Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Великото божие царство: колко е голямо то?

- Мамо, колко е голям светът? - запита Норман.

Той и сестричката му Ирис седяха край камината и чакаха да чуят поредната история преди лягане. Майката им бе чела за смели мъже, които обиколили земята. Историите на полковник Глен и майор Купър ги накараха сериозно да се замислят.

- Колко е голям светът? - повтори майката, като търсеше подходящ отговор. - Ами, светът е много, много голям. Ако трябва да го извървите и да се върнете обратно в тази стая, ще трябва да пропътувате много, много километри. Това ще ви отнеме дълго време, може би години. Ще трябва да преминете през реки и планини, морета и океани и да ходите месеци из големи пясъчни пустини.

- Предполагам, че като се върнем ще бъдем много изморени, - каза Ирис.

- Сигурно - съгласи се майката - защото знаеш колко се уморяваш, докато ходим из града; а това са само около два километра. Да обиколиш света означава да изминеш 20 000 пъти по-голямо разстояние от това. Помисли си само - 20 000 пъти!

- Кажи ни още нещо - каза Норман.

- Добре. Виждаш ли своята топка ей там? Е, добре, ако можеш да отлетиш на Луната и погледнеш на Земята от там, ще видиш нещо като тази топка. Земята наистина е една огромна топка, а хората по нея са като онези малки прашинки, които виждаш върху топката. Само че истинската земя е милиони пъти по-голяма от топката и истинските хора също толкова пъти по-големи от прашинките.

- Мамо - обади се Норман - ти каза, че можем да отлетим на Луната. Някой правил ли е това?

- О, да. Първите хора кацнаха на Луната през юли 1969 г. Някои учени планират да стигнат даже до Марс, а сигурно и до други планети, като например Венера и Юпитер.

- Много ли време ще трябва, за да стане това?

- Сигурно не. Сега има мощни ракети, които могат да пренасят космически кораби и могат да стигнат до Луната само за три дни.

- Ами храна?

- Трябва да си носят. На Луната няма нито храна, нито вода. Няма и на другите планети.

- Предполагам, че това се отнася и за горивото.

- Точно така. Напуснат ли веднъж Земята, няма вече място откъдето да вземат гориво. Трябва да си носят достатъчно и за връщане, иначе ще бъдат загубени в пространството.

- А какво ще кажеш за пътуване до Слънцето? - запита Ирис. - Ще отидат ли астронавти и там?

- Глупаво би било. - отговори майката. - Предполагам, че никога няма да го направят. Та Слънцето е голямо огнено кълбо, хиляди пъти по-голямо от нашата Земя - и никой не би искал да отлети на него. Космическата кабина ще изгори дълго преди да наближи повърхността на Слънцето.

- Ако е толкова горещо, защо ние не изгаряме?

- Защото е отдалечено на милиони километри от нас. Почти четиридесет пъти по-далеч от Луната. Но даже и така, то доста пече през лятото.

- Ами звездите? - попита Ирис - те по-близо ли са?

- О, не - отговори майката - те са много, много по-далеч. Най-близката звезда е поне двеста пъти по-далеч от Слънцето.

- Колко дълъг път! - отбеляза Ирис.

- Да - съгласи се майката. Не можем да си представим такова голямо разстояние. Но най-чудното е, че много от звездите, там далеч, където са, представляват огромни слънца, като нашето. Много от тях са дори по-големи. Изглеждат малки, само защото са много отдалечени от нас.

- Колко звезди има там?

- О, не зная, никой не знае. Ако погледнеш небето в ясна нощ, ще видиш около три хиляди. През обикновен телескоп можеш да видиш сто пъти повече. Колкото е по-мощен телескопът, толкова повече звезди можеш да видиш. Никой още не ги е видял всичките.

- Наистина ли някои от звездите са толкова светли и горещи като нашето Слънце?

- Да, те сигурно осветяват други светове като нашия и дават топлина на други хора.

- В какво чудно място живеем - каза замислено Норман.

- Наистина, и колкото повече четеш за вселената и я изучаваш, толкова по-чудна изглежда. Знаеш ли, че нашата Земя, Луната и Слънцето, звездите и всички небесни тела се движат и то в съвършен ред. Всяка нощ ние знаем точно къде се намира всяка звезда, а дните си отбелязваме по Слънцето. Никога няма да чуеш две звезди да се сблъскат една с друга, а Луната да отлети и се загуби в космическото пространство.

- Ами как е направено всичко това?

- Е, някой хора днес казват, че всичко това е станало случайно, но аз не им вярвам. Някой трябва да е планирал всичко това. Някой трябва да е планирал всичко предварително. В Библията се казва кой е направил това и как го е направил. Първите стихове на Библията казват: "В началото Бог създаде небето и замята." След това, много по-късно, Давид казва в псалмите: "Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата му цялото им множество." "Защото той каза - и стана!" (Псалом 33:6, 9).

- А сега искам да ви кажа нещо друго - продължи майката. - Новият завет казва, че Този, Който е направил чудната вселена е Исус Христос. Чуйте: "Чрез Него (Исус) бе създадено всичко, което е на небесата и на земята... Всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява" (Колосяни 1:16 и 17).

- Тогава Исус трябва да е живял още преди да се роди тук като бебе - каза Ирис.

- Ами да, разбира се - отговори майката - ти знаеш това, миличка. Когато порасна, Исус каза, че е бил при Отец още "преди създанието на света" (Йоан 17:5). И точно защото бе създал този свят, познаваше го добре и толкова много обичаше хората в него, напусна останалата част от Своето славно царство и дойде да живее и умре сред тях. Мъчно Му бе, че един от Неговите светове се е отклонил и не го обича вече. Затова Той дойде на него, за да може любовта Му да се види от всички и да го направи хубав и прекрасен както преди.

Но хайде, вече е време да си лягате и спите. Нека да се помолим, а утре вечер ще ви кажа още нещо.

Created by ULimited®