Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 6


Парад на животните

Стих за запомняне:
"Винаги ще Те славословя,
защото Ти си сторил това;"
/Псалми 52:9/

Забавляваш ли се докато гледаш парад? Някога много отдавна Ной и съседите му наблюдаваха много странен парад.

Синът на Ной сложи в ковчега последната торба с жито върху купа от чували с друга храна, после той отиде до отворената врата и застана до баща си. Ной остана за дълго мълчалив. Накрая той промълви:

- Свърши се. Направихме всичко, което Бог ми каза да направим.

Ной се упъти към рампата. Там се беше събрала малка група от хора. Хората често идваха там да слушат обясненията на Ной за идващия потоп, а после се смееха и смееха и смееха. Наричаха го лудия старец.

- Водата никога не е покривала земята! - викаха те. - Защо трябва да повярваме, че някога ще се случи?

- Защото Бог ми каза, че така ще стане - винаги отговаряше Ной. Но тези хората не обичаха Бог. Хич не ги беше грижа какво казва Бог.

- Времето е почти дошло - каза Ной на хората. - Ковчегът е завършен. Потопът идва! Елате в ковчега - умоляваше той. - Бог толкова много иска да ви спаси!

Всички се смееха и смееха. Сълзи потекоха от очите на Ной. Никой не му вярваше. Никой не вярваше на Бог.

Точно тогава някой извика:

- Лъвове!

Всички се обърнаха, за да видят какво става. Два светлокафяви лъва вървяха с леки стъпки към хората. Изглеждаше, че те дори и не ги забелязваха. Техните очи бяха заковани върху ковчега. Лъвовете минаха по рампата и изчезнаха вътре.

- Слонове! Слонове! - едно малко момче извика. Два огромни сиви слона се носеха в тръс към ковчега. Те също се изкачиха по дългата рампа и изчезнаха вътре.

- Какъв е този фокус? - извика някой ядосано. - Как караш всичките тези животни да дойдат тук?

Лицето на Ной се разтегна в широка усмивка.

- Господ го прави! - възкликна той. - Господ води животните на борда. Нямам нищо общо с това!

През целия този ден животните влизаха в ковчега. Тълпата ги гледаше мълчаливо. И когато и последното животно влезе на безопасност вътре, Ной още веднъж отиде до вратата на ковчега.

- Това е последният ви шанс - умоляваше Ной. - Моля влезте в ковчега, за да се спасите.

Но никой не се помръдна. И така Ной се обърна обратно и тихо влезе обратно в ковчега. Тогава самия Бог затвори голямата врата и запечата семейството на Ной и животните вътре.

Бог имаше план да се погрижи за семейството на Ной и за животните. Той има план да се погрижи и за нас също.

Created by ULimited®