Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Проповеди

НЕ КАЗВАЙ - "БОГАТ СЪМ, ЗАБОГАТЯХ И НЯМАМ НУЖДА ОТ НИЩО!"

Бих желал днес да погледнем към тези думи на Верния Свидетел от ъгъла на историята.

Когато разглеждаме човешката история забелязваме, че две тенденции в човешките общества се преплитат като основни и борещи се през хилядолетията. Едната е идеята за обединение, за една доминираща религия или власт над всички останали, всъщност поробваща всички останали- в нея няма място за капчица толерантност и плурализъм, на различия. Другата - е идеята за създаване на обществен живот на абсолютно съжителстване на множество неизброими религии. Тук място за тоталитарност просто няма.

Как да се живее? Ето това е проблем! И тези две идеи са се сблъсквали непрестанно през отлетелите векове, борещи се за превес дори до днес! Първата идея можем да я наименуваме с подходящия термин - Египет или още използвайки библейският език - южното царство. Втората идея - би било подходящо да я озаглавим с наименованието - Вавилон, или използвайки по-специфичната терминология - Северното царство.

Изразители ту на едната, ту на другата идея са били подред цялата плеяда от световни империи, общества и култури откакто свят съществува до днес. Имената са идвали и са си отивали, но двете идеи са оставали. В определен исторически контекст едната се е оказвала по-успешна от другата, но както ще ни убедят хронологиите, не за дълго. И не е нужно дори да си напрягаме ума за да се досетим, че току що, като Български народ, сме излезли от първата и сме се запътили решително към втората. В момента доминиращата идея на световната широчина и дължина е Вавилонската идея. Нейните изразители имат проблеми с тези от другата страна.
Всъщност така е било винаги. Затова историята на хомо-сапиенс е наситена с войни.

Друг интересен факт е, че тези две понятия имат пряка връзка с понятието “Божий народ” или народа на завета. Даже много често историята на Божия народ е свързана, както с едното, така и с другото явление. Нещо повече - Божият народ е някак си все в средата на тези две борещи се идеологии в света. Историята му е свързана и с поробването му - ту от изразители на едната власт ту от такива на втората.

- Предпоставки за възникването на двата модела - Египет и Вавилон. Живота на древните общества - в много силна зависимост от сезоните и дъждовете, водата. (Разливането на р.Нил в Египет е много закономерно и лесно предсказуемо за жреците; а разливането на р.Ефрат във Вавилон е непредсказуемо на практика.)

Не по-малко любопитно е, че кръщелниците на тези две тенденции в живота на обществото - Древният Египет и Вавилон - са прост о отдавна залезли- купчина камъни, останки и руини насред обширни пустини. И като, че ли само бдителното око на историка, потръпва от мисълта, че залезът на древните Египет и Вавилон са като прокобно предсказание за участта и на нашите цивилизационни форми на обществен живот.

Явлението човешка история става още по-колоритно и интригуващо, когато апокалиптичните библейски пророчества ни посочат момента на сливането на двете сякаш вечно борещи се идеи в една определена точка от времето. Библията нарича този момент на сливане - края на света, момента когато явлението “Божий народ” завзема световното царство!

Разбира се ние имаме аналог на това, какво става когато две крайности се обединят - някой непременно бива разпънат - и това е в центъра на човешката история - едно разпятие, една личност - Христос! Но интересно, в точката, когато най-после враждуващите от хилядолетия идеологии се обединят, явно с цел за да разпънат явлението “Божий народ” - този път противно на очакванията - на кръст е разпъната самата коалиция, за да се отвори пътя за триумфа на Божия народ завинаги.

Повтаря ли се древната Израилева история в нашето съвремие?

Ис.46:9,10 Бог ни кани да вникнем в Неговата гениалност. Той ръководи така човешката история, че живеещите в края да знаят какво ще се случи вниквайки в миналото.

Бит.15:13,16 Бог предсказа на слугата Си - Авраам, Египетското угнетяване и робството на народа му в Египет в действителност евреите бяха в Египет 215г., последните от които бяха роби).

Пл.Ер.2:9 По време на египетското робство нямаме пророци всред еврейският народ- поради факта, че и законът, 10-те Божии заповеди със съботата бяха нарушавани от народа.

Ако погледнем и към новата история на Божия народ констатираме, че подобно и през средновековието нямаме данни за работата на Божий пророк, защото отношението и разбирането за Божия закон не бяха на нужната висота.

Но Откр.10:11 ни посочва нов момент от историята на църквата в Новозаветни времена- Откр.10:11. Ние имаме пророк - следователно нещо значимо се е случило! Какво? За да разберем Откр. 10гл. на помощ ни идва Откр.11гл.

Кой е подтискал Божиите люде и спирал светлината от Бога и препятствувал пазенето на 10-те Божии заповеди?

Библията разкрива, че през времето на Средновековието църквата бе в плена на сила, която духовно се нарича Египет - Откр.11:8. Но Бог, подобно както и на Авраам, предсказа времето на египетското робство в новозаветната история на Божия народ - до време и времена и половин време - 1260 пророчески дни = 1260г.., 42 пророчески месеца (съответно в стихове Дан7:25; Откр.12:6; Откр.13:5). В 1798г., когато изтекоха 1260пр.дни или буквални години, божият народ излезе от Египетско робство. До тогава божият народ е скрит от погледа, подобно на онеправданите еврейски роби в Египет някога. И тогава, Бог отвори морето и ги изведе - в най-новата история - Бог отвори Атлантическият океан и изведе своя народ от робството на Египет. САЩ станаха обетованата земя за Божиите люде - бреговете на свободата, земята, която Бог благославя свръхестествено с присъствието и просветлението на Своя Свет Дух. Ето много ценен коментар в/у тези събития:

В.Б.178:3,4/179:3 “Сред изгнаничество и трудности, любов и вяра ставаха по-силни. Уповаваха се на Божиите обещания и Бог не ги остави в нуждата. И когато Божията ръка им посочи през морето друга страна, където биха могли да си основат държава и да оставят на децата си скъпото наследство на религиозна свобода, без да трепнат се впуснаха напред по пътя, показан от Провидението."

Бог бе допуснал изпитания на Своите чеда, за да ги приготви за изпълнението на милостивия Си за тях план… Бе направлявал събитията така, че гневът на Сатана и съзаклятията на зли човеци да се обърнат за Негова прослава и да изведат народа Му на сигурно място. Преследването и изгнаничеството подготвяха пътя към свободата… Точно желанието за свобода на съвестта въодушевяваше странниците да посрещнат смело опасностите на дългото пътуване през морето, да понесат трудностите и рисковете на пустинята и с Божието благословение да положат на Американските брегове началото на една могъща нация.”

И стиха казваше, че “когато законът го няма и пророците й не получават видение”, а в Откр.10:11 се казва- “трябва пак да пророкуваш” - имаме пророк в края на времето - следователно й законът ще бъде опазен сред Божия народ! Осия 12:13 Чрез Моисей Бог изведе народа от Египет! - Така ли стана в най-новата история на Божия народ? Да! Бог издигна първо пророк - г-жа Вайт и след това оформи и Своя народ на завета в последните дни. Имаме пълна, дори удивителна, аналогия! И древният Израил и съвременният адвентен народ биват доведени да послужат на Иеова - спазвайки 10-те б.з.!

И когато в древността, Божият народ се насели в обещаната земя, леко, незабелязано, измести погледа си от Бога! Неусетно евреите се впуснаха да уредят личния, обществения и религиозния си живот и отделиха погледа си от същността - народ на Господа, за да бъде светлина за всички останали. И тогава дойде Вавилонското робство. Това се е повторило и в нашето съвремие. В периода 1865-1887г. адвентизма “потъна в доволство от себе си и постигнатото”. Христос неусетно бе изгубен от очи. Г-жа Вайт бе принудена да сподели в сп. “Ривю енд Хералд” от 11.03.1890г. “изсъхнахме дотолкова, че заприличахме на хълмовете на Гелвуе, които не получаваха ни роса, ни дъжд”. Чаканото освежение от Господа дойде в 1888г. на събиранията на Г.К. в Минеаполис. И ние, подобно на израилтяните в древността, изживяхме своята криза- отказ да вървим напред с темпото, с което Бог водеше народа Си. След кризата в Минеаполис 1888г. Божият народ премина във Вавилонско обкръжение, отказвайки да приеме като цяло вестта, чийто център бе Самият Исус!

Какво се случи с евреите по време на вавилонското робство в древността? По времето преди Вавилонския плен народът отказваше да приеме вестта на Божиите пророци, че Божието предупреждение е, че се е стигнало до там, че не е възможно да не се отиде във Вавилон. Така й стана. От друга страна, след изтичането на определеното от Бога време за робството, Божият план включваше да ги изведе от там с издигната мишца и силна ръка. Получи се нещо странно - много от евреите забогатяха във Вавилон и се свързаха, донякъде размесиха чистото злато на своята религия с езически примеси. И Бог казва нещо подобно на Своята единствена църква в края- Лаодикия - “Не казвай богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо! Не ми казвайте, че ви е добре да си останете във Вавилон, мои деца, защото Вавилон ще загине”. Откр.18:4,5 Бог говори на “люде Мои” - Кои са те? - църквата Му- Лаодикия! Тя е във Вавилон. Историята се повтаря. И Бог има план и вест за да я изведе от там. Би му попречило две становища - добре ни е тук или другото - не сме във Вавилон!

Никога Бог не е твърдял, че църквата Му е Вавилон, но тя е във Вавилон и Бог я призовава да излезе от там, за да я спаси от идващата гибел. Това е вест на бащинска любов към нас! Би било глупава гордост да и се противопоставим, нали? Осия12:8 Намирате ли сходство с вестта към Лаодикия? Осия13:9 Това се отнася и за нас. Всъщност какво ни казва Бог? Да не сме съгласни, че просто трябва да сме една от многото църкви във Вавилон, а да излезем от Вавилон и от неговите принципи! - Как? Казал ни го е в Откр.3:18. И ст.19 ни говори, че Бог допусна църквата Му Лаодикия да отиде във Вавилон. Някогашното робство на евреите освободи Израел от политеизма. Сега наказанието над Лаодикия цели също да я освободи от робството на вавилонския принцип - личното аз, в основата на спасението.

За това, че Лаодикия не е Вавилон, но е призована от Исус да излезе от Вавилон свидетелстват и други факти. Във вавилонското робство имаме пророци- 2-ма - един класически и един апокалиптичен, даващ вести относно края. Единият от Божиите пророци работещ във Вавилон бе Езекиил, другият бе Даниил.

По времето на пр. Езекиил и Даниил народа е под Божия съд. Името Лаодикия означава същото - “народ във времето на съд”! Това не е случайно! И вестите на кн. Езекиил и Даниил са, че Бог е с неговия народ, където и да се намират, в каквото й състояние да са - дори пленници във Вавилон. Бог не е ограничен- Бог е велик, а не ограничен и малък. Присъствието на Бога - дори и народа да е под съд - е там. Бог е сред тях, нищо че те са пленници! Ако книгата Откровение не ни донася най-радостната вест - “Бог е с нас, тук и сега!”, то тогава тя не е разбирана правилно. И Христос ни казва същото, че е с нас тук и сега - “Ето стоя на вратата и хлопам” бих добавил - точно тук и точно сега! Още нещо и двете книги- Езекиил и Даниил, са едно припомняне на завета с Бога. Те не са едно ново откровение, а припомняне на нещо съществувало от началото. Кн. на Езекиил е радикална за евреите, защото е консервативна. Тонът й е - да посрещнем бъдещето, чрез спомняне на това, което е било в миналото + да се приготвим да посрещнем Божията слава. Откровението в новия завет има същият тон - ако си спомним как Бог е водил църквата Си в миналото ще сме готови да посрещнем идващата към нас Божия слава в бъдещето!

Даниил бе пророк, който по времето на своето пленничество служеше на Бога във Вавилон. Чрез него Бог даде пророчеството за 2 300 денонощия, чрез чието разтълкуване Бог ни извика като Свой народ на последното време. То остана хиляди години неразпечатано, защото не беше дошло историческото сходство. Даниил живееше във вавилонско обкръжение и вестите му добиват актуалност в съвременното Вавилонско обкръжение. В лицето на г-жа Вайт ние имаме нашият съвременен Езекиил, който отиде с народа си във Вавилонското обкръжение и също в нейното лице имаме и съвременния пророк Даниил - един, чрез когото Бог даде предсказания за развоя на Великата борба до края и на повдигането на великия княз Михаил в полза на своите люде. - Надали е случайно, че г-жа Вайт е извикана за пророк точно тогава, когато вестите от Данииловата книга добиват живот. Само в този смисъл г-жа Вайт е й повече от пророк, защото в нейните писания има елементите от класическото и апокалиптичното пророчество. А защо е казвала, че е вестител, а не пророк? Защото съвременната пророческа книга е всъщност библейската книга Откровение, ап. Йоан е в особен смисъл за нас и Даниил и Езекиил взети заедно, а г-жа Вайт действа в духа на Откровението. Затова тя е предпочитала да я считат за вестителка в духа и силата на кн. Откровение. Така акцента, тежестта остава в Библията, а пророческия дар се явява една по-малка светлина.

Дали е просто съвпадение факта, че книгата Откровение има най-много изрази взети от кн. Езекиил? Книгата Откровение ни донася идеите от кн. Даниил, чрез езика, изразяването и духа на кн. Езекиил. Сякаш двата пророка са възкресени за да ни говорят отново. И двете книги - Даниил и Езекиил носят вест на надежда за божия народ - което е й тонът на кн.Откровение. “Аз, Господ, Съм с вас!”. И на тази основа ми става толкова неприятно, когато се намери някой да каже - Бог е отхвърлил Лаодикия! Тя е Вавилон! За мен подобно твърдение не е плод от познаване на истината и историята, на ръководство от Светия Дух, а на празноглаво афиширане на някаква странна святост. Вестите на двете книги, както й тези от Духа на пророчеството, са предназначени да дадат пълна надежда на объркания и останал сякаш сам Божий народ, в обкръжението на Вавилонското робство.

Още едно историческо сходство - Ездра 6:14(б) излизането от Вавилонски плен стана чрез три указа, три съобщения, три вести. И в края на времето, имаме последни три вести, които са указания за Божия народ от последните дни. Кои са тези последни три указа за Божия народ в края на времето? - Откр.14:6-13 - тройната ангелска вест! Даже не е случайност и факта, че когато, някога, в древността се издаваха указите м/у втория и третия указ мина сравнително много време - около 70г. (537,520 - 457). Даже исторически вторият указ е временно блокиран (кн.Ездра); и днес е така (В.Б.233,237 “Тъй като тя следва предупреждението за съда, трябва да бъде проповядвана в последните дни. Следователно не може да се отнася единствено за римската църква, тъй като тя от много столетия е отпаднала. По-нататък в 18 глава на Откровение Божият народ е призован да излезе от Вавилон. Съгласно този текст би трябвало още много хора от Божия народ да са във Вавилон.” Но все още не може да се каже: “Падна Вавилон”, “защото напои ВСИЧКИТЕ народи от виното на своето разпалено блудстване”. Той още не е довел ВСИЧКИТЕ НАРОДИ до това състояние. Духът на изравняване със света и равнодушие към изпитващите истини за нашето време съществува и печели територия в църквите с протестантска вяра във всички християнски страни; и тези църкви са включени в тържественото и страшно обвинение на втория ангел. Но делото на отстъпничество не е достигнало още своята кулминация. Пълното падане на Вавилон няма да настане, докато това състояние и съединението на църквата със света не навлезе в цялото християнство. Промяната се развива бързо и съвършеното изпълнение на Откр. 14:8 е все още в бъдещето.").

В оригиналния език- Откр.14:8 думата не е следваше, а че вторият ангел вървят заедно с първия, придружаваше го, беше в компания с първия, ръка за ръка с него, докато третият лети след тях. Третият указ, третата вест изостава във времето.

Още едно поразително сходство е описано в кн. Естир, на което ще отделя специален час за разяснение.

При съглеждането на обещаната земя само двама от съгледвателите апелираха народа да не се колебае, а да върви незабавно напред, гледайки към Стълбът на вярата - Исус Навин и Халев. Подобно; и в най-новата история на божия народ, гледайки към несравнимата красота на Христос, двама души го издигнаха високо в очите на своите съвременници, апелирайки народа да върви още по-напред в своята вяра и опитност - Джоунс и Уагонър. Като, че ли дори и в тази малка подробност историята има своя аналог с опитността в древността!

Спирам до тук. Мисля, че щрихирах достатъчно, за да се убедим, че макар да сме сред Вавилонско обкръжение не сме сами- “Бог е с нас, тук и сега!”. Даже уверението за Божието водителство е още по-мащабирано. “В миналото Аз отворих морето пред вас, а сега отворих океана за своя народ!” Църквата не е Вавилон, а е във Вавилон, подобно на Божия Израел във древния Вавилон.

В.Б.284:2 “Историята на древния Израил е поразителен пример за отминалите (за сегашните- в друг превод) преживявания на адвентистите. Бог водеше Своя народ в адвентното движение, така както водеше израилтяните при излизането им от Египет. Вярата им бе изпитана по време на “голямото разочарование”, така както и евреите бяха изпитани край Червено море. Ако бяха продължили да се облягат на водещата ги и в миналото ръка, щяха да видят Божието спасение.”

Екл.1:9,10 Историята се повтаря. Адвентната история не е нещо абсолютно ново и уникално. По- скоро нашата адвентна история е синтез от всичко до сега, защото тя си схожда не само със времето на Вавилонския плен, но и със скитането на израилтяните в пустинята. И църквата излезе от средновековно робство, подобно на юдеите от Египетското. И ние, като народ, бяхме доведени да преоткрием закона - 10-те Б.з. подобно на древният божий народ на пл. Синай. И нашите съгледвачи отместиха погледа си в/у човешката сила изгубвайки из предвид - Ангела на Божиите войнства - Христос - през 1888г.; подобно както в древността израилтяните уповаха на човешката сила игнорирайки силата на Бог, Който ги водеше. И цялото това поколение трябваше да измре в пустинята, подобно на адвентните поколения след 1888г. И пак подобно в земята има влизане, когато погледа на народа се измести от човешката към божията сила - към Великия Княз, Който ни води като народ на завета - Исус Христос!

Време е да се впуснем да изследваме историята на скитането на израилтяните в пустинята, книгите Числа, Ездра, Неемия, Естир, Даниил, Езекиил и Откровение + уникалните вести от Духа на пророчеството. И така спомняйки си как Бог ни е водил в миналото, в тишината на задълбоченото библейско изследване, ще чуем как точно сега и точно на нашата врата Христос почуква, за да сподели с нас, за вечеря, последните истини от богата трапеза на Божията благодат през вековете.

И аз, който съм пастор м/у вас, Ви съветвам от Божия страна, “като, че ли Бог чрез нас умолява - примирете се с Бога” Нека си спомним апелите на Исус Навин и Халев - “Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем!” Те имаха увереността да кажат това, защото виждаха, че Бог е със тях, братя и сестри!

Днес ние получихме същото уверение!

Христос Ви казва отново тази сутрин - “Народе Мой, Аз Съм с теб през всичките дни- до свършека на света!” - Ездра 9:9(а) - В.Б.248:2 “Бог не изостави Своя народ. Духът Му все още пребъдваше с онези, които не се бяха отказали прибързано от получената светлина и не бяха се отрекли публично от адвентното движение. В посланието към евреите има думи на поощрение и предупреждение за уморените и очакващите във време на криза: “И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. “Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Ние обаче не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват, та се спасява душата им” (Евр. 10:35-39). Това увещание е отправено към църквата в последните дни …”

Аз вярвам и живея това! Повярвай го и живей и ти! Кажи уверено с ап. Павел - “За мен да живея е Христос!, а не - “Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо!” И Бог ще благослови теб и твоята вяра, за да влезеш в обещаната земя! Така да бъде! Амин!

п-р Красимир Карев
8/5/2000
Created by ULimited®