Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Как Анди пристигна навреме

Тази църковна програма означаваше за Анди твърде много. Трябваше да се състои в църквата в петък вечерта и той щеше да вземе участие в нея. През цялата седмица той не говореше за нищо друго, освен за програмата, докато майка му взе да си мисли, че едва ли ще може да издържи повече.

- Трябва да тръгнем от къщи по-рано - повтаряше той. - Не бива да закъсняваме! Готова ли си вече?

- Да, да, да - отговаряше майка му вече за петдесети път. - Не се притеснявай толкова! Всичко ще мине добре. Ще тръгнем навреме, обещавам ти.

Петък вечер най-после дойде.

Един час преди времето за тръгване, Анди пак започна да пита:

- Готова ли си, мамо? Не трябва да закъсняваме.

Те живееха доста далече от църквата и затова вземаха такси. Всичко вървеше добре, докато неочаквано в една пуста уличка таксито започна да залита наляво и надясно.

- Страхувам се, че сме спукали гума - каза шофьорката.

- О, но как така - извика Анди, - точно сега ли! Аз трябва да стигна навреме! Няма ли да можем да продължим?

- Страхувам се, че не. Ще трябва да спрем. Опасно е да продължим по-нататък така.

И колата бавно спря.

- Не можем ли да излезем и да потърсим от някъде гума?

- Едва ли. Мястото е толкова пусто.

- Но какво да правим тогава? - извика момчето. - Не можем да стоим тук. Има само половин час до започването на програмата.

- Не зная - рече майката, - сега вече наистина не зная.

- До най-близкия гараж има поне три километра - въздъхна шофьорката, - а не мога да карам в тъмното, особено в това състояние.

- Тогава ще помоля Исус да ни помогне - каза Анди. - Ако Той иска аз да участвам в тази програма, ще намери начин да ни помогне.

Анди наведе глава и се помоли:

- Исусе, ние сме в затруднение! Нуждаем се от Твоята помощ. Ако трябва да участвам в програмата, Ти ще ни помогнеш, нали? И по-скоро, моля те!

Изминаха пет минути. Нищо не се случи.

Анди се помоли отново:

- Моля те, вече почти не остава време.

В този момент един човек излезе от храстите край пътя и почука на стъклото на колата.

Двете жени се изплашиха. Все пак шофьорката отвори стъклото на колата колкото един пръст и го запита какво иска.

- Мога ли да ви помогна?- рече той. - Виждам, че ви е спаднала гумата.

- Да, сама няма да мога да я сменя.

- Аз съм техник. Мога да ви я сменя, ако разрешите.

- Разрешете му - пошушна Анди, - сигурно Исус го е изпратил.

- Добре - отвърна шофьорката. - Много ви благодаря. Ще намерите инструментите отзад в багажника.

След малко човекът вече държеше инструментите в ръцете си.

- Но това не са инструментите за тази кола - каза той. - С тях не може да се поправи гумата ви. Ще отида да взема други. Няма да се забавя. И той изчезна в тъмнината.

Скъпите секунди течаха. Ще се върне ли? Може би това не беше добър човек и имаше някакви лоши цели. А може би беше измамник. Може би никога вече нямаше да се върне. И тогава какво?

- Моля ти се, Исусе - прошепна Анди, - аз трябва да бъда там след петнадесет минути. Не можеш ли да направиш нещо, моля те!

Чуха се стъпки. Човекът се връщаше. В ръката си носеше инструменти. Той сръчно подпря колата, извади гумата и бързо я поправи, след това я постави на мястото й.

- Готово! - извика непознатият. - Мисля, че сега всичко е наред.

- Благодарим ви много, много! - отговориха му отвътре. - Колко ти дължим?

- Да ми дължите ли? - трепна човекът, като че малко изненадан. - Нищо не ми дължите. Просто ми беше драго да ви услужа. Лека нощ.

И той отново изчезна в мрака.

"Бр-р-р" - летеше колата по улиците.

- Мислиш ли, че ще успеем да стигнем навреме? - попита Анди майка си.

- Ще стигнем - отговори тя.

И ето, че наистина пристигнаха навреме.

Докато е жив, Анди ще бъде благодарен на Исус за това, че изпрати този човек да му помогне, та да може да участва в църковната програма вечерта на този петък.

Created by ULimited®