамерили сложна система за смъртта основана на фалшивата предпоставка, че човешката душа е безсмъртна. Но Бог въздигна едно общество на остатъка да подкрепя истината, която само Създателят-Бог може да възстанови да възкреси човешки живот и че ще направи така в края на времето.

7. Една здравна вест. Великите принципи на една подходяща диета, водещи произхода си от самия Едем, бяха продължени и разпространени от юдейския народ. В един свят, който не знаеше нищо за мазнина и холестерол и сърдечни болести и рак, Бог насади в остатъка Си учението за чистите и нечистите храни, принципи на диетично здраве, основани върху идеала и естествената диета на Едем.

8. Великата борба между Бог и сатана. Йов, най-старата книга на Стария Завет, графически представи великата космическа тема на борба между Бог и сатана за лоялноста на човечеството. Езическите съседи на Израел предложиха пантеон от философии и митове за тази космическа борба. Само евреите подкрепиха истината за това.

9. Духът на пророчеството. Дължи се на евреите, че все още се обръщаме към богатото завещание на пророците им, както признати, така и непризнати, мъже и жени. Божествено вдъхновените вести на тези пророци накрая формираха същинската основа на цялата юдею-християнска вяра днес. Фалшивите пророци изобилстваха в света около тях. Но Бог въздигна остатък с истинския Дух на пророчеството, да бъде изгряваща светлина в една тъмна нощ.

Created by ULimited®