Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Колко много любов?

Това е простичка история, но в същото време много мила. Мисля, че ще я харесаш, а съм сигурен че и твоят татко ще я хареса!

Един баща се опитваше да открие колко го обича неговото момче Франсис. А Франсис все казваше: "Много и много", "толкова и толкова", "купища и купища", "килограми и килограми".

Само за да го подразни малко, таткото му казваше, че това не е достатъчно. Накрая Франсис се хвърли върху баща си, прегърна го, стисна го за шията силно и каза, че ТОВА е истинския отговор.

Малко по-късно, когато бащата си четеше и беше забравил забавната сцена, Франсис го повика.

- Татко, ела тук, искам да ти покажа нещо!

- Съжалявам, не мога сега.

- Ела - настояваше Франсис - имам нещо много специално!

- Чета сега! - недоволстваше бащата.

- Но трябва да дойдеш - извика Франсис - искам да те питам нещо!

- Е, добре тогава - каза бащата, оставяйки вестника на земята с въздишка.

- Какво има сега?

Тогава забеляза онова, което Франсис бе разстлал на пода.

- Я виж - каза той - какво правиш с моята специална карта?

Франсис се направи, че не чу въпроса, и направо зададе своя:

- Това картата на света ли е?

- Да, разбира се - каза бащата - това е карта на пътищата, показва главните пътища по целия свят.

- И аз така си мислех - каза Франсис. - Можеш ли да ми покажеш пътя, по който пътувахме миналата година, когато отивахме на море?

Бащата помисли малко за вестника си и изпъшка.

- Ето го - каза бащата - ето, тази червена линия.

- Колко е дълъг?

- О, много километри, може би 500?

- Татко, тези другите червени линии и те ли са пътища?

- Да, всички те са пътища!

- А къде отиват?

- Навсякъде, предполагам.

- А колко са дълги?

Франсис гледаше очакващо, но бащата не знаеше какво да отговори.

- Предполагам, че никой не знае, но сигурно са дълги хиляди и хиляди километри.

- А може би милиони и милиони километри?

- Може би - каза бащата отчаяно.

- Е, добре тогава, татко, ето, толкова те обичам. И даже още малко повече.

- О, мило малко момченце! - извика бащата забравяйки за вестника, като взе Франсис в ръцете си. Значи през цялото това време ти си търсил да намериш начин да ми кажеш колко много ме обичаш!"

И като прегърна отново Франсис бащата си спомни думите: "Колкото по-високо е небето от земята, толкова по-голяма е милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят" (Псалом 103:11-13).

"Да - каза той на себе си - има и Един Друг, Който се опитва дълго време да ни каже колко много ни обича."

Както казва една стара, много стара песен:

"Широка - погледът ти докъдето се простре,

висока е като небесния покров;

дълбока, като най-дълбокото море

е на Спасителя чудесната любов!"

Created by ULimited®