Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 3


Заловен в пещера

Стих за запомняне:
"Да не ни дотегнува
да вършим добро"

/Галатяни 6:9/

Някой някога отнасял ли се е към теб грубо? Какво направи? Давид ни показва как да направим добро на някой, който е жесток спрямо нас?

Войникът слизал по планинския склон. Той се подхлъзнал на пясъка, но след това запазил равновесие и продължил да бяга.

-Саул и войниците му идват! - задъхано казал на Давид. - Цар Саул идва с хиляди войници! (Виж 1 Царе 24:2)

Вече не момче, Давид и 600 мъже, които били с него бързо се изкачили до една голяма пещера, където можели да се скрият. В пещерата било много тъмно и тихо. Давид и хората му се скрили зад големите камъни. Те едва дишали.

Давид и хората му бягали от месеци от цар Саул и войниците му. Знаело се, че цар Саул искал да убие Давид. Защо? Защото цар Саул ревнувал от победите на Давид в битките. Хората обичали Давид. Те дори измислили песен за него, в която го сравнявали с цар Саул. Цар Саул въобще не харесал това!

Неочаквано един мъж влязъл в пещерата. Много висок, голям мъж. Саул! Царят се обърнал с лице към пещерата. Той клекнал и сложил мантията зад себе си.

- Виж! - един от мъжете, които се криели, пошушнал на ухото на Давид. - Господ ти дава възможност да убиеш цар Саул.

- Не мога - отговорил Давид - понеже Бог го е поставил цар. Не мога да му навредя.

Тогава Давид извадил острия си нож от колана. Той изпълзял бавно и безшумно към цар Саул, след което протегнал ръка и отрязал парче от мантията на царя.

Давид изпълзял обратно безшумно към хората си. Но след това започнал да се чувства зле за това, че е отрязал от манията на царя.

Когато Саул се изправил и излязъл от пещерата, Давид го последвал.

- Господарю мой, царю! - извикал той.

Саул се обърнал бързо и видял Давид да стои на входа на пещерата.

- Аз и хората ми можехме да те убием - казал Давид. - Но аз никога не бих те наранил, защото си избран от Господ. Виж! - извикал Давид, като вдигнал парчето плат, което бил отрязал от мантията на царя. - Това е доказателство, че можех да те нараня.

- Това наистина ли си ти, Давид? - отвърнал Саул. - Ти си по-добър човек отколкото съм аз - казал той със сълзи, стичащи се по лицето му. - Ти си милостив. Зная, че след мен ти несъмнено ще бъдеш цар на Израил. Само ми обещай, че няма да нараниш семейството ми.

И така цар Саул и неговите 3 000 войници започнали дългото пътешествие към къщи.

Господ бил щастлив заради начина, по който Давид се отнесъл към Саул този ден.

Created by ULimited®