Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Игра с оръжие

Ама че скучен следобед! Дъжд ръми, ръми, небето сиво, да не повярваш, че слънце ще светне някога отново.

Гледайки от кухненския прозорец тъжния пейзаж навън, Джордж и Филип се чувстваха недоволни, като две кученца затворени в кучешка колиба.

- Е, и сега какво да правим? - каза Джордж. - Този отвратителен дъжд развали всичко.

- Така ми се играе на нещо интересно - добави Филип.

- И на мене - отвърна Джордж. - Но наоколо няма нищо особено. Винаги е така като има дъжд - живи сме погребани.

- Вярно - промълви унило Филип. - Живи погребани.

Минута мълчание, през която всеки от двамата се взираше в локвите по пътя.

- Имам идея - каза Джордж.

- Каква? - веднага попита Филип. - Надявам се, че е добра.

- Виж там, старият Харисън идва по пътя. Помниш ли каква врява дигна като му изядохме няколко ябълки в градината миналото лято? Хайде да го изплашим.

- И аз искам, сърдитото му старо чудовище! Но как?

- Зная - започна Джордж. - Да играем на бандити. Ще се скрием зад ъгъла и като наближи, ще му извикаме "Стой!"

- Мислиш ли, че ще ни обърне внимание - възрази Филип. - Не и той.

- Ако имаме оръжие да видиш как ще ни обърне.

- Само че нямаме.

- Нали баща ти има пушка - каза Джордж.

- Я по-добре зарежи това. Баща ми е много специален на тази тема - отвърна Филип. - Ако ме хване, че само съм пипнал пушката, здравата ще си изпатя. Казва, че оръжието не е за игра.

- Да де, знам. И моя баща повторя същите неща. Не пипай това, не пипай онова, не прави това, не прави онова. Баща ми казва, че не трябвало даже пушка-играчка да насочвам към някого, да не би някой ден да насоча и истинско оръжие по погрешка. Сякаш не знам тези неща.

- И моят баща казва същото, затова по-добре да не пипаме нищо, за да не се разсърди.

- Е, ти пък - каза Джордж. - Голяма работа, ако понякога си направим малко смях. Особено в ден като днешния. Баща ти нищо няма да каже, ако взема пушката му само за минута. Изобщо няма да разбере. Ще я върна на мястото й още преди някой да разбере каквото и да било.

- Да не помисли, че аз съм ти позволил да я вземеш! Там е работата.

- Разбира се, че няма. Хайде сега да побързаме, че Харисън наближава. Щом дойде до ъгъла, ще изскочим пред него.

- Добре, хайде тогава бързо. Голям смях ще падне с този старчок, само като видим каква физиономия ще направи.

Джордж взе пушката от мястото, където обикновено стоеше, постави я на раменете си, изпъчи се важно и поведе "бандата" навън. Скрити зад ъгъла, два чифта очи жадно се взираха в дъжда.

- По-добре да не бяхме взели тази пушка - каза Филип. - Няма да хареса тая работа на татко.

- Е, хайде сега, той няма да узнае нищо - отвърна безгрижно Джордж.

- Надявам се, че не е заредена.

- Заредена! - изсмя се презрително Джордж. - Кой оставя заредена пушка. Нали знам, че след лов, още там на самото място ловците изваждат всички патрони и ги слагат в паласката.

- Добре - прошепна Филип. - Тихо! Ето го, идва.

Харисън се приближаваше бавно в своя непромокаем шлифер, сякаш въобще не се безпокоеше от времето.

- Хей! Стой! - извикаха момчетата, подавайки глави от скривалището си зад ъгъла.

Старият човек беше наистина изненадан, но съвсем не изглеждаше изплашен. Огледа се да види откъде идват виковете.

- Горе ръцете! - викна Джордж.

- Я свалете пушката, негодници такива! - каза Харисън. - И не си правете такива глупави шеги. Не знаете ли, че деца не трябва да насочват истинско оръжие даже на шега. Ще видите като кажа на бащите ви, какво ще стане.

И тогава нещо се случи.

"Бум!" Пушката гръмна. Харисън извика и се строполи на земята, лицето му се обля в кръв.

- Леле, какво направи! - изпищя Филип. - Ти го застреля!

- Ама аз не исках! - извика Джордж ужасен. - Само натиснах спусъка. Мислех, че не е заредена. Майчице, какво ще правим сега? Какво ще правим? Сигурно е мъртъв! А аз исках само да го изплаша! Ами сега?

В това време отвсякъде се стичаха хора, защото гърмежът и викът се бяха чули надалеч. Те взеха Харисън и го отнесоха в къщата на Филип. Някой телефонира за доктор и бърза помощ. Бащите на Джордж и Филип побързаха да дойдат веднага щом научиха за инцидента, но никъде не намериха двете момчета. Те бяха се скрили от срам и уплаха.

За щастие пушката беше заредена със сачми за птици, които изпонаранили лицето на бедния старец. Най-малко 20 сачмички имаше в бузите, носа и устните и всяка от тях трябваше внимателно да бъде извадена от хирург в болницата. Минаха много седмици преди Харисън да оздравее напълно. А каква сметка само трябваше да се плати!

Но какво стана с Джордж и Филип? Зная по-специално за Джордж, защото баща му сам ми каза. Решили Джордж да плати сметката на Харисън в болницата. Затова Джордж, с много сълзи взел от касичката си всички спестявания до последната стотинка и платил. След това трябвало и да работи, седмица след седмица и колкото пари изкара, да ги праща в болницата. В продължение на много месеци той нямал за харчене и едно петаче. Понякога си мислел, че баща му е много жесток към него. Но бащата е убеден, че никакъв урок не е достатъчно строг, за да запечата в ума на някое момче истината - с оръжие никога да не играе.

Джордж научи този урок, макар и по доста суров начин. Никога след това той даже и не помисли да насочи оръжие към някого.

Created by ULimited®