Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Кой открадна портмонето на Бети

Салонът на църквата беше препълнен. Имаше хубава духовна програма.

Особено добре говореше една от участничките - Бети, хубаво, младо момиче. Тези, които посещаваха редовно салона, я познаваха и обичаха. След службата обикновено я виждаха сред разотиващите се - весела, забързана, поздравяваща учтиво.

След като и тази вечер службата свърши, Бети отиде в страничната стая при палтата, за да си вземе нещата. Но като отвори чантичката си, забеляза, че портмонето с парите й го няма.

- Изчезнало е! Кой ли би могъл да го вземе? - прошепна тя на себе си.

Някой я чу и скоро новината се разнесе като пожар.

Хората, които все още бяха в салона, заговориха за това. Някои от излезлите се върнаха за да разберат каква е работата. От уста на уста се носеше:

- Откраднали са портмонето на Бети.

С всяка минута смущението ставаше все по-голямо.

- Някой е откраднал портмонето на Бети тук, в църквата!

- Кой мислите, че може да е направил това?

Подозрението започна да пада върху всеки човек. Да не е някое от децата? Или някой външен посетител?

Някои започнаха не на шега да се ядосват.

- Възможно ли е хора, които ходят на църква, да крадат! - казваха те, - Какъв срам!

Цялото удоволствие от вечерта изчезна и се замени с безпокойство и смущение.

Някои си помислиха, че е по-добре да не са идвали, защото се страхуваха да не ги обвинят в кражба.

Още същата вечер цяла дузина хора от църквата се върнаха в салона и го претърсиха най-внимателно от единия до другия край, но напразно. Крадецът явно си бе свършил работата майсторски.

Следващата събота проповедникът съобщи на църквата за изчезналото портмоне и помоли всички да го потърсят, където смятат, че може да е.

- То все трябва да е някъде - рече той. - Не вярвам между нас да има крадец.

Хората отново се развълнуваха. Как може проповедникът да е толкова сигурен? Разбира се, че има крадец!

Но той излезе прав.

Два дни по-късно портмонето се намери.

И никога няма да се сетите къде! В дома на самата Бети. Нейната сестричка, която е бебе, го измъкнала от чантата й точно вечерта преди службата, а малкото й братче по погрешка, го пъхнало под леглото.

Всичко това се случи сякаш за да ни покаже колко внимателни трябва да бъдем, когато обвиняваме другите. Никога не бива да съдим твърде прибързано! Може да сгрешим. "Крадецът" би могъл да се окаже някое малко бебе.

Created by ULimited®