Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 8


Само един благодари

Стих за запомняне:
"Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!"
/Псалми 30:12/

Подарявал ли си някога на някого нещо специално и той да не ти е благодарил за подареното? Как ли си се почувствал след това? Веднъж Исус излекува няколко души. Ти как мислиш, какво ли направиха те след като оздравяха?

Исус и учениците Му вървяха км Ерусалим. И така, надолу по пътя, те приближиха до малко селце, извън което десетина души отдалече викаха:

- Исусе, Господарю, смили се за нас!

Исус видя, че тези хора имаха рани от проказа по лицата, ръцете и краката си и така узна, че те бяха прокажени. Това означава, че същите тези хора не можеха да чувстват нищо. Те можеха да си порежат крака без да го разберат. Те можеха дори да си изгорят пръста и да не го почувстват.

Но това не беше най-лошото. По Исусово време прокажените не можеха да живеят в селото със семействата си, защото така можеха да заразят най-близките си роднини или другите хора. Хората от селото щяха да отиват извън селото и да им оставят там храна и бързо да се връщат обратно. Ако някога някой по погрешка ги наближеше, прокажените трябваше да извикат: "Нечист! Нечист!" и бързо да се отдалечат в противоположната посока.

Тези десет прокажени бяха вече чули за Исус. Бяха научили, че Той беше излекувал много болни. Искаха Той да излекува и тях. Ето защо те викаха към Него.

Исус ги обичаше и искаше да им помогне. И така Той им каза:

- Идете и се покажете на свещеника в храма.

По времето на Исус свещеникът решаваше кой е прокажен. Беше и единственият, който можеше да реши дали болният е излекуван.

Въпреки, че същите тези прокажени продължаваха да си имат проказата, те направиха това, което Исус им каза. Отправиха се директно към свещеника. И както си вървяха по пътя, бяха излекувани! Раните им изчезнаха, а кожата им стана хубава, мека и нова. Отново можеха да чувстват краката си. Отново можеха да бягат! Нямаха търпение да видят свещеника! И скоро да се приберат в къщи!

Исус и учениците му наблюдаваха отдалечаващата се група. Неочаквано един от заминаващите се спря. Обърна се и се върна. Той крещеше нещо. Дали това беше: "Нечист, нечист"? Не, не, то звучеше като: "Слава на Бога! Слава Бога!" Прокаженият бягаше обратно към Исус и щом го наближи, се хвърли в нозете Му.

- Благодаря ти Исусе, - каза той. - Благодаря ти, че ме излекува!

Исус му се усмихна. Той се радваше, че човекът е добре. Радваше се и, че излекувания се върна да Му благодари. Тогава Исус се обърна към учениците си.

- Знам, че имаше десет болни, които сега са добре. Къде са останалите девет? - попита Той.

Исус обича да прави хората щастливи. Той обича също хората да казват: "Благодаря". Нека бъдем като този, който каза: "Благодаря Ти".

Created by ULimited®