Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Майчините ръце

Точно кога се е случило това - не знам. Може би преди сто години, а може би и преди повече. Но това няма значение. Историята беше стара още когато бях момче, а оттогава изминаха доста години. Но аз ще я разкажа още един път, защото много я обичам.

Една мила млада майка, след като оставила бебенцето си - момиченце - да спи в люлката, отишла за малко при своята съседка. Тя и преди оставяла бебето си самичко, само за няколко минути, разбира се, и нищо не се било случвало дотогава. Затова и сега не се и съмнявала, че всичко ще бъде наред.

Двете жени започнали да си бъбрят за това и онова, но изведнъж разговорът им бил прекъснат от звук, който винаги я карал да изтръпва - сирената на пожарната кола.

- Не се безпокой - рекла съседката, - тревата се е запалила някъде. По това време на годината има много такива пожари.

Но сирената се чувала все по-наблизо и по-наблизо.

- Трябва да е нещо сериозно - възкликнала младата майка. - Ето, чувам викове. Хората тичат насам! О, те тичат към моята къща!

Без да каже повече дума, тя изхвръкнала на улицата и се затичала към събиращата се тълпа.

И тогава видяла пожара. Нейната къща горяла. Пушекът и пламъците вече достигали покрива.

- Детето ми! - извикала тя уплашено. - Детето ми е вътре!

Тълпата плътно обгръщала къщата, но като полудяла майката се хвърлила напред и я разкъсала.

- Детето ми! Помощ!

Един пожарникар я спрял.

- Не може да се влезе вътре - извикал той. - Ще изгорите.

- Пуснете ме! Пуснете ме! - дърпала се тя.

И със сила, каквато никога не подозирала че притежава, тя се отскубнала от ръцете му и се хвърлила в пламтящата къща. Хората ахнали.

Тя знаела точно къде да отиде. Промъкнала се бързо през гъстия дим и през пламъците и грабнала скъпото си бебе. След това с последни сили се обърнала, за да си проправи път навън. Но задушена от пушека, паднала и сигурно би умряла, ако един от пожарникарите не я изнесъл навън.

Въздишка на облекчение се изтръгнала от всички гърди. Бебето било спасено невредимо. Но уви! Бедната майка тежко пострадала. Приятели я закарали в болницата. Ръцете й, красивите и храбри ръце, които спасили бебето от пламъците, били страшно обгорели. Цялата им хубост, с която тя толкова се гордеела, вече я нямало. Макар че лекарите направили всичко, което можели, те останали грозни и осакатени за цял живот.

След няколко месеца майката била изписана от болницата. Тя и бебето отново били заедно.

Седмиците станали месеци, месеците - години. Бебето започнало да се изправя, да ходи, да тича. Не било вече бебе. Превърнало се в малко хубаво момиченце. То растяло бързо. И ето че започнало да забелязва много неща.

Един ден (Даяна била вече на осем години) майка й миела чиниите в кухнята. Изведнъж момичето видяло нещо, което по-рано не било забелязвало.

- Мамо! - възкликнало то. - Какви грозни ръце имаш!

- Да, мила - отвърнала майката спокойно, макар и безкрайно наранена. - Много са грозни, нали?

- Но защо са такива? - мръщело се момичето, без да знае че всяка дума пронизва като с нож майчиното сърце. - Ръцете на другите жени са толкова хубави!

Сълзи замъглили очите на майка й.

- Но какво съм направила, какво лошо съм казала? - учудила се Даяна.

- Ще ти обясня, детето ми - рекла тя.

И тогава й разказала историята, която Даяна никога не би разбрала преди. Разказала й всичко за огъня, за хората, които се опитали да я задържат, как се втурнала в горящата къща, как вдигнала бебето от пламналата люлка, как паднала в несвяст, как била спасена и колко зле обгоряла.

- Преди да се случи това, ръцете ми бяха красиви също като на другите жени - казала тя.

Даяна стиснала нейните грозни ръце в своите, а сълзите се стичали по бузите й като две малки бистри ручейчета.

- Майчице! - прошепнала тя. - Твоите ръце са най-красивите на света!

Но има и едни други ръце, които са били наранени за теб, мило дете! Ръцете на Исус, нашия Приятел и Спасител. Ръцете на Този, Който дойде от небето, за да освободи Своите деца от греха и да ги спаси в прекрасното Си царство.

Ти знаеш какво се е случило с Исус. Лоши и жестоки хора Го хванали и Го разпънали на кръст, като забили пирони в ръцете Му, за да умре. Бил погребан, но на третия ден възкръснал и се възнесъл на небето. Там Той живее и до днес и очаква радостно деня, когато отново ще се завърне при нас - Своите деца. През цялото това време белезите от пирони са все още на ръцете Му. Когато дойде пак, те все още ще бъдат там.

Тези белези ще останат и през вечността. Когато Го срещаме в новия Ерусалим или на прекрасната нова земя, ще знаем, че тези ръце, тези скъпи, най-скъпи ръце, са били прободени, за да можем ние да бъдем спасени и да живеем вечно с Него.

И тогава ще му казваме:

- Какво е станало с ръцете Ти?

И Той ще ни разказва много, много пъти удивителната история за нашето спасение. А ние също като Даяна ще възкликваме:

- Това са най-красивите ръце на света!

Created by ULimited®