"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Проповеди

Основни принципи на тълкуване на старозаветните пророчества

Изобщо, когато разглеждаме всички старозаветни пророчества и респективно пророчествата в тези 16 пророка, като се почне от Исая и се стигне до Малахия (те са най-трудната за тълкуване част в цялата Библия, същевременно и най-възвишената част на Библията), като се разгледа тотално това старозаветно пророчество, идваме до заключение, че старозаветните обещания и предсказания в най-общи линии се отнасят за буквалния Израил. Тези пророчества трябваше да се изпълнят за тях в течение на вековете, но при условие на послушание от тяхна страна. Тяхното послушание беше частично, затова и тези пророчества в тяхна полза се изпълниха само частично в миналите векове. Много от обещанията и предсказанията, може би по-голямата част, изобщо не се изпълниха за буквалния Израил, поради простата причина, че те не се съгласиха да сътрудничат на Бога. Особено онези пророчества, които засягаха лидерството на евреите, създаването на едно световно царство, проповядване на евангелието на всички народи от тяхна страна, установяването на царството на Месия, всичко това трябваше, според първоначалния Божий план да стане, чрез буквалния Израил. Тези предсказания не се изпълниха, поради това, че Израил не изпълни Божиите изисквания.

В такъв случай, както разбираме вече от много Новозаветни текстове, тези предсказания и привилегиите и отговорностите и обещанията се прехвърлят от буквалния Израил върху духовния Израил или християнската църква. Докато духовния Израил представлява една национална единица, то християнската църква представлява вече една интернационална единица, един народ пръснат по цялото лице на земята. Следователно ще се изпълнят тези пророчества, до голяма степен в живота на Христовата църква на земята и особено в живота на Божия остатък. Проблема за остатъка е също една голяма Библейска тема, върху това няма да се спираме, много може да се говори за това, но ние считаме, че Божият народ на последното време е т.нар. Божий остатък. Така, че голяма част от тези предсказания и обещания, които не се изпълниха в живота и историята на буквалния Израил, ще се изпълнят в живота и историята на християнската църква и особено в живота на последната генерация християни - Божия остатък.

Когато евреите отхвърлиха Христос като Месия, като отговор на това Бог отхвърли тях, като Богоизбран народ и тогава Той избра като свой инструмент Християнската църква. Имаме такива хубави текстове, например Христос казва: "Идете по цялата земя, проповядвайте евангелието на всяка твар…, който повярва и се кръсти ще бъде спасен, който не повярва ще бъде осъден… Даде Ми се всяка власт на небето и на земята…" и т.н. И особено Първото посланието на ап. Петър 2:9,10 - "Вие сте царско свещенство, свят народ, избран род, чрез когото Бог иска да възвести превъзходствата Си…". Следователно християнската църква представлява онзи великолепен инструмент, избран инструмент, чрез който Бог иска да спаси света сега, в християнската ера и особено в последните дни.

Сега можем да кажем, че в Стария завет има четири типа предсказания, пророчества:

1) Тези които засягаха изключително съдбата на буквалния Израил. Те бяха съвсем локални, условни по същност и ограничени по обсег само за буквалния Израил. Тези пророчества не се изпълниха в живота на буквалния Израил и никога няма да се изпълнят.

2) Онези пророчества, които бяха дадени за Израил, за Еврейския народ, но които не се изпълниха за буквалния Израил, поради тяхното неверие, но които ще се изпълнят сега в историята на Християнската църква. Те ще се изпълнят, но само по принцип, а не в детайли и подробности, защото подробностите засягаха Израил, като определен народ разположен в земите на Палестина.

Изобщо трябва да кажем, че юдео-християнската религия е историческа религия и тържествените вести на тази религия са закотвени в долините, хълмовете, пустините и реките на Палестина в Стария завет. Те се отнасяха за буквалните мъже и жени, които по онова време са ходили по земята. Няма по сигурна защита срещу спекулативни приумици на религиозни мечтатели (Днес има много религиозни мечтатели. Те могат да бъдат и пастори и богослови. Такава литература днес е наводнила света) от ясното познаване на историческия контекст на писанието. Когато искате да разберете един текст в Библията, вие трябва да направите всичко възможно за да възстановите историческия контекст на този пасаж (т.е. За кое време е дадено? Какви нужди посреща? Какви въпроси разглежда? Какви са били историческите събития, историческата обстановка по онова време?), тогава по лесно ще можете да разберете съответния пасаж.

Значи видяхме, че някои от предсказанията на Старият завет, които най-напред засягаха буквалния Израил, но не се изпълниха за тях поради тяхното непослушание, ще се изпълнят в живота на християнската църква. Как ще стане това? Как можем да бъдем сигурни, че дадено пророчество, което не се е изпълнило за буквалния Израил, ще се изпълни за християнската църква?

Само когато един по-късен боговдъхновен писател прави това приложение за християнската църква, можем да бъдем сигурни, че това пророчество ще се изпълни. Какво значи по-късен боговдъхновен писател? Това означава или новозаветен писател или Духа на пророчество. Ако някой новозаветен писател или Духа на пророчеството взема едно старозаветно пророчество и то не е изпълнено за буквалния Израил и го прилага за християнската църква, тогава можем да бъдем сигурни, че това пророчество ще се изпълни за Христовата църква.

За да го разберете по-добре ще вземем един пример. В Езекиил 38 и 39 глави е дадено т.нар. пророчество за Гог и Магог, Рос, Мосох и Тувал. Това бяха народи вражески настроени спрямо Израил и Бог беше обещал, че ако Израил е послушен той ще се справи с тези народи и ще ги унищожи. Това обаче никога не стана. Тези народи не бяха победни, не бяха съкрушени, поради това, че Израил не изпълни условието. Ще се изпълни някога това пророчество? Кога ще се изпълни? Откр. 20:7-9. Тук ги споменава Йоан, един по-късен боговдъхновен писател. Само апостол Йоан го споменава. Един по-късен боговдъхновен писател прилага това пророчество, но за едно по-късно време. Той го прилага по принцип, не във детайли, защото детайлите касаеха самия еврейски народ. Той го прилага по принцип, че в края на 1000-та години всички пълчища, нечестиви, невярващи, които ще бъдат възкресени, богопротивници, престъпници, невярващи са наречени с изразите Гог и Магог. Това е вече едно събирателно понятие и то представя всички врагове на Исуса Христа, но в края на 1000-та години. Тогава Бог ще се намеси и ще унищожи тези свои врагове, веднъж за винаги.

Така пророчеството в Езекил 38 и 39 гл. ще бъде изпълнено само по принцип и това ще представлява унищожението на грешните. Ето както виждате, едно пророчество в Стария завет, което не е изпълнено за Израил, поради непослушанието им, но един новозаветен автор или Духа на пророчеството го прилага за друго време, тогава ние можем да приемем, че тук имаме едно вторично приложение засягащо християнската ера и църквата. Всичко, което е различно от това е лъжа и измама. Единствената сигурност е да имаме този много силен критерий,един много мощен критерий. В математиката понякога се говори за някакъв мощен функтор. Това е един духовен, богословски, методологически, мощен функтор, принцип, чрез когото ние винаги можем да отсеем, да сортираме пророчествата и да кажем след като проучим историческия контекст, че това пророчество не се е изпълнило или ако отговаря на критерия значи ще се изпълни, по принцип разбира се, а не във детайли. Така можем да бъдем предпазени от всякакви фантастични тълкувания, които днес са залели християнския свят и разните богослови на различните деноминации. Една от главните цели на всеки библейски коментар е да пресъздаде историческата обстановка, в която са правени изявленията на пророците в Стария завет.

3) Понякога пророкът, който виждаше събитията около себе си, (става въпрос за старозаветните пророци) имаше възможност Божият Дух да отправи неговия поглед напред към далечното бъдеще, да се проектира неговото съзнание в далечното бъдеще и тогава той да чуе и разбере някои неща, които засягат далечното бъдеще. Т.е. едно пророчество в Стария Завет може да има двойно приложение, два пъти да се изпълни. Веднъж да се изпълни за буквалния Израил, за времето на самия пророк, за събитията около него и втори път да се изпълни за едно далечно време в бъдеще.

Бог работи по определен начин с някои хора, но Неговите методи не се променят. Той работи и с други хора по същия начин в течение на хилядолетията. Един пример. Содом и Гомор бяха унищожени. Бог предварително предсказа на Авраам, че тези градове поради техния разврат и нечестие ще бъдат унищожени. Това беше едно пророчество. Но когато Христос говори за последните дни и казва, че в последните дни човечеството ще заприлича на Содом и Гомор. Тогава по същия начин, както се е изпълнило онова предсказание за Содом и Гомор преди около 4000 години (Авраам е живял около 2000 г.пр.Хр), ще се изпълни онова предсказание и за последното човешко поколение. Значи някои пророчества могат да имат двойно приложение.

Човек, който желае да изучава Библията и се надява да си осигури най-голяма полза, най-напред трябва да си даде сметка за историческия контекст на всеки пасаж, да си каже: Кой го е написал? Защо го е написал? Кога го е написал? Какви обстоятелства са го накарали да го напише? Какви нужди посреща с това? и да види след това, дали наистина тези неща са се осъществили, до каква степен тези условни аспекти са се осъществили и след това вече да търси вторичното изпълнение на това пророчество в писанията на по-късен боговдъхновен пророк.

Какво правят някои хора? Някои вземат едно старозаветно пророчество, например от книгата на пророк Амос. Вземат едно старозаветно пророчество, откъснат го от контекста, вземат един пасаж и го приложат за последните дни за нашето време, вземат друг пасаж и отново го приложат за нашето време. По този начин могат да се получат такива фантастични идеи, теории, тези и тълкувания, които нямат никаква Библейска основа и никаква сигурност. Такова нещо може да направи всеки от нас, според своите собствени възгледи, взема един пасаж и го тълкува. Ето един интересен пасаж и може би ще се учудите на това което ще ви кажа. Да вземем Исая 4:1. Можем да вземем този пасаж и да кажем: "7 е число на пълнота; жена е църква; 7 жени - църквите; ще се хванат за един мъж, Кой е той? - естествено Христос; ще му рекат ние ще ядем своя си хляб т.е. ние си имаме нашите собствени доктрини, нашите учения; ще обличаме нашите собствени дрехи - ние имаме нашата собствена правда, нашето собствено разбиране; само да се наричаме с Твоето име - християни, етикетът ни да бъде християнска църква; ти отнеми нашия срам". Сигурно сте чували такова тълкование. Нямаме право на такова тълкование, защото никой по-късен боговдъхновен писател - нито в Новия завет, нито Духа на пророчеството е направило такова тълкование. А за какво става дума тук? Когато разгледаме историческия контекст, 3-та глава говори за нечестията на Израил, за това, че Асирийците действително ще ги поробят, говори се, че мъжете ще паднат от нож във война, жените, които се обличали твърде модерно - обици, гривни, тънки вола, забрадки, лунички и т.н., Бог ще им даде краставо теме и тогава след войните, когато много израилеви мъже ще паднат, тогава много жени ще се хванат за един мъж. По онова време една жена да остане неомъжена се е считало за унизително и срамно състояние и такава жена няма авторитет в обществото. Затова само да имат мъж, много жени (това съвсем не е било нещо необикновено, защото полигамията (многоженство) е била нещо обикновено в онова време) са били готови да си работят, да си изкарват прехраната (те са готови, въпреки че мъжа по онова време е изкарвал прехраната), само да се каже, че са омъжени, да имат семейство. Това е било поради това, че много мъже ще умрат във войните. Това е непосредственият смисъл на този текст.

До къде се стига с тези фантастични обяснения, които се лансират. Примерно се счита, че Израил ще стане световна държава, буквално в Палестина ще се настанят. 1000 години преди благодатното време Израил ще управлява света. Или пък другата крайност. Опитват се удивителни подробности, детайли които са дадени в старозаветните пророчества да ги принесат на основата на християнската църква и се получават най-неочаквани тълкувания. На запад има много литература с такива тълкувания и много хора са обзети от такива тълкувания, даже и тук в книжарниците в последните години в България се среща литература от този тип. Не се познават тези принципи. Това са адвентните принципи, които произтичат от едно задълбочено изследване от страна на адвентните богослови в целия свят.

За да обобщим. Какво трябва да направиш, за да обясниш едно старозаветно предсказание?

Да проучиш цялото пророчество, цялата глава, целия контекст. Да се видиш до кого е адресирано, за кого се отнася и кои обстоятелства са го предизвикали. Защо автора на това пророчество е трябвало да напише това и това.

Ще трябва да проучиш целия контекст. В каква историческа обстановка е дадено това пророчество, защото изобщо там в тези пророчества доминира един акорд - славната съдба, която очакваше тази нация, идването на Месия, установяването на Неговото вечно царство, обединяването на всички народи, запознаването им с евангелското учение. Това беше основният тон на всички старозаветни пророчества.

Трябва да открие човек в тази вест на пророка, в този пасаж който изучава, каква е била историческата обстановка, до колко всичко това се е изпълнило, кои са условните аспекти на това пророчество и тогава първата стъпка ще бъде да видиш дали това пророчество е приложено от някой по късен пророк.

Ще разгледам един два примера. Един от трудните пасажи в Стария Завет е Исая 65 и 66 глава. Да вземем сега този пасаж Исая 65:17-25 и да приложим принципа … ("детето ще умре стогодишно" - това е точното). Ако се опитаме да приложим този пасаж за Новото небе и новата земя ще срещнем непреодолими трудности. Тук се казва, че смъртта все още ще съществува, а знаем, че Откровение ни казва, че "смърт не ще има вече". Също така 23 стих ни казва, че все още ще се раждат деца, докато ние знаем, че в новото битие няма да се раждат деца. Духът на пророчеството също говори ясно за това. В "Medical ministry" Елена Вайт качва следното: "Днес има хора, които изразяват вярата си в това, че там ще има бракове и раждане, но онези, които вярват в писанията не могат да приемат такава доктрина" (Исус казва: "там нито се женят, нито се омъжват"). Ако вземем Исая 66:23,24. Ние знам, че след 1000-та години всичко ще бъде ликвидирано, всичко ще бъде абсолютно ново, няма да останат никакви трупове, никакви червеи, нищо няма да остане. Вие виждате, че ако ние се опитаме сега да приложим този текст за новото битие, ще срещнем непреодолими трудности. Според принципа, най-напред ние трябва да направим локално приложение на този пасаж. Най-напред това обещание беше дадено за еврейския народ. Ако те бяха разумни и послушни и служеха на Божия план, тогава Бог би създал ново небе и нова земя, още преди възкресението, преди новото битие. Ерусалим би станал един световен мисионски център. Тогава поради съобразяване със здравните закони и сътрудничество с Бога, не би имало детска смъртност. Средната възраст на хората би била 100 години. "детето ще умре 100 годишно" - тук под думата дете, на еврейски "наар", означава юноша, младеж. Дадени са 4 категории: деца, старци, младежи, грешници. От 65:20 следва, че и юношите, младежите не биха умирали. От следващите думи разбираме, че даже един нечестив човек да достигне 100 години той пак би бил проклет т.е. живота му би бил считан за отвратителен в Божиите очи. В 22 стих четем: "дните на моите люде ще бъдат като дърво", но дърветата също умират. Има дърветата които живеят стотици години, но и те загиват. Четем още: "за дълго ще се наслаждават", докато вечния живот няма да бъде за дълго, но за цялата вечност. Следователно първо трябва този текст да го приложим за евреите, които ако биха били послушни, Бог би изпълнил обещанията и Еврейската държава би станала световна държава. Бог би дал всички тези условия за премахване на ранната смъртност, хората щяха да бъдат здрави и постепенно бог щеше да въведе всички тези неща, преди още безсмъртието и възкресението. Месия щеше да дойде и целия свят би бил подготвен за това. Тук обаче съществува винаги нестабилния човешки елемент.

Сега в новозаветна светлина, според принципа, ако някой по-късен боговдъхновен писател говори за това ние можем да го приемем. Апостол Петър говори за ново небе и нова земя - 2 Петрово 3:12. Йоан също говори в Откровение 21 глава. Следоваелно ние можем да приложим този текст по принцип, без детайлите за новото битие.

А какво да кажем за този пасаж?: "и от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене". Първото му приложение е локално. Ако евреите бяха станали една световна държава, те биха отивали всяка събота и новолуние да се покланят в Ерусалим, но смъртта щеше още да съществува. При вторично приложение обаче, Елена Вайт прилага този пасаж в книгата "Животът на Исус" два пъти, но го прилага вече за новото битие. Следователно ние имаме право да приложим този текст за новото битие, защото по-късен боговдъхновен писател, Елена Вайт го прилага. Ние приемаме Елена Вайт за боговдъхновен писател. Защо "от новолуние до новолуние" се питат понякога хората? В Стария завет, новолунието в езическите народи беше един камък за препъване. Страшно идолопоклонство се вършеше на всяко новолуние. Древните ориенталски народи имаха лунен календар, т.е. месеците им бяха лунни, по 29,5 дни. Годината се получава с 354 дни, докато слънчевата година има 365 дни и 6 часа. Получава се една разлика от 11 дни и нещо. Поради това нещо в древния Ориент, новолунието е било голям празник и се е извършвало много идолопоклонства в новолунията. За да предпази Бог своя народ от тези идолопоклонства на новолунието, Той беше дал някои разпореждания. Трябваше на новолуние да се принасят много жертви, това да бъде празник за тях, да се върши това и това с цел да им ангажира вниманието и да не допусне евреите да се увлекат по идолопоклонството на околните народи. Така, че новолунието за тях беше един от големите старозаветни празници. При локалното приложение на текста, евреите щяха да си празнуват тези празници и това щеше да си продължава за тях. Сега в новозаветно тълкувание нямаме някакво обяснение за новолунието и можем само да предполагаме. Можем да направим някаква връзка, но това правя аз, друг не го е правил, а аз не съм по-късен боговдъхновен пророк и трябва да бъдем внимателни. Когато четем Откровение 21 и 22 глава, там четем за дървото на живота, което ще ражда плод всеки месец. Може би тези посещение всеки месец ще бъдат използвани за плодовете на дървото на живота, което всеки месец ще ражда плод. Това е просто моя презумпция.

4) Последния тип пророчества са Данаиловите пророчества. Те не могат да бъдат обхванати от тази класификация, защото в тях на няколко места е казано, че те специално се отнасят за последните дни.

Например в Даниил 8 глава, където се говори за 2300 денонощия в 26 стих се казва: "запечатай видението, защото се отнася до далечни дни". Там където изрично се казва, че се отнася за далечни дни, това наистина може да се отнася само за далечни дни, а не да има някакво локално приложение за времето на Даниил. Също така в Даниил 12:4 и тук се казва, че това пророчество е дадено специално за края на времето. При такива пророчества не можем да търсим локално, местно приложение, за времето на пророка, а те са дадени специално за бъдещето.

Това са принципите и начините за изследване на старозаветните пророчества.