Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 4


Обещанията се дават,
за да се спазват

Стих за запомняне:
"Както се заклехме ние
двамата в Господнето име,
като казахме: Господ да
бъде свидетел между мен
и теб и между моето
потомство и твоето
потомство до века!"

/"1 Царе 20:42/

Цар Давид погледна синьото небе. Той си спомни младежките си години. Мислеше си за всички онези дни, когато се грижеше за овцете на своя баща. Спомни си и за специалния ден, в който пророк Самуил беше дошъл в техния дом и беше го помазал с миро по главата и му беше казал, че е избран от Бога за цар.

Давид си спомни и за дните, когато живееше в двореца на цар Саул. И тогава си помисли и за сина на царя - Йонатан. Йонатан беше най-добрият му приятел.

Давид се натъжи. Йонатан беше загинал в сражение. На Давид му беше мъчно за него. Той си припомни как двамата препускаха с конете. Как стреляха с лъкове. Как си бяха обещали да бъдат приятели завинаги. И тогава се сети, че беше обещал на Йонатан да се погрижи за неговото семейство.

Тогава Давид си каза: "Дали има някой от семейството на Йонатан, който е още жив?"

Цар Давид изпрати да повикат Сива, който беше слуга в къщата на Саул. Сива незабавно дойде в двореца и коленичи пред царя:

- Има ли някой от семейството на Йонатан, който е жив? - попита царят. - Ако има, искам да се отнеса добре към него.

- Да, - отвърнал Сива - един от Синовете на Йонатан - Мемфивостей. Той е сакат с двата крака, защото се е наранил, когато е бил дете.

Цар Давид се усмихна.

- Искам да го видя - каза той.

Затова слугите отидоха да доведат Мемфивостей в двореца.

Когато Мемфивостей научи, че царят го вика, много се уплаши. Той знаеше, че неговият дядо - цар Саул, се беше отнесъл много лошо с Давид. Защо ли го търси царя сега? Дали ще го нарани? Знаеше, че не може да не отиде, но наистина много се страхуваше да се изправи пред цар Давид.

Когато Мемфивостей пристигна в двореца, той се поклони на цар Давид.

- Аз съм твой слуга - казал той.

- Не се страхувай - проговори любезно царят. - Баща ти, Йонатан, беше мой приятел. Затова исках да дойдеш тук. Давам ти всички земи, които някога принадлежаха на твоя дядо Саул. И искам да живееш тук в двореца, при мен.

Мемфивостей зяпна от почуда.

- Защо си толкова мил с мен?

- Защото много обичах твоя баща - отвърна царят - и му обещах, че ще се погрижа за неговото семейство.

Така Мемфивостей заживя в двореца. А цар Давид винаги се грижеше за него като за свой син. И скоро Давид и Мемфивостей станаха също добри приятели.

Created by ULimited®