Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Пламенната вяра на Стив

Не искам да ходя на училище - каза Стив, като остави книгите си на кухненската маса.

- 3ащо? Какво се е случило? - учуди се майка му. - Да не би да не се чувстваш добре?

- Добре съм - отговори момчето, - но не искам да ходя на училище.

"Ясно, че нещо е станало! Но какво ли?" - помисли си майка му.

- Тези момчета са много лоши - продължи след малко Стив.

- Кои момчета?

- Момчетата от улицата. Когато пресичаме, те ни удрят с пръчки.

- Но защо? - учуди се майката. - Това не може да бъде! Та те всички са големи - от горните класове. Би трябвало дори да пазят по-малките.

- Това, което ти казвам, е вярно - заплака Стив.

- Понякога ни удрят и по главите - добави по-малкото му братче.

- Лоша работа! - въздъхна майката. - Все пак идете сега на училище, а аз ще се опитам да измисля нещо.

Стив хвана брат си за ръка и двамата излязоха.

Следобед, когато се върнаха, очите им бяха зачервени.

- Те пак ни биха - изплака малкото братче.

- И този път - здравата - добави Стив, - не можах да се сдържа да не плача.

- Какви побойници! Трябва да им се даде да разберат! Но аз съм намислила нещо. Ще ви го кажа малко по-късно.

След вечеря майката прочете първата част на Псалм 118.

- Давид е страдал много от неприятелите си - обясни тя. - Той също е бил преследван от подигравачи и побойници. Но вижте какво казва в стих шести: "Господ е до мене. Няма да се убоя. Какво може да ми стори човек?"

Запомнете този стих: "Господ е до мене," Не е ли чудесно това? Давид е бил сигурен, че Господ се грижи за него. Исус ще се погрижи и за вас, ако му се доверите.

На другия ден след училище Стив и братчето му нахлуха като буря в кухнята. Сега изглеждаха съвсем иначе. Лицето на Стив светеше като лице на ангел.

- Това подейства! Наистина подейства!

- Но какво се е случило? Какво е подействало? - учуди се майка им.

- Стана точно както ти казваше! - отвърна момчето. - Когато онези побойници тръгнаха към нас, аз останах спокоен и ги погледнах. След това казах:

- Господ е откъм мене. Няма да се убоя! Какво може да ми направи човек?

Тогава те се спряха, спогледаха се и ни обърнаха гръб! Представяш ли си? После си отидоха.

- Искаш да кажеш, че си казал всичко това на глас?

- Ами, разбира се!

- Удивително - каза майката, - каква пламенна вяра!

Тогава тя протегна ръце и прегърна своите малки момчета. Да, тя се гордееше с тях! Пламенната им вяра беше победила!

Created by ULimited®