Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Трите почуквания

Чували ли сте някога историята за трите почуквания? Не? Тя е доста дълга история и е съставена от три по-кратки.

Първото почукване е на бащината врата от малкото момче или момиче, което е било лошо и съжалява за това.

Познавам едно малко момче и едно малко момиче, които живеят недалеч от мен. Както повечето момчета и момичета, те са добри и само понякога - лоши. Може би са помолили момчето да остави за малко играчките и да помогне в кухнята. А то не иска. И отказва упорито:

- Няма!

Избягва, като смята, че няма повече да го закачат. Но след малко започва да се чувства самотно и нещастно. Всъщност съжалява, че е било непослушно, но не знае какво точно да каже или направи.

И изведнъж таткото чува едно много леко почукване на вратата на стаята, където работи. О, той знае кой е. Колкото и да е зает, веднага отваря вратата, защото това е момченцето, дошло да каже, че съжалява.

Съвсем същото е и момиченцето. Разбира се, малките момичета никога не трябва да бъдат груби и свадливи, но понякога наистина са такива. Понякога така се цупят и мръщят, че сигурно натъжават ангелите. След известно време обаче, сякаш идват на себе си и много съжаляват задето са били толкова лоши.

И пак почукване на вратата на Татко. Вратата се отваря, тънкото гласче казва:

- Съжалявам!

И всичко пак е добре.

Мисля, че Исус е имал предвид точно това, когато е казал: "Чукайте и ще ви се отвори!" Колкото и лоши да сме били, винаги можем да почукаме в молитва на вратата на небето и да бъдем сигурни, че то ще се отвори от един любящ и прощаващ Баща веднага. Ето това е то първото почукване.

* * *

Сега за второто почукване. Това е почукването на Исус по вратата на нашето сърце. Макар че е приятно да си мислим за Исус, като живеещ на небето с ангелите около Него, все пак също така е вярно, че Той е и тук с нас на земята. Той идва по някое време при всяко момче и момиче и казва: "Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене" (Откровение 3:20).

Помислете само - Исус иска да бъде поканен на вечеря! Да, колкото и да е невероятно, точно това иска Исус и ще Му бъде много приятно. Но понякога идва неочаквано.

Затова най-добре е да оставите вратата открехната и да Му кажете да идва по всяко време,когато пожелае. А когато дойде, каква удивителна промяна ще направи Той с нас! Тогава няма да бъдем повече лоши, проклети и непослушни, защото не искаме да ни види в това състояние. Напротив, ще бъдем много, много щастливи, защото Той ще донесе със Себе Си радостта, музиката и аромата на небето. Колко неща изпускаме като държим вратата затворена! Може би Той чука на вратата на твоето сърце точно сега? Я се вслушай!

* * *

Това беше второто почукване, а сега стигнахме до третото. Тази история е за почукване, когато е вече твърде късно.

Отивали ли сте някога към пощата или някой магазин и сте пристигали пет минути след края на работното време? Сигурно сте съжалявали, че не сте вървели малко по-бързо, за да пристигнете преди да затворят? Тогава си отивате вкъщи много недоволни от себе си, нали?

Много по-лошо от това, обаче, е било в дните на Ной, за които сега ще разкажа.

По онова време хората по земята станали много лоши и нечестиви. Бог решил да ги унищожи, ако не се променят и бъдат по-добри. Но те ставали още по-лоши и по-лоши, докато накрая Бог казал на Ной, че ще изпрати потоп - едно голямо наводнение по земята, което ще издави всяко живо същество. На Ной било поръчано да построи достатъчно голям кораб. В него да прибере семейството си, както и от всички видове животни и птици, а също така и всеки, който пожелаел да влезе.

А хората се смеели на Ной. Казвали, че не може да има потоп, защото никога преди не бил падал пороен дъжд. Не искали да слушат онова, което им казвал Ной за идващия Божий съд. И отивали по нечестивите си пътища, сякаш нищо нямало да се случи.

През това време Ной построил големия кораб, настанил вътре семейството си, събрал животните, които Бог му казал. Накрая, след като за последен път призовал хората, влязъл вътре и той самия. Тази нощ Господ затворил вратата зад него. Така здраво затворил вратата, че никой вече не можел да влезе.

В продължение на седем дни нищо не се случило. Хората продължили да се смеят и подиграват на Ной. Питали се какво ли ще прави Ной в такава голяма лодка с всички тези животни. Вероятно са мислели, че е полудял.

В края на седмия ден от поройния дъжд реките излезли от бреговете си. Наводнили полета, улици, къщи, а водата продължила да се издига все повече и повече. Влизала в домовете на хората. Те тичали нагоре по стълбите, но вълните ги помитали. Качвали се и по покривите, но напразно, водата ги заливала. Други се катерили по високите дървета, но ги очаквала същата участ. Хиляди хора се втурнали към кораба и чукали на вратата с всички сили, като молели Ной да им отвори. Но дори и да искал, той не можел вече да им отвори. Вратата била здраво затворена, а те - закъснели. Малко след това всички се издавили.

Скоро същото нещо ще се случи пак. Само че няма да има друг потоп, дъждовната дъга ни уверява в това. Но ще дойде денят - точно преди второто идване на Исус - когато вратата на небесната милост ще се затвори. Всички, които са държали затворена вратата на своето сърце за Исус, когато ТОЙ е чукал на нея, ще бъдат горчиво разочаровани. Ще открият, че са чакали твърде дълго, че сега е вече късно да се разкаят.

Исус е описал картината на това ужасно време, когато "Господарят на дома" ще стане и ще затвори вратата, а хората ще идват да чукат и ще викат: "Господи, Господи, отвори ни!" Тогава Той ще им отговори: "Не ви познавам. Твърде късно е. Трябваше да дойдете по-рано."

Ето, това е третото почукване. Надявам се, че вие няма да участвате в него. А единственият начин, да избегнете това ужасно преживяване, е да почукате сега. Опасно е да отлагате. Най-добре е да почукате сега. Ако направите това, Исус веднага ще отвори вратата и ще каже: "ТОЛКОВА се радвам, че дойде!"

Created by ULimited®