Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Кой накара куклата да ходи

На Нова година сутринта Джесика изведнъж стана най-щастливото момиче на света. Когато отвори пакета с подаръците, какво мислите, че намери вътре!

- Кукла - чувам ви да казвате.

Да, прави сте! Но това не беше обикновена кукла. Тази кукла можеше да говори и да ходи, и да върши много други неща, които няма да изброявам тук.

Джесика беше възхитена. Та тя беше като истинско бебе. И то нейно бебе.

Нарече я Мими.

През целия ден тя си игра с Мими. Толкова чудно и толкова забавно беше да натиснеш бутончето и да чуеш как Мими казва:

- Мамо, обичам те.

Или:

- Лека нощ, мамо.

И други такива неща.

Но ходенето и доставяше най-голямо удоволствие. Когато Джесика навиеше пружината, в куклата се чуваше едно жужене и Мими почваше да пристъпва сама - е, не много бързо и не много стабилно, но все пак ходеше.

Джесика никога не се уморяваше да върти пружината. И, разбира се, всеки път, когато куклата започваше да ходи, тя викаше майка си да дойде и да я види.

- Мамо, гледай, Мими пак ходи!

По едно време, когато погледна за пореден път през вратата, майката каза:

- Не мислиш ли, скъпа, че Мими достатъчно вече е ходила за днес? Може би се е уморила и иска да си почине малко! Трябва да бъдеш внимателна, за да не се развали.

Джесика не изглеждаше да е чула какво казва майка и. Тя продължи да навива пружината и бедната малка Мими все ходеше ли, ходеше...

И така цели три дни. Най-накрая куклата падна и отказа да ходи повече. Джесика не разбра защо стана така. Тя продължи да навива пружината, но Мими вече не помръдваше. Затова я заведе при майка си.

- Моята кукличка се счупи - въздъхна момичето, - вече не ще да ходи.

- Аз те предупредих, но ти не ме послуша. Изхабила си механизма и - рече майката.

- Искам да започне пак да ходи - заплака Джесика. - Не можеш ли да ми я поправиш?

- Не, нищо не разбирам от кукли. Ще трябва да я занесем някой ден на поправка.

- Но аз искам сега да ходи - настоя Джесика.

- Така ли? Страхувам се, че трябва доста да почакаш, докато проходи. Както и да е, сега трябва да изляза за няколко минути, а ти можеш за малко да си поиграеш с някои от другите подаръци.

Джесика остави Мими на пода и се обърна към останалите си играчки. А в това време майка и излезе.

Обаче другите играчки не успяха да я привлекат за дълго. Тя си обичаше най-много Мими, затова се наведе и я вдигна от пода. След това завъртя пружината един път и още един път, но нищо не се случи.

- Моя бедна малка Мими - прошепна тя, - много ми е мъчно, че не можеш вече да ходиш! Искам да те поправя. Но не мога! И мама не може. Никой не може!

Тогава изведнъж в малката и главица светна една мисъл.

Беше толкова блестяща мисъл, че изгря и в очите и.

- Мими! - извика тя. - Има Един, Който може да те поправи! Сигурна съм! Така е казано и в голямата Книга, от която майка ми чете понякога. Той може да поправя всичко. Аз ще Го помоля да те поправи.

И ето, самичка в цялата къща, тя коленичи на пода и се помоли така:

- Мили Исусе, моята Мими не може да ходи вече! Но Ти можеш да я поправиш, нали? 3ная, че можеш да я поправиш! Ти Си мой Приятел! Моля те, поправи ми я и да започне пак да ходи!

И сега ако не искате да повярвате какво се случи след това, недейте вярва. Аз не мога да го обясня, а няма и да се опитвам да го обяснявам. Ето какво каза самата Джесика, когато разговарях с нея:

- След като се помолих, аз завъртях пружината насам и след това натам. Поспе отново я завъртях насам и после натам. Въртях я толкова много пъти, че забравих колко пъти беше насам и колко натам. След това се помолих пак и пак завъртях пружината още веднъж и още веднъж. Все още нищо не се случваше, 3атова се помолих трети път: "Моля те, Исусе, направи куклата да тръгне и ако направиш това, аз ще разкажа и на мама, и на татко и Ти завинаги ще бъдеш мой Приятел, най-добрият ми Приятел!" След това завъртях пружината още веднъж. И... Мими тръгна! Наистина тръгна!

Джесика още същия ден разказа и на мама, и на татко, и на баба, и на дядо как Исус поправи нейната любима кукла. О, Той наистина беше най-добрият и Приятел! Тя самата се увери в това.

И ти, мило дете, не забравяй като Мими, че Исус е добър и те обича! Той знае всичко! Той е и твой Приятел! И ако някой ти каже, че е много зает и няма време да се занимава с децата и с техните играчки, не му вярвай!

Created by ULimited®