Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Колко пъти

Джими беше много ядосан. За седми път този следобед Сюзън тихомълком беше бутнала влака, който той така старателно строеше и беше предизвикала ужасна катастрофа.

- Сюзън, много си лоша - извика той, когато малката му сестричка като стрела изхвърча от стаята. - Само да те хвана, ще видиш ти...

Но Сюзън излезе по-бърза от него и, зачервена и задъхана, пристигна в безопасната зона на майчиното присъствие.

Гневни искри хвърчаха от очите на Джими, когато се спусна след нея.

- Майко! - извика той. - Тая лоша Сюзън ми разваля влака вече за седми път. Но ще й дам да разбере! Няма повече да я търпя!

- Аз без да искам - рече Сюзън от своето убежище между майка си и печката.

- Без да искаш ли? - възмути се Джими. - Искаше, и то нарочно, през цялото време! Но сега ще се разберем с тебе.

- Слушай, моето момче - каза майката, - ти винаги си бил толкова добър към сестричката си. Мислех, че я обичаш. Та тя е още толкова малка и неразумна!

- Да, обичам я - отвърна Джими. - Но всичко си има граници! Тя ми разваля играта целия следобед и аз повече няма да търпя това. От, днес никога няма да й позволявам да си играе с мои неща - това е!

- Сюзън, това, което си правила, наистина не е хубаво! - каза майката - 3ащо си разваляла влака на, Джими през цялото време?

- 3ащото исках да гледам как се събаря - прошепна Сюзън, която все още държеше майка си между себе си и Джими. Толкова е смешно, като се събаря, само че той не обича това.

- Смешно било! - измърмори Джими. - Много смешно! Защо не се опита после да го оправи? Само ме дебне да свърша всичко, и след това го прекатурва. Ако нея това я забавлява, мене - никак.

- Сюзън, разбираш ли, че наистина не трябва да правиш повече така? - строго каза майката. - Не е хубаво! Защо не признаеш на Джими, че не си постъпила добре? Тогава може би ще ти позволи пак да играеш с него.

- Съжалявам - каза Сюзън колкото се може по-смирено.

- Съжалявала! - избухна Джими. - Съжалявала, съжалявала! Тя само това си приказва, а след това пак ще ми развали играта. Няма да се оставя да ме прави на глупак само с едно "съжалявам".

- Но аз наистина съжалявам - повтори момичето.

- Глупости! Да не си посмяла да се доближиш вече до мене, защото...

- Но аз наистина, наистина, съжалявам - тихо каза Сюзън. - Обещавам вече да не прави така!

- Пфу-у-у - извика Джими, като й обърна гръб. - Не вярвам нито дума на твоите обещания.

- Почакай за минутка, Джими - рече майка му.

- 3а какво? - отвърна той доста неучтиво.

- Щом Сюзън казва, че съжалява, ти би трябвало да й простиш.

- Да й простя ли? Твърде много вече съм й прощавал...

- Не е било твърде много! Никога не можеш да простиш на някого твърде много пъти.

- Не разбирам какво искаш да кажеш.

- Ами Библията казва, че апостол Петър отишъл при Исус и попитал: "Господи, до колко пъти да прощавам на брат ми, ако ми съгреши? До седем пъти ли?" А Исус му отговорил: "Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем".

- Седемдесет пъти по седем?! - възкликна Джими.

- Да - каза майката. - Седемдесет пъти по седем.

- Искаш да кажеш, че трябва да я оставям да ми преобръща влака седемдесет и седем пъти и все да й прощавам.

- Да, само че далеч повече пъти. Исус не казва седемдесет и седем пъти, но седемдесет пъти по седем. Колко прави това?

- Сега ще пресметна. Седемдесет по седем прави... четиристотин и деветдесет, Е, аз не бих могъл да й прощавам толкова много. Наистина е твърде много!

- Не, не е - настоя майката. - Виж, Джими, истинската любов никога не знае какво значи да спреш да прощаваш. Тя просто прощава и прощава, и прощава... Това има предвид Исус. Когато обичаш някого, както съм сигурна, че обичаш твоята малка сестричка, не можеш да спреш да му прощаваш и още, и още...

- 3начи да се примиря с нейните щуротии и да я оставя да ми разваля играта четиристотин и деветдесет пъти? И да ми се качи на главата! Така ли? Не, това няма да го бъде - тросна се Джими.

- Прощаването е много странно нещо - продума майката. - Когато Сюзън види, че й прощаваш, ще те заобича още повече, защото си добър и няма да иска вече да ти разваля играта. Не е ли така, Сюзън?

- Да - отвърна тя, като се показа малко по-смело иззад полага на майка си. Ако той ми прости, аз обещавам никога вече да не правя така.

- Ето - рече майката, - нали ти казах! А сега ми хрумна нещо интересно. Нека всеки от вас да си спомни колко пъти е простил на другия и да види за колко време може да се стигне до това "четиристотин и деветдесето прощение".

- Аз му простих вчера, задето ме дръпна.

- Вярно е - потвърди майката. - И това беше много хубаво!

- Но, ако броим така, никога няма да достигнем четиристотин и деветдесет пъти - каза Джими.

- Точно така е! Разбира се, че няма да достигнем. И Исус много добре знаеше това, когато каза "до седемдесет пъти по седем". Той просто имаше предвид, че трябва да обичаме и да прощаваме през цялото време, всеки ден, всяка седмица и година, докато сме живи. Никога не трябва да помисляме, че можем да стигнем до края на нашето прощение, както никога не можем да стигнем края на любовта. Разбираш ли?

- Да, мисля, че разбирам - тихо каза Джими. - Няма нужда повече да продължаваме списъка.

- Струва ми се, че няма и да можем да го продължим - усмихна се майката.

- Е, добре - обърна се Джими към сестра си. - Смятам да ти простя още един път, Сюзън. Не забравяй, че това ще бъде вече за седми път днес! Хайде пак да си играем с влака, но този път - умната!

Сюзън най-после се осмели да излезе от своето скривалище. Хвана брат си за ръка и двамата изтичаха усмихнати, колкото може по-бързо. Скоро от тяхната стая се чу щастлив смях. Духът на прощението беше извършил своето добро дело.

Created by ULimited®