Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Проповеди

Изворите на сърцето

Когато ние създаваме деца и те живеят около нас, често не можем да ги удовлетворим в тяхното желание за напредък - те чувстват това и плачат. Ние сме ограничени или пък нямаме сила и време за тях! Защо? Същият проблем - ние самите сме ограничени!

Какво правим, когато сме ограничени, а нашите деца имат нужди?! - Хвърляме се и се трудим - за тях, все за тях, все за тях и никога нямаме истинско време за самите тях. Така работи и Сатана! Проблемите и нуждите по- често са вертикално развиващ се проблем - т.е. изискват качествено нов подход и възможности за разрешаването и удовлетворяването на нуждите. За разлика от това трудът на човека е преди всичко във хоризонтален план - т.е. преразпределяне на вече даденото от горе, от Бога. Когато работата в хоризонтала е изчерпана е нужна връзка с Бога, с вертикала, за да изтече нова благодат. В такъв случай да разчитаме само на човешките усилия в хоризонтала е не само невъзможно, но и не ни разрешава проблемите! Така работи Сатана- той се труди (по хоризонтала) за да задоволи все по нарастващите нужди на все повече разумни същества и бърка тотално, изнервя се, поданиците му страдат, бунтуват се и хармонията е просто мит, мираж, фикс идея! Сатана всякога греши! Това е неправилен метод на дейност! Така нуждите не могат да бъдат задоволени и разумните същества удовлетворени! А как?!

Откъде Бог черпи сила за всичката Си грижа за творенията Си?! От любовта! 1Кор.13:1-13 От моралното естество на Бога, от любовта Му извират онези импулси, които творят условията за живот, необходими за всяко живо същество във Вселената. Затова и ние сме съветвани да имаме допир и растеж в морално отношение - за да бъдем проводници на благодат, вдъхновение и творчество идващи от Бога, а останалото е по- лесно. Ако сме взели от Бога, ще бъде лесно да дадем на децата си. Бог ни е казал - Мат.6:33 Дайте база, създайте платформа, отворете сърце, място, където да има върху какво да се сложи Моята благодат - казва Господ - увеличете сърцата си, отворете ги за дарбите на Светия Ми Дух - давайте Ми широк, приятелски достъп, път до сърцата си, за да увеличавам моралните и нравствените сили. Позволявайте ми да завърша започнатото във вас, основата, характера - отворен за Божията любов и Дух и това ще бъде основата, на която Аз, Господ ще притуря и всяко друго благословение от което се нуждаеш ти или ближните ти - твоето семейство, твоите деца!

За да живее някой щастлив около вас вие трябва да удовлетворявате неговите стремежи и нужди за да се развива, да му помагате. И знаете ли, вие също сте открили, че колкото по- морални и добри са вашите деца, толкова е по- трудно да се задоволи желанието им бързо да се развиват напред. Те просто надхвърлят вашите представи и сили. И вие трябва да ги ограничавате. Принципно е вложено във всичко живо да се развива и расте, да напредва - това е принцип. Любовта обслужва този всемирен принцип! За да бъдат щастливи и вашите деца - вие трябва да им снабдите нуждите и да поемете изискванията му във всеки курс от неговото развитие. За това ви трябват сили, финанси, възможности. Но бих казал, че над всичко това ви трябва духовна сила, духовна енергия. Не толкова физически сили (тялото е немощно), а по- скоро духовни. Тогава зарядът духовност ще се окаже сполучлив за да разреши практически, мъдро нуждите на съществата около вас.

Бог не обича да играем на дребно. Той иска благословението да тече в/у нас и децата ни, а не да бъде като изпаряваща се роса, която едва е навлажнила нуждите ни. Затова е нужно голямо сърце, отворено, изчистено, отдадено на връзката с Исус - през което да тече, да прелива благодат, дарования, дух и мъдрост, които да са основата за всички останали благословения. И ако това не е постигнато на практика - причината е в нас и в нашият недостиг на вяра в Бога. Пропорционално с нарастването на вашата моралност и любов, расте и способността ви да давате и удовлетворявате по подходящ начин нуждите на съществата около вас!

Когато погледнем законът на Бога - 10-те заповеди, ние откриваме, че в него са съчетани моралните качества на Бог със Неговите принципи т.е. характера с делата Му, вътрешното с външното. Вечното и непроменимото в Бога е съчетано с вечното Му творчество и дейност. Римл.1:19,20 ап. Павел има въпрос към всеки човек - ако ти виждаш и се възхищаваш от безкрайните и удивителни многообразия на света около теб, от гениалността на тези различни проявления, не можете ли поне за малко да се замислите за богатството и хармонията в духовния свят, за вътрешната същност на Този, Който е сътворил всичко това? Толкова ли е трудно виждайки външното да се удивим от същността и характера на Този, от Когото всичко е изтекло?!

Бог желае и ние да сме по Негов образ т.е. докато в нас има нещо вечно, непреходно, статично (това са моралните ни качества- нашия характер), то този характер да се проявява в един безкраен, оригинален, импулсивен, разнопосочен творчески процес.

Бог сякаш казва: - От дълбочината на моралното ще извират багрите на вашата творческа дейност. Влизайки по- навътре в същността на Бога от нас ще излизат повече и повече проявления на тази същност; или изучавайки все повече и повече образеца и копието ще е по- точно, по- цветно, по- пълно всеки път!

Вселената ще съществува дотогава докато има какво да я вдъхновява… А Бог се вдъхновява от Своето морално естество… което е безкрайно!

Унищожете морала - вие унищожавате извора на съзидателната сила в човека! Защо мрази Сатана 10-те божии заповеди? Защото от там блика ясно светлината за Божията моралност за нас! Ако успее да унищожи закона, ако го омаловажи, извади от умовете и живота на хората, сатана би скрил представата за Божията моралност, пътя по който отиваме все по- близко до Бога. Сатана отлично знае, че ако спадне нашата морална представа за Бога, тогава и нашите сили спадат, развитието ни също, и той, Сатана, може да удържи положението само на неморалните хора! Те са ниско енергични и ниско прогресивни същества! Не че Сатана обича неморалните - просто може да ги владее безпроблемно!

Вдъхвайки морал в човека - импулсите от Бога го оживотворяват - той действа - енергията от моралното естество се въплъщава в едно ново творчество, в един нов устрем, в напредък. Като, че ли Божието естество преминава в човешката плът и резултатът е напредък, работа, действие - и Сатана не може да удържи под робство същества с по- висок морал от него! Не може да им бъде водач! Те не са доволни от него и го напускат, не му се покоряват! В тях има проявлението на сила по- голяма от тази в Сатана. В свързаните чрез вяра в Христос се проявява сила по- голяма от неговата и дявола е изваден от равновесие - ще изпусне нещата от контрол. Затова Сатана мрази закона!

Защо се разпадат връзките по земята? Семейства, деца с родители, общества - народи?! Нали се образоваме? Защото спада генератора на сила за всяко добро - спада морала у човека! И като е тъй - нуждите растат, а няма кой да ги поеме и започва престъпността! А защо спада моралността в човека? Защото малко хора живеят във връзка с Бога - за да се подхранва моралното естество в тях, а от там и “всичко останало ще ви се даде”. Общества, семейства и връзки са в криза, защото няма енергия да се удържат. Причината не е финансова, не е толкова липсата на физическа сила, а отсъствието на морална сила, от която да извират импулсите на любовта! Любовта сплотява всичко в съвършено единство, защото любовта е естеството на Бога и е безкрайна, идва от безкраен източник Божия характер!

Колко на място тук звучат думите на Исус - Мат.4:4 - липсата на Божието слово довежда до липсата на моралността. Йоан 8:42,43 - “защо не можете?” Забележете Исус ни ги пита защо не искате, а “защо не можете?”! Те не могат да схванат, толкова са деградирали (батерия паднала под определено ниво, не може да се презарежда повече). Йоан 3:12 - най- достъпното, а нагоре?! И защо не могат да го приемат, т.е го отхвърлят? Йоан 5:38 - нямат Божието слово, нямат морал и не могат да приемат сила и помощ от Бога, до такава степен са деградирали. Христос им донесе цялата Си любов, а те не искат и не могат да се заредят от нея! В същото време четат и изследват Писанието - принципите за зареждане на акумулатора наречен сърце, без да ги проумеят! Йоан 5:39

И сега извода: Отнемете Библията - Божието слово, отнемете моралността и идваща като сила от Бога и вие отнемате всичко от човека и обществото. Библията говори за човешкото използвайки шестицата, но на тази шестица винаги едно й не достига - божествената съставка - любовта! 6+1 е числото на пълнота, затова и идеята, че седмия ден е особен има дълбок смисъл, сочещ ни пряко към тази единица, или по- скоро към Този Един - Христос! Ако отнемем Христос от явлението “Божий народ” , силата да се грижим, да обичаме, да творим и удовлетворяваме нуждите на хората около нас изчезва! Просто не можем, не че не искаме! И Сатана желае да въведе хармония в обществото, иска, но не може - защото “Едно ти не достига”! Порастващите деца, растящите нужди, растящия брой хора имат един зов - Давай, давай, още, искаме! И тези, които се грижат искат да дадат, и се напрягат, но в батерията просто не остава ток! Енергията, силата не стига! Тя идва от Бога, през морала ни и от там във всичко останало! И когато се напрягаме да работим, а не се зареждаме, чрез връзката си с Исус, ние просто бъркаме, грешим, не става така! Така не може, дори и да искаме! Римл.7:18(б) не ни липсва доброто желание, а ни липсва силата на Божието естество!

Когато има нарастващи нужди, но липсва сила и творческа дейност, която да ги задоволи, тогава няма закони - всеки започва да прави кой каквото му се вижда за добре за да си посрещне нуждите. Така престъпленията са само следствие от липсата на връзка с Бога. Исус ни казва - Йоан 4:13,14 - пийте от неизчерпаемия извор, от Божието слово, от Божията любов, от Божията вечност - и от вас ще тече живот и Бог чрез вас ще задоволява нуждите на хората около вас! Затова Сатана полага специални усилия на практика да ни държи далеч от Христос и от Библията. Така се стига до модел на живот наречен Средновековие. Всичко е ниско! Лесно да го контролира, невежо, робско, подчинено.

И изведнъж малки наглед общества му спукват илюзията и владичеството. Обикновени хора, но с Библията имат любов и напредък - и семенцето расте и променя - скъсва асфалта и тялото на сатанинския похлупак! И света експлодира - 17-18-19-20 век.

Сатана разбира, че ако не направи нещо не би могъл да удържи този напредък. Друг от симптомите и знаменията за края на времето споменато от Исус са войните и военните слухове. И двете имат едно предназначение - да спрат бързия напредък на обществото, което е стратегическата цел на Сатана. И Сатана подбуди световните войни - за да удържи напредъка иначе ще му падне царството.

Проблема на сатана е, че й неговата сила свършва. Каквото и да твориш - дори и зло- трябва енергия - от къде му стига не знам, но явно е разярен и не може да овладее нещата.

Защо не ме е страх да казвам това пред външни хора?! Защото никой отделен от Бога не може да приложи този модел на ръководство! Дори Сатана не може, колко повече хора!

Една древна римска поговорка казва: “Най- силно е това, което се движи!”, ще добавя - “Най- силно е това, което е живо!” Само Божието и живо! Само онова що е свързано с Христос прогресира! И никой, и нищо не ще го спре! Вечността е неговото поле, любовта неговия двигател, морала - неговата конструкция, Духът - неговите крила, спонтанността и творчеството - неговият полет!

Христос ни казва - Йоан 10:10 Той ни е дал живота Си - вечния, уникалния, Божествения живот, Същия този, който е в Него! Ако можехме само да повярваме това ние никога няма да сме същите! Никога! Дано Бог да благослови църквата Си да изяви пред Вселената и този свят, че е носителка на живота що в Исуса се яви! Бог е благословил народа Си с всяко небесно благословение! Остава само като Божий народ да повярваме това и да го въплътим в практичния си живот - в делата си! Дано пожелаем Бог да ни направи участници в тази славна опитност - триумфа на явлението Божий народ!

Завършвам с написаното в кн. Пр. 23:26 Нека не се колебаем! Този, Който те кани е Същият Велик Христос дал живота Си за да живеем Неговия живот! Аз с вяра оставям живота си да бъде направляван от Божия Дух! Нека всички ние като адвентисти направим това най- важната опитност в ежедневието си, за прослава на Христа! Амин!

п-р Красимир Карев
8/6/2000
Created by ULimited®