Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Тайната на Били

Ех, да знаеш как ми се ще да съм пират! - въздъхна Били. - Толкова е скучно, а пък така ми се иска да правя нещо интересно!

- И на мене - отвърна Люси, - хайде да измислим нещо!

Беше ваканция. Вече десет дена не ходеха на училище и игрите започваха да им омръзват. Искаше им се нещо ново, интересно.

- Е, пирати, разбира се, не можем да станем - рече Люси, - защото скоро ще ни открият и ще ни върнат вкъщи.

- Да, бе! - намръщи се Били. - Не можем ли да измислим нещо друго?

- Нека да помислим!

И те започнаха да мислят. Цели няколко минути никой не продума нищо. Изведнъж Били подскочи.

- Сетих се! - викна той. - Ще си направим дружество на раздавачите на изненади. Аз ще бъда председателят, а пък ти... Да! Ти ще ми бъдеш секретарката.

- Хайде! - зарадва се Люси, защото много и се искаше да участва в нещо, което да е измислил нейният по-голям брат. - А какво ще правим?

- Как какво! Ще раздаваме на хората изненади!

- Какви изненади?

- Ами хубави, какви! - отвърна Били. - Ще откриваме хора, които имат нужда от разни неща, ще им ги даваме, а те ще се чудят как са попаднали при тях! Ще бъде страшно забавно, нали?

- Разбира се! - подскочи Люси. - А какво ще направим най-напред?

- Ще направим списък и след това ще решим с кого да започнем.

Били бързо намери молив и лист.

- Ей, слушай! - каза той тържествено. - Да не си посмяла да кажеш на някой какво сме решили! Това е тайна!

- Разбира се, че няма! - обеща Люси.

Същия следобед, когато мама се върна от града и се отпусна на стола да отдъхне за малко, направо се ококори от изненада. Такава промяна! Обикновено веднага след обяда тя излизаше и оставяше всичките неизмити чинии в умивалника. Сега ги нямаше там - бяха изчезнали. Кухнята беше подредена, всичко си беше на мястото, масата беше сложена за вечеря и... Ами да, даже прозорците бяха измити!

Ослуша се. Вкъщи беше спокойно и тихо. Наоколо нямаше никой. Кой ли може да е свършил всичко това?

Били и Люси дойдоха отвън, майката ги запита дали леля им не се е отбивала при тях този следобед, но те казаха, че не е. Обаче по всичко личеше, че някой здравата е работил през деня.

- Е - възкликна майката, - толкова е прекрасно всичко! Представяте ли си! 3а днес нямам повече работа и тази вечер ще мога спокойно да си почина! Чудя се кой ли може да е свършил всичко това?

После видя някакво писмо, оставено на черджето пред вратата. В него пишеше: "Дружеството на раздавачите на изненади се отби този следобед във Вашия дом, за да свърши малко работа."

- Какво ли означава това? - вече съвсем недоумяваше майката.

- И аз се питам - отвърна Били.

- Я нека по-добре да вечеряме - предложи Люси.

И всички седнаха около масата, весели и усмихнати.

На другата сутрин можеше да се види как двете деца се промъкваха по улицата, водеща към малкия дом на една бедна стара вдовица, която си нямаше нийде никого.

Момченцето, което държеше нещо в дясната си ръка, почука тихо на вратата. Никой не се обади. Тогава то надзърна през прозореца. Вдовицата спеше. Отвори тихичко вратата и още по-тихичко се вмъкна вътре, последвано от сестричката си. Пресече на пръсти стаята, постави пакетчето, което носеше, край леглото на вдовицата и излезе. Малкото момиченце беше толкова развълнувано, че чак се спъна в прага.

- Тихо, Люси! - прошепна момченцето.

Шумът събуди старата жена.

- Кой е там? - извика тя.

Но вратата беше вече затворена, а двете деца тичаха по улицата колкото им крака държат.

Старицата разтвори пакета. В него имаше три яйца.

- О, колко мило! - помисли си тя. - Но кой ли ми ги е изпратил?

Погледна хартията, в която бяха занити, и прочете: "От Дружеството на раздавачите на изненади с обич!"

Кристиян, един съученик на Били, се беше разболял от заушка. Разбира се, лекарят му беше забранил да излиза навън и той се чувстваше страшно нещастен. От леглото си можеше да вижда само една малка част от градината, заобиколена от висока тухлена ограда.

Един следобед, както си гледаше разсеяно през прозореца, изведнъж забеляза от върха на градинската стена да се спуска някаква кутия, вързана с дебел конец.

- Мамо, мамо! Бързо ела! - извика той. - Виж какво има там!

Майката, също много изненадана, донесе пакета и Кристиян го отвори. Вътре видя четири по-малки пакетчета. На едното имаше надпис: "Отвори го в понеделник!", на второто: "Отвори в сряда!", на третото: "Отвори в петък!" и на четвъртото; "Отвори в неделя!"

Понеже беше понеделник, той веднага отвори първия пакет. В него имаше кутия с боички - точно за каквито отдавна си беше мечтал. Помисли си, че някъде е виждал гази кутия, но не можа да се сети къде. В кутията имаше и бележка: "С най-добри пожелания от Дружеството на раздавачите на изненади."

- Какво ли може да е това? - чудеше се Кристиян.

Но никой не знаеше.

Веднъж обаче дружеството за раздаване на изненади беше хванато.

Били и Люси посещаваха за втори път вдовицата, Сега бяха взели със себе си не само яйца, но и цветя. Тихо като мишлета те се промъкнаха вътре, оставиха подаръците си на масата и бързо изчезнаха.

Бяха толкова загрижени как да влязат и да излязат от къщата, без да събудят старата жена, че изобщо не забелязаха възрастния човек, който стоеше неподвижно в съседната стая. Това беше лекарят.

Веднага, щом вратата се затвори зад децата, гой прекоси стаята, отиде до масата, отвори пакета и прочете бележката: "С любов от Дружеството на раздавачите на изненади."

"Така значи - каза си докторът. - Ето обяснението на това, което ми разказваше оня ден старата жена. Сега разбирам и за какво ми говореше вчера болният Кристиян."

Само след няколко дни в дома на Били и Люси пристигна писмо, адресирано до дружеството на раздавачите на изненади, което съдържаше покана за обяд при д-р Кингеланд.

При доктора децата прекараха чудесно. 3а тях имаше и два пакета с изненади, което ги въз награждаваше за всичко, направено досега.

Разбира се те не можаха да разберат как докторът е научил тяхната тайна, пък и той не им каза нито дума за това. Но наистина беше много приятна изненада. Били и Люси бяха толкова щастливи, колкото могат да бъдат само децата. Даже Били каза, че това било много по-хубаво, отколкото да си пират.

Created by ULimited®