Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Кой беше Исус?

Кой беше Исус? Едно бебенце във Витлеем? Да. Момчето на един дърводелец от Назарет? Да. Добър човек, който помагал на болните хора? Да, Исус беше всичко това, но и нещо много повече.

Дълго, преди Исус да дойде на този свят като бебе във Витлеем, Той живееше на небето.

Всъщност Той беше сътворил света, в който живеем. Той бе направил красивите дървета, цветя, хълмове, поляни, птици, животни и рибите в морето.

Ангелите в небето Го обичаха и намираха удоволствие в изпълнение нарежданията Му. Навсякъде царуваше щастие и радост.

Тогава сигурно ще запиташ:

- Щом е бил толкова щастлив на небето, защо е трябвало да идва на земята?

Защото Той обича хората, които живеят на нея. Много Му е мъчно като вижда как добри момчета и момичета израстват в нечестиви мъже и жени. Вярно е, че разменя радостта на небето със скръбта на земята. Но Той направи тази жертва, защото знаеше, че няма друг начин да помогне на хората да заживеят по-добре и да спаси децата в Своето царство.

Но защо дойде тук на земята като малко момченце, а не като пораснал мъж?

Защото така Той щеше да израсне като всяко друго момче и момиче. Искаше да живее така, както те живеят, за да може по-добре да им помага след това.

И така Исус бебето израсна в Исус момченцето, а то стана Исус от Назарет. Обикаляше Палестина като вършеше добри дела и лекуваше болните.

Исус научи хората на много неща, каза им как да живеят в мир и щастие заедно. Исус бе Този, Който посъветва, че трябва да постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват с нас.

"Чули сте, че е било казано: Обичай приятелите си, а мрази неприятелите си. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви правят зло" (Матей 5:43, 44).

В Собствения Си живот Исус прилагаше на практика тези красиви уроци и всички хора Го обичаха. С изключение на няколко души само, които завиждаха на Неговата популярност. Това бяха лоши и нечестиви хора. Те се противяха, когато Исус ги укоряваше за греховете им.

Тези хора направиха заговор да Го убият. Помислете си само! Божият Син, Величието на небето ходеше сред хората, като им помагаше и ги лекуваше, а някои искаха да Му отнемат живота! Може ли да има нещо по-лошо и нечестиво от това?

И тези нечестиви хора успяха да осъществят плана си. Разказваха за Спасителя различни лъжи и накрая убедиха римския управител Исус да бъде разпънат на кръст. Тогава римските войници приковаха ръцете и нозете Му на дървен кръст. След това изправиха кръста и го закрепиха на върха на един хълм, наречен Голгота, който гледаше към Ерусалим.

И там, на кръста, Исус умря, изпълнен с болка и скръб. Неговите приятели дойдоха, свалиха мъртвото тяло от кръста и го погребаха в гроб издълбан в скала, който принадлежеше на Йосиф от Ариматея.

Питате:

- Защо Исус се остави нечестивите хора да Го убият?

За да им покаже силата на Своята любов. Той би могъл да извика небесните ангели и да се бие с онези нечестиви хора. Но, Той можеше да им помогне само като бъде разпънат на кръста, затова пожела да умре. Чрез смъртта Си отвори вратите на небесното царство за всички, които повярват в Неговото име. Това има предвид и онзи красив стих, който казва: "Бог така обикна света, че даде Своя единороден Син, та всеки, който вярва в Него да не загине, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

Така че Исус умря и бе погребан, но не остана мъртъв. На третия ден след като бе разпънат, учениците дойдоха при гроба Му и го завариха отворен и празен. Малко след това Исус ги срещна и те се зарадваха, че любимият им Учител е отново жив.

В продължение на четиридесет дни Той остана при тях, разказвайки им за работата, която трябваше да свършат. Да отидат по целия свят, за да кажат на всеки, когото срещнат - мъже, жени, момчета и момичета - колко много Исус ги обича.

И тогава, един ден, докато говореше с учениците Си, близо до Витания, Исус започна бавно да се отдалечава от тях. Издигаше се все по-нагоре и по-нагоре в небето, докато накрая, далече горе, "един облак Го прие и скри от погледа им".

Въпреки че Исус се върна в небето, Той не забрави онези, които останаха на земята. Нито пък е забравял някога своите деца през дългите години, минали оттогава.

Неговата любов не се е променяла и няма да се промени. Той е същият вчера, днес и завинаги. Умря, когато беше още млад, и никога не остаря. Тъй като Той сам беше някога момче, знае точно как да помага на другите деца днес, богати или бедни, болни или здрави, във всичките им трудности и изкушения. Той никога няма да сгреши, нито да се отдръпне, ако Му се доверите. Той е Приятел на децата.

"Приятел има горе

за малките деца;

Той нежно им говори,

живее им в сърца.

Приятел е чудесен,

докрай незаменим!

О, няма друг по-нежен

Приятел, по-любим!

Created by ULimited®