Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Голямата грешка на Елизабет

- Елизабет - рече майката, - днес трябва да отида до града. Ще наглеждаш ли Дейвид, докато ме няма? Джейн ще ти помага, когато се върне от урок по музика.

- Ще го наглеждам, мамо, бъди спокойна! - отговори момичето.

- Благодаря ти, мила! Ще се върна към шест часа довечера.

Елизабет обичаше своето по-малко братче Дейвид, което нямаше още и три годинки, но имаше самочувствието на поне десетгодишно момче, и беше сигурна, че ще може да го пази един ден. Още повече, че и нейната деветгодишна сестричка щеше да й помага.

Щом майката излезе, двете момичета измиха чиниите, останали от закуската, и свършиха още много други домакински работи, докато Дейвид си играеше с играчките.

Всичко вървеше прекрасно, до... следобеда, Когато се наспа и се събуди, малкият Дейвид попита дали може да покара малко колелото си в градината. Елизабет се съгласи, но само ако обещае да не излиза извън вратата. Дейвид, разбира се, веднага обеща и излезе.

След като Джейн отиде на урок, в къщата стана съвсем тихо. Елизабет влезе в хола и пусна телевизора. Имаше интересен филм и тя се намести удобно в креслото да го гледа.

Беше толкова интересен, че тя съвсем забрави и за Дейвид и за всичко друго. Когато филмът свърши, беше станало вече късно следобед. Щом изгаси телевизора, тя си спомни за братчето си и подскочи като ужилена.

- Дейвид - извика тя, - къде си, Дейвид?

Но... никакъв отговор. Елизабет се втурна в градината. Брат й го нямаше никакъв. Тичешком обиколи къщата, като викаше:

- Дейвид, Дейвид!

Но Дейвид беше изчезнал.

Като нямаше кой да го пази, той бе отишъл да си търси някакво приключение, но къде ли?

Сега вече Елизабет наистина се изплаши. "Да не би пък - помисли си тя - да му е омръзнало да кара своето велосипедче из двора и да е отишъл в своята стая." Но и там го нямаше. Претърси цялата къща, но нямаше и следа от него.

Какво да прави сега? О, хич да не беше гледала този филм! Какво ли ще стане, когато майка и се върне вкъщи?

Ето че и Джейн се върна от урок по музика.

- Къде е Дейвид? - учуди се тя, като не го видя.

- Не знам - заплака Елизабет. - Излязъл е самичък, не можах никъде да го намеря. Виж дали колелото му е още отвън.

Джейн веднага изтича да види.

- Няма го - извика тя. - Трябва да е излязъл вън от двора.

- Дали не е отишъл до магазина - сети се Елизабет. - Той обича да ходи там. Отивам да видя. Ти ме почакай тук в случай, че се върне вкъщи.

- Да сте виждали брат ми? - попита тя продавача.

- Не, миличко - отговори той. - Загубили ли сте го?

- Да, няма го! Загубил се е.

И тя тичешком се върна вкъщи.

Джейн стоеше на портата и плачеше.

- Какво ще правим сега? - хълцаше тя.

- Не знам - каза Елизабет и също се разплака. - О, защо не си отварях очите! Защо ми трябваше да гледам тая телевизия точно сега! Какво ще кажа на мама? О, майчице, майчице!

Тя отиде в спалнята и коленичи.

- Мили Исусе, моля Ти се, прости ми - извика момичето - и ми помогни да го намерим!

После изтича надолу при Джейн, която все още хълцаше.

- Може би трябва да се обадим в полицията.

- Нека да претърсим двора още веднъж! Ти тръгни в една посока, аз в другата да обиколим къщата и да огледаме цялата градина.

Но не бяха направили и няколко крачки, когато видяха един човек в униформа да идва към тях, а до него малко момченце на велосипед.

- Дейвид! - извикаха и двете. - Дейвид!

Когато човекът наближи, видяха, че не е полицай, а кондуктор.

- Това вашето братче ли е? - запита той.

- Да, да! - изхлипа Елизабет. - Толкова се радваме, че се намери.

- А знаете ли къде го намерих? На железопътната линия. С велосипедчето му.

- На железопътната линия ли? - стреснаха се момичетата.

- Да, на железопътната линия! А само след минута трябваше да премине по разписание влак. Ако имах момченце като него, бих си го наглеждал. Трябва по-добре да се грижите за братчето си!

Елизабет наведе глава и силно прегърна Дейвид. Никога повече нямаше да го изпуска от очите си.

Точно тогава се върна и майка им. Тя се чудеше какво е това суетене наоколо. Скоро обаче разбра всичко. Не се скара на Елизабет, задето беше направила такава голяма грешка - тя беше вече научила своя урок.

Created by ULimited®