"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 4


В затвора и извън него

Стих за запомняне:
"А църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него."
/Деяние 12:5/

Познаваш ли някой, който е бил в затруднение? Как можеш да им помогнеш? Приятелите на Петър се молили и молили, и молили за него и нещо невероятно се случило.

Злият цар Ирод потрил ръцете си и измислил план. Той щял да убие хората, които вярвали в Исус! След това щял да се погрижи и за проповедника Петър.

- Охрана! – изкрещял цар Ирод. – Охрана!

Петър отишъл тихо с войниците, които дошли да го арестуват. Когато пристигнали в затвора, Петър бил прикован към двама войници – по един от двете му страни.

Веригите притискали ръцете на Петър. Но Петър не се оплаквал. Той седнал на студения каменен под и се облегнал на стената. Затворил очите си и заспал.

Новините за арестуването на Петър бързо се разнесли из града. Много от вярващите се забързали към къщата на майката на Йоан Марко. Те често ходили там да се молят заедно и затова изглеждало като правилното място да се молят за Петър. Вярващите се молили и молили. Те се молили до късно през нощта.

В задната част на затвора изведнъж ярка светлина осеяла килията на Петър. Един ангел потупал Петър по рамото.

- Бързо! Стани! – казал ангела.

И веригите паднали от китките на Петър.

- Обуй си сандалите. Облечи си палтото и ме последвай.

Петър направил така, както му било казано. Той имал чувството, че сънува.



Петър и ангелът минали покрай две групи войници и стигнали до желязната порта, която водела към улицата. Вратата се отворила сама и Петър и ангелът излезли от затвора заедно! Тогава ангелът изчезнал.

Петър затворил очи и след това ги отворил отново. Той наистина бил на улицата.

- Вярно е! – си прошепнал. – Бог ми изпрати ангел, за да ми помогне.

Петър побързал към къщата на майката на Йоан Марко и почукал на вратата. Рода, слугинята дошла. Тя чула гласа му, но вместо да отвори вратата, изтичала обратно в къщата.

- Петър е на вратата! – извикала тя.

Приятелите на Петър погледнали Рода.

- Това е лудост! – казали те – Не е възможно.

- Вярно е! Вярно е! – настоявала Рода.

Петър отново започнал да чука.

Когато най-накрая хората отворили вратата, те били учудени. Някой грабнал Петър и бързо го вкарал в къщата. Те слушали жадно докато Петър им разказвал как Господ изпратил ангел да го изведе от затвора. Вярващите се смеели и плачели от радост. И след това отново се молили. Те хвалили Бога затова, че бил чул и отговорил на техните молитви.