Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Кой почука?

Валентина беше добро и мило младо момиче, усмихнато, услужливо. Беше учила немски, сега искаше да учи английски. Най-добре е, мислеше тя, да отида в Англия или в Америка. Не след дълго започна работа в Ню Йорк.

Намери си квартира на третия етаж в едно голямо здание. Вечер се потеше върху граматиката, ровеше се в речниците и след като свършеше заниманията си лягаше. Преди това винаги прочиташе няколко стиха от Святата книга и се помолеше.

Спеше винаги много добре, непробудно. Една нощ се събуди внезапно от три силни почуквания на прозореца. Стана веднага и го отвори.

- Смешна работа - каза си тя високо - кой може да чука на прозореца на третия етаж? Погледна навън, прозорците на всички етажи бяха затворени. Всичко беше много спокойно.

- Може би съм сънувала кошмар? Не зная какво е, никога не съм имала.

Валентина си легна отново и не след дълго заспа. След малко същото се повтори.

- Този път съм сигурна, че не съм сънувала! Колко странно нещо!

След като поседя тя си легна и не след дълго отново потъна в сън.

- Чук! Чук! Чук!

И за трети път Валентина стана от леглото.

Тя си спомни за малкия Самуил, който по същия начин бе повикан през нощта и когото Илия, пророкът, бе посъветвал да отговори:

- Ето ме, Господи, твоят слуга слуша.

Младото момиче искаше първо да се облече и затова отиде в другия ъгъл на стаята.

Едва бе взела роклята си, когато таванът се срути. Само мястото, където се намираше в момента, остана непокътнато.

- Ако не бях се събудила, сигурно щях да бъда убита. Леглото ми е смачкано! Но бях спасена! От какво да се оплаквам?... Какво бях прочела вчера вечерта преди да заспя? Не беше ли Псалом 34:8?

"Ангел Господен се опълчва около тези, които Му се боят и избавя от опасност".

- Благодаря ти, Господи, че изпълни това обещание над мен! Този, който е почукал е бил моят ангел-пазител, който ме е предупредил за грозящата ме опасност. Ти ме спаси, мили Боже! Колко ли пъти си пращал ангела Си да ме закриля в трудни моменти. Толкова съм ти признателна! Да бъде благословено името Ти!

Created by ULimited®