Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 6


Чудотворно масло

Стих за запомняне:
"Защото Той е наш Бог..."
/Псалм 95:7/

Петя седна на верандата, готова да отхапе от последната си бисквитка. Приятелката и Деси дотича при нея. Ъх-ох. Какво трябва да направи Петя? Когато Илия беше гладен, някой сподели с него храната си.

Илия лагеруваше от известно време край малко поточе. Но водата не се плискаше вече така радостно. Не беше валяло, а водата в ручейчето беше почти изчезнала.

Илия оглеждаше чистото синьо небе. Нито един облак не се виждаше. Илия знаеше защо. Божия народ все още се молеше на Ваал за дъжд. Но Бог искаше от тях да разберат, че Той е този, който праща дъжда - не някакъв идол. Нямаше да завали, докато Бог не кажеше.

Изведнъж Бог проговори на Илия:

- Иди в селото Сарепта. Една вдовица там ще те храни. (Вдовица е жена, на която съпруга е починал.)

Илия бързо се отправи по прашния път към Сарепта.

Когато Илия пристигна до селските врати, той видя жена, която събираше малки пръчки. Илия беше загрял и жаден от дългото вървене.

- Моля те, би ли ми донесла чаша с вода? - помоли той жената. - И моля те, донеси ми и малко хляб.

Жената се обърна към Илия и със сълзи на очи каза:

- Нямам никакъв хляб в къщи. Имам само шепа брашно и малко масло. Отивам в къщи да напаля огън с тези пръчки и ще приготвя последното ядене за мен и сина ми. После ние ще умрем, защото нямаме нищо друго за ядене.


Илия се усмихна на жената.

- Не се бой, - каза той - иди напред и сготви храната, но първо ми направи една малка пита. Бог обещава, че винаги ще имаш достатъчно брашно и масло в съдовете си и няма да останеш без храна, докато Той не прати дъжда отново и нова храна започне да расте.

Вдовицата повярва на думите на Господа, така че тя направи както Илия поиска. Oтиде в къщи и започна да готви.

Илия седна и отпи от водата, докато жената правеше малка пита хляб за него. Той наблюдаваше как тя отмерваше точното количество от брашното и маслото. Видя как тя ги смеси заедно, за да направи тесто за хляба. Скоро той можеше да помирише хляба, докато бавно се печеше. Какво удоволствие беше, отново да има хубав пресен хляб.

От повече от три години нямаше никакъв дъжд и нищо не можеше да порасте. Но брашното и маслото на вдовицата, никога не свършиха. Бог беше снабдявал с храна и вода в миналото и Той щеше да се погрижи и за Илия и за учтивата вдовица и нейния син.

Created by ULimited®