Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 1


Специалното бебе на Анна

Стих за запомняне:
"Бог нека изпълни прошението,
което си отправила към Него."

/1 Царе 1:17/

Чувствал ли си се някога наистина тъжен за нещо? Толкова тъжен, че да плачеш? Точно така се чувстваше Анна.

- Време е да се приготвим за пътуването си до храма в Сило - каза Елкана на своята жена Анна една сутрин.

- Почти е време за празника - усмихна се Анна. - Ще опаковам всичко, от което ще имаме нужда - каза тя.

Всяка година Анна и Елкана пътуваха до Сило, за да се поклонят в храма там. Но всеки път, когато отиваха в Сило, Анна се чувстваше малко тъжна.

Анна се връщаше мислено назад към ранните дни на техния брак. Тя и Елкана бяха толкова щастливи. Но годините бяха отминали и Анна не беше си имала бебе. О, колко много тя и Елкана искаха да имат бебе.

Най-накрая Елкана и Анна започнаха своето пътуване. Пътят беше претъпкан с други семейства. И изглеждаше, че всяко семейство има деца. Как искаше Анна да има дете.

В Сило те се поклониха в храма. Когато беше време за специалното празнично ядене, Елкана даде на Анна допълнителна порция. Той искаше да компенсира сина, който тя нямаше. Анна затвори очите си плътно, но малки сълзи потекоха.

- Анна - каза Елкана - не бъди тъжна поради това, че нямаш деца. Не е ли това, че имаш мен по-добре от това да имаш 10 сина? - пошегува се той.

След яденето Анна се промъкна в храма.

- О, Господи - молеше се тя - ако ми дадеш син, ще го върна обратно на Теб. Той ще Ти служи през целия си живот!

Илий, стар свещеник, наблюдаваше Анна отблизо. Тя се прегръщаше здраво и се клатеше назад-напред. Устните й се движеха, но никакъв звук не излизаше.

Старият свещеник беше сигурен, че тя беше пила вино.

- Какво правиш, влизайки тук пияна? - попита той.

Анна беше шокирана.

- Не съм пияна! - възкликна тя. - Просто казвах проблема си на Господа.

Намръщването на Илий изчезна.

- В такъв случай, горе главата! - усмихна се Той. - Бог е чул молитвата ти. Нека Богът на Израил ти даде онова, което си поискала.

Анна изведнъж почувства големият й облак на тъга да изчезва.

- О, благодаря ти! Благодаря ти! - каза тя на Илий.

Анна бавно отиде обратно при Елкана. Тя се усмихна на всеки, покрай когото мина. Анна просто знаеше, че Бог ще отговори на молитвата й за син! Тя не можеше да дочака да каже на Елкана за разговора си със стария свещеник. Илий й беше дал надежда. Бог бе чул молитвата й.

Created by ULimited®