Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Не е за мен!

Рупърт говореше непрекъснато за своята "тайна". Преди и след училище, в училище, той шушнеше в ухото на Кенет, че имал нещо в джоба си, което щяло да го смае като го види.

Отначало Кенет не обръщаше внимание. Първо, защото никога не беше обичал много-много Рупърт и второ - не вярваше в неговите "тайни". Но колкото повече не му обръщаше внимание, толкова Рупърт говореше за "тайната" си и показваше тайнствено джоба си.

Един следобед, по време на час, когато учителят бе обърнат с гръб, Рупърт се наклони и пак зашушука на Кенет. Пак беше същата стара история. Само че този път добави:

- Ела след училище в храстите и наистина ще видиш нещо.

Това бе повторено много пъти, докато учителят пишеше на дъската, че накрая Кенет започна да си мисли дали пък в края на краищата да не направи каквото Рупърт иска. Любопитството му се запали. Какво ли пък би могло да бъде онова нещо, което което Рупърт иска толкова да му покаже, та да го смае? И защо трябва да му го показва в храстите, за да не го види някой?

Затова след училище Кенет последва Рупърт в храстите, чудейки се какво ли ще види. Когато се отдалечиха на известно разстояние и от всички страни бяха заобиколени с храсти, Кенет спря.

- Сега ще ти покажа - каза той. - Но това е тайна, разбираш ли, само между мен и теб.

- Хайде де, каква е? - нямаше търпение Кенет. - Трябва да е нещо страхотно, щом е толкова тайно.

Бавно и тайнствено Рупърт бръкна в джоба си и извади - цигара.

- Пфу! - извика Кенет. - ТОВА ли било голямата ти тайна! Мръсна стара цигара!

- Не е мръсна и не е стара! - възрази Рупърт. - Това не е обикновена цигара, а нещо наистина удивително! Един човек ми я даде и каза, че ако я пушиш, ти става много приятно и ще имаш чудни сънища.

- Виж какво, Рупърт, не зная какво ти става, но най-добре е още сега да разбереш, че не се интересувам към твоята "тайна". Тя е "фалшименто".

- Е, хайде - продължи се Рупърт, сякаш не обръщаше внимание на думите му. - Имам две - една за мен и една за теб.

- Една за мен? О, не! Не за мен! Не пуша и не искам да пуша. Мръсен навик е това пушене и свикнеш ли, после ще се чудиш как да се откажеш. Не искам да съм роб на нищо. А да не говорим, че те са чиста отрова. Затова задръж мръсните си цигари - или още по-добре, хвърли ги в храстите.

- Е, Кен - каза с ласкателен глас Рупърт. - Не е чак толкова лошо, де. Какво, страх ли те е? Я не ставай мамино детенце!

- Ха! Виж го ти героя! Намерил с какво да се гордее. Че кой е по-голям герой бе! Който има сила да се въздържи от тази "примамка" или който няма сила да се откаже и върви по нанадолнището като животно за клане?

- Ама Кен, помисли за сънищата!

- Глупак! Не искам да сънувам. Искам да съм буден. Искам да живея чист, хубав, щастлив живот. Затова Рупърт, довиждане и много ти здраве! И повече не искам тайните ти, не са за мен, благодаря!

- Кен! Кен! - викаше Рупърт.

Но Кен си беше отишъл.

Created by ULimited®